Р Е Ш Е Н И Е №260013
гр. Пазарджик, 04.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито
заседание на първи февруари, двехиляди и двадесет и
втора година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИЛИАНА ДИМИТРОВА-ВАСЕВА
с участието на секретаря Ана Ненчева,като
изслуша докладваното от съдия Димитрова търговско дело № 115 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, прие следното:
Предявени са субективно съединени искове от петима ищци
против „Лев инс“ АД – гр. София, с правно основание чл. 226 от КЗ /отм/ във вр.
с пар. 22 от ПЗР на КЗ.
Цената
на всички искове е 25 500 лв., като за заявени като частични и всеки от ищците
претендира обезщетение за неимуществени вреди,
последица от смъртта на техния родственик Б. Н. А., настъпила на
07.12.2015 г., заедно със законната лихва, считано от тази дата до
окончателното плащане. В хода на процеса е направено изменение на исковете,
чрез увеличение на претендирата сума от всеки от ищците на 150 000 лв.
Обстоятелствата,
на които се основават претенциите за заплащане на застрахователни обезщетенията
и законната лихва върху тях са следните:
На
посочената дата Б.А.бил блъсна на пешеходна пътека от лек автомобил, управляван
от К.С.К., със застраховка „гражданска отговорност“ при ответника. Срещу водача
било образувано наказателно производство за извършено транспортно престъпление,
което обаче било прекратено поради смъртта на обвиняемия. Ищците обаче твърдят,
че има достатъчно доказателства за неговото виновно противоправно поведение,
изразяващо де в нарушаване на правилата за движение по пътищата, който е
блъснал пешеходеца на пешеходната пътека, при добра видимост, като го е
възприел, но е закъснял с реакцията си и не спрял навреме. Описват
травматичните увреждания, които е получил Б.А.като резултат от удара на
автомобила: *** Твърдят, че е приет в болница на 07.12.2015 г. и изписан на
23.12.2015 г., в който период е бил лекуван в Неврохирургично отделение, но на
05.01.2016 г. постъпил отново в хирургично отделение със ***. Изписан бил за
домашно лечение на 12.01.2016 г.
След консултация със съдов хирург на
следващия ден била установена ***.Предложена му била ***.
На 28.01.2016 г. отново бил приет в
хирургично отделение поради ***. Извършена била нова хирургична интервенция,
като се посочва латинското й наименование, изписано с български букви.
Ново постъпване в болница и хирургична
интервенция последвали на 01.02.2016 г., поради ***, като се пояснява, че
операцията е извършена на 02.02.2016 г. и по своята същност представлявала ***.
Ищците се позовават на констатации на
ЛКК от 02.02.2016 г. и Експертно решение на ТЕЛК от 19.04.2016 г. и на
последвали три хоспитализации през 2016 г., последната от които – на 07.06.2016
г. отново била свързана с *** и нуждата от хирургична интервенция, станала на
12.06.2016 г.
Твърдят, че голямото количество медикаменти,
които се налагало да приема пострадалото при ПТП лице, довели до ***, в
следствие на ***, станали причина за постъпването му в болница на 15.06.2016 г.
Считат, че към 05.10.2016 г. състоянието на Б.А.е било така влошено, че не се е
очаквало подобряването му в бъдеще, въпреки лечението. Тези свои изводи правят
въз основа на медицинска експертиза, изготвена по тогава още висящото
наказателно дело.
На 04.06.2017 г. той починал, а като
причина за смъртта му се сочело: ***
Ищците излагат подробни съображения за
това, че настъпилата смърт е в причинна връзка с тежката черепно-мозъчна травма
причинена при пътния инцидент. Като последица от нея настъпили съдовите промени
и усложненията в здравословното състояние на пострадалия. Позовават се на
предписаното след травмата спиране на приеманите от него лекарства –
антикоагуланти, несъвместими с коматозното му състояние /, което пък от своя
страна е довело до последващите усложнения в състоянието му, емболията и
тромбозата, хирургичните интервенции и пр. В последна сметка ищците считат, че
до причинилия смъртта на техния родственик *** се е стигнало именно в пряка причинна връзка с травмата от ПТП,
която била провокирала постравматична енцефалопатия, хронична съдово-мозъчна
болест и съдово-васкуларни нарушения, които сочели за необратими исхемични и
съдови промени, станали причина за настъпването на смъртта.
За това претендират обезщетения да
неимуществени вреди, претърпяни като последица от неговата смърт от
застрахователя, за който твърдят, че
застраховал риска от причиняване на вреди при управлението на
автомобила, от който е бил блъснат пешеходеца Б.А..
Описват какви са били отношенията на
починалия с всеки от тях: С.В. А.– съпруга, Р.Б. Б.– дъщеря, Н.Б.Н. – син, Н.П.Б.
– съпруг на дъщерята, и Б.Н.Н. – внук, и как им се отразила и как преживяват
смъртта му.
Позовават се на Постановление №
5/24.11.1969 г. и ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС относно кръга от лицата, имащи
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена техен близък.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от ответника, първото и основно възражение в който е, за липса на
причинна връзка между описаното в исковата молба ПТП в участие на МПС с водач К.С.К.
и смъртта на Б. Н. А., което било видно от самите медицински документи,
представени от ищците. Сочената причина за смъртта нямала общо с уврежданията
от ПТП, във връзка с които самият пострадал приживе бил завел дело за
репариране на неимуществени и неимуществени
вреди, продължено след неговата смърт от наследниците му, в лицето на трима от
настоящите ищци.
За да обоснове възражението си липса
на причинна връзка между смъртта и травмите от ПТП, ответникът излага
твърдения, че имало такава между редица други заболявания на пострадалия, които
той имал от преди това. Изброяват се: ***. Лицето било освидетелствано от ТЕЛК
във връзка с тези заболявания, като му била определена трайна загуба на
трудоспособност. Именно тези заболявания според ищеца били довели след ПТТ-то
до усложненията в състоянието на пострадалия: ***.
Ответникът първоначално не уточнява от
кога са датирали тези заболявания и кога е станало освидетелстването от ТЕЛК,
нито – от къде черпи информация за тях, а искането му да се задължат
ответниците да представят доказателства под формата на „цялата медицинска
документация“ за здравословното състояние на техния починал близък не беше
уважено, тъй като т последиците на чл.191 от ГПК не биха могли да се приложат,
при положение, че в допълнителната искова молба те заявяват, че не разполагат с
тази документация и отричат да има причинна връзка между такива заболявания и
смъртта на Б.А..
В последна сметка в първото открито
съдебно заседание пълномощникът на ищците призна, че Б. А.е страдал от всяко
едно от описваните в отговора заболявания: *** и е претърпял *** преди
катастрофата. Заяви, че оспорва те да са „самостоятелна причина за настъпване
на смъртта“.
Указано бе, че в тежест на ищците е да
установят съществуването на пряка причинна връзка между виновното противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил и смъртта на постралия,
респективно – че от това поведение са произтекли вредите, за които се
претендира обезщета.
Ответникът оспорва още настъпването на
описаните неимуществени вреди, периода, през който са търпени, както и
съответствието им с претендираните като обезщетение суми, като прави и
възражение за прекомерност, поради несъобразяване с критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се фактическото твърдение, че
преди ПТП-то починалият е бил здрав и енергичен човек, което се опровергавало
от „приложената медицинска документация и наличието на множество придружаващи
заболявания преди него“.
Повдига се възражение за размера на
обезщетението и във връзка с твърденията, че смъртта на Б.А.била предвидима, а
не внезапна, както и че било получено обезщетение във връзка с лично
преживените от него болки по друго заведено от него дело.
Прави се възражение, което касае само
двата иска, предявени от Б.Н.Н. и Н.П.Б. и то е че те не попадат в кръга лица, легитимирани
да претендират застрахователно обезщетение в конкретния случай, а ако исковете
се приемат за доказани по основание по отношение на размера им следвало да се
приложи разпоредбата на пар. 96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Наличието на валидна застраховка
гражданска отговорност за процесното МПС
към датата на пътния инцидент не се оспорва, но не се прави изрично признание
за съществуването на застрахователното правоотношение, нито се представят
доказателства, поради което твърденията на ответника по отношение на тези
обстоятелства следва да се уточнят в първото съдебно заседание, за което съдът
има правомощия да постави въпроси на страната на осн. чл. 145 ГПК.
Ищците са се възползвали от правото си
на допълнителна искова молба, в която се уточнява, че претендираните вреди няма
как да се приемат за репарирани със заплащането на обезщетение за причинените
приживе на самия пострадал болки и страдания, което е различно от сочените тук
вреди, понесени от ищците поради загубата на свой близък.
Оспорват възражението за причинна
връзка между предшестващи заболявания на техния близък и получените след процесното
ПТП усложнения, като поддържат своето твърдение, че те са настъпили като
резултат от тежката черепно-мозъчна травма.
Макар да признават наличието на
предшестващите хронични заболявания на починалия, продължават до края на
процеса да поддържат твърденията си, че преди инцидента той е бил „здрав и активен човек“ и оспорват
тезата на ответника, че смъртта му е била „предвидима“, като твърдят, че дори
да е имало такава предвидимост за смъртта на някого, това не може да намали и
ограничи тъгата и скръбта на близките му.
Оспорват възражението, че внукът и
зетят на починалия не попадат сред лицата, които са легитимирани да получат
застрахователно обезщетение. Позовават се на създадената трайна и дълбока
емоционална връзка между всеки от тях и Б. А., подробни обстоятелства за което
са изложили в исковата молба, както и възражението за приложение на пар.
96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, като твърдят, че обезщетението за всяко лице следва да
се определя по справедливост, като е недопустимо законодателят да поставя горна
граница за определени субекти.
Ответникът е подал и отговор на
допълнителната искова молба, в който единствено уточняват аргументацията си по
отношение на искането за поставяне на един от въпросите към вещо лице в
областта на медицината, срещу чиято формулировка ищците излагат възражения в
допълнителната искова молба.
В съдебно заседание пълномощникът на
ответника заяви, че не желае събиране на други доказателства относно
здравословното състояние преди и след пътния инцидент и ще се ползва от
изготвеното на база на съществуващите писмени данни заключение от двете вещи
лица със специалност хирургия и съдебна медицина относно хронологичното
развитие на това състояние и взаимовръзките между отделните болести и
увреждания и настъпилия летален изход.
След преценка на събраните
доказателства и като обсъди доводите и възраженията на страните, съдът прие
следното:
Отговорността на застрахователя-ответник, която се цели
да бъде реализирана с предявените искове правно основание чл. 226 от КЗ /отм/
във вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ, е обусловена от една страна от съществуването
на застрахователно правоотношение по договор да застраховка гражданска
отговорност, което се признава изрично от ответника и признанието на
правоотношението е включено изрично в доклада по делото на осн. чл.
146,ал.1,т.5 ГПК. Признанието касае застрахователна полица, покриваща риска от
причиняване на вреди при управление на л.а. Мерцедес, подробно индивидуализиран
в исковата молба, с период на действие, включваща датата на осъщественото ПТТ,
при което е бил блъснат пешеходеца Б.А.– 07.12.2015 г.
Фактът, че именно това лице е пострадало като пешеходец,
блъснат от посочения автомобил също не се оспорва от ответната страна, а се
потвърждава от гласните доказателства и от медицинската документация, изготвена
при прегледите му в „Спешно отделение“ и за последвалата хоспитализация.
Другите обстоятелства, обуславящи отговорността на
застрахователя за противоправното поведение и вината на водача на автомобила,
за вреди от чието управление е сключена застраховката.
Срещу водача на автомобила К.С.К. е било образувано
наказателно производство, което е прекратено поради неговата смърт. Виновното
противоправно поведение на починалия водач, обаче, се установи по безспорен
начин в настоящия граждански процес посредством изготвеното, изслушано и прието
заключение на вещото лице инж. В.Ф.. От заключението стана ясно, че Б.А.е бил
блъснат от лекия автомобил, докато е пресичал пътното платно на указаното и
предназначено за това място – пешеходна пътека, разчитайки на своето
предимство, без да е допринесъл по никакъв начин за настъпилото ПТП. Експертът
е категоричен, след като е направил съответните изчисления въз основа на
обективните данни от огледа на местопроизшествието и измерванията на мястото на
инцидента, че от момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за
движение пред автомобила, водачът му е имал техническата възможност да установи
превозното средство преди мястото на последвалия удар и да избегне същия, чрез
намаляване на скоростта и пропускане на пешеходеца или чрез безопасно екстрено
спиране. Този извод се базира на констатацията му, че дори при интензивен
трафик съществуването на пешеходната пътека е било възможно да се възприеме от
водача от разстояние не по-малко от 94 м. от нея.
Заключението на автотехническа експертиза е категорично
доказателства за това, че водачът на автомобила виновно е нарушил разпоредбите
на ЗдвП, а именно чл.119,ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП и именно поради това негово
поведение станало причина на пътно-транспортното произшествие, при което са
причинени увреждания на здравето на пешеходеца Б.А.. За претърпените от него
самия неимуществени и имуществени вреди пострадалия е завел дело срещу
застрахователя, но тъй като е починал докато е било висящо, то е продължило с
участието на тримата му законни наследници /неговите съпруга, син и дъщеря/,
които са и трима от ищците в настоящия процес.
Тъй като се прави възражение от ответника във връзка с
това, следва да се отбележи, че правоприемството в процеса е било тяхно право
по силата на материалноправните норми на ЗН и процесуалната разпоредба на чл. 227 ГПК. Това, че им било присъдено и е получено от тях, като правоприемници в
процеса обезщетението, на което наследодателят им е имал право приживе, не е
пречка да претендират и да получат изцяло дължимо обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с настъпилата по-късно смърт на техния близък, ако се
установи, че тази смърт и респективно – вредите от загубата на техния близък,
са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на деликвента.
Преди да се обсъдят самите вреди, които ищците свързват с
преживяната скръб и липсата, която
чувстват от загубата на техния близък, следва да се отговори на въпроса има ли пряка
причинно-следствена връзка на обсъденото по-горе виновно противоправно
поведение на водача на автомобила и настъпилата година и половина по-късно /на
04.06.2017 г./ смърт на блъснатия на 07.12.2015 г. пешеходец.
Ответникът прави възражение за липса на такава връзка,
като се позовава на множеството заболявания, от които е страдал Б. А.преди да
пострада от пътния инцидент.
Установи се, че твърдението на ответника е вярно от
фактическа страна. Преди да пострада на пътя, лицето е страдало от следните
заболявания, които вещите лица определят като „тежки хронични“: ***. За това
лекарите, изготвили заключението, правят извод, че при организмът му е бил
„силно увреден, макар видимо да е бил в компенсирано състояние“ към момента, в
който е получил травмите от ПТП.
Т. е. вещите лица реално не опровергават показанията на свидетелите,
според които лицето е било жизнено, подвижно, работело е много и пр., преди
инцидента, като допускат възможността за такова „видимо компенсирано състояние“
при диагноститицирани, проследявани и лекувани хронични заболявания, но по
същественото е, че тези гласни доказателства не могат да променят извода, че обективно
е страдал от няколко тежки хронични заболявания, които не са лечими, а се
поддават само да поддържаща терапия. Т.е. не става дума за здрав организъм,
въпреки активния живот, който е водил, а за „силно увреден“, както се посочва в
медицинската експертиза, в това число – с неврологични увреди, в резултат от
мозъчно-съдова болест и преживяни два ***.
Именно на този фон Б.А. получава ***
Именно вероятното задълбочаване на *** от която лицето е
страдало още преди ПТП вещите лица посочват като две независими едно от друго
явления, които биха могли сна имат връзка с настъпването на ***.
Установено е също така, въз основа единствено на
писмените данни и по-конкретно – на посоченото в съобщението за смърт, че
най-вероятно имено *** е станал причина за леталния изход. Вещите лица
определят тази причина като предполагаема, защото не е правена аутопсия, нито
има приложени компютърни томографии на мозъка на починалия преди смъртта му.
Считат написаното в съобщението за смърт за „ненадеждна информация“ , защото се
базира само външен оглед и клинична картина.
От там нататък в логична последователност следват
изводите на лекарите, назначение за вещи лица по делото, че нов *** и смърт, в
резултат от него, е било възможно да настъпи и само като последица от ***, от
която е страдал Б.А.. Т. е. не би могло да се приеме, ако не се бяха случили ***
и усложнението от нея, изразяващо се в *** и не би настъпила смъртта на лицето
по същата медицинска причина. Както и заключението, че ако към момента на ПТП
пострадалия е бил здрав с голяма степен на вероятност би преживял такава
черепно-мозъчна травма.
Отделно от това вещите лица подробно и аргументирано
отговорят на въпросите, поставено към тях за причинната връзка между хроничните
заболявания на Б. А. и другите усложнения в здравословното му състояние, които
са настъпили по време след ПТП и изписването му от Неврохирургия, заради които
е бил многократно хоспитализиран и лекуван терапевтично и хирургично, както и
за това има ли връзка между тях и получената ***, лечението и наложилото се
залежаване на пациента./отговор на 2-ри и на 10-ти въпрос/. В последна сметка,
не се установява пряка-причинно следствена връзка между травмата от ПТТ и
всички тези усложнения /***/. А връзката с *** се описва като предполагаема,
както и за *** се казва, че е възможно да се дължи на прилагането на лекарства,
без да се уточнява на кои.
Колкото до твърдението, че заради *** е спрян приема на
антикуаголанти, вещите лица потвърждават, че при ***, какъвто е имало, е
противопоказан приема им. Установяват обаче, че през първите месеци след ПТП е
провеждано антиккоагулантно лечение, както по време на първата му
хоспитализация за флегмон на ляво ходило, която е станала та 05.01.2016 г.,
така и при следващата на от 07 до 14.06 с. г. А при двете му изписвания му е
назначавано домашно лечение с прерарати с такова действие. *** Отричат да се
дължат на залежаването като фактор, който може да ги предизвика.
*** определят като твърде късно появил се, за да се
свърже с ПТП. Посочват, че вероятно се е появил поради залежаването, на фона на
съществуващата ***.
От всичко това следва да се направи извод, че множеството
усложнения /извън ***/ са се дължали на процеси, имащи своя корен в тежките
хронични заболяване, от които е страдал Б. А. преди да получи травмата от
ПТП.Също така, никое от тези усложения и наложилото се лечение не е в пряка
причинна връзка с ***, приет за най-вероятната причина за настъпване на смъртта
му.
Обсъждайки заключението на медицинската експертиза съдът
формира убеждение, че в случая са протичали две отделни
каузални вериги, обусловили вредоносния резултат. Те са възникнали една след
друга, като първа по време е увредите в организма на починалато лице в резултат
няколкото тежки хронични заболявания, които са се развили преди ПТП. Последвала
е ***, от която не е настъпила директно смъртта му, но се е развила ***, която
наред с ***, от която е страдал от по-рано, се очертават като две успоредни
явления, с които в еднаква степен може да се свърже причиняването на *** и настъпилите
в резултат от същия последици – смърт и вредите за близките на починалото лице.
*** е в пряка причинна връзка с
поведението на виновния за ПТП водач, а *** болест е обективно условие,
Няма данни, от които да се приеме,
че травмата от ПТП е условие, без което смъртта на Б.А.в следствие от *** не би
настъпила. Точно обратния извод се налага от отговора на единадесети въпрос в
заключението на вещите лица д-р Д. и д-р Б.. Че нов *** /след преживяни *** предишни/ с фатален
завършек е можело да се очаква в бъдеще при близкия на ищците и ако той не беше
получил ***, а самата травма би могла да се преживее и да не доведе до смърт,
пряко свързана с нея, ако пострадалия е бил здрав към момента на ПТП.
При всичко това се налага извода, че
не е налице една непрекъсната, пряка и непосредствена причинна връзка между
поведението на деликвента и неимуществените вреди, за които ищците претендират
парично обезщетение. Такава би съществувала, ако се беше доказало по несъмнен и
безспорен начин, че *** е единствената причина, с която може да се свърже
смъртта на Б. А. или поне - на общия фон на увреденото му от преди здравословно
състояние, смъртта не би настъпила, ако не беше тази травма от ПТП.Подобна
взаимовръзка между двете каузални вериги, които с помощта на медицинското
заключение съдът се опита да очертае, не се установява.Няма данни дали и
доколко *** е допринесла обективно за процеса на образуването на *** болния от ***,
с което да е довела до нов ***, който не би се развил по същия начин и дори -
за същото време, дори и без ***.
След като липсват образни и
изследвания на мозъка от преди смъртта и не е правена аутопсия, а вещите лица
въз основа на писмените данни не изключват възможността смъртта да настъпи при
същото лице от ***, поради *** му болест и без да е преживял въпросната травма
от ПТП, то ищците не успяха да проведат успешно пълното главно доказване на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и по-конкретно – не се
установи причинната връзка между конкретните вреди от смъртта на
пострадалия и поведението на деликвента.
Следователно застрахователят не
отговаря за обезщетяването на тези вреди и исковете следва да бъдат отхвърлени
поради недоказване на тяхното основание.
Ответникът формално е заявил искане
за присъждане на разноски при отхвърляне на исковете, но липсват доказателства
да е направил такива по делото, поради което няма основание да му се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от Н.Б.Н.,
ЕГН **********, Р.Б.Б., ЕГН **********, С.В. А., ЕГН **********, Б.Н.Н., ЕГН **********
и Н.П.Б., ЕГН **********,***, против „Лев
инс“ АД – гр. София,
с правно основание чл. 226 от КЗ /отм/ във вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на всеки от ищците в размер на по 150 000 лв., във
връзка със смъртта на техния родственик Б. Н. А., настъпила на 07.12.2015 г.,
заедно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване
на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: