Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
гр.Плевен, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд- Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №1082/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл. 48, вр. чл.74, §2, б. „б“, вр.
чл.101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент 952/2013г., вр. чл. 54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по адм.
дело №1082/2020г. по описа на АдмС- гр. Плевен, е
образувано въз основа на жалба от „КОРЕКТ- АВС“ ООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от В.П.,
чрез адв. Св. Ж., против Решение към MRN
19BG002002018738R8/01.11.2019 г. на директора на ТД „Северна Морска“, peг. №32-338066/18.11.2020 г., въз основа на което, е
увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни вземания за стоки
по MRN 19BG002002018738R8/01.11.2019г., на основание чл. 74, § 2, б. „б” от
Регламент 952/2013г. вр. чл. 140 от Регламент
2015/2447, както и промяна на тарифни номера за част от декларираните стоки.
Твърди се, че оспореното Решение е незаконосъобразно. Твърди се, че посочените
в решението т. нар. „справедливи цени“ по §1, т.40 от ЗМ, са статически
стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години и те могат да
бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на
понятието „митническа стойност“, по реда на чл. 70 и чл. 74 от ЗМ. Твърди се,
че тези „справедливи цени“ са на килограм стока, което е абсолютно неприложимо
в настоящия случай, където стоките са индивидуално определени и имат стойност
на единица бройка. Посочва се, че в случая стоките не са договаряни на
килограм, а на единица бройка, съобразно фактура. Твърди се, при покупка на
стоки, на които цената е определена на единица бройка, същата не може да се
съпоставя с „справедливи цени“ на килограм, тъй като това е в пълно
противоречие на чл. 70 и 74 от МК, и не може да бъде основание за съмнение във
верността на декларираната митническа стойност. Твърди се, че в решението няма
изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки
и доказателства за това, че т. нар. „справедливи цени“, касаят „сходни стоки“.
Посочва се, че в решението е прието, че основателни съмнения може да
съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената
рискова прагова стойност, но в тази част, същото е немотивирано и не се
установява по кой нормативен акт са определени тези рискови прагови стойности,
които жалбоподателя счита, че съставляват минимални митнически стойности.
Твърди се също, че от мотивите на решението не може да се установи по какъв
начин е определена стойността на „справедливата цена“, в т.ч. следва да е
посочена стойност за всеки артикул, както и по реда на кой нормативен акт.
Посочва, че в случая, съда не може да се провери как е формирана цената на
стоките по тарифни номера. Твърди се също, че в случая адм.
орган не е извършил проверка в счетоводството на дружеството. Посочва, че в
случая органът неправилно е приложил нормата на чл. 74, §2, б. „б“ от
Митническия кодекс на Общността, тъй като дружеството е представило фактура,
платежни документи, удостоверяващи заплащане на цената, фактура за транспортни
разходи, с които е доказал декларираната митническа стойност, а от друга страна
митническите органи не са извършили проверка в счетоводството, относно
заплащането на цената. Твърди се, че съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му- чл.140, §1 от Регламента за прилагане на МК,
като декларатора следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Твърди се, че в случая тези задължения не са изпълнени от
митническите органи. Твърди се, че в рамките на производството е налице
нарушение правото на защита на жалбоподателя. Твърди се също, че в решението
само са посочени номерата на митнически декларации на трети лица, които са
послужил за определяне на по-високата митническа стойност, като към настоящия
момент не може да се установи дали стоките, внесени от третите лица, които
митническите органи са ползвали за определяне па по-висока митническа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като декларациите на третите
липа, цитирани в решението за първи път се появяват в обжалвания административен
акт. Твърди се също, че в случая не е отчетено и обстоятелството, че
декларациите на третите лица са подавани в Митница- София, което означава, че
към митническата стойност се добавят и транспортни разходи във вътрешността на
страната за разлика от процесиите. В заключение моли съда да отмени оспореното
Решение към MRN 19BG002002018738R8/01.11.2019г. на директора на ТД „Северна
Морска“, peг. №32-338066/18.11.2020г. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата- директор ТД „Северна Морска“,
представлявана от гл. юрк. Т. К., не представя писмен
отговор по жалбата. В с.з., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да остави без уважение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, на
основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото се установява, че оспореното решение към MRN
19BG002002018738R8/01.11.2019г. на директора на ТД „Северна Морска“, per. №32-338066/18.11.2020г., е издадено по реда на чл. 84,
ал.1, т. 1 от ЗМ, след извършена повторна проверка на митническа декларация с MRN
19BG002002018738R8/01.11.2019г, за режим допускане за свободно обращение на 46 бр. стоки, 8224 колета, 12695кг. бруто,
държава на износ- Китай, с получател– дружеството жалбоподател “КОРЕКТ –АСВ“ ООД,
с фактурна стойност от 20080,13 евро. Посочено е, че към митническата
декларация за допускане за свободно обращение, са
приложени: фактура №********** от 06.09.2019г., опаковъчен лист №********** от
02.09.2019г., линеен коносамент №COSU6200742850 от
25.09.2019г., фактура за други разходи №28956/31.10.2019г. преводни нареждания
за плащане към бюджета на мито и ДДС. От съдържанието на процесното
решение се установява също, че проверката на декларираната митническа стойност
на стоката- електрически велосипеди, внесени и с произход от Китай, е
предприета от митническите органи, въз основа на получена информация от
Европейската служба за борба с измамите (OLAF), с писмо peг.
индекс 32-119485/23.04.2020г. Посочено е, че „КОРЕКТ- АВС“ ООД, е осъществила
внос на такива стоки, по митническа декларация MRN №19BG002002018738R8/01.11.2019г.,
под стоки №№1, 4 и 5, декларирани както следва: 1. Стока №1, с код по ТАРИК
********** са класирани „електрически скутери“- 17 броя; „електрически скутери,
в комплект с батерия“- 20 комплекта; „електрически тротинетки“ - 15бр., 2378,5кг.
бруто тегло, 2220,1 кг. нето тегло, държава на износ Китай, деклариран произход
Китай, декларирана митническа стойност в размер на 93,66 лв./бр. (средна
стойност) или 2,19 лв./кг. Справедливата цена на ЕС е в размер на 18,30 лв./кг.;
2. Стока №4 с код по ТАРИК **********, допълнителен код по ТАРИК С999 са
класирани „електрически велосипеди“- 18бр., 573 кг. бруто тегло, 533,4 кг. нето
тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, декларирана митническа
стойност в размер на 110,29лв./бр. или 3,73лв./кг.; 3. Стока №5, с код по ТАРИК
********** са класирани „електрически триколки“ - 5бр.,
201 кг. бруто тегло, 190кг. нето тегло, държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, декларирана митническа стойност в размер на 97,79лв./бр. или
2,57лв./кг. Справедливата цена на ЕС е в размер на 18,30лв./кг. Посочено е, че
китайското дружество износител, по приложените документи е YIWIJINJIECHANG
TRADING COMPANY, LTD. В решението е посочено също, че няма приложен протокол от
извършена митническа проверка; няма приложени мостри или снимков материал от процесиите
стоки.
В оспореното решение е прието също, че основателни
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на
риска, рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
справедливи цени, които се предоставят на разположение на държавите членки на
ЕС, чрез системата "ТЕЗЕИ" (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочено е, че
за стоки с код по КН ТАРИК **********, като стоки №1 и №5, е определена
справедлива цена за ЕС в размер на 18,30 лв./кг нето тегло. Прието е, че когато
в процеса на последваща проверка, на основание чл.
84, ал.1, т.1 от ЗМ, на декларираната митническата стойност, митническите
органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че
декларираната митническа стойност представлява цялата платена или подлежаща на
плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, се прилага
разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 на Комисията
от 24 ноември 2015г, за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013г. Посочено е, че в този случай се
изисква допълнителна информация, като до жалбоподателя е изпратено писмо
№32-194175/07.07.2020г., с което са изискани, за нуждите на допълнителната
проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
допълнителни документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на
стоките, представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза. Посочено е, че от страна на дружеството, е представен
като допълнителен документ, подкрепящ декларираната митническа стойност, банков
SWIFT от 24.09.2019г. за сумата 20080,13USD по фактура №**********/06.09.2019г.
Във фактурата е уточнено, че плащането се извършва 100% преди изпращането на
стоката. В решението е прието, че SWIFT не е доказателство за извършено
плащане, а само за намерение, като е необходимо е банково извлечение от
сметката на вносителя, където да е отразена конкретната транзакция. В
решението, ответникът е приел също, че декларираната митническа стойност на
процесиите стоки №1, №4 и №5, за килограм, са значително по-ниски, в сравнение
със средностатистическия размер на митническата стойност, при сходни стоки в
ЕС, която е 18,30 лв./кг, както и че допълнително предоставените от вносителя
документи не доказват по категоричен начин, че това е реално платената или
подлежаща на плащане цена на същата. ответникът е приел също, че в този случай,
след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са
закупували разглежданата стока, следва да се определи въз основа на
„договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл.74, §.2, б.“б“ от
Регламент (ЕС) №952/2013.
В заключение, с оспореното Решение е
отказано приемането на митническата стойност на стоки №1, №4 и №5, в митническа
декларация с MRN 19BG002002018738R8/01.11.2019г., и е определена митническа
стойност на стоките, както следва: за стока №1, в размер на 20 172,51 лв. (37бр.
х 406,23 лв./бр.) + (15бр. х 342,80 лв./бр.; за стока №4, в размер на 8050,14
лв. (18 бр. х 447,23 лв./бр.) и за стока
№5, в размер на 1762,20 лв. (5 бр. х 352,44 лв./бр.). С оспореното решение са
установени за досъбиране следните суми: мито (А00), в размер на 1358,44лв., окончателно
антидъмпингово мито (АЗО), в размер на 3766,35лв., окончателно
изравнително мито (А40), в размер на 1043,17лв. и ДДС (В00), в размер на 5761,72
лв., ведно с лихва за забава. Определена е и дата за дата на възникване на
митническото задължение- 01.11.2019 г, на основание чл. 77, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
По делото се установява, видно от
приложената преписка, че до жалбоподателя е изпратено писмо с рег. №32-268266/15.09.2020г,
по реда на чл. 22, §6 от Регламент 952/2013г., с което е уведомено за мотивите,
на които ще се основава решение на митническия орган, относно процесната митническа декларация с MRN
19BG002002018738R8/01.11.2019г. В писмото е посочено, че са налице
обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността на
декларирана митническа стойност по посочената декларация, поради което не
следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 70 от Регламента, като
митническата стойност следва да се определи, като се прилагат последователно
букви от „а“ до „г“ от §2 на чл. 70. С писмото е предоставена възможност на
дружеството, да становище по посочените мотиви в 30 дневен срок. Безспорно се
установява, че писмото е надлежно връчено- по пощата, с обратна разписка, на
16.09.2020г.
Съдът констатира, че посоченото в оспореното решение, писмо
№32-194175/07.07.2020г., с което са изискани
посочените в него документи, е редовно връчено на 15.07.2020г, по пощата, с
обратна разписка.
По делото, от страна на ответника, са представени,
съобразно дадените от съда указания, декларациите на третите лица, послужили за
определяне на по- високата митническа стойност, както и служебна справка в
митническата информационна система за внос на сходни стоки и справка в
системата THESEUS, послужили при анализа на процесните
стоки за определяне на митническата стойност. Съдът констатира, че тези
декларации не са част от представената адм. преписка.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по
която се установява следното: ВЛ е констатирало, че във връзка с осъществена
търговска продажба на стоки от YIWU JINJIECHANG
TRADING COMPANY LIMITED, на жалбоподателя „КОРЕКТ-АВС“
ООД, е издадена фактура /INVOISE/
№**********/06.09.2019г, на стойност 20080,13 евро. ВЛ е установило, при
проверка в счетоводството на дружеството, че издадената фактура е отразена в
счетоводните регистри, като счетоводната операция по отразяването й е следната:
дебит сметка 304/1 „Стоки“ кредит сметка 401/1 доставчици- 39 273,32лв. и
дебит сметка 401/1 „доставчици“ кредит сметка 503/1 „банка“- 390273,32лв. ВЛ е
посочило, че описаните счетоводни операции показват, че процесната
фактура е отразена и заприходена по счетоводна сметка
304 „Стоки“, срещу задължаването на дружеството, към дружеството – доставчик
YIWU JINJIECHANG TRADING COMPANY LIMITED. ВЛ е посочило също, че отразената
операция, с което се кредитира сметка 503 „Банка“ показва, че е извършено
разплащане на стоката, от страна на дружеството към доставчика. ВЛ е констатирало
също, че след като жалбоподателя „КОРЕКТ –АВС“ ООД, е заплатило процесните стоки на 24.09.2019г, съгласно банкова
референция №*********, чрез банковата сметка на дружеството, на 01.11.2019г,
същото е декларирало на режим допускане на свободно обращение
46 стоки, 824 колета, 12 695 бруто тегло,, внос от Китай, деклариран
произход Китай, условие за доставка CRF Варна, с фактурна стойност 20 008,13 евро, при
курс за митнически цели от 1,99583лв/евро. ВЛ е описало в заключението си и декларираните
от жалбоподателя стоки. ВЛ е установило, че плащането е извършено чрез платежна
система- Общност за глобална междубанкова финансова телекомуникация SWIFT от 24.09.2019г., на сума в размер на 20080,13 евро,
на доставчика YIWU JINJIECHANG TRADING COMPANY LIMITED, по банкова сметка/ ***/;
платената сума в лева, е в размер на 39 357,05лв. ВЛ е посочило също, че
при извършената от него проверка, от страна на дружеството е представено
официално банково извлечение за периода 01.09.2019-30.09.2019г., с посочени
референции, вальори и осчетоводяване на платежните
операции.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът приема, че обжалваното Решение към MRN
№19BG002002018738R8/01.11.2019г. на директора на ТД „Северна Морска“, peг. №32-338066/18.11.2020г., е издадено от компетентен
орган – митническия орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане
на решение по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр.
чл. 30 от ППЗМ, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29, вр. чл. 22 и чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а
именно началника на митническото учреждение, където е
подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото
задължение. Същото е издадено в предвидената от закона форма и съдържа законоизискуемите реквизити.
Не се твърдят и не се установяват съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство, водещи до
незаконосъобразността на акта само на това основание. Както бе посочено по-
горе, по делото се установи, че жалбоподателят е надлежно уведомен, да
представи допълнителна информация по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, уведомен е и за започнало производство за издаване на решение за
определяне на нова митническа стойност, като на основание чл. 22, § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, са му съобщени мотивите на евентуалното решение и му
е предоставена възможност да изрази становище в определен срок.
Спорът между страните по приложението на материалния
закон се свежда до това, дали са били налице предпоставките за определяне на
митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. „б“, от Регламент (ЕС) №952/2013г.,
вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 респ. – налице си е „основателно съмнение“ по смисъла на Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Процесният внос е осъществен на 01.11.2019г., при действието на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, в сила от 1.06.2016 г. В
разпоредбата на чл. 70 от посочения Регламент (ЕС) №952/2013г., е установен
общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т. е. въз основа на действително платената, или подлежащата на плащане
цена на стоките, при продажбата им за износ, с местоназначение в митническата
територия на Съюза. Съгласно чл. 140, § 1
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат
основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС)
№952/2013г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация, а съгласно чл. 140, § 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1. В чл. 74 са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70.
Съобразно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., в този случай
митническата стойност на стоките се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Както бе посочено
по-горе, ответникът в оспореното решение е приел, че е налице съмнение, че
декларираната стойност на стоките, действително е платена или подлежаща на
плащане, като е приел, че представеният от страна на дружеството банков SWIFT не е доказателство за извършване на плащането. В
мотивите си, ответникът се е позовал и на Решение от 16.06.2016г. по дело
№С-291/2015г. и в резултат на това е приложил вторичния метод за определяне на
митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз
основа на договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Въз
основа на изложеното по- горе, съдът приема, че прилагането на вторичните
методи за определяне на митническата стойност, е субсидиарно
и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на
договорната стойност, по реда на чл.70, §1. Правомощието на митническите органи
да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, §. 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в
чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по
смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във
всеки конкретен случай.
Съдът приема, въз основа на заключението на ВЛ, което
кредитира изцяло с довериeq като обективно и безпристрастно, че от страна на
дружеството –вносител, е налице пълно
плащане на договорената сума- по издадената фактура. №**********/06.09.2019г,
на стойност 20080,13 евро, преди подаването на митническата декларация. Само на
това основание, не са налице основания за приложението на методите по чл. 74 от
Регламента.
Съдът приема също, че другото посочено в акта
фактическо основание за приложението на чл. 140, §. 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, основано на решението на Съда на ЕС по дело
С-291/15г., е неотносимо към случая. С цитираното
Решение е дадено тълкуване на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО)
№2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията. Според това съдебно
решение, митническите органи могат да не
вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки, като предвидените в чл
30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); и по-специално продажната цена на сходни
стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават,
след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички
допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща
възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се
основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези
обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на
ЕС, коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на „сходни стоки“.
Съгласно т. 30 от Решението обаче, доколкото за целите на митническото
остойностяване е отдаден приоритет на договорната стойност, този метод за
определяне на митническата стойност се счита за най-подходящ и най-често
използван. Следва да се посочи, че е налице различие във фактическата обстановка, при която е постановено Решението по дело C-291/15, на което се е
позовал ответника, и настоящият случай, при който която вносителят- жалбоподател,
е представил, в отговор на искането на митническия орган, допълнителни доказателства
за установяване на точността на декларираната договорна стойност на стоките-
банков SWIFT от 24.09.2019г. Поради изложеното, съдът приема, че посоченото решение по дело С-291/15г., също
не може да послужи като основание за приложение на субсидиарните
методи за определяне на митническата стойност. Сама по себе си разликата в
цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност.
Съдът констатира също, че в мотивите на оспореното решение,
ответникът не е обосновал защо приема за приложима втората хипотеза по §74,
ал.2, б. „б“, - за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност на „сходни стоки“. В случая, административният орган е
следвало до обоснове липсата на възможност да се определи договорната стойност
на идентични стоки по чл. 74, §. 2, б. „а“, доколкото разпоредбите на чл. 74 от
б. „а“ до б. „г“, са в отношение на субсидиарност и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадена разпоредба, следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я
следва в установената поредност. В решението не са
изложени мотиви защо е прието, че се касае за внос на „сходни стоки“ по трите
митнически декларации- посочени като номер в решението – не е извършен анализ
на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали
те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение. По смисъла на чл. 1, § 2, 14 от Регламента за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на
митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка, като в тежест на административния орган е да
докаже, че се касае именно за такива сходни
стоки. В рамките на адм. преписка не се съдържат достатъчно
данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за
„сходни стоки“. Заедно с това, както бе посочено по- горе, посочените в процесното решение три митнически декларации не са част от адм. преписка, и са представени допълнително по делото.
От гореизложеното
се налага обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт, поради което се дължи неговата отмяна. /В т. см. Решение №
8632 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2019
г., VIII Решение № 9326 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 3286/2020 г., Решение № 15962 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2019 г., I о./
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски, в размер на 1532лв., общо, от които: сумата от 50лв..-д.т., сумата от 1032лв.- адв. възнаграждение, за което са представени доказателства за заплащане на адв. възнаграждение по банков път, и сумата от 450лв.- депозит за ВЛ.
Водим от горното Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
ОТМЕНЯ
Решение към MRN
19BG002002018738R8/01.11.2019г. на директора на ТД „Северна Морска“, peг. №32-338066/18.11.2020г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143, ал.1 от АПК, АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, ДА
ЗАПЛАТИ НА „КОРЕКТ АВС“
ООД, гр. Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление грл. плевен, ул. „Стефан Караджа“, № 22, представлявано от В. П., сумата от 1532лв. -разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: