РЕШЕНИЕ№1309
гр. Пловдив, 13.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ
граждански състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело №
11963 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано
по предявени от „Теленор
България“ ЕАД против К.Р.Б. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 342, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните притезания, за което е издадена
Заповед № 7171/08.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
12863/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, за
сумата от общо 837,77 лв. –
формирана, както следва: сумта от 73,14 лв., представляваща месечни абонаментни
такси, еднократни такси и ползвани услуги, начислени за отчетния период от
05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание Договор за мобилни услуги № ******
от 02.08.2013 г., изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ******** от 31.08.2015 г. (за номер *********); 63,61
лв. - дължима сума за месечни абонаментни такси, еднократни такси и ползвани
услуги, начислени за отчетни периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание
Договор за мобилни услуги № *********** от 07.10.2015 г., изменен с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 13.09.2016 г. (за номер ***********); 61,08 лв. - дължима сума за месечни
абонаментни такси, еднократни такси и ползвани услуги, начислени за отчетни
периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание Договор за мобилни
услуги № *********** от 30.03.2016 г. (за номер ***********); 79,69 лв. -
дължима сума за месечни абонаментни такси, еднократни такси и ползвани услуги,
начислени за отчетни периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание
Договор за мобилни услуги № ************ от 17.08.2016 г. (за номер ************);
119,88 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от 31.08.2015 г. (за
устройство Sony Xperia Е4 Black), от която: 49,95 лв. - пет текущи лизингови
вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за номер ******** за отчетните
периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г. и 69,93 лв. — седем предсрочно
изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 31.01.2017 г. до 31.07,2017
г.; 258,21 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от 30.03.2016 г.
(за устройство НТС Desire 620 Grey), от която: 67,95 лв. - пет текущи лизингови
вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за номер ********** за отчетните
периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г. и 190,26 лв. - четиринадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 30.01.2017 г. до
30.02.2018 г.; 158,16 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от 17.08.2016
г. (за устройство Huawei Y3 П Black), от която: 32,95 лв. - пет текущи
лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за номер ********* за
отчетните периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г. и 125,21 лв. - деветнадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 17.02.2017 г. до
17.07.2018 г.; 24,00 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от
13.09.2016 г. (за устройство Huawei Telenor 4G MiFi), от която: 4,00 лв. -
четири текущи лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за номер **********
за отчетните периоди от 05.09.2016 г. до 04.01,2017 г. и 20,00 лв. - двадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 13.01.2017 г. до
13.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че между
страните в производството по делото са възникнали правоотношения по
предоставяне на мобилни далекосъобщителни услуги, както и предоставени за
временно ползване, по силата на Договор за лизинг, мобилни устройства, като
възникналите задължения не са изпълнени в цялост от страна на длъжника. За
последните са издадени 6 броя фактури от страна на ищцовото дружество. Ищецът
поддържа, че с договор за мобилни услуги №*********** от 02.08.2013 г. на
клиентът бил предоставен мобилен номер ********* и мобилен апарат Nokia 113,
изменен с допълнително споразумение от 31.08.2015 г. Съгласно посочения договор
е предоставен предпочетен номер с дата на фактуриране на задължението за номера
– пето число от текущия месец. Предвидена била стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 39, 99 лв. с включен ДДС, като за срока на договора във
фактурата се начислявала промоционална абонаментна месечна такса в размер от
15, 62 лв. без ДДС. Между страните бил сключен договор за мобилни услуги № ***********
от 07.10.2015 г., съгласно който на длъжника бил предоставен телефонен номер ************
и мобилно устройство Huawei E3531 Telenor 21 Mbps. Така сключеният договор бил
изменен с допълнително споразумение от 13.09.2016 г., с което допълнително
споразумение била установена нова месечна абонаментна такса в размер на 19,99
лв. с включен ДДС. По силата на Договор за мобилни услуги № ******** и Договор
за лизинг от 30.03.2016 г., и предоставен мобилен номер *******, със стандартна
месечна абонамента такса от 20, 99 лв. с включен ДДС, като за първоначално
уговорения срок на договора е предвидена отстъпка от 23, 83 %. По силата на
Договор за лизинг от 30.03.2016 г., било предоставено мобилно устройство НТС
Desire 620 Grey, с обща стойност на лизинговата вещ от 312, 57 лв. с включен
ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски, всички в размер от 13,59 лв. По
силата на договор за мобилни услуги № *********** и договор за лизинг от
17.08.2016 г. на клиента бил предоставен мобилен номер *********** и мобилно
устройство Huawei Y3 ІІ Black. Стойността на мобилното устройство била от 151,
57 лв., която следвало да се заплати на 23 месечни вноски, всяка в размер от 6,
59 лв. за периода от 17.08.2016 г. до 17.07.2018 г. С допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 31.08.2015 г. за мобилен
номер ******** е влязъл в сила нов абонаментен план, като на длъжника било предоставено
мобилно устройство Sony Xperia Е4 Black на обща стойност от 229, 77 лв., което
следвало да се заплати на 23 лизингови вноски, всяка от 9, 99 лв., с включен
ДДС за периода от 31.08.2015 г. до 31.07.2017 г. С допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 13.09.2016 г. бил
установен нов абонаментен план за № **************, като на абоната било
представено и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, на стойност 23 лв.,
която следвало да се заплати на 23 месечни вноски, всяка в размер от по 1 лев
за периода от 13.10.2016 г. до 13.08.2018 г.
В исковата молба се твърди, че
съгласно ОУ на ищцовото дружество, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор, заплащането им се извършва на база на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя, като плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, не по-късно от 18 дни след датата на
нейното издаване. За процесните задължения били издадени 5 броя фактури, като
ответникът не изпълнил точно задълженията си спрямо ищеца. Поради забавено
изпълнение на сумата в размер на 432, 37 лв., договорите за мобилни услуги, при
условията на които са ползвани четирите процесни номера, били едностранно
предсрочно прекратени от дружеството на 27.12.2016 г., за което обстоятелство
ответникът бил надлежно писмено уведомен, чрез покана за доброволно плащане,
изпратена на посочен от последния адрес за кореспонденция на 06.01.2017 г. Твърди
се сочи, че на основание чл. 12, ал. 1 от ОУ, приложими към процесните договори
за лизинг, които са с идентично съдържание, в случай на неизпълнение от страна
на лизингополучателя на задължението по договора, последният има право да обяви
оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 на посочената
клауза, се предвиждало, че предсрочната изискуемост настъпвала и при
предварително прекратяване на договорите. Сочи, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, била издадена фактура от
05.02.2017 г., която включвала задължения за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване, както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите
вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства. За мобилно
устройство НТС Desire 620 Grey, предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски
е в общ размер на 190,26 лева с включено ДДС и равняващ се на 14 неначислени
лизингови вноски. За мобилно устройство Sony Xperia Е4 Black, предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски е в общ размер на 69,93 лв. с включен
ДДС и равняващ се на 7седем неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство
Huawei Telenor 4G MiFi, предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е
в общ размер на 20 лв. с включен ДДС и равняващ се на 20 неначислени лизингови
вноски, като последната лизингова вноска се дължи под формата на неустойка за
преминаване на собствеността върху устройството. За мобилно устройство Huawei
Y3 ІІ Black, предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в общ
размер от 125,21 лв. с включен ДДС, равняващ се на 19 неначислени лизингови
вноски, като последната лизингова вноска се дължи под формата на неустойка за
преминаване на собствеността върху устройството. В исковата молба и в
уточненията към нея се сочи, че не се претендират неустойки в производството по
делото, а единствено незаплатените задължения за месечни абонаментни такси и
лизингови вноски в размерите, посочени в исковата молба. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със
законните последици.
В законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К.Р.Б. не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът
е получил препис от исковата молба по месторабота, връчена чрез установения при
служебна проверка за регистрирани трудови договори с ответника, работодател на
ответника – “Две плюс две” ЕООД. Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника на 21.10.2019 г. – по месторабота на основание на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме
съобщението – така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2496/2016 г., II т. о., ТК. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съобщението се
съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл. 238 ГПК, като с последното на ответника са указани и
последиците, установени в тази правна норма.
Ответникът
е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 20.02.2020 г., като
книжата са връчени отново на установения адрес по месторабота.
Следователно
налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а
именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е
депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице
е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства,
да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.
По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 12863/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на
сумата от общо 385 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ размер от 385
лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
342, ал. 1 ТЗ по отношение на К.Р.Б., ЕГН **********,***, че „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк – София, сграда 6, е носител на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № 7171/08.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 12863/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, за сумата от общо 837,77 лв.
– формирана, както следва: сумта от 73,14 лв., представляваща месечни
абонаментни такси, еднократни такси и ползвани услуги, начислени за отчетния
период от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание Договор за мобилни
услуги № ********** от 02.08.2013 г., изменен с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ************ от 31.08.2015 г. (за номер ********);
63,61 лв. - дължима сума за месечни абонаментни такси, еднократни такси и
ползвани услуги, начислени за отчетни периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017
г., на основание Договор за мобилни услуги № ******** от 07.10.2015 г., изменен
с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***********
от 13.09.2016 г. (за номер *********); 61,08 лв. - дължима сума за месечни
абонаментни такси, еднократни такси и ползвани услуги, начислени за отчетни
периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание Договор за мобилни
услуги № ******** от 30.03.2016 г. (за номер ************); 79,69 лв. - дължима
сума за месечни абонаментни такси, еднократни такси и ползвани услуги,
начислени за отчетни периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.08.2016 г. (за номер **********);
119,88 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от 31.08.2015 г. (за
устройство Sony Xperia Е4 Black), от която: 49,95 лв. - пет текущи лизингови
вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за номер ************ за
отчетните периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г. и 69,93 лв. — седем
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 31.01.2017 г. до
31.07,2017 г.; 258,21 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от
30.03.2016 г. (за устройство НТС Desire 620 Grey), от която: 67,95 лв. - пет
текущи лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за номер ***********
за отчетните периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г. и 190,26 лв. -
четиринадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от
30.01.2017 г. до 30.02.2018 г.; 158,16 лв. - дължима сума на основание Договор
за лизинг от 17.08.2016 г. (за устройство Huawei Y3 П Black), от която: 32,95
лв. - пет текущи лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за
номер ********* за отчетните периоди от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г. и 125,21
лв. - деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от
17.02.2017 г. до 17.07.2018 г.; 24,00 лв. - дължима сума на основание Договор
за лизинг от 13.09.2016 г. (за устройство Huawei Telenor 4G MiFi), от която:
4,00 лв. - четири текущи лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните
сметки за номер ********** за отчетните периоди от 05.09.2016 г. до 04.01,2017
г. и 20,00 лв. - двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за
периода от 13.01.2017 г. до 13.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.Р.Б. да
заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата
от 385 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 12863/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI граждански състав, и сумата от 385 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11963/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от
връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