№ 453
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110202771 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Ф. Т. И., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. Б.-САК против
Наказателно постановление № 159/26.05.2022 г. на Зам. Кмет на Община
Варна, с което на Ф. Т. И., с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“Генерал
Колев“ № 87, вх.В, ет.1, ап.54 е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП).
С жалбата се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на
издаденото НП. Посочва се, че управлявания от въззивника автомобил, не се е
намирало на место предназначено за лица с трайни увреждания. Посочва още,
че издателят на процесното НП не е приложил правомощието си по чл.28 от
ЗАНН. Поради посоченото моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание въз. Ф. Т. И., редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен представител, който пледира за отмяна на
издаденото НП, поради изложените основания и присъждане на направените
по делото разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
юк.С.Д., в депозирани писмени бележки моли същото да бъде потвърдено и
1
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 25.03.2022 г. около 21.25 часа в гр. Варна, на ул. "Ген. Ст. Тошев"
с ул.“Никулицел“ жалбоподателя Ф. Т. И. паркирал собствения си товарен
автомобил "ДС5" с рег. № В 8800 ТС, на място определено за превозни
средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства,
приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания без в автомобилът
да е имало валиден документ, удостоверяващ това право за водача, с което е
затруднил останалите участници в движението.
Въззивникът не притежавал карта за паркиране на хора с трайни
увреждания такава няма издадена и валидна с определен срок, за която няма
данни да се е намирал в автомобила към момента на паркирането му, нито в
последствие да е била представена.Това обстоятелство не е било оспорено от
жалбоподателя.
Първоначално на водача бил издаден фиш от служител на Община
Варна, но тъй като той оспорил констатациите на 06.04.2022 г. бил издаден
АУАН за допуснато нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, с което
жалбоподателя не бил съгласен и депозирал възражения, че именно
процесният лек автомобил не е бил спрян на място определено за превозни
средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства,
приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания.
На 26.05.2022 г. било издадено и НП, предмет на разглеждане в
настоящото производство, в което АНО възприел изцяло констатациите,
направени от актосъставителя.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан св. Н. Г.
К. актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно,
безпристрастно и с необходимата конкретика.Същата лично пред съда заяви,
че е съставила акта на база докладва записка и наложена глоба с фиш и след
извършена справка в Община Варна за поставен на местото законосъобразно
пътен знак Д 21, който неподлежи на премахване.Съществуването на пътния
знак на посоченото в АУАН и НП място се потвърждава и от показанията на
свидетелите М.Я.Б. и Ж. Д. С., като последния твърди, че когато е съставил
2
фиша е установил, че автомобила на въззивника е бил спрян на място
определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или
за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни
увреждания и е бил без поставен съответен стикер в автомобилът - валиден
документ, удостоверяващ това право за водача.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка и
приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
На първо място, съдът намира, че процесното Наказателното
постановление № 159/26.05.2022 г. на Зам. Кмет на Община Варна е издадено
от компетентен орган, а именно от Зам. Кмет на Община Варна, видно от
представената заповед № 0506/07.02.2020 г., издадена от кмет на Община
Варна.
Що се отнася до възраженията по същество, наведени с жалбата,
съдът намери следното:
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП предписва задължение за
водачите на МПС да не паркират и да не престояват на места, предназначени
за хора с трайни увреждания.
Факт е, че на 25.03.2022 г. жалбоподателя Ф. Т. И. е паркирал
автомобила си на място, предназначено за паркиране на хора с трайни
увреждания обозначено със знак Д21, като също така установено по делото е
и че той не е изложил на видно място в автомобила ( с доказателство за
валидността на същия) карта за хора с увреждания, тъй като той не е
3
притежавал такава.
Не се доказа в производството и в конкретния ден, автомобилът да е
обслужвал лице с трайни увреждания поради което и от формална страна е
нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата, която предвижда, че паркирането е забранено на места,
предназначени за хора с трайни увреждания.
Установява се след разпит на свидетелите и изисканите от Община
Варна писмени доказателства- извадка от генерален план на Община Варна за
организацията на движението на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и ул.“Никулицел“,
че процесното место предназначено за паркиране на хора с трайни
увреждания е било обозначено със знак Д21, за което поставяне Община
Варна не е представила протокол, а също така е липсвала пътна маркировка-
оцветяване на местото със син цвят, които обстоятелства според съда не
оневиняват въззивника и не изключват неговата отговорност за неспазване на
поставен пътен знак.
Същевременно обаче съдът намира, че конкретния случай може да се
квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Действително в самият ЗАНН не е предвиден законен критерий за
преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения.
По делото липсват данни на жалбоподателя да са били налагани
наказания за подобни констатирани нарушения на правилата за паркиране на
места, предназначени за инвалиди, поради което и може спокойно да се
приеме, че деянието е извършено за първи път, което от своя страна
обосновава извод за една като цяло по – ниска степен на обществена опасност
на самият деец.
При всички положения, жалбоподателя следва да бъде наясно с това,
че собственият му автомобил не се ползва с принципна привилегия да
паркира на инвалидни места, както и той самия непритежава такова право.
4
Въпреки това, съдът намира, че законосъобразно наказващият орган е
можел да приложи разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, като не бъде
издавано наказателно постановление, а само да бъде предупреден по
официален ред нарушителя, че нова констатация от страна на контролните
органи за извършено нарушение на правилата за паркиране на места на
инвалиди ще доведе до ангажиране на административно – наказателната му
отговорност.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
извършваните проверки от държавните и общински контролни органи (в това
число и ОД на МВР – гр. Варна) не следва да имат за цел задължително да
бъдат санкционирани определени субекти за извършени нарушения на
законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие
върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще
изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на
нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми,
свързани с правилата за паркиране на превозни средства на местата,
предназначени за инвалиди). Още повече, че подобно поведение и действия
от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата
на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени
условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание
за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от
административно – наказващия орган.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
Постановление № 159/26.05.2022 г. на Зам. Кмет на Община Варна, следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ф. Т. И. следва да се присъдят направените по
делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 850.00 лв. за процесуално представителство. В случая
уговореното възнаграждение е определено по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за размери на адвокатските
възнаграждения и следва да бъде присъдено изцяло.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 159/26.05.2022 г. на Зам.
Кмет на Община Варна, с което на Ф. Т. И., с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ № 87, вх.В, ет.1, ап.54 е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, за нарушение на чл.
98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ф. Т. И. че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ф. Т. И., с ЕГН ********** с
адрес гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ № 87, вх.В, ет.1, ап.54 сумата от 850.00
/осемстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6