МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 96/22.11.2018 г .по НОХД № 660/2015 г. по описа на РС гр. Дупница

 

 

          Дупнишка районна прокуратура е предявила обвинение против В.М.Н. ***, за това, че на 31.03.2009 г. в гр. Дупница, на 100 м. от бл. №1 в ж.к. „***” е ударил с юмрук по устата А.С.К.-***, като с това си действие е причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето й – престъпление по чл.129, ал.1 и ал.2, изр.4, пр.2 от НК

  А.С.К.-Стоева е предявила граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 9 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на горното престъпление, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и пострадалата А. К.-Стоева е конституирана като граждански ищец. Същата е направила искане и по чл.76 от НПК, като съдът я е конституирал и като частен обвинител по обвинението против подсъдимия Н..

          Прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено.Счита, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на съдебното следствие и предлага на подсъдимия да се наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от три месеца, предвид чистото съдебно минало на дееца и създалата се конфликтна ситуация. Счита също така, че не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно, а гражданският иск да се уважи в размера, в който е предявен.  

           Гражданският ищец и частен обвинител, чрез повереника си адв.Р., моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание, а гражданският иск да бъде уважен в  справедлив размер,  ведно със законната  лихва. Претендира деловодни разноски.

           Подсъдимият Н. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения за случая, като излага доводи, че е бил предизвикан от отношението към него на пострадалата и че тя сама се е наранила във вратата на автомобила, от който е излизала. В последна дума моли съда за справедливост, тъй като счита че делото е скалъпено от пострадалата свидетелка и баща ѝ (бивш следовател).

            Защитникът на подсъдимия -адв.Н. излага доводи, че обвинението не е било доказано по несъмнен и безспорен начин, както и че не са били събрани категорични доказателства за неговата вина. Счита, че се събраха доказателства относно отбранителната позиция, която е заел неговия доверител- да не бъде ударен с дамската чанта, с която пострадалата свидетелка се опитала да го удари, но че в никакъв случай не е нанасял удар в областта на лицето ѝ, т.е. действията му с ръцете са били само насочени в отбранителна позиция. Ето защо моли подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск-отхвърлен.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,обясненията на подсъдимият, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено следното от фактическа и правна страна

 

            От фактическа страна

 

            Подсъдимият В.М.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,с  ЕГН **********.

            На 31.03.2009год., към обяд, съпрузите -св.К.-Стоева и св.С. пътували със семейния автомобил към дома си в ж.к.”***” на ул.”Драгой Болярин № 6 гр. Дупница. Автомобилът управлявал св. С.. Когато пристигнали, св. К. -Стоева слязла от автомобила и оставила съпруга си да го прибере в гаража пред блока, а тя се качила в апартамента им. Тъй като съпруга й се забавил, тя погледнала през прозореца и го видяла да лежи до автомобила на земята. Когато отишла при него, той й казал, че  подс. Н. го е ударил, защото докато пътували към дома си били го засекли в някаква улица с автомобила  си. Ядосана от случилото се св. К.-Стоева помогнала на съпруга си да се качи в автомобила на мястото на шофьора, като двамата тръгнали да търсят подс. Н., за да му потърсят обяснение за случилото се. Намерили го на 200м. по-нататък по улицата, в близост до бл. № 1 в ж.к. „***“ където живеел. Там подс. Н. разговарял със св. Е.Ч., а наблизо имало и друг мъж - св. К.Ч. и момче -св. А. (починал). Св. К.-Стоева казала на съпруга си да спре автомобила и повикала през отворения му прозорец подс. Н..Когато той се приближил, го попитала защо е ударил преди малко съпруга ѝ - св.С.. Поискала да слезе от автомобила за да поговорят с  подс. Н., но той я затиснал с вратата на автомобила. Тя започнала да блъска по вратата и успяла да я отвори. Слизайки от автомобила, св. К. -Стоева нападнала подс. Н., като го ударила с дамската си чанта, а той й отвърнал като я ударил с юмрук в областта на лицето. В следствие на удара й бил избит един зъб, а други два долни зъба били разклатени и извадени наполовина. От устата й започнало обилно да тече кръв. Подс. Н. се върнал при св. Е.Ч., св. Кр. Ч. и св. А., с които разговарял преди това, казвайки „Каква беля си навеях!“. Св.К. -Стоева ги попитала: „Видяхте ли какво става?!“, но те се обърнали и не отговорили нищо. След случилото се св. К. -Стоева се обадила на сестра си - св. К.-К. по телефона и й разказала какво е станало. Обяснила ѝ, че незабавно се нуждае от стоматолог -хирург, който да й окаже помощ. Оказало се, че трябва да изчака за такъв преглед, затова двамата със съпруга ѝ отишли в дома на св. К. -К.. Последната като ги видяла се уплашила от вида и състоянието, в което се намирала сестра ѝ - пострадалата св. К.-Стоева, а зет ѝ - св. С. – имал неадекватно поведение, тъй като повтарял едно и също нещо и твърдял, че нищо не си спомня.След като успели да се свържат с лекар-стоматолог, пострадалата К. -Стоева била прегледана от него, като той извадил долните разклатени (луксирани) при удара два предни зъба. След това потърсили помощ и за св. С.. Той бил прегледан в Бърза помощ гр. Дупница и настанен веднага в  хирургично отделение на МБАЛ „Св.Ив.Рилски“ ЕООД в гр.Дупница с признаци за претърпяно комоцио церебри. След проведено лечение бил изписан на 03.04.2009 г.в добро състояние.

           В хода на ДП са назначени  съдебно-медицински експертизи, относно състоянието на  пострадалата св. К.-Стоева, св. С., както и допълнителна такава, заключението по които е изготвено от вещото лице - д-р Г. лекар-ординатор в Отделение по съдебна медицина към „МБАЛ-Благоевград”, по писмени данни, въз основа на приложената по ДП медицинска документация и които са приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 282, ал.1 от НПК като обективни и компетентно изготвени и неоспорени от страните по надлежен ред и начин. Изготвени са и съдебно медицинска експертиза от вещо лице д-р П. и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от в.лице д-р П. –психиатър и Е.В.-психолог, относно състоянието на  подсъдимия Н. към момента на инцидента на 31.03.2009г.

           Съгласно заключението на в.лице д-р Г., поддържано и при изслушването му в хода на съдебното следствие е видно, че в резултат на нанесения удар с юмрук в областта на устата и зъбите на  пострадалата св. К.-Стоева, на същата е било причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на три предни зъби - на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето й. Избиване на три предни зъба (на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно) реализира медико-биологичната квалификация - избиване на зъби, без конто се затруднява дъвченето и говоренето. Така полученото увреждане на съзъбието има характер на постоянно и трайно, т.е.- то няма да се възстанови с времето. Това увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. Вероятният механизъм на причиняване е удар със или върху твърд, тъп предмет и може да се получи при нанасяне на побой по твърдения от пострадалата начин-  от удар с юмрук по устата, както е описано и от свидетелите. В отговор на поставени въпроси вещото лице разяснява, че е възможно избиването на зъбите да е получено в резултат на нанасяне на директен удар с твърд, тъп предмет, като уточнява, че човешкият юмрук има такъв характер. Досежно останалите констатирани вследствие на случилото се на инкриминираната дата и време, телесни увреждания на св. К.-Стоева, а именно – разкъсно -контузната рана на долната устна, вещото лице в заключението си сочи, че те са причинили на пострадалата „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.  

              Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на д-р Г. относно състоянието на св. С., след случилото му се в резултат на деянието на подс. Н. -св. С. е получил натъртване на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, състояние, което  реализира   медико-биологичната   квалификация -временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се преследва по тъжба на пострадалия.

            От заключението на съдебно-медицинската експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, относно състоянието на  подсъдимия Н. са приети от съда по реда на чл. 282, ал.1 от НПК като обективни и компетентно изготвени и неоспорени от страните. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза,подс.Н. е получил нараняване в областта на брадата - имал е хематом и екскорационна рана. В областта на гръдната кост и клавикулите - с палпаторна болка и хематом. Тези увреждания могат да се получат от удар със или във тъп твърд предмет и по начин, описан от него. Уврежданията на Н. са му причинили болки и страдание за период от 8 до 10 дни, като здравето му ще се възстанови напълно. Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, по време на инцидента Н. не е страдал от душевно заболяване и не е действал в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение). Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

   Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на пострадалата А.К.-Стоева и свидетелите -очевидци – Г.С., Е.Ч., К.Ч. и В.К., преценени в съвкупност със заключението на съдебно-медицинските експертизи, като съдът даде вяра на показанията им, доколкото същите кореспондират с показанията на останалите свидетели, на обясненията на подсъдимия и с останалите писмени доказателства.

   Като взе предвид, че пострадалата А.К.-Стоева и свид. Г.С., като съпрузи са заинтересовани от изхода на делото, настоящият съдебен състав намира, че правилният и осигуряващ обективност подход при преценката на техните показания следва да бъде проверката им чрез другите доказателства по делото - медицинската документация и заключението на експертизата на съдебния лекар.

   В тази връзка са налице изобилни доказателства за обективните находки - нараняванията, причинени на пострадалата А. К.-Стоева. Без всякакво съмнение се отнася за избити зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - класическа средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В заключението си вещото лице д-р Г. възприема като вероятен механизъм на причиняване на нараняванията на пострадалата А. К.-Стоева в следствие на фронтален удар със или върху тъп предмет, което може да се получи  от удар с юмрук в устата, така както сочат пострадалата и свидетелите очевидци. Ето защо, преценени във взаимна връзка, доказателствата убедително сочат на нанесен удар с юмрук от страна на подсъдимия, който не отрича физическа разправа с пострадалата, но уверява, че тя не се е самонаранила, удряйки се в рамката на  вратата на автомобила при опита си да излезе от него. Това се опровергава като недостоверна защитна версия, доколкото се поддържа само от подсъдимия. Тази версия е  житейски и логически необоснована, тъй като механизма на причиняване на увреждането е установен като удар със или в твърд тъп предмет, какъвто в никакъв случай не е рамката на вратата на автомобила и който удар следва да е достатъчно силен, а и рамката на вратата на автомобила има остър ъгъл, както и вратата на автомобила е с по-широка повърхност, за да  предизвика самоизбиване на три зъба на пострадалата, въпреки болката от което тя да е способна в същия този момент да  предприеме нападение срещу подсъдимия, като го удря ожесточено с дамската си чанта и му нанася ритници в слабините. В тази връзка са и показанията на св. В.К., който е извършил непосредствено след удара преглед на лицето и издал медицинско удостоверение, в което е отбелязал установените наранявания. Свидетелят твърди, че травматичния удар е нанесен с твърд предмет, доколкото в медицинското удостоверение отбелязано, че има разкъсно –контузна рана на долната устна, в дясно.

    При установяване на фактологията по случилото се и авторството на извършителя, съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Ч. и К.Ч., като съдът даде вяра на показанията им, дадени в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1 от НПК, при констатирана липса на ясен спомен за инцидента,както и противоречие с показанията на тези двама свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, доколкото първите кореспондират с показанията на останалите свидетели, с оглед тяхната последователност, обективност и съответствие с останалите доказателства по делото.

    Авторството на престъплението се установява категорично и от показанията на св. Г.С., който описва  точната фактическа обстановка и макар да може да се счита за предубеден предвид, че е съпруг на пострадалата, неговите показния се потвърждават и от показанията на свидетелите Е.Ч. и К.Ч., които са незаинтересовани от изхода на делото и които безпротиворечиво сочат, че са видели  подсъдимия Н. да нанася удари с юмруци в областта на лицето на пострадалата А.К., което се поддържа и от самата нея. Макар и  косвено,  това се потвърждава и от показанията  на св. В.К., която същия ден е видяла сестра си с разбита кървяща уста и  избити зъби. Последните двама свидетели посочват и какво е било здравословното състояние на пострадалата, каква медицинска помощ е била потърсена, както и периода на възстановяването й след инцидента. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от  заключението на съдебномедицинската експертиза, където е посочено, че  механизма на избиването на зъбите е такъв, какъвто е посочен от пострадалата. 

   При анализът на посочените гласни доказателства, освен съпоставянето помежду им, съдът ги прецени и на база на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно - обясненията и на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, които макар и средство за защита се покриват с показанията на свидетелите Е.Ч. и Кр.Ч. фактология по инцидента, която кореспондира и с включените в доказателствената съвкупност, по реда на чл. 283 от НПК писмени документи, приложени по досъдебното производство, които съдът кредитира като документи, издадени в съответния ред и форма и неоспорени от страните, включително и експертното заключение по СМЕ, тъй като са мотивирани и обективни. Съдът кредитира с доверие и показанията на свидетелите В.В., В.Б. и И.Д., които изясняват отношението на съседите към семейството на пострадалата, но не ги обсъжда като относими към конкретния казус, доколкото тези свидетели не са очевидци и нямат никакво, макар и косвено участие в инцидента от 31.03.2009г. В тази връзка са представени характеристики на подсъдимия, които съдът взе предвид при определяне размера на наказанието.

   От изисканата и приложена по делото справка за съдимост се установи, че подсъдимият В. Н. не е осъждан.

   Съдът прие въз основа на установената фактическа обстановка, че действията на извършителя - подс. Н. съдържат признаците на вмененото му от ДРП обвинение в извършване на престъпление по  чл. 129, ал.1 и ал.2, изр.4, пр.2-ро от НК спрямо пострадалата А.С.К. -Стоева - причиняване на средна телесна повреда и то по начина, който се сочи в обвинителния акт. В подкрепа на обвинителната теза са както показанията на пострадалата, така и показанията на  свидетелите -очевидци Г.С., Е.Ч., К.Ч. и В.К., които бяха анализирани и преценени с оглед обясненията на подсъдимия и на останалите свидетели

   Възпроизведената по-горе фактическа обстановка от началото на развилия се на инкриминираната дата - 31.03.2009 г. инцидент между пострадалата К. -Стоева и подс. Н., съдът възприе именно въз основа на извършения анализ и съпоставка на посочените гласни доказателства помежду им, които кореспондират и с установеното на пострадалата А.С.К.-Стоева процесно телесно увреждане на база на представената по делото медицинска документация и със заключението на вещото лице - д-р Г. по изготвените в хода на досъдебното производство и поддържани и в хода на съдебното следствие съдебно-медицински експертизи. Характерът, видът и броя на телесните увреждания, причинени на пострадалата, в т.ч. и леки такива, които не са предмет на процесното обвинение, тъй като леката телесна повреда се поглъща от средната телесна  повреда в случая, водят до извода, че действията на подсъдимия не са били отбранителни. Тези увреждания според вещото лице се дължат на действие с твърд тъпоръбест предмет, какъвто е нанасянето на юмручен удар в лицето в областта на устата и не биха могли да се получат при падане върху твърд тъп предмет, тъй като няма данни пострадалата да е падала по лице върху такъв предмет. Съдът даде вяра на показанията на пострадалата и на свидетелите Г. С., Е. Ч., Кр. Ч. и В. К. и ги прие за обективни и достоверен на база на направеното съпоставяне с описанието, изложено от тези свидетели.

   Съдът счита, че средната телесна повреда на пострадалата не се явява случайна последица и същата да бъде причинена  вследствие на падане и удряне върху твърд тъп предмет, както е дало вещото лице д-р Г. като възможен вариант, тъй като събраните по делото доказателства не съдържат данни за настъпване на вредоносния резултат по този хипотетично изложен от вещото лице начин, в хода на провелия се по реда на чл. 280 от НПК разпит на експерта.

   От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

           Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият Н., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставът на  чл. 129, ал.1 и ал.2, изр.4, пр.2-ро от НК, тъй като на 31.03.2009 г. в гр. Дупница, на 100 м. от бл.№1 в ж.к. „***”, действайки като извършител чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето, в областта на устата, на А.С.К.-***, е причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето й .

 

От обективна страна:

 

    Обект на закрила на престъпленията от Раздел ІІ на Глава втора от НК са обществените отношения, свързани с осигуряване неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на личността. Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост - на физическите функции на органите и тъканите в неговото тяло.

   Престъпленията, с които се причинява някаква телесна повреда, са винаги резултатни престъпления, при това на реално увреждане. За да има довършено престъпление, трябва да се стигне до засягане на здравето.

   Съгласно заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, от наличните данни е установено избиване на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като в случая е причинена средна телесна повреда, като това увреждане е трайно.

   Между нанесените удари от страна на подсъдимия и полученото телесно увреждане на пострадалата съществува пряка причинна връзка, което ангажира наказателната му отговорност.

   От обективна страна деянието е извършено чрез действие - нанасяне от страна на подс. Н. на удар. Вследствие на така нанесения ѝ от подсъдимия удари, на пострадалата А.С.К.-Стоева е било причинено избиване на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и разкъсно- контузна рана на устата, като същата се квалифицира като временно разстройство на здравето неопасно за живота. В конкретния случай без значение е нападателят какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост. Същественото е, че действията са били насочени към осъществяване на общия престъпен резултат-телесно увреждане на пострадалата.

           Изпълнителното деяние е довършено, причинено е телесно увреждане - избиване на първи горен и първи и втори долни зъби в дясно, като това избиване е довело до затрудняване дъвченето и говоренето на пострадалата, което осъществява медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. За да достигне да този си извод съдът се е съобразил с Р.28-83-І-НО, където ВС подчертава: “Средна телесна повреда по чл.129 ат НК има и когато на пострадалия е избит само един зъб, ако без него се затруднява дъвченето или говоренето (в разглеждания случай е избит горен преден резец). Пленумът на ВС в постановление т.11 посочва, че : “Под избиване на зъби следва да се разбира не само загубата, но ... разклащането им до такава степен, че отпадането им е неминуемо”. В конкретния случай е налице и разклащане на първи и втори долни зъби в дясно, което е в сочената с цитата степен и на това основание следва да се приравнява на “избиване на зъби”. Престъплението е от категорията на резултатните – причинено е телесно увреждане, като безспорно е установена причинно следствената връзка между противоправното поведение на подсъдимия и причинения резултат.

  Налице е пряка причинно-следствена връзка между полученото от пострадалата Стоева-К. процесно увреждане и поведението от страна на подс. Н.. Безспорно е, че причина за процесното увреждане на пострадалата Стоева-К., което е от естеството на средна телесна повреда, е нанасянето на удар с твърд тъпоръбест предмет, какъвто е юмручният удар в областта на устата на лицето, като се установи, че е в резултат на това именно активно действие от страна на подс.Н..

  На следващо място съдът счита, че поведението на подсъдимия се е характеризирало с демонстративно и грубо отношение към пострадалата, като с немотивираното си непристойно поведение и отношение към личността и телесната неприкосновеност на същата, подс. Н. е изразил явно неуважение към тези обществени отношения, защитени от правния ред. В случая явното неуважение към обществото е получило израз в открито високата степен на неуважение на личността на пострадалата, като подс. Н. е демонстрирал сила и физическото си надмощие над последната, като само по себе си нанасянето на телесната повреда е непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото.

 

От субективна страна:

 

  Субект на престъплението е В.М.Н.. Подсъдимият е пълнолетен, вменяем и не е поставен под запрещение, не е действал при физиологичен афект, следователно е наказателноотговорно лице, като съгласно чл. 31, ал.1 от НК същият може да бъде годен субект на престъплението.

          Съдът приема, че деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че с нанесения удар ще причини телесно увреждане на пострадалата, като е искал настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият е  съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици. Установявайки, че в конкретния случай подсъдимия е нанесъл удар в областта на устата на пострадалата, съдът направи категоричния си извод, че подсъдимия пряко е искал настъпването на общественоопасните последици.  

  Причините за извършване на деянието се дължат на ниската правна култура на подсъдимия и в незачитане на телесната цялост на пострадалата Стоева-К..

  Предвид на тези си съображения съдът призна подсъдимият Н. за виновен по повдигнатото му от ДРП и поддържано и в съдебната фаза обвинение в извършване на престъпление по  чл. 129, ал.1 и ал.2, изр.4, пр.2 от НК.

 

По определяне вида и размера на  наказанието

 

   За деянието по  чл. 129, ал.2 вр.с ал.1 от НК, за което подсъдимият Н. бе признат за виновен, материалният наказателен закон предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.

  При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Н., съдът взе предвид от една страна - степента на обществена опасност на деянието, която прие за висока, а от друга страна ниската обществена опасност на дееца, който не е осъждан, причините за извършване на деянието и процесуалното поведение на подсъдимия. Поради тези си съображения съдът счете, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха се постигнали, ако наказанието на подсъдимия бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, при предвидения минимален размер. Предвид на това съдът наложи на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Съдът счете, че така определеното наказание съответства на тежестта на деянието и степента на обществената опасност на дееца и е справедлив отговор за извършеното от него престъпление. Настоящият съдебен състав прие, че посредством така определеното и наложено наказание успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл. 36 НК.

  Относно прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК: Съдът прецени, че са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид осъждане, а именно: подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е от вида, за който е допустимо отлагането на неговото изтърпяване и същото е лишаване от свобода в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, не е необходимо наложеното на Н. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност.

 

Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск:

 

   Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението и споделя съдбата му. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму.

   Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, че причинената средна телесна повреда на пострадалата А.С.К.-Стоева е в причинно-следствена връзка с деянието, извършено от подсъдимия по чл.129, ал.1 и ал.2, изр.4, пр.2 от НК, за което същият бе признат за виновен и му бе наложено наказание. Затова се изложиха мотиви по-горе. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Тъй като в резултат на извършеното от подс.Н. престъпно деяние е безспорно, че пострадалата А.С.К.-Стоева е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинената й средна телесна повреда – избиване на три предни зъба, което е довело до затруднение на дъвченето и говоренето за повече от един месец при обичайния ход на оздравителни процеси, съдът прецени, че същата следва да бъде обезщетена, като при определяне на размера взе предвид вида и естеството на телесното увреждане, продължителността на оздравителните процеси, от възрастта на пострадалата, както и от настъпилите вредоносни резултати от осъщественото деяние. По тези съображения съдът осъди подс. Н. да заплати на гражданския ищец А.С.К.-Стоева сумата от 3 000 (три хиляди)лева, съставляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, настъпили в резултат на нанесената ѝ на 31.03.2009 г. средна телесна повреда. В този му размер съдът прие, че искът е доказан от събраните по делото доказателства, както и от приложената по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Предявеният граждански иск за разликата над тази сума-от 3 000 лв.до 9 000 лв. бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Разноски:

   При този изход на делото, тъй като подсъдимият В.Н. бе признат за виновен, на основание чл. 189, ал.3 от НПК бе осъден да заплати на  държавата 120.00 лв. (сто и двадесет лева)  държавна такса върху уважената част на  гражданския иск, както и 301 (триста и един) лева деловодни разноски и възнаграждение за вещи лица, които суми следва да се заплатят по сметка на ДнРС, както и 565 лв. (петстотин шестдесет и пет лева) деловодни разноски, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Кюстендил.

  

           По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: