Р Е Ш Е Н И
Е № 454
гр. Пловдив, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14903 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявени от П.В.К.
против Ж.Н.Ш., както следва:
1) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2600 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съставляващи претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинени
от ответника на дата 02.07.2019 г. около 20,00 часа в гр. Пловдив, увреждания,
както следва: оток в окосмената част на главата, кръвонасядане
и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане на
шията, кръвонасядане и охлузване на дясната китка и
охлузвания на трети пръст на дясната ръка, охлузване на лявата колянна става и охлузване на дясната колянна
става, охлузване на дясната подбедрица, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 02.07.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
2) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
разходи, както следва – 40 лв. за първичен медицински преглед от ординатор, за
което е издадена фактура № *********/ 02.07.2019 г., както и 30 лв. за
освидетелстване на живо лице, за което е издадена фактура № *********/
03.07.2019 г., вследствие на причинени от ответника на дата 02.07.2019 г. около
20,00 часа в гр. Пловдив, увреждания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 03.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че на 02.07.2019 г. около 20,00 часа ищецът заедно с п.
си Л. Ц., с която живеели на семейни начала, разхождали в тревните площи зад блока,
домашния си любимец – кученце порода „*****“ на име ***. Ищецът забелязал
ответника, който водел две кучета – едното на повод, а другото пуснато, който и
друг път бил виждал и знаел, че едно от кучетата му било много агресивно, тъй
като е имало случаи, с които се хвърляло върху неговото куче да го души. Затова
отишъл при ответника и му казал, че не иска неговото куче да се приближава до
кучето ***, защото можело да настъпи инцидент и някое от кучетата да пострада.
В този момент ответникът освободил кучето си от повода и казал: „Виж сега какво
ще стане!“, след което кучето захапало кучето на ищеца за врата. Ищецът успял
да разтърве двете животни, като хванал кучето на ответника и му го подал, но
ответникът отново го пуснал. Кучето на ответника отново се хвърлило върху
кучето на ищеца и последният отново трябвало да ги разтървава. Ищецът хванал
кучето на ответника и в момента, в който се обърнал, за да го подаде на
ответника, последният замахнал и го ударил силно с
юмрук в лявата част на главата, в областта на лявото ухо. Вследствие на удара
ищецът паднал на земята, в резултат на което получил и допълнителни наранявания
– охлузвания на дясната ръка и на краката му. Ответникът отправил и нецензурни
реплики по отношение на ищеца. По време на случилото се присъствала п. на ищеца
– Л. Ц., както и с. П. К. К., а също и лицата С. Г. и В. В.. Ищецът се обадил
на телефон 112 и на място дошъл полицейски патрул, а след това отишъл и в
спешното отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ООД – гр.
Пловдив. След консултация с ****, му било назначено лечение, а на следващия ден
се снабдил със СМУ, в което били подробно описани причинените травматични
увреждания. Вследствие на причинените увреждания от ответника, ищецът претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, неудобство и стрес; изпитвал болки в
областта на главата зад ухото, като бил замаян и губел ориентация, имал гадене.
Наложило се да вземе три дни болнични; налагало се да приема обезболяващи
лекарства за болките в главата и тялото. Във връзка с причинените травми,
претърпял и имуществени вреди, както следва: за първичен медицински преглед –
40 лв., за освидетелстване на живо лице – 30 лв. Предвид изложените твърдения,
предявява настоящите искове за присъждане на обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на
сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът Ж.Н.Ш. е депозирал писмен отговор със становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложената от ищеца
фактическа обстановка, като описва подробно какво се е случило на 02.07.2019 г.
Сочи, че притежаваните от него две кучета били порода „*****“ – дребна порода,
до 5 кг., поради което не били и агресивни. Твърди, че когато разхождал
кучетата си, ищецът отишъл при него и без никакъв повод започнал да го
заплашва, че ако види още веднъж кучетата на поляната, ще ги убие. В ръката си
ищецът държал дебела пръчка и изглеждал агресивен, обиждал ответника, като го
наричал „*****“, „*****“. Посочва, че в момента, в който неговото куче отишло
при кучето на ищеца, последният го хванал с две ръце за врата, изправил се и го
вдигнал на височината на главата си; кучето се разпищяло. Ответникът се
пресегнал, за да освободи кучето си, изтласкал мъжа и прибрал кучето до него.
Твърди, че се е обадил на телефон 112, след което и двете страни отишли в
полицейското управление. Отрича да е удрял, бутал и хващал по някакъв повод ищеца,
тъй като последният бил млад, много едър и агресивен. Намира предявените искове
за неоснователни. Моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от съдебномедицинско удостоверение № ***/ 03.07.2019
г., е дадено заключение от ***** С. Я. – **** в отделение по ******** при УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, съгласно което при прегледа на ищеца и от
представените медицински документи се установява следното: оток в окосмената
част на главата; кръвонасядане и охлузване в областта
на лицето; кръвонасядане на шията; кръвонасядане и охлузване на дясната китка; охлузвания на
трети пръст на дясната ръка; охлузване на лявата колянна
става; охлузване на дясната колянна става; охлузване
на дясната подбедрица. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенционално действие и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава
освидетелствания в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдания
без разстройство на здравето.
От лист за преглед на пациент от
02.07.2019 г., издаден от ***** В. Х. се установява, че е поставена основна
диагноза: „повърхностна травма на други части на главата“ и е дадено заключение
„липса на необходимост от болнично лечение; за продължаване на диагностиката и лечението в извънболничната
помощ“.
Видно от допълнителен лист към лист за преглед на
пациент № ******от 02.07.2019 г., издаден от ***** Б. Б., ****, е дадено
заключение „****“, като е изписана терапия с лекарства.
С болничен лист № **** от 03.07.2019 г.
на ищеца е предписан режим на лечение: домашен-амбулаторен за три работни дни –
от 03.07.2019 г. до 05.07.2019 г. вкл., с диагноза по МКБ „повърхностна травма
на други части на главата“.
С постановление от 10.09.2019 г. на ****
при РП Пловдив, е отказано образуването на досъдебно производство по повод на
жалбата на ищеца, поради това, че липсват данни за извършено престъпление от
общ характер.
Видно от фактура № *********/
02.07.2019 г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД на
ищеца, стойността на първичния медицински преглед е 40 лв., като същата е
заплатена – фискален бон от 02.07.2019 г.
От фактура № ********* от 03.07.2019
г., издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, се установява, че стойността на освидетелстване
на живо лице по негово желание за издаване на СМУ е 30 лв., която е заплатена
от ищеца, видно от фискален бон от 03.07.2019 г.
Ответникът към писмения отговор
представя копие на рецептурна книжка на хронично
болен, видно от което ответникът има заболяване хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност и му е предписана ежемесечна терапия с лекарства.
От заключението на изслушаната по
делото съдебномедицинска експертиза, което се кредитира от съда като обективно
и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че на ищеца са причинени
следните увреждания: оток в окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане на лицето, кръвонасядане
на шията, охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени при процесния инцидент.
Причинени са болки и страдания за около 10-15 дни. Не са извършени медицински манилупации; предписано е лечение през уста; няма данни за
настъпили усложнения.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, като на всяка страна са разпитани по двама свидетели.
От показанията на разпитаната на ищеца свидетелка Л. Л. Ц. (във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца), се установява, че на процесната
дата 02.07.2019 г. и час – 20,00 часа е била на мястото на инцидента, където са
били също ищецът, заедно с кучето им, както и ответникът с двете си кучета.
Свидетелката изяснява, че след като ищецът видял ответника с двете кучета,
отишъл при него и му казал да държи кучето си на каишка, тъй като то
освирепявало и скачало да души тяхното куче. Пояснява, че кучето на ответника
се хвърлило на тяхното куче и започнало да го души, като ищецът хванал кучето
на ответника и му го подал, но той отново го пуснал и отново кучето му
започнало да души тяхното. В този момент, когато ищецът хванах кучето на
ответника и му го подал, ответникът ударил с дясната си ръка ищеца в лявата
част на лицето и той паднал на земята. Изяснява, че *** на ответника дошъл,
след като била дошла полицията, а по време на инцидента присъствала и *****,
която разхождала кучето си. Свидетелката пояснява, че след удара ищецът имал
световъртеж и позиви за гадене; бузата му била подута и червена и зад ухото
имал рана; коляното на единия му крак било охлузено. След инцидента цяла
седмица стоял вкъщи, като около една седмица усещал болка в главата.
От показанията на свидетелката П. К. К.
се установява, че е присъствала на мястото на инцидента, на разстояние от около
един-два метра, като е чула страните по делото да спорят във връзка с кучетата
си. Ищецът предупредил ответника, че кучето му било проблемно и като го виждал
на поляната, да не го пуска, за да не стават проблеми. Свидетелката видяла, че ответникът
ударил ищеца в областта на лицето, като при удара ищецът паднал на земята. Пояснява,
че лицето на ищеца било наранено, зачервено и подпухнало; кракът и ръката му
били подути и надрани. Не е чула ищеца да обижда ответника.
От показанията на разпитания на
ответника свидетел Н. Ж. Ш., *** на ответника, се установява, че знае за
случилото се на 02.07.2019 г., като е отишъл на мястото на инцидента в момента,
в който **** му се е обадил на полицията. На място били, ищецът и първата
свидетелка, в впоследствие дошла и втората свидетелка. Пояснява, че ищецът и
първата свидетелка обиждали ответника, като го обвинявали, че е ****. Не е
видял ответникът да е удрял ищеца, като последният нямал видими следи от
насилие по лицето.
От показанията на свидетелката А. Г. Ш.,
***** на ответника, се установява, че е наблюдавала процесния инцидент от
терасата на апартамента си, от където имала добра видимост до мястото, на което
ответникът разхождал кучетата им. Изяснява, че ищецът, след като видял ***** и
да идва с двете кучета, се устремил агресивно към него и започнали да говорят
на висок глас. Видяла, че едното тяхно куче (мъжкото) и кучето на ищеца се
гонели, както и че ищецът вдигнал във въздуха тяхното куче и то започнало да
пищи. Не е виждала ответникът да удря ищеца; не е видяла на мястото на
инцидента да присъства ***** на ищеца. Втората свидетелка била на разстояние от
около 50-100 метра от случващото се. Пояснява, че ответникът не е агресивен, че
има здравословни проблеми (хипертония) и че след инцидента е вдигнал високо
кръвно, горната му устна се подула.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Посочената
норма регламентира генералния деликт. Фактическият състав на деликта
включва следните елементи: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на
ищеца е да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице
презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.
В
случая, ищецът е предявил два обективно кумулативно съединени осъдителни иска –
за репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди от едно деяние –
нанесен от ответника удар в областта на лицето, вследствие на което паднал на
земята. Макар ищецът в обстоятелствената част на исковата молба да е разбил претендираното обезщетение за неимуществени вреди на части
в зависимост от увредената част от тялото му вследствие на деянието, то съдът
приема, че е налице един иск за претендиране на обезщетение от претърпени
неимуществени вреди. В този смисъл е и докладът на съда по реда на чл. 146 ГПК,
по който страните не са направили възражения.
Физическото увреждане не би могло да бъде
разчленено на части, съобразно поразените отделни органи и системи, така както
и физическите болки и емоционални страдания от настъпването им не се понасят от
пострадалия самостоятелно - във връзка със здравословното влошаване на отделен
орган или система и независимо от влошаването на останалите, ако би се твърдяло
кумулативно настъпило. В този смисъл, проявлението на увреждането спрямо
отделните органи и системи на организма е относимо към обстоятелствената част
на иска за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, респ. ексцес на
същите, не и към петитума на иска – не предпоставя обективно кумулативно съединени искове, с
предмет всяко отделно здравословно влошаване на орган или система на организма,
след като всяко от тях обуславя претендирана
неимуществена по вид вреда, настъпила в причинна връзка с едно и също виновно
действие или бездействие на делинквента. Така –
определение № 43 от 26.01.2017 г., постановено по ч.т.д. № 46 по описа за 2017
г. на ВКС, I т.о. Съдебната практика приема,
че когато се твърди извършването на един делект, е
налице един иск, като съдът дължи произнасяне и присъждане на едно общо,
глобално определено по размер обезщетение – за всички неимуществени вреди,
които е претърпял ищецът, като се спазват материалноправните
изисквания на чл.52 ЗЗД. Така – решение № 164 от 30.06.2016 г., постановено по
гр.д. № 5255 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г.о.
Общо за
двата предявени иска е това, дали се е реализирал твърденият от ищеца деликт, а именно: удар от страна на ответника в областта на
лицето на дата 02.07.2019 г. около 20,00 часа. По делото се установи по безпротиворечив начин, че страните по делото са се срещнали
на процесната дата и час в междублоковото пространство
до домовете им, като всеки от тях е разхождал домашните си любимци, а именно –
ищецът - едно кученце, мъжко, дребна порода, а ответникът – две кучета дребна
порода, мъжко и женско. Двете мъжки кученца да се спречкали и са започнали да
се борят, като ищецът се е опитал да ги разтърве и е подал на ответника неговото
куче. За тези обстоятелства данни дават разпитаните на ищеца свидетели, които
са били в непосредствена близост до мястото на инцидента, както и свидетелката А.
Ш. – ***** на ответника, която е наблюдавала случващото се от терасата на апартамента,
в който живее със семейството си. Противоречиви данни се събраха относно това
дали ответникът е ударил ищеца. Свидетелите на ищеца последователно и логично
пресъздават създалата се между страните ситуация и изясняват, че когато ищецът
подал на ответника кучето му, ответната страна го ударила с ръка в лявата част
на лицето и той паднал на земята. Свидетелката А. Ш. отрича да е видяла ***** и
да удря ищеца, а свидетелят Н. Ш. не е видял следи от насилие по лицето на
ищеца, след като е пристигнал на мястото на инцидента. Съдът не кредитира
показанията на разпитаните на ответника свидетели, като ги цени с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК предвид близките роднински отношения със страната и
възможната тяхна заинтересованост. Не без значение за оценката на тези
доказателства е, че свидетелката Ш. е наблюдавала случилото се от терасата на
апартамента, т.е. не е била в непосредствена близост на мястото на инцидента и
макар същата да твърди, че е имала много добра видимост, то не би могло, с
оглед обичайната житейска логика, да се приеме, че е могла в много по-добра
степен да възприеме случилото се, в сравнение с останалите две свидетелки,
които са били на няколко метра от страните. Свидетелят Ш., *** на ответника, е
пристигнал на мястото на инцидента в момента, в който **** му е извикал
полиция, т.е. по време, след като е приключило установеното по делото
спречкване между страните. Макар този свидетел да не е видял следи от насилие
по лицето на ищеца, то това не изключва ответникът да е причинил твърдяното
травматично уреждане. То се установява да е налице, не само от свидетелските
показания на свидетелите на ищеца, но и от ангажираните писмени доказателства,
които в хронологична последователност установяват, че след случилото се
пострадалият е бил прегледан в болнично заведение на дата 02.07.2019 г. в 22,08
часа и е констатирана „повърхностна травма на други части на главата“. Така
поставената основна диагноза е по МКБ – международна квалификация на болестите,
която предполага отнасянето на здравословното състояние на пациента към
определен код по посочената квалификация, което неминуемо предполага по-общо диагностициране. Конкретните уреждания на пациента обаче са
установени при извършването на преглед в Отделението по Съдебна медицина и са
отразени в издаденото съдебномедицинско удостоверение. Посоченият документ е
официален и се ползва с предвидената в закона материална доказателствена сила,
като представлява доказателство за изявленията пред лекаря и за извършените от
него и пред него действия (чл.179 ГПК), тъй като е издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му.
Следва
да се отбележи, че показанията на едната разпитана на ищеца свидетелка – Л. Ц.,
предвид установените близки отношения с ищеца, също се ценят от съда с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид възможната нейна заинтеросаност.
Тези показания обаче съдът кредитира, доколкото са последователни, логични и
съответстват и на останалия доказателствен материал
по делото.
С оглед гореизложеното,
съдът приема, че в обективната действителност се е проявил твърденият деликт, който представлява противоправно
поведение. Вследствие на удара ищецът е получил травматични увреждания, които
по своя вид и интензитет се установяват от представеното СМУ № *** от
03.07.2019 г. и те са: оток в окосмената част на главата, кръвонасядане
и охлузване в областта на лицето; кръвонасядане на
шията; кръвонасядане и охлузване на дясната китка; охлузвания
на трети пръст на дясната ръка; охлузване на лявата колянна
става; охлузване на дясната колянна става; охлузване
на дясната подбедрица. Причинените увреждания са последвани
от претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. След инцидента
ищецът е посетил спешното отделение на УМБАЛ Пълмед
ООД, където е заплатил сумата от 40 лв. (видно от фактура и фискален бон – л.10
от делото), а на следващия ден е посетил и отделението по съдебна медицина в
УМБАЛ Свети Георги ЕАД, като за освидетелстването си и снабдяване с удостоверение
е заплатил сумата от 30 лв. (л.11 от делото). Така претърпените имуществени
вреди са в пряка причинна връзка с реализираното деянието, поради което следва
да се възстановят от ответника. Затова предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 70 лв., следва да се
уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска е присъждането на
законната лихва, която съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД е дължима от датата на
деянието. Доколкото обаче ищецът претендира законна лихва върху обезщетение за
имуществени вреди от 03.07.2019 г., а и с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, лихвата ще се присъди от 03.07.2019 г.
Вследствие
на случилото се ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, а именно – гадене непосредствено след инцидента; болки в главата в
продължение на 1 седмица; бил е временно неработоспособен в рамките на три
работни дни. За тези обстоятелства съдът съди от показанията на свидетелката Л.
Ц. – във фактическо съпружеско съжителство с ищеца. Въпреки установените близки
отношения със страната по делото, съдът кредитора показанията на свидетелката,
доколкото тя е имала непосредствени възприятия от състоянието на пострадалия
след инцидента. Освен това изложените от свидетелката показания за
продължителност на болките и временната неработоспособност се подкрепят и от
останалия доказателствен материал – заключението на изслушаната
по делото СМЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено
съгласно чл.202 ГПК. Вещото лице дава заключение, че причинените болки и
страдания отшумяват в рамките на 10-15 дни, като в случая, от данните на
свидетелката са преминали за една седмица. Временната неработоспособност се
установява по представения болничен лист – л. 8 от делото, видно от който е
предписан домашно-амбулаторен режим на лечение в продължение на 3 дни.
От изложеното следва, че искът за
репариране на претърпените неимуществени вреди е доказан по своето основание. При
определянето на размера му на основание чл.52 ЗЗД следва да се приложи общият
критерий за справедливостта. Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определянето на размера на обезщетението
(ППВС № 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на
здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства
практиката на гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на
цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което
увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот
на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009
г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III
г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
Предвид изложените по-горе критерии, съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причинената
лека телесна повреда сумата от 800 лв. Вследствие на нанесения удар в лицевата
част, ищецът е усещал физически болки в рамките на една седмица; бил е временно
неработоспособен за три дни; приемал е лекарства за ****. Както се посочи
по-горе за претърпените неимуществени вреди се присъжда глобално обезщетение, а
не както е посочил ищеца в обстоятелствената част на исковата молба – за всяко
увреждане отделно, доколкото те са причинени от едно деяния, а физическите
болки и емоционални страдания не се понасят от пострадалия самостоятелно. До
пълният предявен размер от 2600 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Като законна последица от уважаването на иска е
присъждането на претендираната законна лихва. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
т.е. делинквентът винаги е в забава. Поради това,
пострадалият от деликта може да претендира законна
лихва от дена на забавата, а това е денят на увреждането – 02.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземанията, и същата следва да бъде присъдена.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно – сумата от 221,70 лв. Ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 404,50 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Ж.Н.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.В.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 800
лв. (осемстотин лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съставляващи претърпени от ищеца болки и страдания,
вследствие на причинени от ответника на дата 02.07.2019 г. около 20,00 часа в
гр. Пловдив, увреждания, както следва: оток в окосмената част на главата, кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане на шията, кръвонасядане
и охлузване на дясната китка и охлузвания на трети пръст на дясната ръка,
охлузване на лявата колянна става и охлузване на
дясната колянна става, охлузване на дясната подбедрица, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 02.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 70 лв. (седемдесет лева), представляваща обезщетение за п***инени имуществени вреди – разходи, както следва – 40 лв. за
първичен медицински преглед от ординатор, за което е издадена фактура № *********/
02.07.2019 г., както и 30 лв. за освидетелстване на живо лице, за което е
издадена фактура № *********/ 03.07.2019 г., вследствие на причинени от
ответника на дата 02.07.2019 г. около 20,00 часа в гр. Пловдив, увреждания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 03.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, а също и
сумата от 221,70 лв. (двеста двадесет и
един лева и седемдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в производството
съразмерно с уважената част от исковете; КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди за разликата от уважения размер от 800 лв. до пълния претендиран
размер от 2600 лв.
ОСЪЖДА
П.В.К., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Ж.Н.Ш., ЕГН:
********** сумата от 404,50 лв.
(четиристотин и четири лева и петдесет стотинки) – разноски в настоящото
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.