Определение по дело №397/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 494
Дата: 1 септември 2022 г. (в сила от 1 септември 2022 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20223000500397
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 494
гр. Варна, 01.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Магдалена Кр. Недева

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500397 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на СВ. ИВ. В., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв.Х.Р. против решение № 699/30.05.2022г. на Окръжен съд – Варна,
постановено по гр.д. № 3669/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея
против АТ. Т. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.23 СК за
признаване правата й на собственост върху подробно описани недвижими
имоти, предявени като главни, както и евентуално съединения иск с правно
основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото им
имущество поради по-голям принос.
Изложените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че съдът
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, в резултат на което направените изводи за недоказаност на
твърденията й за извършено от майка й дарение на сума, вложена в
придобиването на процесната 1/15 ид.ч. от апартамент № 5 с идентификатор
10135.1026.347.1.4 по КК на гр.Варна, за влагане на дарените от баща й суми
в закупуването на процесните паркомясто № 5 и паркомясто № 6 на адрес
гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9 и за произхода на средствата, с
които е погасяван тегления от преди брака кредит са необосновани и в
противоречие с установеното от доказателствения материал. Твърди, че за
третия процесен имот – апартамент № 5 с идентификатор 10135.1026.233.1.6,
находящ се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Тодоров“ № 47 съдът не е изложил
каквито и да било мотиви за отхвърлянето на тази искова претенция. Относно
отхвърления евентуален иск по чл.29 СК се излагат оплаквания, че съдът не е
зачел влязлото в сила решение за развод и при превратно тълкуване на
1
събраните гласни доказателства необосновано е приел, че фактическата
раздяла между страните е настъпила преди предявяване на иска за развод, при
това без да определи началния момент на раздялата. Последното прави неясни
и изводите на съда как е изчислил доходите на страните, в частност коя е
крайната дата, съобразно която са направени тези изчисления. Оспорват се и
направените от съда изчисления с твърдения, че в доходите на въззивницата
не са включени получените от нея като дарение от родителите й суми /общо
14 500 лева/, а в същото време е изключен реализирания от нея доход за
периода 2018г. – 2019г. в размер на 339 613 лева. Твърди се също така, че
съдът неправилно е определил и размера на доходите на ответника, тъй като
не е отчел и обсъдил направеното от нея оспорване на приетите като
доказателства служебни бележки, издадени от работодателите му и на
представените след изготвяне на ССЕ фишове, неправилно в изчисленията са
включени твърдени от него доходи по трудови правоотношения за периода
16.08.2016г. – 15.12.2018г., както и получените от ответника дивиденти от
„Делта Ейджънси“ ООД. Сочи, че съдът не е обсъдил и направеното от нея
възражение, че евентуално получени от ответника доходи в чужбина не са
постъпвали в България, където е било обичайното местопребиваване на
семейството. Оспорва се и направения от съда извод, че нематериалния
принос на ответника в СИО е в размер на 30% като се излагат подробни
доводи, че същият е незначителен, а нейният нематериален принос е над 90%,
клонящ към 100 %. В заключение счита, че съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства сочи на основателност на предявените
от нея искове, поради което и отправеното до настоящата инстанция искане е
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на същите. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната стана –
въззиваемия АТ. Т. В., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. По подробно изложени аргументи счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията за необсъждане на
доказателствата и възраженията на страните, както и по направените от съда
фактически и правни изводи за неоснователни.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
отговаря на изискванията за редовност, с оглед на което следва да бъде
насрочена за разглеждане в о.с.з.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по
правната квалификация на исковете, разпределение на доказателствената
тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
събиране на такива.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.10.2022г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3