Присъда по дело №3966/2021 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 111/13.12.2021 г. по НОХД № 3966/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура -
Бургас против подсъдимия ЮР. ГЮЛ. В., ЕГН: **********, с обвинение за това, че на
31.10.2020 г., от къща, находяща се в с. Ясна поляна, общ. Приморско, обл. Бургас, у..., в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот - счупване на бравата на входната врата, отнел чужда движима вещ - 1 бр. аудио
уредба, марка „Philips“, модел „FWM 35/22“, на стойност 170 лева, от владението на
собственика К. Д. К., родена на 05.08.1961 г. в гр. Бургас, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 195, ал. 1, т.
3 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия прави искане да се приеме фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт. Поддържа, че подсъдимият е направил самопризнание още на
ДП, като е спомогнал за разкриването на обективната истина. Счита, че са налице основания
за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за
виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ЮР. ГЮЛ. В. е роден на ..., в гр. Бургас, български гражданин,
неженен, с начално образование, с адрес: ..., и адрес: ..., към момента намиращ се в Затвора в
гр. Бургас, с ЕГН: **********.
Подсъдимият ЮР. ГЮЛ. В. е осъждан многократно /л. 53-57 от делото/. С
определение от 17.03.2017 г., постановено по ЧНД № 939/2017 г. по описа на Районен съд -
Бургас, в сила от 04.04.2017 г., съдът е наложил едно общо наказание измежду наложените
му по НОХД № 317/2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и НОХД № 6862/2016 г. по
описа на Районен съд - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години и 10
месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на
13.12.2019 г.
Свидетелката К.К. била собственик на двуетажна къща, находяща се в с. Ясна поляна,
общ. Приморско, обл. Бургас, у.... Свидетелката не обитавала постоянно къщата, като за
последно била там на 04.10.2020 г., при което не установила липси.
През месец октомври 2020 г., подс. Ю.В. отишъл на гости в дома на сестра си - св. ...
В.а, която живеела на съпружески начала със св. ..., находящ се в с. Ясна поляна, общ.
Приморско, обл. Бургас.
На 31.10.2020 г. подс. Ю.В. се разхождал в с. Ясна поляна, като забелязал къщата,
собственост на св. К.К.. След като видял, че в къщата няма никого, решил да влезе в нея и да
1

отнеме оттам вещи. В изпълнение на взетото решение, подс. Ю.В. се качил по външни
стълби на втория етаж на къщата, счупил бравата на входната врата и влязъл вътре. Когато
влязъл видял аудио уредба, марка „Philips“, модел „FWM 35/22“, собственост на св. К., и я
взел. След това занесъл уредбата в дома на сестра си. Уредбата била предадена на органите
на МВР от св. ..., за което бил изготвен протокол за доброволно предаване. Уредбата била
върната на пострадалата, за което била изготвена разписка.
По делото била назначена и изготвена оценителна експертиза, видно от която аудио
уредбата - марка „Philips“, модел „FWM 35/22“, е на стойност 170 лева.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия ЮР. ГЮЛ. В. относно авторството на деянието
напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно
тези факти.
С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно от показанията на свидетелите К. Д. К., ..., ... В.а и .... Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по
делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия
обяснения на досъдебно производство, в които подсъдимият признава за извършеното.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: протокол за оглед на веществени доказателства и
албум със снимки, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост, разписка,
писмо от ГДИН, както и от заключението на оценителната експертиза.
Посочените писмени доказателства и доказателствени средства, в съвкупност с
гласните такива, допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
от НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата,
посредством активни действия. Същият разрушил преграда, здраво направена за защита на
имущество - счупвайки бравата на входната врата. След което подсъдимият влязъл вътре в
къщата и взел въпросната аудио уредба. По този начин подсъдимият прекъснал
фактическата власт на владелеца на вещта, като същевременно установил своя трайна
фактическа власт върху отнетата движима вещ. Няма спор, че отнетата уредба е движима
вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние
същата е била "чужда" за подсъдимия, доколкото той не е бил нейн притежател. На
следващо място се установи, че свидетелката К.К. не е давала съгласие на подсъдимия да
2

взима вещта или да се разпорежда с нея. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля, а в случая липсва нейно съгласие.
Кражбата е извършена в условията на "опасен рецидив", съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, доколкото видно от справката за съдимост на подсъдимият,
същият е извършил настоящото престъпление след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване на свобода срок от 3 години и 10 месеца.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е имал намерение
противозаконно да присвои чуждата движима вещ, т. е. имал е намерение да си служи с
вещта като собственик, като се разпорежда с нея фактически или юридически в свой или в
чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, която не му се
следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху нея. При
осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години, а съгласно ал. 2 –
съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 57, ал. 1
от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода", без налагане
на конфискация.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 от
НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая
не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на
наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК. В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият е допринесъл за разкриване на
обективната истина по делото, като е признал за извършеното престъпление още на ДП.
Съдът взе предвид и че откраднатата вещ не е на висока стойност. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете, че към датата на извършване на престъплението подсъдимият е
бил многократно осъждан за кражби и е изтърпявал наказания лишаване от свобода за
извършени от него тежки умишлени престъпления срещу собствеността. Прилаганите
наказания не са дали съществен резултат, тъй като подсъдимият продължава да извършва
престъпления против собствеността.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на три години
"Лишаване от свобода" и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
2 /две/ години "Лишаване от свобода". Съдът счете така наложеното наказание за
справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК,
като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред
с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да
върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. С така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
3

Доколкото настоящото умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание "Лишаване от
свобода", което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС на подсъдимия бе определен първоначален "строг" режим за
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото в размер на 146.40 лв., вносими по сметка на ОД на МВР
- Бургас.
По делото няма приложени веществени доказателства.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	111
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20212120203966
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2021 г.

Присъда по дело №3966/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите