РЕШЕНИЕ
№329
гр. Велико Търново, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.-И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №26 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на адв. М. Е., в качеството му на пълномощник на Д.Т.К. ***, срещу
Ревизионен акт №Р-04000422002768-091-001/16.09.2022 г. на ТД на НАП
– В. Търново, в обжалваната и потвърдена потвърдена с Решение №117/14.12.2022 г. на директора
на Дирекция “ОДОП” – В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че при
извършване на ревизията и издаване на обжалвания ревизионен акт са допуснати
съществени процесуални нарушения, като неправилно производството е протекло по
особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК. Излага доводи, че обстоятелствата от
значение за правилното установяване на задълженията не са установени съобразно
принципите за обективност, служебно начало и добросъвестност. Не е извършен
цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Счита, че неправилно
не са взети предвид получени през ревизирания период дивиденти. Оспорва
началните и крайните салда по данъчни периоди, включително и размера на
разполагаемите средства в брой към началото на ревизията. Твърди, че са
получавани пари от роднини, които не са съобразени в изготвения баланс.
Изразява несъгласие с приложената методика на установяване на доходите,
разходите и превишенията на разходите. Моли ревизионният акт в оспорената част да
бъде отменен. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в писмено становище. Претендира за разноски, представляващи ...ско възнаграждение
в размер на 1 1929,22 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт в частта, в която се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №117/14.12.2022 г. на директора
на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен
акт №Р-04000422002768-091-001/16.09.2022 г. е издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на Д.К., възложена със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000422002768-020-001/06.06.2022г. за
определяне на данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни
периоди 2018г., 2019г. и 2020г. С РА са определени допълнителни данъчни
задължения върху данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ съответно за 2019г.
в размер на 3 682,26 лв. и лихви в размер на 888,93 лв. и за 2020г. данък в
размер на 4 777,86 лв. и лихви – 663,64 лв., или общо задължения за
внасяне в размер на 10 012,69 лв. За 2018 г. с РА не са определени
допълнителни задължения над декларирания за довнасяне и внесен по годишна
данъчна декларация данък за доходи от наем. След обжалването на РА по реда на
чл. 152 и сл. от ДОПК с решението на ответника актът е отменен за данъчни
задължения в размер на 896,03 лв. и лихви в размер на 124,46 лв. за 2020г. РА е
потвърден в останалата част, в която са установени допълнително задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 3 682,26
лв. и лихви в размер на 888,93 лв. и за 2020 г. в размер на 3 881,83 лв. и
лихви в размер на 539,18 лв., общо 8 992,20 лева. Законосъобразността на
РА в тази потвърдена част е предмет на спора по делото.
Ревизионен акт №Р-04000422002768-091-001/16.09.2022
г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и при спазване на
процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Отговаря на изискванията на
чл. 120 от ДОПК.
При извършването на ревизията, органите по приходите
са установили, че през процесните данъчни периоди жалбоподателят е едноличен
собственик, управляващ и представляващ на „Амбулатория за индивидуална практика
за първична извънболнична дентална помощ д-р Д.К.“ ЕООД и като такъв е
самоосигуряващо се лице. Същият е семеен с едно непълнолетно дете.
В хода на ревизията са приобщени
доказателствата от предходна проверка за съответствие между имущество и доходи
на физическото лице за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. При анализ на така
събраните доказателства, органите по приходите са приели, че данъчната основа на Д.К. за
облагане с преки данъци следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като по отношение на него са установени обстоятелства, попадащи в
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно – налице са данни
за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период. Ревизираният
субект е информиран за това с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като
отделно му е връчено и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК относно това
кои деяния, свързани с подправяне или ползване на неистински или преправени
документи, или документи с невярна съдържание, съставляват престъпления по НК. Изготвено
е и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, в отговор на
което са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, дадени са обяснения
и са приложени доказателства относно доходите, разходите и началните салда по
периоди.
Наличието на
хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК ревизиращите органи са
обосновали въз основа на съпоставка между доходите и източниците на финансиране
на Д.К., от една страна, и извършените от него разходи, от друга страна. В
приходната част са взети предвид доходи от наем, декларирани от лицето в
подадените от него годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, и постъпилите
по банковите му сметки суми от съпругата му П.КК., а в разходната част са взети
предвид платените суми за комунални и телекомуникационни услуги по данни на
доставчиците, платените суми за задължителни осигурителни вноски, за данък
върху общия доход по годишни данъчни декларации и за платени местни данъци и
такси по данни на Община Лясковец и Община В. Търново, плащания за покупки,
извършени по банков път чрез Paypal и ПОС терминал, платени суми във връзка с
придобиването на МПС, както и суми за направени разходи, свързани с екскурзии и
пътувания в чужбина. Разполагаемите парични средства в брой са определени в
размер на 5 000,00 лв. към началото на всеки от ревизираните периоди, а
разполагаемите парични средства в банки са определени в съответствие с данните
от „ПИБ“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. След анализ от страна на
ревизиращия екип, с РА е прието, че за процесния период 2019 г. е налице
превишение на разходите над установените доходи в размер на 36 822,62 лв.,
а за данъчен период 2020 г. превишението е 47 778,64 лв. С решението на
директора на Дирекция „ОДОП“ е установено, че превишението на разходите на
ревизираното лице над неговите доходи и финансирания за 2020 г. е в по-малък
размер от това, установено с РА, поради което решаващият орган е приел, че размерът
на несъответствието и респективно на данъчната основа по чл. 123, ал. 1, т. 2
от ДОПК за този период е в размер на 38 818,34 лв. Извършени са корекции на
постъпленията от наем, които са редуцирани с 356,4 лева, намалени са разходите
за данъци с 150 лева и плащанията чрез ПОС терминал или Paypal са намалени с 1 657,10 лева;
увеличени са сумите, внесени по банковата сметка на ревизираното лице от
съпругата му – с 1 911,66 лева, и са отчетени получени заеми – с
9 125 лева. В хода на обжалването по административен ред е установена
неточност и при изчисленията за 2019 г., но в по-голям размер от това,
установено с РА, поради което и на основание чл. 155, ал. 8 от ДОПК размерът на
несъответствието и респективно на данъчната основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК за този период е потвърден така, както е определен. Надвишението на разходите предполага
наличие на допълнителни доходи, които да ги покрият и които доходи не са
декларирани по съответния ред. Последното обосновава наличието на хипотезата на
чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за която е достатъчно наличието на данни за
укрити доходи. Само по себе си това обстоятелство е основание за облагане по
аналог.
Така направените констатации и определената въз основа на тях данъчна основа
се оспорват от жалбоподателя, като се претендира, че не са налице доходи от
неустановен източник, тъй като са били дадени обяснения и представени
доказателства още в хода на проверката за налични
парични средства, с които жалбоподателят е могъл да покрие разходите си през
ревизираните периоди /дивиденти в размер на 150 000,00 лева; начално салдо
към 01.01.2018 г. – 55 305,06 лева; крайно салдо към 31.12.2020 г. –
94 707,32 лева; неконкретизирани по размер получени средства от роднини
преди 2018г./. Претенцията на оспорващия е, че ревизията не е установила
обективно и включила в изготвения баланс всички доходи за ревизираните периоди
в пълен размер. Не е извършен цялостен анализ на паричните потоци на
ревизираното лице и неправилно не са кредитирани представените доказателства,
събрани в хода на ревизията, а предвид ангажираните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства и съдебна експертиза се опровергават фактическите изводи на
ревизиращите органи при определянето на данъчната основа.
Така направените
възражения съдът приема за частично основателни. В разпоредбата
на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е визирано, че органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изброени в т., т. 1 – 7 от ал.
1 на чл. 122 от ДОПК. Тъй като при установяване на обстоятелства, посочени в
хипотезата на цитираната разпоредба на ал. 1, начинът на определяне на
данъчната основа за облагане е предоставен на преценката на органа по
приходите, той не е длъжен да мотивира изрично тази своя преценка и тази
обосновка не подлежи на изричен съдебен контрол. На съдебен контрол в
производство по обжалване на РА ще подлежи наличието на установени
обстоятелства по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а не преценката на административния
орган за начина на определяне на данъчната основа.
При първоначалната проверка и при извършване на
ревизията на жалбоподателя са били връчвани уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и многократно му е давана възможност за обяснения и представяне на
доказателства. Тези възможност не е била преклудирана и в хода на
производството по обжалването на РА по административен ред. Дори да не са били
обсъдени конкретно изложените от жалбоподателя възражения и това да се приеме
за процесуално нарушение не е самостоятелно основание да се приеме
незаконосъобразност на крайния акт, който се обжалва. По арг. от чл. 160, ал. 1
от ДОПК съдът е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се
определеният с ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да
отменя ревизионния акт само въз основа на твърдяни процесуални нарушения.
