№ 6505
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Георги Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100503179 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
С решение № 27600/2022 г., постановено по гр.д. № 3179/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 167 състав, Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив,
ул. ****, и „Е. – ГМ“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ****, са осъдени да заплатят солидарно на Н. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 11 665 лева, представляваща 1/3 от неизплатена главница
по договор за заем, сключен на 05.01.2007 г. между Г.Н. Х. – наследодател на
Н. Г. Х., в качеството му на заемодател, и Г. М. А. и „Е. – ГМ“ ЕООД, в
качеството им на заемополучатели, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г.
- датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците Г. М. А.
и „Е.-ГМ“ ЕООД, които твърдят, че решението е необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон, както и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че не са налице предпоставките
ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираната сума солидарно.
Отделно се твърди, че заемът е получен и усвоен изцяло от „Е. – ГМ“ ЕООД,
поради което и искът не следва да бъде насочен срещу Г. М. А.. Въззивниците
твърдят, че вземането е погасено по давност, доколкото договорът за заем е
сключен още на 05.01.2007 г., а не са получавали и покана за плащане на
1
сумата, поради което и не дължат лихви. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Н. Г. Х..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Г. Х.
срещу Г. М. А. и „Е. – ГМ“ ЕООД, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 11 665 лева, представляваща 1/3 от
неизплатена главница по договор за заем, сключен на 05.01.2007 г. между Г.Н.
Х., в качеството му на заемодател, и Г. М. А. и „Е. – ГМ“ ЕООД, в качеството
им на заемополучатели.
От представения по делото договор от 05.01.2007 г. се установява, че
на посочената дата между Г.Н. Х. от една страна, в качеството му на
заемодател и Г. М. А. и „Е. – ГМ“ ЕООД, от друга страна, в качеството им на
заемополучатели, бил сключен договор за паричен заем, по силата на който
Г.Н. Х. предоставил на ответниците в деня на сключване на договора сумата в
размер на 35 000 лв., която заемополучателите се задължили да върнат до
05.01.2008 г. (чл. 3 от договора). Съгласно чл. 2 от договора,
заемополучателите приели така предоставената от заемодателя сума в размер
на 35 000 лв., а съгласно чл. 4 се задължили да отговарят солидарно спрямо
заемодателя за изпълнение на всички задължения по договора. Договорът за
заем за потребление е реален и за да възникне договорна връзка не е
достатъчно страните да постигнат съгласие за сключване му, а заемодателят
следва реално да предаде заетата сума на заемателя. В представения договор е
налице удостоверяване от страните по сделката, че заетата сума реално е
традирана от заемодателя на заемателите, като това обстоятелство не се
оспорва от страните. Ето защо и съдът намира, че между страните е
възникнало договорно правоотношение по сключен договор за заем, по
2
силата на което Г.Н. Х. е предоставил на Г. М. А. и „Е.-ГМ“ ЕООД сумата от
35 000 лв., които са се задължили солидарно да върнат заетата сума.
Неоснователни са наведените доводи във въззивната жалба, че Г. М. А. не
следвало да отговаря по предявения иск, доколкото сумата е получена и
усвоена от дружеството – в договора като заематели са посочени Г. М. А. и
„Е.-ГМ“ ЕООД и въпросът как е използвана сумата касае следващи
сключването на договора за заем (предаването на сумата) отношения между
заемателите, които нямат връзка с предявения иск. Същественото в случая е,
че и двамата заематели отговарят солидарно за заетата сума съобразно чл.4 от
сключения договор. В чл.3 от договора изрично е предвиден падеж на
задължението /05.01.2008 г./, като с настъпването на падежа задължението
става изискуемо, съотв. не е необходимо изпращането на нарочна покана,
каквито доводи са изложени във въззивната жалба. Ето защо и съдът намира,
че в полза на Г.Н. Х. е възникнало вземане в размер на 35000 лв. по
сключения договор за заем. От представеното удостоверение за наследници
№ 15868/24.09.2022 г., издадено от Община Пловдив се установява, че Г.Н. Х.
е починал на 14.02.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон Т.Л.Т.
– съпруга, Н. Г. Х. – син, както и Л. Г. Х. – син. След смъртта на заемодателя,
неговото имущество, в т.ч. и правата и задълженията преминават в
патримониума на неговите наследници, в случая – съпруга и две деца. На
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по
равни части, а съпругът наследява част, равна на частта, която получава всяко
дело, т.е. всеки от наследниците е наследил по 1/3 от имуществото на
наследодателя. Ето защо и по силата на универсално наследствено
правоприемство ищецът Н. Г. Х. е придобил 1/3 част от процесното вземане,
или сумата от 11 666,66 лв., т.е. повече от цената на предявения иск (11665
лв.).
По отношение наведения довод във въззивната жалба за погасяване на
процесното вземане по давност, съдът намира следното: действащият
Граждански процесуален кодекс урежда ранната преклузия на процесуалния
права, като по арг. от чл.133 ГПК възможността за ответника да релевира
възражение за изтекла погасителна давност се преклудира с изтичането на
срока за депозиране на отговор на исковата молба. Въззивникът е навел
възражение за изтекла погасителна давност едва с подадената въззивна жалба,
поради което и същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано по
същество. Поради изложените съображения и предявеният главен иск се
явява изцяло основателен. Дължима е и претендираната законна лихва,
доколкото същата е законна последица на уважаването на предявения иск, а и
още към 06.01.2008 г. ответниците са изпаднали в забава по отношение
връщането на заетата сума.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
3
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не
се дължат разноски. Въззиваемият има право на разноски, но по делото
липсват доказателства да се сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27600/2022 г., постановено по гр.д. №
3179/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4