№ 12386
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110142749 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД от В. Б. С., като
родител и законен представител на малолетната си дъщеря
Р. Ж. Б., против Б. В. Д. и Р. В.а Д. - родители на С. Б. Д., за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от Р. Ж. Б. неимуществени вреди,
изразяващи се травматични увреждания, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.03.2022 г. (датата
на увреждането) до окончателното ѝ изплащане, довели до
физически болки и душевни страдания, поради нанесен
побой върху нея от малолетния С. Б. Д., изразяващ се в
удар в областта на корема и ритане по крака.
1
В исковата молба, ищцата твърди, че на 10.03.2022 г.,
след последния учебен час в ******************* бил
нанесен побой над малолетната Р. Ж. Б. от неин съученик
С. Б. Д., осъществени чрез нанасяне на удар в областта на
корема и ритане по крака. След побоя, на 11.03.2022 г.
малолетната Р. Ж. Б. посетила *******************, където
последната била прегледана, а при прегледа се установили,
охлузване и кръвонасядане на дясната колянна област, за
което било издадено Съдебномедицинско удостоверение от
д-р Г.. Твърди, се че в заключението на издаденото за
прегледа Съдебномедицинско удостоверение се посочвало,
че гореописаните травматични увреждания отговаряли на
това, да са получени при нанасяне на удари с юмруци в
травмираните области по време на побоя. Посочва, че д-р Г.
е заключила, че тези увреждания са причинили болки и
страдания на Р. Ж. Б.. За инцидента бил уведомен
Директора на *******************, училищния психолог и
родителите на детето нанесло побоя. За случая ищцата
подала жалба до Полицията, във връзка с която била
образувана прокурорска преписка № 15447/2022 г. на СРП,
която била прекратена, тъй като малолетните лица не са
наказателно отговорни по смисъла на НК. Посочва, че до
побоя се стигнало след като детето, което нанесло побоя
обидило тяхна съученичка – М., а Р. Ж. Б. се опитала да я
защити. Твърди се и че побоят отключил разстройство в
адаптацията на пострадалата, което освен свързано с
особеностите на личността й – ранимост, съвестност и
2
справедливост, имало пряка връзка и с нанесения й побой.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали
отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на исковата претенция по основание и
размер. Посочват, че синът им е бил провокиран от
пострадалото дете, тъй като, когато той се опитвал да
успокои техен съученик – Н.И., Р. Ж. Б. отишла при тях и
започнала да ги обижда. Признават, че я е ритнал, че
вдигнал заплашително стол, но отричат да й е нанесъл
побой. Посочват, че действията на сина им са нормална
човешка реакция и начин на защита. Молят за отхвърляне
на иска.
В съдебно заседание ищецът Р. Ж. Б., действаща чрез
законния си представител – В. Б. С., не се явява,
представлява се от адвокат Ю. С., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответниците Б. В. Д. и Р. В. Д., редовно призовани, в
открито съдебно заседание се явяват лично, и се
представляват от адвокат П., който поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
3
Според разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗЗД,
родителите, които упражняват родителските права,
отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях. Родителите
носят тази отговорност само доколкото вредоносният
резултат е в причинна връзка с виновното им поведение,
изразено в неположени грижи за предотвратяване на
вредоносния резултат. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. В тежест на
делинквента е да обори презумпцията за вина.
Процесният деликт касае инцидент възникнал в
*******************, /АДРЕС/ между Р. Б. и сина на
ответниците - С. Б. Д., които към датата на инцидента –
10.03.2022г. са били съученици в V „в“ на
*******************. От показанията на разпитаните и на
двете страни свидетели безспорно се установи механизма на
процесния деликт, а именно, че на въпросната дата след
края на последния седми час по физическо възпитание, в
присъствие на съученици, С. Д. е проявил агресивно
поведение спрямо ищцата. От показанията на свидетелката
В. П. – Директор на *******************, почиващи на
доклада на учителя по физическо възпитание, се
установява, че след часа по физическо децата се качили да
се преоблекат в стаята, където С. вдигнал стол срещу Р. и и
нанесъл ритници в дясна коленна област, което безспорно
се установи в производството, доколкото за последното
свидетелства и изслушаната комплексна съдебно
4
медицинска и психиатрична експертиза, кореспондираща и
на приетото по делото медицинско свидетелство, в което са
констатирани „охлузвания и кръвонасядания в дясна
колянна област“. Спречкването между децата било
преустановено от учителя по физическо възпитание – Н.Ц..
Частта от така твърдения от ищцата побой, изразяващ се и
в нанесени удари в корема не се установява от приетата по
делото медицинска документация и изслушаната по делото
експертиза в съдебно-медицинската и част, като последната
не установява безспорно и увреждания на кожата в
коремната област, като експертизата в горепосочената част
не изключва обаче възможността в посочената област да е
имало и механично въздействие. Последната възможност се
подкрепя и от показанията директора на училището,
разпитана като свидетел – В. П., която възпроизвежда
доклада на учителя по физическо възпитания, в който било
удостоверено, че С. е нанесъл удари на Р. в корема и
краката. От снетите записи от камерите в училище не се
установяват удари в корема. От показанията на
свидетелите безспорно се установява, че причината за
възникналия инцидент е отправена обида от страна на С.
към негова съученичка, която ищцата защитила и в която
връзка репликирала С. като му казала, че следва да се
отнася с момичетата по-деликатно и уважително.
Експертизата в съдебно - медицинската и част дава крайно
заключение, че на ищцата вследствие осъществената
спрямо нея невербална агресия и е причинена физическа
5
болка, в началото силна, която отминава до седем, осем
дни. Посочено е че данните разкриват наличието на
причинна връзка между ударите и преживяната физическа
болка, както и наличието на негативни емоционални
преживявания.
По съществени във връзка с процесния деликт са
твърдените душевни страдания на ищцата вследствие
инцидента. В тази връзка по делото безспорно се
установява, че детето С. Д. е дете със специални
потребности, с наличие на агресивни прояви, като
проявите на детето в класа имат давност, която датира още
от времето когато той е постъпил като ученик във втори
клас. За последното свидетелства както изслушаната
съдебно-психиатрична експертиза, така и материалите по
пр.пр. № 15447/2022г. по описа на СРП, което производство
е завършило с отказ от образуване на досъдебно
производство, така и от събраните гласни доказателствени
средства в цялост. Последното се извежда и от показанията
на свидетелката Е. С. – училищния психолог, която е
работила със С., като и от показанията на сестра му - Б. П.,
която в показанията си възпроизвежда, че е придружавала
брат си в училище, включително и в учебните часове и е
ставала свидетел на отношението, което се демонстрира
към него от страна на учители и родители. От показанията
на свидетелката П. – директор на училището, се
установява, че е имало напрежение между родителите в
класа и родителите на С., свързано с минали отношения и
6
случки в класа. При родителска среща родителите
обяснили, че е приключила търпимостта им към
поведението на С., който оприличили като агресивен.
Самата директорка след встъпването си в длъжност от
24.01.2022г. и след разговори със С. посочва, че той е дете с
нисък праг на търпимост и емоционален контрол. След
случката спрямо С. е предприета специализирана работа и
са били предприети всички действия, които Наредбата за
приобщаващото образование изисква – обща подкрепа,
работа с психолог, който да контролира емоционалните
изблици на детето. От срещите си с родителите,
свидетелката споделя, че е имала срещи с бащата на детето,
който понякога бил „леко агресивен“. Общото което се
извлича от показанията, както на свидетелката П., така и
на свидетелката С., е че С. е откровено дете, което не лъже
и в повечето ситуации проявите му са предизвикани от
поведението на неговите съученици, например с обиди,
като и двете свидетелки наблягат на виждането, че децата
са в чувствителна възраст, при която имат едно поведение
„прекрачващо границата“ на добрите отношения,
„дърпане, бутане, нараняване“, като С., като дете с по-
специфични потребности, реагира много по-чувствително и
болезнено в подобни моменти. В същото време той има
критично мислене, споделя отношенията си в рамките на
семейството, като дори посочва и негативни страни в тях,
които би желал да бъдат променени. С. е споделил, че за
него в семейството баща му е авторитет, като търси
7
мнението и препоръките на семейството си. Свидетелката
П. споделя, че друг колега „учителят по изобразително
изкуство“ и е споделил, че С. просто става удря някое дете,
като учителят е изразил недоумение от какво са
продиктувани тези негови прояви. Свидетелите са
категорични в показанията си, че Р. не е агресивно дето, и в
конкретиката на инцидента не е предизвикала С.. При
процесната случка, след като помолила С. да бъде по
уважителен с момичетата, леко се усмихнала с насмешка,
което било изтълкувано от С. като подигравка. Не се
установява безспорно Р. да е обидила С. вербално. И
директорката и училищният психолог не изразяват мнение,
че Р. и С. не са добре възпитани деца. След случката се
посочва, че и двамата родители са проявили активно
поведение, комуникирали с учителите, директора и
училищния психолог и изразили готовност за съдействие.
Бащата бил в комуникацията си леко агресивен, като
веднъж дори нарекъл директорката във вайбър
кореспонденция „терористична единица“, на която тя е
водач срещу С.. Директорката не отрича, че С. е трудно
дете, но споделя, че в седми клас ситуацията е съвсем
различна, той като с него, като дете със специални
образователни потребности е работено, както в училище,
така и в къщи и в резултат на тези съвместни усилия към
датата на разпита в о.с.з. С. е различен и вече общува
безпроблемно с всички.
Първоначално изслушаната съдебно-психиатрична
8
експертиза окачествява психологическите последици за Р.
Б. като остра стресова реакция /F4:3.0 по МКБ-10/.
Изтъкнати са проявите на смущение след инцидента,
негативните емоционални преживявания в съня, споделени
при освидетелстване от Р. и опити да бъде избегнат С..
Вещото лице и непосредствено пред съда посочи, че
случилото се е отключило негативни преживявания за
ищцата, но наличието на подкрепата от страна на
семейството, приятелската среда в класа, наличието на
интереси в различни области във възраст в която се
изгражда идентитета, плановете на Р. за бъдещето, са
фактори, протектирали увеличаване интензитета на
негативните последици от случилото се. Допълнително
изслушаната съдебно-психиатрична експертиза проследява
динамиката в психо-соматичното състояние на ищцата от
„остра стресова реакция“, като дава мнение, че при ищцата
е всъщност отключено вследствие стресогенното събитие и
впоследствие и „разстройство в адаптацията до шест
месеца“ – код по МКБ 10F43.2. Вещото лице е посочило, че
при острата стресова реакция са налице краткотрайни
нарушения на вниманието и паметта, вегетативни прояви,
както и тревожност, продължаващи до 2-3 дни. За разлика
от тях при разстройство в адаптацията, проявите са с по-
голяма продължителност и могат да включват:
емоционални нарушения, усещане за притъпеност,
анхедония, тревожност, както и избягване на ситуации,
които да напомнят за травмата и страх, което повлиява
9
върху възможностите за справяне с рутинните дейности и
върху поведението. Вещото лице вследствие
освидетелстване е констатирало, че с наближаването на
учебната година – 15.09.2022г. Р. е отказала да посещава
училище, като решението и било мотивирано с
нежеланието и да се срещне със С., тъй като са съученици,
доколкото живеят в един и същи квартал и има голяма
вероятност да се прибират с общ автобус, като
благоприятното въздействие и подкрепата на семейството
са спомогнали отново Р. да продължи да посещава същото
училище, степенувайки приоритетите си, като тя е решила
да завърши училище, да се дистанцира от С. и да не обръща
внимание, тоест, въпреки че негативните преживявания
вследствие случилото са продължили и след дата
15.09.2022г., ищцата е мотивирала поведението си и е
продължила да посещава учебни занятия.
При тези данни по делото съдът приема предявеният
иск с правно основание чл. 48, вр. чл. 45 от ЗЗД за доказан
по основание, а размера на основание чл. 52 от ЗЗД, следва
да бъде определен по справедливост от съда. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 от ЗЗД, родителите и осиновителите
на деца ненавършили пълнолетие отговарят за
увреждането от деянието, което лично не са причинили,
като тяхната отговорност не е гаранционно-обезпечителна,
вместо делинквента. Безспорно, а и трайната практика на
ВКС приема, че родителите и осиновителите имат
задължението да формират възгледи, убеждения и
10
привички за убежденията на детето и да го подготвят за
живота в обществото, като продължават да се грижат за
възпитанието му и да му внушават внимателно отношение
при действията му да навършване на пълнолетие. Затова
отговорността им по чл. 48, ал.1 от ЗЗД е лична, след като
от доказателствата по делото се извеждат безспорни данни
за неупражнен родителски контрол и недостатъчно
възпитание. По делото безспорно се установи, че С. Д. е дете
със специални образователни потребности. Родителите се
освобождават от отговорност по чл. 48, ал.3 от ЗЗД само ако
не са били в състояние да предотвратят настъпването на
вредите /по обективни причини/. Обективните причини
следва да са от такова естество, че родителят да е бил в
невъзможност да предотврати противоправното поведение
на делинквента, както и да е изключена изобщо
възможността той да възпитава и контролира детето. В
конкретиката на случая не се извличат такива данни.
Действително след инцидента се установи, че с общи
усилия на родителите на С. Д. и на учители, при детето се
наблюдава поправяемост и корекция в поведението при
общуване с останалите и не само деца от класа. Не се
установиха обаче такива последователни усилия в контрол
поведението на детето преди инцидента, още повече, че С.
Д. е бил дете със специални образователни потребности,
като последното не изключва отговорността на родителите,
напротив изисква от тях още по голямо внимание и
последователност в усилията за интегритета на детето.
11
Данните по делото сочат, че главно авторитет в
семейството е бащата, който предимно се е срещал с
училищното ръководство, като дори при срещите се е
държал агресивно. От доказателствата по делото се извлича
дори и корективна критика на самия С. Д. към привичките
в семейството и общата атмосфера у дома. Следва да се
посочи, че задълженията на родителите са да полагат грижа
за детето, като понятието „грижа“ не се свежда единствено
до задоволяване физическите потребности на едно дете, а
даване на насоки, наблюдение за поддържане
авторитетност и на двамата родители в семейството
/съобразно спецификите на женската и мъжката динамика
в отношенията/, възпитаване уважение към останалите
членове на обществото и недопускане вредителност по
отношение телесната цялост на друг човек. Особено важна
е тази линия на възпитание в етапа на развитие на детето,
когато се формира, както вещото лице посочи - идентитета
на едно дете и половата му принадлежност. Не се касае за
една невъзможна грижа от родителите, тъй като
невъзможно е да се преодолее невъзможното, но е възможно
да не се допуска. Последното е постижимо само с
последователно формиране у детето на ценностна система,
основана на разбирателство, уважение и недопускане да се
вреди на друг човек. Разбира се в настоящия случай и по
време на инцидента родителите не са имали възможност да
упражнят надзор и да попречат на С. да осъществи
деянието, но те не могат да се ползват от чл. 48, ал.3 от ЗЗД,
12
ако в периода преди деликта не са осъществили правилно
своя дълг по възпитанието на детето. Съдебната практика
приема, че доброто възпитание не се презумира и в
случаите когато малолетен или непълнолетен извърши
противоправно деяние, инкриминирано като престъпление.
В тези случаи ВКС приема, че това означава, че усилията
на родителите не са дали резултат, а задълженията по
контрол и надзор не са изпълнени. Малолетните са
неспособни по смисъла на чл. 47, ал.1 от ЗЗД, като
родителите им отговарят лично за причинените от тях
вреди от непозволено увреждане. Процесуалното им
качество на легитимирана страна в процеса произтича от
материалните права и задължения, на които са носители.
/решение на ВКС № 1208/19.06.1998 г. по гр. д. № 915/98 г./.
Отговорността по чл. 48 от ЗЗД е деликтна и е за всеки един
от родителите. Същата произтича от неизпълнение на
родителските им функции и преди всичко на задълженията
по отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие лица - /решение № 21437/16.01.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5168/2007 г. /. Без значение е тук как ищцата е
обобщила инцидента /дали като побой, или като нанасяне
само на един ритник/, това е нейно субективно възприятие,
в случая безспорно се установи деликтно поведение от
страна на детето С. Д., в причинна връзка с което за
ищцата са произлезли вреди, поради което съдът приема
предявената искова претенция за доказана по основание.
По размер обезщетението за неимуществени следва да е
13
справедливо и съобразено не с абстрактни критерии, а с
обективни такива – начин на извършване, характер на
уврежданията, възраст на пострадалия, отношение между
него и делинквента – Решение № 93/23.06.2011г. на ВКС, II
ГО. Съдът, като взе предвид горните критерии,
обстоятелствата, че на Р. Б. е причинена телесна увреда -
„охлузвания и кръвонасядания в дясна колянна област“
чрез нанасяне на удари в краката, обстоятелствата около
възрастта на пострадалата към датата на инцидента - в
период, в който се формира идентитета й, отношенията и с
делинквента, с когато са съученици и е налице вероятност
за постоянни срещи, негативните преживявания,
изразяващи се първоначално, като „остра стресова
реакция“ /F4:3.0 по МКБ-10/, а проследявайки динамиката
им впоследствие и в „разстройство в адаптацията до шест
месеца“ – код по МКБ 10F43.2, съдът приема, че процесната
сума от 2000,00 лева е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата вреди вследствие деликта.
Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на деликта – 10.03.2022г. до
окончателното и изплащане. Родителите следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят процесната сума на ищцата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
1300,00 лева, от които сумата от 160,00 лева - държавна
14
такса, сумата в размер на 750,00 лева за изслушване на
експертизи, сумата в размер на 20,00 лева – депозит за
свидетел, както и сумата в размер на 370,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН ********** и Р. В. Д., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Р. Ж. Б., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен
представител - В. Б. С., ЕГН **********, сумата в размер на
2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от Р. Ж. Б. неимуществени вреди,
изразяващи се травматични увреждания, физически болки
и душевни страдания в причинна връзка с инцидент на
10.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
от 10.03.2022 г. /датата на увреждането/ до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН ********** и Р. В. Д., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Ж. Б., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител - В.
Б. С., ЕГН **********, сумата в размер на 1300,00 лева,
15
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16