От събраните в хода на ревизията и приети по делото
писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2018г.,
2019г. и 2020г. жалбоподателят е разполагал с парични средства и разходвал
такива в размери, превишаващи декларираните доходи в подаваните от него годишни
данъчни декларации. При
съпоставка на декларираните доходи с извършени разходи са взети предвид като
разходвани средства такива за издръжка и живот, в т.ч. направените плащания с
банкови карти чрез ПОС терминал за закупени стоки и услуги; комунални разходи
по фактури от доставчици за консумирана ел. енергия и вода; разходи за
придобиване на МПС; разходи за погасяване по кредити – вноски към банки и физически
лица; както и посочените по-горе обстоятелства. Така извършената съпоставка,
след извършените корекции при частичната отмяна на обжалвания РА с решението на
ответника, води до извод за наличие на парични средства, които превишават в
значителен размер декларираните като получени доходи от Д. К., което подкрепя
направените изводи за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т., т. 2 и 7 от ДОПК.
Съдът намира, че при безспорно установено от фактическа
страна получаване на парични средства, които съвкупно не се покриват с
декларираните доходи от търговска дейност, а за доходи от друга дейност няма
данни и дори твърдения, правилни са изводите на органите по приходите за
наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основателни са и направените изводи от ревизиращите органи, че след като
има установени извършени разходи от едно лице, което като факт не се спори, а
няма посочени източници на доходи/средства за издръжка, то са налице посочените хипотези на чл. 122,
ал. 1 от ДОПК. След като не е доказано по отношение на тези
разходвани средства, че попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по
аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват
при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им.
От своя страна това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на
разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на
ЗДДФЛ.
Частично основателни са обаче
възраженията на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа за
облагане с преки данъци. По делото са представени доказателства по отношение на
наличието на парични средства към началото на ревизираните периоди, както и за
получаване на парични средства от трети лица, които не са взети предвид
коректно при определянето на разполагаемите средства на жалбоподателя.
Основателни са възраженията на жалбоподателя
по отношение определяне на началното салдо като сбор от разполагаеми парични
средства от началният момент за извършване на ревизията, а именно 01.01.2018
година. В тази връзка, ревизиращите органи, са приели разполагаеми парични
средства начално салдо в размер на 35 305,06 лв., което е изчислено като
сумарна величина от паричния поток на приходите
за жалбоподателя от неговата основна дейност, като лекар по дентална
медицина осъществявана посредством „АИППИДП доктор Д.К.“ ЕООД/суми в брой и
наличности по банкови сметки, посочени по-горе/. В хода на ревизията при
обжалването на административен и съдебен ред, жалбоподателят е заявил възражения,
че същият е притежавал разполагаеми средства и други парични суми, които са му
били предоставени, респективно, които е ползвал като такива от други източници,
както и спестени от предходни периоди или предоставени от други физически лица.
Същите възражения, като неконкретизирани, са били приети за неоснователни от ревизиращите
органи и ответника. По делото са представени от пълномощника на жалбоподателя
писмени доказателства във връзка с намерение на жалбоподателя Д.К. и неговата
съпруга П.Х.-К.да закупят недвижим имот, за което са предоставени парични
средства на бъдещите продавачи през 2016 година и които парични средства са им
били върнати от получателите след като планираната сделка за покупко-продажба не
е била осъществена реално. Посочените документи, удостоверяващи получаването на
сума в размер на 59 000евро, предадена от Д. и П.К. на И. И. и Х.И., както и
разписката за връчване на парични средства в посочен размер от 115 394 лв.,
върнати от И. и Х.И. на Д. и П.К. в началото на 2017 година, са били оспорени
от пълномощника на ответната страна по отношение на тяхната автентичност. В
откритото производство по реда на чл. 193 ал. 3 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
съдът е допуснал събиране на гласни доказателства посредством разпит на
свидетели, а именно – лицата, участващи в сделката, приемането и предаването на
паричните средства, изготвили и подписали оспорените документи. По делото като
свидетели са разпитани съпругата на жалбоподателя П.ХИ.КК., И. И. и Х.И..
Същите са потвърдили, че двете оспорени от ответната страна разписки, съответно
на страница 408 и 438 от делото, са изготвени и подписани от тях, а паричните
средства са били предадени и съответно върнати от съпругите И. на Д. и П.К.,
след неосъществената сделка за покупко-продажба на недвижим имот. По този начин
посредством допустимите като гласни доказателства в производството по чл. 193
от ГПК свидетелски показания съдът намира, че автентичността на оспорените
документи е надлежно установена и направеното оспорване е неуспешно. Предвид забраната
за установяване посредством свидетелски показания на определени факти и
обстоятелства по арг. от чл. 57, ал. 2 от ДОПК, настоящия състав не обсъжда
изрично останалите свидетелски показания по отношение намеренията на страните
да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот и обстоятелствата,
поради което такъв не е бил сключен. Отделно от това предвид размера на
паричните средства и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК наличието и
предаването на суми в подобен размер не се установява със свидетелски
показания. В случаят обаче имаме автентични писмени доказателства, потвърдени
от изготвилите ги лица, които дават логични и безпротиворечиви показания за
начина на изготвяне на документите и тяхното предназначение. По тази причина,
съдът приема, че жалбоподателят е разполагал с част от сумата на върнатото
капаро /задатък/ съобразно предварителен договор за покупко-продажба от
04.10.2016 година /стр. 381 и сл. от делото/, които като разполагаеми парични средства
не са изследвани и не са намерили отражение при формирането на началното салдо
на паричния поток към началото на ревизирания период 2018 година. Размерът на
тези средства, дори и да са били в по-голямата си част похарчени преди началото
на ревизирания период, несъмнено ще дадат отражение върху разходите за жалбоподателя
в предходния период 2017 година и оттам ще окажат влияние на размера на разполагаемите
парични средства от 01.01.2018 година.
По делото е допуснато заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, чиито основно и допълнителни заключения са
приети по делото. Независимо от оспорването от страните на част от изводите на
експертизата, приетите заключения се кредитират от съда. Оспорването не е такова по реда на чл. 200,
ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а представлява просто несъгласие с
изводите на експертизата, като следва да се посочи, че вещото лице е давало
отговори на задачи в различни варианти съгласно допуснатите от съда задачи. В
тази връзка следва да се посочи, че
съдът е допуснал изготвянето на допълнителна СИЕ след констатиране при разпит на вещото лице в
съдебно заседание на грешки и неточности в основното заключение. Такива
пропуски в допълнителното заключение не са отчетени.
Експертизата е имала за задача да
изчисли размера на задълженията на жалбоподателя за преки данъци за
ревизираните периоди при условие, че бъдат уважени направените от него
възражения, вкл. и по отношение на наличието на разполагаеми парични средства
при жалбоподателя към началото на ревизираните периоди. Експертизата е дала
своите изчисления, като е обосновала подборно своите изводи относно размера на
приходите и формирането на паричния поток при съобразяване с дадените от
жалбоподателя възражения посочени по-горе.
При извършване на своите изчисления
експертизата е приела за начално салдо към 01.01.2018 година сума в размер на
78 876лв., която според дадените в основното и допълнително заключение
констатации се формира както от размер на изплатен дивидент за доходите на „АИППИДП
доктор Д.К.“ ЕООД, в размер на 28 500 лв., така и парични средства налични в
касата на дружеството към 31.12.2017 година, в размер на 50 376 лв. При
извършването на изчисленията паричните потоци, вещото лице е изключило от размера на разходите суми в
размер на 7 090,19 лв. /общо за трите процесни периода 2018, 2019 и 2020
година/, тъй като тези суми представляват дължими осигурителни вноски на
физическото лице Д.К., които обаче по счетоводни данни са заплатени от „АИППИДП
доктор Д.К.“ ЕООД. Този подход на изчисляване на разполагаемите парични
средства и паричния поток при жалбоподателя се оспорва от ответната страна за
възражения, че по отношение на извършените парични преводи не са налице редовно
документирани счетоводни операции или собственика на посоченото ЕООД
неправомерно в нарушение на принципите на счетоводството законодателство се е
разпореждал с парични средства на дружеството, без за това да са съставени
съответните първични счетоводни документи за взетите стопански операции. Тези
възражения по начина на изготвяне на експертизата съдът приема за неоснователни, дотолкова доколкото вещото
лице е имало за задача да предложи различни варианти за определяне данъчната
основа на жалбоподателя при уважаване на различни по вид негови възражения,
което всъщност е и сторено. Отделно от това посоченият подход на опериране с
парични средства на дружеството от неговият собственик и управител/жалбоподателят/,
дори и да се явяват до известна степен в нарушение на счетоводното
законодателство, е практически възможен и логично обосновава факти, които са
възможно да са се осъществили в обективната действителност. Документирано е
заплащане на посочените осигурителни вноски, в размер, установен от
експертизата, като това е ставало с парични средства на посоченото дружество,
без обаче същите да са били възстановени от собственика по счетоводни данни. По
тази причина разходът за заплащане на посочените осигурителни вноски не може да
формира част от разходите в паричния поток на жалбоподателя. Обосновано по този
начин е и възражението за използване на паричните средства, представляващи
остатък в касата на дружеството в края на процесния период. Не е нужно изрично да
се посочва, че в краят на отчетния период касата не може да бъде нито с
положително, нито с отрицателно салдо, а следва да е с нулева величина.
Въпросът как са разходвани паричните средства, които са били извадени от касата
към края на отчетния период, не е изследван по време на ревизията, а и това
може да се изследва ако бъде извършена ревизия на самото дружество, а не на
физическото лице негов управител. Отделно от това, както вече се посочи, съдът
приема, че са налице парични средства, представляващи остатък от предходен
отчетен период, които не са били взети предвид при определяне на началното
салдо към началото на ревизираните периоди. По този начин при съобразяване на
възраженията, които съдът намира за основателни, за оптимален следва да се
приеме варианта за изчисленията на данъчната основа даден от вещото лице в
допълнително заключение на СИЕ и обоснован с отговорите на въпросите на страница
419 и 420 от делото.
Съобразно приетото за установено по отношение на
наличните и разполагаеми парични средства, съдът приема, че достоверен подход
за определяне на данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ на жалбоподателя за
процесните периоди 2019г. и 2020г., посочен в т. II, задача 2/стр. 419-420 от делото/.
При посоченото преизчесление на
данъчната основа за облагане съгласно експертизата за процесния период 2019г.
не е налице превишение на разходите над установените приходи и разполагаеми
парични средства на лицето, а за процесния период 2020г. е налице такова в
превишение в размер на 4 889,96 лв. На посочената данъчна основа, равна по
размер на посоченото превишение /от 4 889,96 лв./ за процесната 2020г.
съответстват данъчни задължения по ЗДДФЛ в размер на 489 лв. и лихви в размер
на 67,92 лв.
Определените в повече данъчни задължения и
задължения за лихви в обжалвания РА следва да се отменят.
По изложените съображения обжалваният РА
следва да се отмени в частта за определените данъчни задължения по ЗДДФЛ и
лихви за 2019г. и в частта за определен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за
2020г. в размерите, над посочените от предпочетения вариант на експертизата, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна в останалата й част.
При този изход
на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът следва да присъди такива по компенсация съобразно размера на
уважената, респ. отхвърлена част от жалбата, като разлика между направените
такива от страните. За жалбоподателя те са за държавна такса, депозит на вещото
лице по изслушаните 2 бр. СИЕ, като по делото няма заявена претенция за
присъждане на адвокатски хонорар за процесуално представителство/вж. приложения
списък за разноски, стр. 439 от делото/.Разноските на ответника се определят по
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
компенсация съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 480,30 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт №Р-04000422002768-091-001/16.09.2022 г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната и потвърдена
с Решение №117/14.12.2022г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново част,
в частта, в която са определени данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г.
в размер на 3 682,26 лв. и лихви върху него в размер на 888,93 лв., както
и в частта,в която са определени данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2020г. в размер над 489 лв. и лихви върху него в размер над 67,92 лв., или общо отменен размер на задълженията от 9 341,31 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Т.К. ***, срещу Ревизионен акт
№Р-04000422002768-091-001/16.09.2022 г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта му, потвърдена
с Решение №117/14.12.2022г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, като
неоснователна в останалата й част, в която са определени данъчни задължения по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. и лихви върху тях в общ размер на 556,92 лв.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП да заплати на Д.Т.К. *** разноски по делото по компенсация в размер на 480,30лв./четиристотин
и осемдесет лева и тридесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: