№ 21227
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Г.З.Л.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110116427 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на
вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 20.06.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника В. И. Й. за сумата 324,59 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “З.П.” бл. *** вх. Б, ап.
18, аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 41,97 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020г..- 06.06.2022г., сумата 54,55 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 10,83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2019г.- 06.06.2022г. Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 33078/
2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения
срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че през
периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна енергия в
1
недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. София, ж.к. “З.П.”
бл. *** вх. Б, ап. 18, аб. № ******, като купувачът не бил заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение.
В исковата молба са наведени твърдения, че етажните собственици в процесната сграда, в
която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата
за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Развити са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Ищецът сочи, че през процесния период отношенията между страните се регулирали от
Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. В исковата молба са
релевирани твърдения, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответникът не изпълнил задължението
си да плати цената на доставената топлинна енергия.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 324,59 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “З.П.” бл. *** вх. Б, ап. 18, аб. № ******, за периода м.
май 2019г.- м. април 2021г., сумата 41,97 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г..- 06.06.2022г., сумата 54,55
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м.
април 2021г., сумата 10,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019г.- 06.06.2022г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2022г. по
ч.гр.д. № 33078/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва имотът да е
топлофициран. В отговора е релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
н.а. 182 от 17.11.1993г., т. LLV, дело № 21226/ 1993г. В. И. Й. е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 18, с
административен адрес: гр. София, ж.к. “З.П.” бл. *** вх. Б.
На 10.06.2002г. етажните собственици в етажна собственост, с административен адрес:
2
гр. София, ж.к. “З.П.”, бл. *** вх. А, вх. Б и вх. В (идентичен с посочения в договора адрес:
гр. София, ж.к. “З.П.”, ул. “Суходолска” № 2, бл. *** съгласно удостоверение, изх. № 68- 00-
556 (2) от 29.04.2002г., изд. от ГИС- София) са сключили договор № 2333/ 10.06.2002г. с
“Т.С.” ЕООД, с предмет извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която
се намира процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на етажните
собственици от 28.09.2002г. Видно от приложения към протокола от проведеното общо
събрание, ответникът е заявил, че в процесния имот има три радиатора, с три ИРРО и три
термостатни вентила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ),
която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото през процесния период в имота е
имало три радиатора с ИРРО.
За имота е начислена топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация (разпределена между всички абонати пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите по проект) и топлинна енергия за БГВ (начислена по
показанията на един водомер). За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на
ИРРО и водомера и главните отчети от 15.06.2020г. и 16.07.2021г. (допълнителен) са
подписани.
Общият топломер № 60097372 (в последствие № *******) се отчита по електронен път
в 0 часа на първо число на месеца. Отчетът се документира и се подписва от представител
на ЕС. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи/
загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се
намират в нея), които са за сметка на доставчика на топлинна енергия.
Топломер № 60097372 е монтиран на 18.10.2018г., като преди това е проверен на
12.10.2018г. Същият е демонтиран на 28.10.2019г. и заменен с топломер № *******.
Последният е проверен на 18.11.2021г. Проверката на топломера е направена 20 дни след
законовиясрок. От техническа гледна точка, извършването на метрологична проверка след
изискуемия срок със заключение „Съответства", дава основание да се изведе извода, че за
този период общият топломер е било годно средство за търговско измерване (СТИ).
По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация вещото лице е
посочило, че в случая няма данни за отопляемия обем на процесния имот не може да бъде
потвърдена достоверността на начисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в размер на сумата 172,32 лева.
Стойността на доставеното количество топлинна енергия в имота, след приспадане на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е 151,25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД:
3
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при
публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост чрез
4
правна сделка- продажба. Следователно същият се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.С.” ООД.
Количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот се установява от
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ. Настоящият съдебен
състав счита, че в случая не се установява правилността на начисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид изложеното, следва да бъде
възприет варианта на заключението, за стойността на доставената топлинна енергия, след
приспадане на стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. С
оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставена топлинна
енергия за отопление и БГВ съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на доставеното
количество топлинна енергия (след приспадане на стойността на топлинната енергия,
5
отдадена от сградната инсталация) е 151,25 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
6
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май 2019г.-
м. април 2021г. Искът е предявен на 20.06.2022г., съгласно препращащата норма на чл. 415
ГПК, към която дата давността се счита прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м. май 2019г. е станало изискуемо през м. юли 2019г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да
тече), и е изтекла през м. септември 2022г., т.е. след предявяване на исковете, което
обуславя неоснователността на възражението за погасяване на вземането по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
7
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2020г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. е настъпил на 14.09.2020г.,
задълженията по фактура № **********/ 31.07.2021г., за отчетен период 01.05.2020г. –
30.04.2021г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2021г. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2020г.- 06.06.2022г. е в размер на 19,56 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 39,13 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съобразно
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 221,74
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Й., с ЕГН **********,
8
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 151,25 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
“З.П.” бл. *** вх. Б, ап. 18, аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 20.06.2022г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата сумата 19,56 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г..- 06.06.2022г.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 54,55 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 20.06.2022г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.7.2022г. по ч.гр. дело № 33078/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против В. И. Й., с ЕГН
**********, иск за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “З.П.” бл. *** вх. Б, ап. 18, аб. № ******, за
периода м. май 2019г.- м. април 2021г. над сумата 151,25 лева до сумата 324,59 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г..-
06.06.2022г. над сумата 19,56 лева до сумата 41,97 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД и сумата 10,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019г.-
06.06.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. И. Й., с ЕГН **********, съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с
ЕИК *********, сумата 39,13 лева, представляваща разноски, направени в производството
по ч.гр. дело № 33078/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съобразно
уважената част от исковете и сумата 221,74 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9