Р Е Ш Е Н И Е
№260034/21.1.2021г. 21.01.2021 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На осми януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
гражданско дело № 112 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба и молба уточнение на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против И.С.С., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС
–сумата от 204, 58 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
15.10.2017 – 14.01.2018 год.,сумата от 376,62 лв. договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за периода 05.02.2018 г.
до 25.09.2019 г. и сумата от 55,88 лв.-незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 25.09.2017 г.,в едно със законната лихва върху главницата,считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане,както и разноски в заповедното и исково производство.
В исковата молба и уточнението се посочва, че по
заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение по горепосоченото
ч.гр.д., като длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което
поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че
между ищеца и ответника били сключени договори за мобилни услуги и договор за
лизинг.На 05.06.2017 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги № *** за мобилен номер ***, изменен с допълнително споразумение № *** от
25.09.2017 год.към договор за мобилни/фиксирани услуги. По същия на ответника
били предоставени и незаплатени услуги за периода 15.10.2017 – 14.01.2018 год.
на стойност 133, 97 лв.,с включено ДДС.Договора за мобилни услуги бил едностранно
прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника на 05.02.2018 г.
Съответно по този договор същия дължал неустойка,съобразно раздел IV от ДС към
договора за мобилни/фиксирани услуги в размер на 314,16 лв.,като се вземело
предвид спогодба между КЗП и ищеца,като сумата представлявало сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС,а именно 77,46 лв. и с
добавена разлика в размер на 236,70 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на
оператора и преференциалната му цена за която бил сключен договора за лизинг от
25.09.2017 г.,съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги за периода 05.02.2018
г.-25.09.2019 г.
На 08.06.2017 г. между ищеца и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги № *** за мобилен номер ***. По същия на ответника
били предоставени и незаплатени услуги за периода 15.10.2017 – 14.01.2018 год.
на стойност 70, 61 лв.,с включено ДДС.Договора за мобилни услуги бил
едностранно прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника на
05.02.2018 г. Съответно по този договор същия дължал неустойка,съобразно чл.11
от договора в размер на 62,46 лв.,като се вземело предвид спогодба между КЗП и
ищеца,като сумата представлявало сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без ДДС, за периода 05.02.2018 г.-08.06.2018 г.
На 25.09.2017
г. между ищеца и ответника бил сключен договор за лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black.По същия ответника дължал сумата от 55,88 лв.,от
които сумата 7,62 лв. три падежирали вноски за периода 15.10.2017 г.014.01.2018
г. и сумата от 48,26 лв. представляваща деветнадесет изискуеми лизингови вноски
за периода 25.01.2018 г.-25.08.2019 г.
Задълженията на ответника били
обективирани в три броя фактури и една крайна фактура от 15.03.2018 год. Описва
се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били задълженията на
страните по договорите, както и условията за прекратяването им. Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В срока за отговор ответника,чрез особения си
представител е представил отговор-възражение на исковата молба. Счита се,че предявения
иск е допустим,но неоснователен. Твърди се,че на ответника не е представена
пред договорна информация на хартиен носител по ясен и разбираем начин при
шрифт не по-малко от 12,като нямало представени доказателства,че на ответника
са предоставени на хартиен носител условията на договора за мобилни услуги.Не
се оспорва,че същите били подписани от ответника,но се твърди,че това не
освобождавало кредитора да му връчи на хартиен носител всички документи по пред
договорната информация.
Твърди се,че в договорите сключени с потребител имало
клаузи които били неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Също така
клаузата при определяне на неустойката била неравноправна. Не били спазени
добрите нрави при определяне клаузата за заплащане на неустойка,която била
договорена извън присъщата й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.
Прави се възражение за нелоялна търговска практика,с оглед въвеждането на
различни такси и комисионни от страна на ищцовото дружество.Счита се,че
клаузата за неустойка освен ,че била нищожна създавала условия за неоснователно
обогатяване и нарушавала принципите на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения,като алтернативно се прави искане за нейното
намаляване поради прекомерност. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.Иска се отхвърлянето им със съответните законни
последици.
