МОТИВИ към
решение по АНХД №674/2010г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.375 от НПК –по внесено постановление от Районна прокуратура гр.Н. за освобождаване на Й.И.Й.
***,обвиняем по ДНП №210/2010г.по описа на РУ на МВР гр.Н. за извършено престъпление
по чл.343 ал.1 бБ” пр.2 във вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК от наказателна
отговорност и налагането му на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Обвиняемият се явява лично в съдебно
заседание.Признава се за виновен в извършване на престъплението,за което е
предаден на съд,но счита,че е налице съпричиняване от страна и на друго
лице,разпитано като свидетел в досъдебното наказателно производство и по
делото.
Районна прокуратура гр.Н. не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства:обясненията на
обвиняемия,показанията на разпитания по делото свидетел С.Д.С.,заключенията на
вещите лица,изготвили съдебно-медицинска,автотехническа и оценителна експертиза,както
и писмените материали,съдържащи се в ДНП,прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият Й.Й. ***.Той е правоспособен
водач на моторно превозно средство /справка за нарушител от региона ,издадена
от сектор КАТ-ОДП Ш. от 09.07.2010г.на л.57 по ДНП/.
На 22.04.2010г. предприел управлението на
лек автомобил ,марка “***” с д.р.№*** по обяд,по главен път І-2 движейки се от
посока към с.С.Около 13.00часа ,по същия главен път,но в противоположна посока
–от гр.В. към гр.Ш. се движел и свидетеля С.Д.С. ,който управлявал лек
автомобил марка “***” с д.р.№***.Времето било ясно,пътното платно-сухо,с ширина
7.5 метра,разделено с прекъсната осевма линия.
Наближавайки кръстовището на главния път с улица “***” ,находяща се в гр.Н.,обвинаемият
Й. предприел маневра “завиване наляво” към ул.”***”.В същото време св.С. се
движел направо по пътното платно.,като освен него в автомобила се возела
съпругата му В.Т.Г.-С..
В нарушение на правилата за движение по
пътищата /конкретно чл.37 ал.1 от ЗДвП ,Й. не осигурил предимство на движещият
се направо лек автомобил с водач св.С. ,пресякъл осевата лента с намерение да
осъществи маневрата “наляво”.Признава че е възприел насреща движещия се
автомобил от около 200 метра,подал е мигач,автомобила му е бил с включени
светлини, но не е успял да предотврати
удара ,като управляваният от него лек автомобил “***” се ударил с предния десен
ъгъл в предната страна в ляво на лекия автомобил “***”./което е видно както от
приложения в ДНП фотоалбум /на л.10-13/,така и от съставения Протокол за ПТП
№1208951 от 22.04.2010г./на л.6/,съставен от полицай Г. Г. –мл.АК РУМВР Н.,който
документ съдът цени с нужното доверие,досежно обективираните в него факти и
обстоятелства.
В резултат на удара,двата автомобила
частично са се завъртели,като челото на лек автомобил ““***” ее застанал в
посока за навлизане на ул.”***”,а лек автомобил “***” с челото си е застанал
почти в посока гр.Шумен,навлизайки в тревната площ на ъгъла ,образуван от път І-2 и ул.”***”,след
което двата автомобила са преустановили движението си.
За установяване на механизма на
автопроизшествието,причината за неговото настъпване,скоростта на свижение на
двата автомобила,съществували ли са технически възможности при кокретните
обективни и субективни условия да бъде предотвратено автопроизшествието,по ДНП
е назначена автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице П.П..Същата се
поддържа от него изцяло пред съда и от заключителната й част се установява,че
основната причина за станалото
автопроизшестви е навлизането на лек автомобил “***” с рег.№*** в лентата за
насрещно движение,когато по нея се е движел лек автомобил “***” рег.№***.Вещото
лице сочи,че скоростта на движение на лек автомобил “***” е била около 66.5
км/ч,а в с.з.уточнява,че скоростта,при която обвиняемия се е движел ,преди
навлизане в лентата за насрещно движение,за да извърши маневрата “наляво” е
била около 15-20км/ч.От анализа на механизма на пътно-транспортното
произшествие ,твърди експертът,при движение на лек автомобил “***” с рег.№*** в
своята лента за движение и изчакване от страна на неговия водач преди
предприемане маневра завой наляво,произшествието би било избягнато.
В резултат на удара между двата амтомобила
,возещата се в лекия автомобил “***” свидетелка В.Т.Г.-С. е пострадала,отведена
е за лечение в МБАЛ гр.Ш.,като видно от представената Епикриза,издадена от ІІ
ХО при МБАЛ /на л.18 по делото/ на същата е било причинено мозъчно сътресение
лека степен.Изкълчване на раменна става,счупване на горния край на раменната
кост.
Съгласно заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Г.В.,която съдът
цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвена,се
установява,че мозъчното сътресение е причинило временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Изкълчването на раменната става и счупване на горния край на раменната
кост са причинили затруднение в движението на десния горен крайник за срок
повече от един месец или за около 3-4 месеца.Травматичните увреждания може да
се получат при ПТП,при травма в автомобил.А затова,че е налице причинно следствена
връзка между травматичните увреждания,причинени на пострадалата В.С. данни се съдържат както в съставения протокол
за ПТП,който е подписан от участниците в него без възражения,така също и в
показанията на св.С. и косвено от датата на постъпването й в болничното
заведение,посочена в епикризата и съвпадаща с деня на възникналото
пътно-транспортно произшествие.
Травматичните увреждания,причинени на С./трайно
затруднение в движението на десния горен крайник/ представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 предл.трето от НК и поглъщат по-лекото
такова -мозъчното сътресение,причинило
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,съставомерно по чл.130
ал.1 от НК.
Не са установени данин за употреба на алкохол
и от двамата водачи.
Съдът намери,че от данните по делото
/заключение на автотехническа експертиза,протокол за ПТП/ не се установи
виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил “***”,което да бъде
квалифицирано като съпричиняващо вредоносния резултат,въпреки твърденията в
тази насока на обвиняемия Й..
Възникналите материални щети по лекия
автомобил “***” ./които не са елемент от състава на престъплението,за което
обвиняемият е предаден на съд/, съгласно заключението на назначената оценителна
експертиза,изготвена от вещото лице М. М.,неоспорено от страните и кредитирано
от съда с нужното доверие, възлизат н общ размер на 689.85лв.
Видно от материалите по ДНП
/застрахователна преписка по щета №10410680002 при ЗК”***”АД е,че щетите по пострадалия лек автомобил “***”
са изчислени от застрахователя в размер на 711.38лв.и са изплатени на С.Д.С..
Съдът намери,че като не е спазил
разпоредбата на чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътища,съгласно която :”При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства ” и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда /трайно затруднение в
движението на десния горен крайник/ на В.Т.Г. –С. ,от обективна страна
обвиняемият Й.Й. е осъществил състава на престъпление по чл. чл.343 ал.1 б”Б”
пр.2 във вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
За гореописаното престъпление,което съдът
намира,че се установи по безспорен начин,извършено от обвиняемия Й. се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “пробация”.
Доколкото към момента на извършване на
икнкриминираното деяние обвиняемият е бил неосъждан/реабилитиран и амнистиран
съгласно приложената справка за съдимост/,същият е пълнолетен,не е наказван по
чл.78а от НК,причинените имуществени вреди/макар и несъставомерни/ са
възстановени,съдът намери,че са налице всички изискуеми се кумулативни
предпоставки,визирани в чл.78а от НК същият да бъде освободен от наказателна
отговорност като му су наложи административно наказание ГЛОБА в размер между
минималния и средния предвиден в съответната правна норма
-1 600.00лв./хиляда и шестстотин лева/.
На
основание чл.78а ал.4 във вр.чл.343г от НК съдът лиши обвиняемия Й.И.Й. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.189 ал.1 от НК той бе
осъден и да да заплати направените по
делото разноски в общ размер на 315.00лв./от които 230.00лв.по сметка на ОД на
МВР гр.Ш. и 85.00лв.по сметка на НПРС/.
При определяне на размера на наложените
наказания,съдът съобрази от една страна императивните законови норми и
необходимостта от тяхното приложение,отегчаващите вината обстоятелства –ниска
степен на самокритичност у обвиняемия към извършеното деяние,а смегчаващи
вината му такива –възрастта му,семейното и имотно състояние ,намирайки ,че при
така определените наказания биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови решението си.
Мотивите са изготвени на 31.01.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: