Р Е Ш Е Н И Е
№41
гр. Пловдив, 07 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав
в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2618
по описа на съда за 2020год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от М.Л.П., ЕГН **********
против заповед № 20-0329-000098 от 03.09.2020г., издадена от ВПД Началник
на РУ-Раковски към ОД на МВР – гр. Пловдив, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година и
изземване на 2 броя табели с регистрационен номер РВ****КМ на лек автомобил
„Фолксваген Поло“.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в
противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. За
сочения автомобил било налице упълномощаване на Л.Й.П.-баща на жалбоподателката
и без нейно знание автомобилът е бил предоставен за управление от В.Л.П.. На
следващо място се изтъква, че в заповедта липсват мотиви на органа, защо
мярката е наложена в максималния срок. Иска се отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът - Началник на РУ-Раковски към ОД на МВР – гр. Пловдив, редовно
призован, с писмена молба-становище оспорва жалбата и моли да се остави без
уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е
връчена – 17.09.2020г., поради което жалбата е допустима. Разгледана по
същество, е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
03.09.2020г., около 00,25ч, в гр.Раковски на ул. „Сопот“ В.Л.П., ЕГН **********
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с регистрационен
номер РВ **** КМ собственост на
жалбоподателката като е лишен от правоуправление на МПС по административен ред
и отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични и
упойващи вещества, което е квалифицирано като нарушение на чл. 150, чл. 100,
ал.1, т. 2 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско
изследване № 089698. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение сер. АА, бл. № 406494 от 03.09.2020г. По делото е приета Карта рег. №
1622310 от 03.09.2020г. на ЦСМП-Пловдив, филиал Раковски, както и Справка за
нарушител/водач на В.Л.П..
Въз основа на така установеното административно нарушение ВПД Началник на
РУ-Раковски към ОД на МВР – гр. Пловдив е издал оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство. Представени са следните писмени доказателства:
оправомощителна заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на
МВР-Пловдив, свързана с доказване компетентността на издателя на обжалвания
административен акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
В обжалвания административен акт е посочено, че оправомощаването на
издателя на заповедта е извършено със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив, с които определени длъжностни лица, сред
които и началниците на РУ на МВР са оправомощени да налагат принудителни
административни мерки (ПАМ), включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“А“ от ЗДвП (в приложима
редакция), прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Неоснователен
е наведеният в жалбата довод за това, че не е осъществен съставът на чл. 171,
т. 2а ЗДвП, тъй като собственикът е предоставил автомобила си на своя баща /без
за това по делото да е представено пълномощно/, който от своя страна го
предоставил за управление от В.П. и по никакъв начин с това не е допринесъл за
извършването на административното нарушение от трето лице, доколкото
нарушителят е шофирал автомобила без неговото позволение. Според чл. 171, т. 2а ЗДвП ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилага
спрямо собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Законовият текст
не изисква наличие на съпричиняване от страна на собственика на МПС при
извършването на административното нарушение от друго лице -неправоспособен
водач, като елемент от фактическия състав. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП -"За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година – за срок от 6
месеца до една година". От събраните в рамките на производството писмени
доказателства по безспорен начин се установи, че на дата 03.09.2020г.
жалбоподателката е предоставила личния си автомобил да се управлява от В.Л.П.,
като е бил лишен от правоуправление на МПС по административен ред на 27.08.2020г., т. е. налице са всички
изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ.
Досежно
срока на мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, органът действа при
условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница
на срока (шест месеца до една година). В оперативната самостоятелност на органа
е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая
административният акт не съдържа мотиви относно продължителността на мярката,
което обосновава незаконосъобразност на заповедта. В разпоредбата на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага
за срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това
означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който
следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Все в тази насока, дори да се приеме, че мотивите за определяне на
срока на ПАМ могат да се съдържат в отделен документ – справка за
нарушител/водач, от която е видно, че лицето е системен нарушител по ЗДвП,
следва да се съобрази следното. Действително по делото е налице справка за
съставени на лицето В.П. актове за установяване на административни нарушения,
издадени наказателни постановления и фишове за нарушения на ЗДвП, но в
административния акт липсва позоваване на тази справка и не може да се
установи, че органът е взел предвид именно същата справка, за да обоснове
определената в конкретния случай продължителност на действие на мярката.
Непосочването
на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна
мярка, съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен
текст, което лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. След като
законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за налагане на
тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в
конкретния случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно
максималният едногодишен срок. Доколкото наложилият мярката орган не е сторил това,
Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.
146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове.
Казаното
води до извода, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен.
От жалбоподателя по делото не е заявена претенция за присъждане на
разноски, предвид на което и такива не следва да бъдат присъждани.
Ето защо Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Л.П., ЕГН ********** Заповед
№ 20-0329-000098 от 03.09.2020г., издадена от ВПД Началник на РУ-Раковски към
ОД на МВР – гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година и изземване на 2 броя табели с
регистрационен номер РВ****КМ на лек автомобил „Фолксваген Поло“, като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/