№ 303
гр. П., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети С. през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500835 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба , подадена от Областна дирекция на МВР – П. , представлявана от
директора старши комисар П.С.Ш. чрез юрисконсулт К. П. , с адрес за призоваване : гр. П.,
4400, пл. „С. „ № 3 , срещу Решение № 847/14.10.2021 г. на Районен съд гр. П. постановено
по гр.д. № 3236/2020 г. С посоченото решение, Пазарджишкият районен съд е осъдил
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., да заплати на основание
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на А. Г. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. З., общ. С., обл. П., ул. „П.” № 29, дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд през периода от
16.11.2017 г. до 16.11.2020 г. в размер на 1594,96 лева, получен в резултат от
преизчисляване на положения нощен труд с методиката в НСОРЗ, както и обезщетение за
забава в размер на 207,75 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период /през процесния период 16.11.2017 г. – 16.11.2020 г./ на сумирано
изчисляване на работното време до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане и
сторени съдебно- деловодни разноски и държавни такси.
С жалбата се излагат оплаквания от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното
прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната
1
продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение за него
на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от
съда, че е налице празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за
преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга норма,
регламентираща сходна материя.Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в
който се съдържа специалната уредба, за правоотношението на ищеца по повод полагания от
него труд, не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в
размер на 0,25 лв. на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на
положен извънреден труд, дължимостта на допълнителното възнаграждение на същия и
компенсирането му по друг начин.
Навеждат се доводи, че за исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. / от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. / Поддържа , че за разлика от
КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч.дневно, такова ограничение не е предвидено в
ЗМВР и при него нормална продължителност на работното време през деня съвпада с
нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че
различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на
служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените
отношения, с които е свързано изпълнението на тези функции. Иска се, атакуваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в
производството разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Т. П. А.,
пълномощник на ищеца. Оспорва се подадената въззивна жалба. Излагат се съображения.
Претендират се разноски.
Страните се представляват в с.з.от своите процесуални представители, които
поддържат своите доводи и възражения.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Пазарджишкият окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази относимите към конкретния правен спор норми намира, че същото е
2
правилно и законосъобразно.
В исковата молба ищецът А. Г. Т. чрез адв. Т. А., е предявил срещу ОДМВР
гр. П. ЕИК ********* с адрес : гр. П., пл. „С. „ № 3 , искове с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
1594,96 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1484 часа нощен труд,
положен от ищеца през периода 16.11.2017 г. до 16.11.2020 г. , както и обезщетение за
забава в размер на 207,75 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като „ полицай“ в ОДМВР
– гр. П. по служебно правоотношение. Твърди също така, че през процесния период е
изпълнявал служебните си задължения на смени / дневни и нощни /, всяка от които с
продължителност от 12 часа , съгласно утвърден от началника на РУ месечен график при
сумарно отчитане на работното време. Твърди , че за исковия период положил общо 1484
часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 дава дължимост на
негово възнаграждение в размер на 1594,96 лв. , но същото до момента не му е платено.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за периода от 16.11.2017 г. до 16.11.2020 г. ищецът е
полагал труд като „полицай“ в ОДМВР гр. П. . Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта / 22. 00 – 06.
00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
през периода от 16.11.2017 г. до 16.11.2020 г. ищецът е положил общо 1901,5 часа нощен
труд. Възнаграждението, което ищецът е получил за положения от него нощен труд през
посочения период, е общо в размер на 800,75 лева. Размерът на положените часове нощен
труд, приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за посочения период, е общо 2173
часа. Сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за приравнен към
дневен, положен нощен труд за процесния период е общо в размер от 2745 лева.
Обезщетението за забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 299,72
3
лева.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от приложимата към процесния случай Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава
изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр. 60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. / и в
действаща за част от исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.
3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. /. Липсата на такава норма не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че
ЗМВР съдържа изрична разпоредба-чл.188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.Следователно при наличие на посочената непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР и предвид
препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по
специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
4
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Съдът намира за неоснователни възраженията изложени във въззивната жалба , че
липсата на регламентация в действащите Наредби от 2016 и 2020 г. не е непълнота в
правната реграментация, а специален ред за такава регламентация. Прилагането на такъв
подход би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по
трудово правоотношение,които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно
чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с
Разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от
ОСГК на ВКС на тълкувателно решение , но към настоящия момент , такъв тълкувателен
акт не е налице. При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува
закона, като търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. В тази връзка съдът намира, че
целта на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да
се спази конституционно закрепеното право в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария
заплащането да съответства на извършената работа. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа,нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за
организма последици,които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното
отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип
за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКЗПЧОС.В случая предвиденото в закона заплащане от 0, 25 лв. на час нощен труд няма
характера на
допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е адекватно на положения
труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022 г. на съда
на ЕСпо дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело
със същия предмет на спора. Независимо, че в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби,
които съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да
тълкува, може да се приеме, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи в т.55 от решението, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейстият парламент и на Съвета от 04.11.2003
г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл,
че при всички случаи на приета национална правна уредба, която да предвижда ,че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор / каквито
5
са полицаите и пожарникарите/ е различна от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня,следва в полза на тези работници да има други
мерки за защита,под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това в т.79 от решението на СЕС е посочено,
че ако не е основана на обективен и разумен критерий , всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различните категории работници,намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната от нея цел.
По делото не е установено за полагания нощен
труд да има предвидени други мерки на защита на служителите. В защита по
същество,процесуалният представител на жалбоподателя компенсационни механизми / П.
категория труд, допълнително възнаграждение за прослужено време , размер на основния
платен годишен отпуск , обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения
за прекратяване на служебното правоотношение, по благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд и др. / действително са допълнителни материални стимули и блага за
служителите предвидено в ЗМВР, но не може да се приеме , че представляват адекватна
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване, тъй като тези придобивки ползват всички служители на МВР , а
не само полагащите нощен труд, нито пък тяхното предоставяне е предвидено специално
продължителността на труда им през нощта.
Не е установено по делото обективен и разумен критерий за разликата в третирането
на полагащите нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно
правоотношение. Разликата в допустимата продължителност на работните часове – нощен
труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не отразява
допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в третирането. При
недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата в третирането, прави същата
несъвместима с правото на ЕС и води до необходимост на националния съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен за постигане на разрешение,
съответстващо в най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право.
Относно размера на претенцията, вещото лице е определило същия при условията
на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ.Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при
трудови норми,за брой нощни часове към брой дневни часове. При така възприето и по
6
съображения изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за заплащане на сумата от 1594,96 лв. , представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период. Вещото лице в своето
заключение е посочило по– висок размер на това обезщетение, но до приключване на
съдебното производство , размерът на претенцията не е коригиран по реда на чл. 214 ГПК ,
паради което тази претенция се явява основателна в размера посочен в исковата молба. С
въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд за
изпадането в забава и за размер на обезщетението за забава, при обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма поради което
и при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК, то съдът приема за
правилно решението на ПзРС в частта, в която е уважил исковете за лихва за
забава за сумата от 207,75 лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на
релевантните за спора факти в обжалваната част е направил съответните правни изводи,
които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски.В полза на
ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие. По
отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,
настоящата инстанция приема, че същото е неоснователно, тъй като договореното
възнаграждение е съобразено с Наредба №1от 09.04.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по специално чл. 2 ал.5 от Наредбата , според който
възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове / в настоящия
случай два обективно комулативно съединени иска / и това възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, на неговата продължителност и не надхвърля
минималния размер предвиден в нормата на чл. 7 ал.2 т.1и т.2 от Наредбата.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 847/14.10.2021 г. по гр.д.№ 3236/2020 по описа
на Районен съд П..
7
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П. , представлявана от директора
старши комисар П.С.Ш. чрез юрисконсулт К. П. , с адрес за призоваване : гр. П., 4400, пл.
„С. „ № 3 да заплати на А. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., общ. С., обл. П.,
ул. „П.” № 29, сумата от 600,00 лв. /шестотин лева/, представляващи съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8