Решение по дело №579/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20197200700579
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                                                                                                         

 

гр. Русе, 08.07.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично съдебно заседание на 23 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   

                                                                   СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря        БИСЕРКА ВАСИЛЕВА    като разгледа докладваното от съдия           ДИМИТРОВА             административно дело 579 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 30г, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Г. 2009“ ЕООД, със седалище: гр. Русе,  представлявано от Ц.И.Г. – управител, против Задължително предписание за временно спиране (ЗПВС) № Рс0626 от 31.07.2019 г. и Задължително предписание за забрана (ЗПЗ) № Рс 0430 от 31.07.2019 г., издадени oт А.К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорените заповеди, като издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби,.

Претендира се тяхната отмяна.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в производството – А.К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” към ДАМТН, чрез процесуален представител и лично, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорените заповеди във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

 

По фактите

 

На 30.07.2019 г., в 12:30 ч., на основание на чл. 16 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), А.К. М., на длъжност главен инспектор към ГД ККТГ и Д.С.Ш., на длъжност главен инспектор към ГД ККТГ, извършили проверка на обект - бензиностанция № 2 в с. Николово, ул. „Липник" № 94а, управляван от „Г. 2009" ЕООД.

Проверката и вземането на проби били извършени в присъствието на С.Р.Р. - обслужващ бензиностанция, като това обстоятелство е посочено в Протокол № Рс 100 от 30.07.2019 г. (л. л. 7 и 8 от преписката).

Били взети проби от течни горива за установяване на съответствието им с изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Съгласно Протокол № Рс 100 от 30.07.2019 г., който представлява официален документ, с който била документирана проверката и е доказателствено средство за всички действия, които били извършени от контролните органи по време на проверката и всички констатации, които били направени в хода на същата, по отношение на горивото за дизелови двигатели било посочено се разпространява с Декларация за съответствие № 1408 от 23.07.2019 г., издадена от „САКСА“ ООД с документ за доставка - Товарителница № 65680 от 29.07.2019 г. за количество 4 656 л. (л. л. 9 и 10 от преписката).

Била взета проба от горивото, съгласно чл. 18 от НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 3 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на резервоар № 4, свързан с бензиноколонката - 25 747 л., с налично количество 4 901 л. Пробата била взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85 % от обема. Разпределението на съдовете с пробата било следното: 4 бр. с контролни проби /3 бр. за ГДКТГ и 1 бр. за проверяваното дружество/ и 2 бр. с арбитражни проби за ГДККТГ. Преди запълване всеки метален съд за еднократна употреба бил промит на обекта с по около 0,2 л. от горивото. В общото количество взета проба от 6.00 л. по касов бон било включено и горивото, изразходвано за промивка (л. 12 от преписката). Съдовете с контролни и арбитражни проби били затворени, етикирани и пломбирани, съгласно чл. 20 от НИКТГУРНТК. Оловните пломби били маркирани с персонален номер 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 105143 и обозначение ГДККТГ (л. 8 и л. 12 от преписката).

След като взетата проба от течно гориво - гориво за дизелови двигатели била изпитана в подвижна акредитирана лаборатория в гр. Плевен, на основание чл. 306, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЧАВ, били издадени Протокол от изпитване № Р - 0200-2 от 31.07.2019 г. и Експертно заключение № E3 - 0626 от 31.07.2019 г. (л. л. 22 – 24 от преписката), въз основа на които било установено, че разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК).

На основание на чл. З0г, ал. 2, във връзка с чл. З0г, ал. 1, т. 1, 6. „в" от ЗЧАВ, главен инспектор М. издава Задължително предписание за временно спиране № Рс 0626 от 31.07.2019 г. (л. л. 31 и 32 от преписката).

На основание на чл. 22, ал. 6 от НИКТГУРНТК, когато след изпитване в подвижна лаборатория се установи несъответствие на горивото с изискванията за качество по даден показател, изпитването по този показател се повтаря в акредитирана стационарна лаборатория. В изпълнение на това нормативно изискване, на 31.07.2019 г., непосредствено след първото изпитване, било извършено изпитване на контролната проба и в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, ж.к. „Младост, кв. „Полигона", ул. „Проф. Петър Мутафчиев 2, притежаваща сертификат за акредитация на БСА peг. № 35 - ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г. (л. л. 15 – 21 от преписката).

Бил издаден Протокол от изпитване № С-0299 от 31.07.2019 г., въз основа на който в ГД ККТГ била извършена експертиза и на основание на чл.22, ал. 7 от НИКТГУРНТК бил изготвен Констативен протокол № КП-0430 от 31.07.2019 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, съгласно който течно гориво - гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна температура" (°С): не съответства на изискванията за качество. Получените резултати от изпитването се отклонявали от допустимите гранични стойности, като по този показател полученият резултат от изпитването бил под 40 ⁰С при норма над 55 ⁰С. Посочено е, че за получения резултат от изпитването не могат да бъдат приложени критериите за прецизност на използвания метод за изпитване съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, тъй като резултатът бил извън обхвата на стандарта. В заключение е посочено, че течното гориво за дизелови двигатели, по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК (л. л. 27 – 29 от преписката).

В случай, че в резултат на изпитването в стационарната лаборатория и от заключението в констативния протокол бъде установено съответствие с изискванията за качество на пробата, за която е установено несъответствие с изискванията за качество в подвижната лаборатория, по смисъла на чл.23, ал. 4 от НИКТГУРНТК, задължителното предписание за временно спиране следва да бъде отменено от контролния орган, който го е издал. Но тъй като и при второто изпитване (в стационарната лаборатория) се установява, че горивото не съответства на изискванията за качество, на основание на чл. 24, ал. 1 от НИКТГУРНТК и чл. З0г, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, контролният орган издава задължително предписание за забрана на пускането на пазара, разпространението, съхранението и/или използването на течното гориво, тъй като в резултат на изпитването в стационарната лаборатория и заключението на констативния протокол било установено, че горивото не съответства поне на едно от изискванията за качество. В конкретния случай, главен инспектор М. издава Задължително предписание за забрана (ЗПЗ) на разпространението на течното гориво № Рс-0430 от 31.07.2019 г. (л. л. 1 и 2 от преписката).

Към настоящия момент е налице и резултат от извършено изпитване на арбитражната проба от процесното течно гориво в независима, акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория, като същият потвърждава първите две изпитвания. Видно и от Протокол от изпитване на арбитражна проба № 1680 от 05.11.2019 г. и издадена Експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване № Еа-032 от 05.11.2019 г. процесното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя - „Пламна температура" (°С):. Съгласно материалния закон, арбитражното изпитване е окончателно и служи за доказателство при наличие на съдебен спор (л. л. 61 – 64 от делото).

Във връзка с наведени от страна на жалбоподателя твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с извършването на проверката и начина на вземането на пробата са били разпитани в качеството им на свидетели по делото И.Ц.И. и С.Р.Р., както и Д.С.Ш. (л. л. 65 – 70 от делото).

Първият свидетел – И.Ц.И. посочва, че работи в дружеството, като управителят е негов баща. От показанията му става ясно, че когато контролните органи дошли на проверка, той не е бил на място в обекта. Присъствало е лицето С.Р., на длъжност обслужващ бензиностанцията, като тя му се обадила да донесе документи, които проверяващите изисквали, тъй като тя била нов служител и не разполагала с тях. Свидетелят донесъл документите, които били поискани, като присъствал и по време на вземане на пробите, но не се представил кой е, на каква длъжност е в дружеството. Св. И. подробно описва как са били взети пробите, като според него процедурата била нарушена, твърди също така, че не им е била дадена възможност да присъства представител на дружеството при изнасяне на арбитражната проба от помещението за съхранение за арбитражното изследване. Протоколът от проверката не му е бил предоставян за подпис на него, а на служителя С.Р..

От показанията на св. С.Р. става ясно, че в деня на проверката 30.07.2019 г. е била на работа на обекта, но не е присъствала при самото вземане на пробите, не е видяла наливането на горивото в контейнерите, видяла е само, че има метални колбички в стаичката. Заявява, че И.Ц.И. е присъствал при вземането на пробите, а тя е изпълнявала своите задължения. Подписала е протокола, без да го чете, не си спомня дали проверяващите са й го прочели, и не е знаела, че И.И. не го е подписал.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел и Д.Ш., длъжностното лице, което е взело процесните проби. Свидетелят дава подробни показания за начина, по който е взел пробите от дизеловото гориво, като твърди, че редът за това изцяло е бил спазен. Посочва, че в протокола за проверка вписали лицето С.Р., тъй като тя присъствала в обекта, когато пристигнали на проверка, като заявила, че е обслужващ бензиностанцията. Помолили я да уведоми управителя, че ще бъде извършена планова проверка. Тя се обадила и дошъл св. И. И., който донесъл документи, които били изискани от проверяващите. Св. Ш. заявява, че на него /И. И./ не били показали нищо, тъй като той не фигурирал в протокола. Взели пробите пред св. Р., като тя през цялото време е била на бензиностанцията. Там бил и св. И. И., но св. Ш. не е знаел в какво качество е присъствал. Протоколът е подписан от св. Р.. Тя се е подписала и на стикера при етикирането и пломбирането на взетите проби.

По делото са представени писмени доказателства във връзка с водена кореспонденция между дружеството и ДАМТН – ГДККТГ по повод арбитражното изпитване на пробите, както и всички други писмени документи, които са били съставени по този повод – заповед за изземването, транспортирането и изпитването на арбитражната проба, протокол за изземването й, приемо-предавателен протокол за изпитването й (л. л. 53 – 64 и л. л. 85 - 87 от делото).   

 

По правото

 

Принудителната административна мярка задължително предписание за забрана № Рс – 0430 от 31.07.2019 г. заменя обжалваното Задължително предписание за временно спиране № Рс – 0626 от 31.07.2019 г. или с налагането на ЗПЗ № Рс – 0430 от 31.07.2019 г. обжалваното ЗПВС № Рс-0626 от 31.07.2019 г. (породило правни последици за съвсем кратък период от  време - в рамките на датата 31.07.2019 г.) по отношение на горивото за дизелови двигатели, разпространявано от бензиноколонка № 3 на бензиностанцията, от същата дата 31.07.2019 г., с издаване на последващия акт по чл. 30г, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ вече е изгубило правното си действие, поради което неговото обжалване се явява безпредметно.

С оглед гореизложеното, жалбата на „Г. 2009“ ЕООД, със седалище: гр. Русе,  представлявано от Ц.Г. – управител, в частта, в която се оспорва Задължително предписание за временно спиране № Рс0626 от 31.07.2019 г., издадено oт А.К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива към ДАМТН, следва да бъде оставена без разглеждана и производството по делото да бъде прекратено в тази му част на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

 

По отношение оспорването на Задължително предписание за забрана № Рс 0430 от 31.07.2019 г. жалбата се явява подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.

По същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Наложената принудителна административна мярка е по чл. 30г, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, заради това, че разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

За оправомощаването на автора на оспорения акт да издаде същия е приета като доказателство Заповед № А-212 от 01.04.2019 г., издадена от Председателя на ДАМТН на основание чл. 43а, ал. 1, във връзка с чл. 30б, ал. 1, чл. 30а, ал. 1, т. 2 и чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ, с оглед на което задължителното предписание е издадено от компетентен орган (л. л. 5 и 6 от преписката).

Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна.

Задължителното предписание е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, формулирана в правната норма на чл. 1 от ЗЧАВ - да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, както и условията, редът и начинът за контрол на течните горива, са регламентирани в нарочна Наредба, издадена на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ. С текста на ал.2 на чл. 8 е въведена изрична, императивна забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата.

Контролът върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се осъществява от председателя на ДАМТН със средствата и по начините, предвидени в чл. 30а, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗЧАВ, включително чрез извършване на проверки, вземане на проби, изпитване в акредитирани лаборатории и прилагане на принудителни мерки чрез оправомощени длъжностни лица от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“. При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица имат право да изпитват пробите от течни горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или стационарни лаборатории и въз основа на протокола от изпитването да съставят съответно експертно заключение или констативен протокол за съответствие на изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в Наредбата.

Поради установяване, че течното гориво не отговаря на конкретно изискване за качество по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата и поради това, че резултатът от арбитражното изследване е потвърдил предходните резултати за несъответствие, е издадено Задължително предписание за забрана на разпространението на процесното течно гориво.

Фактическата обстановка е изяснена по правилата на чл. 35 от АПК.

Оспореното задължително предписание отговаря на установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вземането на проби е следвало да бъде по реда на чл. 17 от Наредбата, а не по реда на чл.18, както е посочил административният орган.

В случая административният орган, с оглед правомощията, с които разполага, е извършил проверка, която е съобразена с Наредбата. Пробите са били взети по реда на чл. 18 от Наредбата, при стриктно спазване на изискванията, предвидени с тази Наредба.

От съдържанието на протокола за проверка и протоколите за изпитване от подвижната и стационарната лаборатории, се установява, че пробите са взети при спазване изискванията на чл. 18 от Наредбата, от бензиноколонка от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа), директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, с помощта на удължител, непозволяващ разпръскване, до запълване на около 85 на сто от съда.

Преди вземането на пробата съдовете за еднократна употреба са били промити със съответното гориво. Пробите са взети в присъствието на лице на длъжност обслужващ бензиностанцията. Действително при вземането на пробите е присъствало и още едно лице, което е донесло изискани от проверяващите документи – свидетеля в настоящото производство И.Ц.И.. Това лице обаче, според показанията на св. Д. Ш., не се е представило, когато е донесло документите, не е заявило в какво качество желае да присъства по време на проверката и вземане на пробите, не е поискало да бъде вписано в протокола за проверка и съответно на него протокола да му бъде представен за подпис. Освен това от показанията на св. И. И. стана ясно, че управителят на дружеството е негов баща, което обуславя и неговата заинтересованост от изхода на спора, с оглед на което и съдът не кредитира показанията му в частта, касаеща начина на вземане на пробите – че тръбата, през която са наливали от пистолета, не е била предварително промита; също, че и ползваните за пробите контейнери не са били предварително промити; за състоянието на арбитражните проби при арбитражното им изпитване и др.

Общото количество на взетата проба е 6 литра, което е отбелязано в Протокола за проверка и вземане на проба и отговаря на условието по чл. 19 от Наредбата. В изпълнение на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, съдовете с взетата проба са разделени на съдове с контролни и арбитражни проби, което е отбелязано на етикета на всеки съд. На основание чл. 20, ал. 2 от Наредбата, съдовете с контролните проби са затворени, етикетирани, пломбирани с персоналния номер на пломбажните клещи на длъжностното лице, което е взело пробата, като са транспортирани за изпитване в акредитирана лаборатория. Спазена е разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, съдовете с арбитражните проби да се обработват съгласно ал. 2 от същия член, като върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на длъжностното лице, взело пробата, и печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3 и се транспортират за съхранение в арбитражното отделение на ГД ККТГ.

Взетите проби са представителни по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредбата за изследваното количество. Представителността се отнася до конкретните проби.

Взетите с нарочен Протокол № Рс – 100 от 30.07.2019 г. контролни проби са изпитани в подвижна акредитирана лаборатория, изпитването по съответния показател е повторено в акредитирана стационарна лаборатория, за което е съставен протокол за изпитване.

Последвало е арбитражно изпитване по метод на изпитване съгласно действащия стандарт БДС EN ISO 2719:2016, като е съставен Протокол от изпитване № 1680 от 05.11.2019 г., който потвърждава резултатите на предходните изпитвания. Изготвена е след арбитражното изпитване експертиза за съответствие на основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ със заключение за несъответствие.

В случая е изпълнена именно процедурата по реда на чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, съгласно който в случаите на оспорване на резултатите от изпитването заинтересованата страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни.

Дружеството се е възползвало от законовата процедура по извършване на арбитражно изследване в акредитирана лаборатория, чиито резултати не може да се поставят под съмнение и се приемат за окончателни, съгласно чл.22, ал. 9 от Наредбата и чл. 30в, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЧАВ.

Не са налице разлики по показателя пламна температура ,определени в подвижната и в стационарната лаборатория и при арбитражната проба, т.е прецизността на резултатите е без съмнение. Отчетената стойност по показателя „пламна температура“ е под 40 С , докато допустимите стойности по показателя са над 55 С , т.е безспорно е налице съществено несъответствие по този показател, а не пренебрижимо занижаване на този показател, макар че останалите изследвани показатели са в норма. Налице е императивна забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата, т.е дори само на едно от изискванията за качество.

Принудителната административна мярка ЗПЗ № Рс - 0430 от 31.07.2019 г. е законосъобразно издадена от компетентен контролен орган, оправомощен за това със Заповед № А-212/01.04.2019 г. от Председателя на ДАМТН. При издаването на същия административен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са основания за неговата отмяна. Изпълнени са всички необходими реквизити на индивидуалния административен акт, като същият е мотивиран и обоснован, спазена е необходимата форма и съвсем точно са посочени нарушените правни норми, съгласно материалния закон.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Г. 2009“ ЕООД, със седалище: гр. Русе,  представлявано от Ц.И.Г. – управител, в частта, в която се оспорва Задължително предписание за временно спиране № Рс0626 от 31.07.2019 г., издадено oт А.К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 579/2019 г. по описа на Административен съд – Русе в тази му част.

 

Съдебният акт в тази му част има характер на определение, което подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Г. 2009“ ЕООД, със седалище: гр. Русе,  представлявано от Ц.И.Г. – управител, против Задължително предписание за забрана № Рс 0430 от 31.07.2019 г., издадено oт А.К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА „Г. 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Димчо Дебелянов“ № 62, вх. А, ет. 1, представлявано от управителя Ц.И.Г., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 100 (сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                              

                                                                    СЪДИЯ: