Р Е Ш Е Н И Е
260882 /26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в
открито съдебно заседание, проведено на 24.9.2020 година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12093 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен иск с правно основание чл. 79 във вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Р.Р.Р. с ЕГН **********
срещу П.Г.К. с ЕГН ********** за
осъждане на ответницата да му заплати сумата 3940 /три хиляди деветстотин и
четиридесет/ лева, представляваща дължима заемна сума по писмен договор за заем
от 19.04.2018 год., както и сумата 232.02 /двеста тридесет и два лева и 02 ст./
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от деня следващ падежа -
01.01.2019 год. до подаване на исковата молба.
Ищецът моли
ответницата да му заплати и разноските
за производството.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи
права са, че страните по делото са
сключили на 19.04.2018 г. писмен договор за паричен заем с който Р.Р. е предал на П.К. в заем до 31.12.2018 г. сумата 3940
лева. Въпреки поетото задължение и отдавна изтеклия срок за връщане на заетата
сума, ответницата по иска не е изпълнила задължението си, поради което за ищеца
е налице правен интерес от завеждане на иск.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор от ответницата на която редовно са връчени исковата молба и
доказателствата към нея. Назначеният представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК
оспорва иска като неоснователен. Оспорва
твърденията в молбата, че ответницата е заявиля, че има финансови затруднения и
че ще върне заема до края на м.юни Моли за отхвърляне на иска.
Съдът
след като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените с исковата молба
доказателства се установява, че на 19.04.2019 г. страните по делото са
подписали договор за паричен заем с който
Р.Р.Р. в качеството на заемодател е предал в
заем на П.Г.К. като заемател сумата 3940 лева, със
срок на връщане на заетата сума до 31.12.2018 г. Заемодателят се е задължил да предостави
сумата в деня на подписване на договора.
Падежът за изпълнение на задължението е уговорен
на определен ден – 31.12.2018 г. и след тази дата при липса на доказателства за
връщане на сумата от заемополучателя
същият е в забава. Възражението
на ответницата във връзъка с твърденията в молбата за предаване на заемната
сума е направено след срока по чл.131 ГПК, поради което съдът не следва да го
обсъжда, тъй като е настъпила преклузия за възражения срещу иска.
Предвид
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца в претендирания размер. Доказателства
за извършено плащане не са ангажирани.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е
направил възражения по тях и не е ангажирал доказателства в срока за отговор на
исковата молба, намира, че предявеният
иск е основателен и следва да се
уважи.
По
въпроса за разноските:
Ищецът е
направил искане по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
При
уважаване на иска заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един
адвокат ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК молбата е основателна и следва да се
уважи за разноски, реализирани от ищеца в производството пред първата инстанция в размер на 708 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на Р.Р.Р. с ЕГН ********** сумата 3940
/три хиляди деветстотин и четиридесет/ лева,
представляваща дължима заемна сума по писмен договор за заем от 19.04.2018
год., както и сумата 232.02 /двеста
тридесет и два лева и 02 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2019
г. - деня следващ падежа до 31.07.2019 г.
– деня на подаване на подаване на исковата молба, на осн.чл.
79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и сумата
708 /седемстотин и осем/ лева,
представляваща разноски за производството, на
осн.чл.78 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: