О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2036
гр.Пловдив, 20.12.2019 год.
Пловдивския
районен съд, ХІV н.с. в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КЮРТОВ
след като се запозна с приложените по ЧНД
6080/2019год. по описа на ПРС, ХІV н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С
Постановление по пр. пр.№921/2019год. от 11.09.2019год., Районна прокуратура -
Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр. №153/2019год. по
описа на V РУ - гр.Пловдив водено против НИ за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Недоволен
от Постановлението останал пострадалия – С.А.М., която чрез повереника си
обжалва същото.
Жалбата
е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното
производство е образувано с надлежно постановление от 03.04.2019г. и е водено
срещу НИ за това че на 29.01.2019г. в гр.Пловдив се заканил с убийство на
С.А.М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Понастоящем от
доказателствата по делото се установява, че свид.С.М. и свид.С. С. живеели в
съседство в гр.П. в. Отношенията между семействата на двамата били обтегнати
като първия подавал жалби до различни институции срещу дъщерята /М./ и зетя на
втория/ А. М./, а М. от друга страна също депозирала жалба в районното срещу
С.. Така на 29.01.19г. сутринта свид.М. се намирал на паркинга пред блока, в
който живеел и проверявал течностите на колата си. В този момент до него спрял
с колата си свид.С. С.. Двамата си разменили думи, без втория да излиза от
МПС-то, след което С. потеглил. Свидетели на горното станали свидетелите
Ц.М.П.и нейния приятел В.Х.М.. Последните не чули какво точно си говорили С. и
М., но приближавайки последния, той им споделил, че току що бил заплашен с
убийство от С.. За последното на 01.02.19г. М. се обърнал с жалба към
РП-Пловдив.
Горната фактическа
обстановка правилно е възприета и от държавното обвинение. Действително в
постановлението за прекратяване е посочено и лице с имена „А.И.“, но очевидно
се касае за техническа грешка досежно името на пострадалия, тъй като няма данни
и доказателства по делото да е установено подобно лице имащо отношение по
казуса, още по-малко към което да са били отправяни закани с убийство. На
следващо място няма данни делото да е било предявено на свид.М. преди
произнасяне от прокурора, но в настоящия казус това не води до нарушение правата
на пострадалия, тъй като същия е бил уведомен за прекратяването на
наказателното производство, имал е възможност да депозира жалба срещу това
развитие на процеса и е сторил същото. С жалбата се оспорва извода на прокурора
за извършено престъпление от общ характер срещу пострадалия М., тъй като
неправилно се отхвърляли твърдението за отправените закани срещу личността му.
Не била проведена и очна ставка поради наличието на противоречия между
показанията на М., който твърди, че спрямо него са отправени репликите: „Ако
още един път ми пипнеш автомобила, ще те убия!“ от С., а втория от своя страна
сочи, че казал: “С., спри се, прекали!“.
Съдът намира, че
действително при наличието на влошени отношения между свид.М. и членове от
семейството на свид.С., както и липсата на незаинтересовани свидетели, които да
са възприели използваните думи на процесната дата и място от С., то правилен е
изводът на държавния обвинител, че не се установява да е извършено престъпление
от общ характер спрямо личността на М.. На практика, не се установява наличие
на данни и за престъпление от частен характер, тъй като, ако се приеме, че С. е
използвал посочената от него реплика, то тя не е заплашителна по своя характер.
Доказателствата по делото, които биха били от полза на обвинителната теза са
единствено твърденията на пострадалия. Той единствен твърди, че е имало закана
с убийство срещу него, а свид.П. и М. са източник на косвени доказателства като
пак от пострадалия научили за отправените закани. Така на практика обвинението
не се гради на обективни факти, а само на думите на пострадалото лице.
Действително могло е да бъде проведена очна ставка между М. и С., но последната
не е гаранция за отстраняване на противоречието и предвид заетата позиция от
двете конфликтни страни, то провеждането на същата не би изяснила същите. Ето
защо според настоящата инстанция след като са установени и разпитани всички
лица имащи отношение по случая, то не са налице възможности да допълнително
набавяне на доказателства, които да доведат до по-различен извод от този за
липса на извършено престъпление спрямо М.. Последното налага потвърждаване на
процесното прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.243, ал.5, т.3 от НПК, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление по пр. пр.№921/2019год. от 11.09.2019год., с което Районна
прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр.
№153/2019год. по описа на V РУ - гр.Пловдив водено против НИ за престъпление по
чл.144, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Копие
от Определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПОС по реда на гл.22
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