В
съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Излага становище за
основателност на иска в депозирана писмена молба.
В
съдебно заседание,ответника се представлява от назначения от съда особен
представител, чрез когото оспорва исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
*** год. на ЯРС, по което съдът е издал
заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
сумата от 637,
08 лв. – главница,представляваща неизпълнени парични задължения,произтичащи от
договори с „Теленор България“ ЕАД,в едно със законната лихва върху
главницата,считано от датата неа подаване на заявлението в съда-18.09.2019
г.,до окончателното изплащане на задължението,както и направените по делото
разноски общо в размер на 385,00 лв.
Предвид
, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжникът по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК, и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 05.06.2017 г.,
по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ-
неразделна част от него. Като с декларация – съгласие от 05.06.2017 год.
потребителят е декларирал, че оператора му е връчил екземпляр от ОУ и му
представил и получил информация по чл.4,ал.1 ЗЗП, както и,че е съгласен с тях.
Представена е също приложение-ценова листа за абонаметни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 05.06.2017 г.,подписан от абоната. Прието е още сключено между страните ДС към
процесния договор от 25.09.2017 год. , отново за срок от 24 месеца, при
подписването на което потребителят е получил устройство – мобилен апарат
Самсунг. Приет е и договор за лизинг от същата дата сключен между същите
страни, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за
временно и възмездно ползване горепосоченото устройство , за което
лизингополучателят се е задължил да заплати обща сума в размер на 108,42
лв. по начина посочен в договора, а
именно съобразно представения погасителен план,като заплати първоначална
лизингова вноска в размер на 50 лв.,платима към датата на сключване на договора
и на 23 вноски от по 2, 54 лв.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 08.06.2017 г.,
по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ-
неразделна част от него. Като с декларация – съгласие от 08.06.2017 год.
потребителят е декларирал, че оператора му е връчил екземпляр от ОУ и му
представил и получил информация по чл.4,ал.1 ЗЗП, както и,че е съгласен с тях.
Представена е също приложение-ценова листа за абонаметни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 08.06.2017 г.,подписан от абоната.Представени са и
ОУ към договорите, подписан от абоната.
Представени
са още фактура от 15.11.2017 год. с
получател ответника, на стойност 78, 15 лв. – разговори, данни и вноска лизинг 2 от 24
; фактура от 15.12.2017 за сумата 169, 10 лв. – разговори, данни и вноска лизинг – 3 от 24 , фактура от 15.01.2018 год. за сумата 227, 72 лв. – месечна такса, задължения от предходен
период и вноска лизинг 4 от 24 и фактура № *** от 15.03.2018 год. за сумата от
637, 08 лв. – неустойка предсрочно
прекратяване на договори за услуги – 376, 62 лв., вноска за лизинг-48,26
лв.,задължения от преходен период с ДДС-212,20 лв.
Представено
е и копие от Спогодба от 2018 год. между КЗК и „Теленор България“ЕАД , по
силата на която страните са се споразумели по отношение на нови клиенти на оператора- физически лица,
т.е. за договори след 12.01.2018 год. , както и по отношение на съществуващите
договори с клиенти физически лица неустойката при предсрочно прекратяване на
договора да не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.
По
искане на ищцовото дружество по делото е назначена и прието заключението на
ССЕ, вещото лице по която посочва,че процесните фактури,посочени в Таблица 1,са осчетоводени в „Дневника
на продажбите“ на „Теленор България“ ЕАД. Фактура № *** год. съдържала и
неустойки и лизингови вноски,които не подлежали на облагане с ДДС и тяхната
стойност не била включена в „Дневника за продажби“. Размерът на неплатените
задължения на ответника към ищеца към датата на подаване на Заявлението по
чл.410 ГПК-18.09.2019 г. било в общ размер на 637,08 лв. по посочените
фактури,като от тях е извадена сумата от 15,52 лв. съгласно кредитно известие №
*** г. В процесните фактури били начислени абонаментни такси,лизингови вноски и
ползвани услуги,потребени през отчетния период 15.10.2017 г.-14.01.2018 г.като
количество/времетраенето било описано в т.2.1-т.2.5
и Таблица № 2.Размерът на начислената неустойка за мобилните
номера,посочени във фактура № *** г. възлизал на общо сумата от 376,62 лв.,като
бил начислен в съответствие с условията на процесните договори и спогодба от
11.01.2018 г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД.Също така са изчислени
неизплатените от ответника лизингови вноски за взетия от него мобилен апарат с
договора за лизинг от 25.09.2017 г.,като не били платени общо 23 бр. вноски в
размер на 58,42 лв. Също така вещото лице е изчислило,че задължението от 78,39
лв. по фактура № *** г. било намаляло до размера на 62,63 лв. към момента на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК,като общото задължение по посочената
фактура възлизало на 142,15 лв.,от които сумата от 63,76 лв. дължими по
фактура,предхождаща процесните,посочени като задължение преходен период с ДДС и
сумата от 78,39 лв.,като и двете задължения са начислени в посочената по-горе
фактура. На 08.11.2017 г. било извършено плащане в размер на 64,00 лв.,като от
ответника не било посочено в основанието дали погасява конкретно свое
задължение,поради което било погасено най-старото задължение по
фактурата,предхождащи процесните,като останало за плащане сумата от 62,63 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК:
Искът
е допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. Така предявеният иск съдът намира за допустим.
По допустимостта на иска настоящия съдебен състав,счита,че действително в
заявлението по чл. 410 от ГПК в т.9 в е посочено, че задължението произтича от
договори за мобилни услуги № *** год.; договор за мобилни услуги № ***
г.;допълнително споразумение № *** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
договор за лизинг от 25.09.2017 г.,като неудовлетворените вземания на заявителя
били индивидуализирани по основание и размер в издадените от него три фактури и
крайна такава от 15.03.2018 г.,като в т.12 в обстоятелствата,от които произтича
вземането са доразвити,като е посочено как са формирани задълженията, и за което
е издадена крайна фактура № *** г.,като преди това са издадени помесечни такива,които
задължения са посочени и в исковата молба и допълнителната такава. С оглед на
това настоящия съдебен състав приема,че не е налице предмет
различен от предмета на спора в заповедното производство.Предмет и на
заповедното и на исковото производство са неплатени задължения по една и
съща крайна фактура, а именно № *** г. и иска се явява допустим. /В този
смисъл Решение от 26.03.2019 год. по в.гр.д.№ *** год. на
ОС – Я./.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е
изправна страна по договорите, вкл. размера на претенцията си.
Договорите
за мобилни услуги,допълнителното споразумение към договора за мобилни/фиксирани
услуги и договора за лизинг са сключени
в писмена форма,по ясен и разбираем начин,подписани са от ответника,като
подписите под тях не са оспорени,като преди подписването им същия подписал и
декларация съгласие,с оглед на което настоящия съдебен състав счита,че между
страните са съществували съответните договорни отношения.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори
за предоставяне на услуги. Същите са валидни и пораждат правни последици, като
се има предвид и че не са оспорени в съответните процесуални срокове, а именно
с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне
на услугите на ответника ищцовото дружество установява с представените фактури,
в които подробно са посочени времето на разговорите, брой смс- и, използван
мобилен интернет и др. Фактурите
са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната
и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват
действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника
не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни
задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема
предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури за
дължимите суми за процесните договори и допълнително споразумение и с оглед на обстоятелството, че ответника, не
е представил доказателства, че сумите са недължими. /В горния смисъл отново
горецитираното решение на ЯОС/.Не са представени доказателства за плащане на
стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. По
отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени
доказателства – фактури и заключението на ССЕ се установи, че за исковия период
ответника е потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност общо 204,58
лв. /включващи разговори, данни и абонаментна такса/.
По иска с правно основание чл.422 ГПК,вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 55,
88 лв. незаплатени лизингови вноски:
Така предявеният иска, съдът намира за допустим, а по съществото си за
основателен. Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
лизинг от 25.09.2017 год. Същият е валиден и поражда правни последици, не е и
оспорен от ответника. Не са представени доказателства за плащане на уговорените
по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане, включително на претендираните за периода 25.01.2018 – 25.08.2019 год.
Липсват и доказателства мобилното устройство да
е върнато на оператора от страна на ответника. Получаването му
същия е декларирал с подписването и на
ДС и на договора за лизинг от 25.09.2017 год. Същия се е задължил да заплаща за ползването
лизинговата цена по инкорпориран в договора погасителен план.Ето защо и
претенцията следва да бъде уважена в пълния й размер.
По иска с правно основание чл.422 ГПК,вр.чл. 92 от ЗЗД:
Иска
е частично основателен.
При недоказване на извършено
плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, имащо значение за едностранно
прекратяване на договорите от страна на ищеца. Самото му волеизявление за
прекратяване е обективирано и в крайната фактура, с която е начислена
неустойката.Претенцията за неустойка в процесния случай ищецът обосновава със
сключено между него и КЗК споразумение от 01.2018 год. Приложеното копие от
този документ на първо място действително не е подписано от нито една от
страните по него. Извън горното е и ирелевантно, т.к. същото предвид, че е
сключено между страна по делото и трето , неучастващо в настоящия спор лице по
никакъв начин не обвързва ответника. Ето защо претенцията за неустойки за
услуги в общ размер на 139,92 лв. като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота следва да се отбележи,че
възражението на особения представител на ответника в тази насока се преценя от
съда като основателно. Отделно от това съдът следи служебно за спазването на добрите
нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В практиката си
по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
(лизинг, наем) е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване
на бившия кредитор и нарушава
принципа за справедливост (Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът
е приел, че ако е уговорена
такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му,
наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на
вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи
имуществена облага в размер на три абонаметни вноски, какъвто би получил при
действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата
за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на
договора (занапред). Следователно клаузата
за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е
процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване
на бившия кредитор с размера
на договорената неустойка (три такси за
оставащия период) и нарушава
принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
В депозираната молба –
уточнение ищецът е конкретизирал, че сумата от 236,70 лв. представлява
добавената разлика между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка
съгласно актуалната цена към 25.09.2017 г. съгласно ценовата листа на оператора
и преференциалната му цена,за която е сключен договора за лизинг от 25.09.2017
г. съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок
на договора за мобилни услуги.Претенцията намира основание си в чл.1,ал.3 от
договора за лизинг.В цитирания член от договора е предвидено, че ако не върне
устройството лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в
размер на 2, 54 лв.Именно такава е претенцията на ищцовото дружество,която е
обоснована с неизпълнение на договорно задължение, пораждаща правото на
лизингодателя да се възползва от клаузата за неустойка по делото.В тази насока
безспорно е установено по делото както от приложените писмени
доказателства,така и от заключението на вещото лице,че ответника не е изпълнил
задължението си по договорите за мобилни услуги,допълнителното споразумение и
договора за лизинг,като претенцията се явява основателна и следва да се
уважи.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл и ЯРС намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид
частичното частичното отхвърляне на претенцията, а именно – 300, 44 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 753,06 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице,възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.
По възражението на особения представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК такива се
претендират в размер на 360,00 лв. –договорено адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки се с определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение според Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,съдът намира,че същото е в минимален размер съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.1,т.1,като върху възнаграждението е начислено ДДС в
размер на 20 %,като от представените доказателства в тази
насока,се установява,че пълномощника на ищеца адв.Ц.-САК е регистриран по ЗДДС.
С оглед на това възражението на особения представител на ответника се явява
неоснователно.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.С., ЕГН ********** , че дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: град София, сумата от 497,16 лв. – главница,представляващи неплатени абонаметни такси и
използвани услуги,лизинг и неустойка за неизпълнение на задължения,произтичащи
от договори за мобилни услуги и лизинг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.09.2019
г., до окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, като иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 637, 08 лв. като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 300, 44 лв., както и разноски
за настоящата инстанция в размер на 753,06 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: