Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12.06.2019 година град И.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
И. РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Осми ноември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н. Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 654
по описа за 2018 година,
намира следното
Обективно съединени
искове по чл.344 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Депозирана е искова молба от Б.А.В.,
ЕГН ********** с адрес *** против „А.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.Б. .“ № …, ет.., с която са предявени искове за
признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение № … г., за възстановяване на преди заеманата от
него длъжност „портиер“, за осъждане на ответника да му заплати сумата 4026,00
лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа в
резултат на уволнението за периода …. г. – .. г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
работил в предприятието на ответника заемайки длъжността „Шофьор, специален
тежкотоварен автомобил и работник поддръжка пътища“. След претърпян от него
инсулт, поради трайно намалена работоспособност от 72%, с допълнително
споразумение от . г., бил преназначен на длъжността „портиер“. На …. г. с със заповед № . г. на
изпълнителния директор на „А.“ ЕАД трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл. 328 т.4 от КТ. Ищецът твърди незаконосъобразност на уволнението,
тъй като дейността на предприятието на ответника не е била преустановявана.
Независимо от издадената заповед за престой за заеманата от него длъжност,
считано от …. г., ищецът изпълнявал трудовите си задължения на работното си
място до ….. г. Сочи че след
прекратяване на трудовото правоотношение е останал без работа. С изложеното
основава и претенцията си уволнението му да бъде признато за незаконно и
заповедта за същото да бъде отменена; да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност преди уволнението и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
4026,00 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат
на уволнението за периода .. г. – .. г. В хода на производството,
съответно на направеното от ищеца искане, е допуснато изменение на последно
посочената претенция, като размерът на иска е увеличен от 4 026,00 лв. на
4 712,40 лв.
Ищецът представя, като писмени
доказателства заварени копия от: заповед № .. г. на изпълнителния директор на
„А.“ ЕАД; предизвестие изх.№ .. г.; заповед № .. г.; длъжностна характеристика
за длъжността „портиер“; допълнителни споразумения към трудов договор № . г. № .
г., от . г., от . г.; ЕР № … г., фиш за заплата за м. март 2018 г., копие от
трудова книжка.
В срока за отговор ответникът депозира
такъв, в който оспорва исковете. Не оспорва обсотятелството, че първоначално
заеманата от ищеца длъжност е била „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил и
работник поддръжка пътища“, като сочи че след промяната в здлавословното му
състояние през 2017 г. и след становище от службата по трудова медицина „М.“
ООД, е предприел промяна в длъжностното си разписание, с което е разкрита
длъжността „портиер“, като единствено подходяща за заемане от ищеца и същият е
преназначен на нея с допълнително споразумение към трудовия договор от …. г. Не
оспорва, че със заповед № ... г. е
обявен престой за длъжността „портиер“, поради причини от вътрешно служебно
естество, като ищецът е отказал да получи заповедта. Същевременно с писмо вх. №
…. г., работникът отправил искане да му бъде предложена друга длъжност,
съобразен със здравословното му състояние. На подаденото запитване до службата
по трудова медицина от ответника, било отговорено, че В. може да работи само
като портиер. С изложеното се аргументира неоснователност на исковете.
Към отговора са приложени, като писмени
доказателства: експертно решение на ТЕЛК № … г.; становище на „М.“ ЕООД от .
г., карта на ТОЛЕК с № .. г.; заповеди № № … г. и .. г. с разписание на
длъжностите; ЕР № … г.; заповед № .. г., протокол № ... г.; писмо и становище
на „М.“ ЕООД от …. г.
Във връзка с
твърденията на ищеца, че не е преустановил фактически изпълнението на трудовите
си задължения, след обявяването на престой за заеманата от него длъжност,
ответникът представя и договор за охрана от … г. за извършване на денонощна
физическа охрана на АБП И., сключен от „А.“ ЕАД и „Б.“ ЕООД.
Според събраните в хода на производството
гласни доказателства – показанията на свидетелите К. и Д., спиране или намаляване
обема на работата в предприятието на ответника и в частност в АБП И., не е
имало в нито един момент след … г. и
базата е работела. Следващата се трудова функция от заеманата от ищеца длъжност
обаче, се осъществявала от охранителна фирма, поради което и бил обявен престоя. Св. Д. сочи
още, че за периода след м. март …… г. до прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца, при посещенията си в АБП И. е виждал В. на работното му място. Според
св. К. длъжността „портиер“ била разкрита единствено, за да бъде преназначена
на нея ищеца, като след уволнението му, тя вече не съществувала в щатното
разписание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между
страните, че същите са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „портиер“ в АБП И. в предприятието на ответника. Същата била
разкрита, като единствено подходяща за заемане от ищеца след промяна в
здравословното му състояние /ТНР от 72%/ и той бил преназначен на нея на … г. с
допълнително споразумение към трудовия договор от преди заеманата от него
длъжност „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил и работник поддръжка пътища“.
Според представената трудова характеристика за длъжността „портиер“,
задълженията на ищеца обхващали осъществяването пропускателния режим и
контролирането на влизането и излизането в базата на работниците и служителите,
външни лица и МПС; проверка редовността на документите при изнасяне и внасяне
на вещи, материали и апаратура; недопускане на кражби, злоупотреби и
разхищения; поддържане в изправност и правилно използване на технически
устройства монтирани за охраната на базата. Същевременно, от работодателя – на ….
г., бил сключен договор за охрана на АБП И. с „Б..“ ЕООД, съгласно който изпълнителят
следва да осъществява денонощна въоръжена физическа охрана на базата и на
находящите се в нея складове, техника и съоръжения. Наличието на последно
посочения договор, дал основание на работодателя със заповед № .… г. да обяви престой за длъжността „портиер“ в АБП
„И.“, считано от … г., за която ищецът бил уведомен на същата дата. Независимо
от това, В. продължил да посещава работното си място и да изпълнява
произтичащите си от трудовия договор задължения и след тази дата. На … г. на
ищецът било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор и на
същата дата му била връчена и процесната заповед № … г., с която трудовото му
правоотношение с работодателя било прекратено, считано от .. г., на основание на
осн. чл. 328 ал.1 т.4 КТ, с мотиви: „спиране на работа за повече от 15 дни“.
Установено се явява от доказателствата по делото, че длъжността „портиер“ в АБП
И. е единствената в предприятието на ответника и тя е разкрита непосредствено
преди преназначаването на ищеца на нея.
Посочените по – горе обстоятелства
се установяват, както от представените по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели К. и Д..
Представения заверен препис на трудова книжка, удостоверява
обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът
не е постъпвал на работа.
Видно от заключението на назначената в хода
на производството съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните, размера на брутното трудово възнаграждение на ответника за последния
пълно отработен месец, преди прекратяване на трудовото правоотношение – м.април
2018 г. е 785,40 лв. Размерът на следващото се обезщетение по чл. 225 от КТ, за
претендирания от ищеца период – . г. – …. г., възлиза на 4 712,40 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
По отношение исковете по чл.
344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Същите са основателни и доказани. В тежест на
ответната страна бе да докаже законността на уволнението на ищеца, което според
настоящиия състав, не бе сторено.
В константната практика на
ВКС се приема, че изискването за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е
спиране на работата за период повече от 15 дни. В посочената хипотеза
определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там –
доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си /решение
№ 298/28.10.2014 г. по гр. д. № …. г. на ВКС, ІV
г. о постановено по реда на чл. 290 ГПК /, като спирането на
работата е обективен факт и означава временно преустановяване дейността на
предприятието или на отделно негово звено поради организационно-технически или
икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление /в този
смисъл и решение № 38/04.03.2015 г. по гр.
д. № ….. г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Престоят за съответния
период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като при
оспорване на законосъобразността на уволнението работодателят е този, който
трябва да установи съществуването на причините за спирането на работата, даващи
му правото да прекрати съответния трудов договор на работника или служителя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В
случая, нито се твърди, нито се установява обективният факт на престой.
Преустановяване на дейността в предприятието на ответника и в частност в АБП И.,
не е имало. Никаква фактическа промяна в тази насока продиктувана от новонастъпили
обстоятелства предшестващи заповедта за престой на заеманата от ищеца длъжност
и последващи възникване на трудовото правоотношение с него, които да са
налагали временно преустановяване на произтичащата от нея дейност, не се установява. Наличието на договор за
охрана, чрез който се твърди осъществяването на трудовите задължения на ищеца,
е в подкрепа на извода, че преустановяване на тази дейност не е имало. Нещо
повече, този договор е бил наличен към момента, в който В. е бил назначен на
процесната длъжност. Дори да се приеме, че липсва пълно покритие между
трудовата функция на длъжността „портиер“ и предмета на договора за охрана, то
отново не се установяват от ответника, а и не се твърдят, някакви конкретни
фактически обстоятелства, които да са довели до издаване на заповедта за
престой. Недопустимо е обаче, без да са
налице такива обстоятелства от организационно-технически или икономически
характер, които да създават пречки работодателят да осъществява съответната
дейност, той по свое усмотрение да разпорежда спирането на работата и по този
начин сам да създаде условие за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, тъй
като в този случай не е осъществен фактическия състав на уволнението и
същото извършеното на това основание се
явява незаконосъобразно/ в този см.
определение № … г. по гр. д. № … г., IV г. о./.
В случая, с уволнението на ищеца, ответникът е реализирал промяна в щатното си разписание /основание по
чл. 328 ал.1 т.2 КТ/, без да прилага разпоредбата на чл. 333 от КТ.
Основателността на иска по
чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, предпоставя и основателност на иска за възстановяване
на ищеца на заеманата от него длъжност „портиер“ преди уволнението .
По отношение претенцията за обезщетение за времето през което
ищецът е останал без работа след уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.225
ал.1 от КТ „При незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца.“ В случая, след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника ищецът не е постъпвал на работа. Ето защо и съобразно изхода на спора
по иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, искът по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ се явява
основателен и доказан за претендирания максимален 6 месечен период от . г. до ….
г. Доколкото заявената от ищеца претенция за присъждане на сумата 4 712,40 лв. е съответна на определения от вещото лице общ размер на
дължимото обезщетение за този период, то искът по чл. 225 ал.1 от КТ следва да
бъде уважен изцяло в пълния претендиран размер.
Съобразно изхода
на спора, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и сторените от последния разноски в производството възлизащи на 550,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл.344 ал.1 т.1 от ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Б.А.В., ЕГН ********** с адрес *** и ОТМЕНЯ заповед № …
г., на изпълнителния директор на „А.“ ЕАД, ЕИК … с която трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено на основание чл. 328 т.4 от КТ
На основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА Б.А.В., ЕГН ********** с адрес *** на заеманата от него
длъжност преди уволнението „портиер “ .
На осн. чл. 344 ал.1 т.3 вр. с
чл. 225 ал.1 и ал.2 от КТ ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.Б. .“ № ., ет. ДА ЗАПЛАТИ НА Б.А.В., ЕГН **********
с адрес *** сумата 4 712,40 лв., представляваща обезщетение за времето през
което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, за
периода от ….. г. до ….. г.
На осн. чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта за присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц. Б. . № ., ет… да заплати на Б.А.В., ЕГН **********
с адрес *** сумата 550,00 лв. за разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Б..“ № ., ет..да заплати по
сметка на РС И. държавна такса за всеки от исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2
от КТ по 50 лв., за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ - 134,40 лв. и 150,00 лв. за разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС
в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: