Номер 162716.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 16.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502239 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1179/13.02.2020г. постановено по гр.дело № 6363/2015г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.430 ТЗ, като Ж. Д. П. и Е.
Р. В. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Банка ДСК" ЕАД
сумите: 36 335,2 лв. - главница; 6 752, 28 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва; 564, 67
лева - санкционираща лихва; 190 лева - такса управление; 162, 59 лева - заемни такси,
всички дължими към 17.12.19г.; законната лихва върху посочената главница от 17.12.19г. до
цялостното й изплащане; 2 096 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Със същото решение в останалата им част исковете са отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец „Банка ДСК" ЕАД оспорва решението в неговата
отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените осъдителни
искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че присъдените суми са сбор от
падежиралите вноски. Напротив, тези суми са сбор на всички дължими към Банка ДСК АД
суми както от падежиралите, така и от непадежиралите вноски. В крайна сметка не става
ясно какво точно е присъдил съдът. Ако са присъдени само падежиралите вноски, то защо
не са присъдени и непадежиралите след като е обявена предсрочна изискуемост с
връчването на ИМ по осъдителния иск, което има характер на покана. Посочва, че от
решението не става ясно какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор на
въпроса „Защо“. Интересно е защо след като има експертиза, която не е оспорена от
страните и която съдът кредитира, не са признати в цялост поне посочените в нея остатъчни
суми, а именно: главница - 36 335,20 лева; възнаградителна лихва - 6 752,28 лева;
санкционираща лихва за забава - 564,67 лева; Такса управление - 190 лева; Заемни такси -
162,59 лв; Законна лихва - 11 496,05 лева. Оспорва насрещната жалба с твърдението, че
настоящият осъдителен иск е заведен поради факта, че вече има приключен, заведен от
Банка ДСК АД, установителен иск по чл.422 ГПК, който е отхвърлен именно поради липса
на предсрочна изискуемост. Като следваща стъпка Банката е преценила, че по-добрия
вариант е да заведе осъдителен иск и да уведоми длъжниците с исковата молба за
настъпването на предсрочната изискуемост. Исковата молба, както е отбелязано и
съобразено в експертизата по делото, е връчена на 03.11.2016г., т.е. дори и да няма връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, преди завеждане на исковата молба, то самата
искова молба служи за такова. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Е. Р. В. , чрез назначения й особен представител адв.
М. В., оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени, като
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни. Изтъква факта, че съгласно
клаузите на сключения договор за банков кредит, той става предсрочно изискуем при
неплащането на дължимите вноски повече от 90 дни. В този случай, кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника. Вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. В
случай, че предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди завеждането на иска, като
банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди още, че по сключения между страните договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот от 20.04.2006г. не е настъпила предсрочна
изискуемост. По делото няма представени доказателства от които да се установи, че
банката - кредитор е уведомила кредитополучателя за обяваване на предсрочната
изискуемост на кредита към датата на депозирането на ИМ. Действието на предсрочната
изискуемост на вземането спрямо длъжника започва от момента на получаване от него на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Това може да стане, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Дори и да се приеме, че депозирането на исковата молба
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и че с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване, считано от момента на връчването й. Това уведомяване не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск. Съдът не е взел предвид, че
липсват доказателства за направено от Банка „ДСК” ЕАД и връчено на ответниците
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на исковото
проиизводство, т. е. преди датата на депозиране на исковата молба.
Видно от представените по делото писмени доказателства с исковата молба са
представени два броя уведомления, съответно до Ж. Д. П. и до Р. В. П., с които те са
уведомени, че кредитът е предсрочно изискуем. Доказателства, че тези уведомления са им
връчени, обаче няма. Следва де се има предвид и че в самите уведомления не е посочено от
коя дата банката счита кредита за предсрочно изискуем. Не е посочено и за колко вноски са
в забава кредитополучателите. От предоставените уведомления и извелечения от счетоводни
книги не може да се установи кога е последното плащане, извършено от ответниците, за да
може да се установи началния момент на неизпълнение на задължението за плащане,
респективно допусната забава с повече от 90 дни по чл.19.2 от договора за банков кредит, за
да може да се прецени кога е станал кредитът предсрочно изискуем. В хода на съдебното
производство не става ясно кои вноски не са платени и кога е настъпил падежа им.
Следователно не може се установи по категоричен начин, кога е настъпил момента на
неизпълнение от страна на ответниците с оглед преценка възникнало ли е правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Вземанията на банката -кредитор не са
заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е уточнено
кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните
книги, което прави невъзможно произнасянето на съда по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на исковата претенция.
Вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка
се претендират в общ размер, въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита преди подаване на иска.
Моли да бъде осъдена Банка „ДСК” ЕАД да заплати направените по делото
разноски, в това число и за особен представител на Е. В. за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Ж. Д. П. , нередовно призована, не изразява становище.
В жалбите няма направени доказателствени искания.
САС констатира служебно, че пред първа инстанция са конституирани двама ответници
/солидарни длъжници/, като първоначално това са Ж. Д. П. и Р. В. П.. Последният е починал в
хода на производството на 26.10.2015г. и е заместен от неговия наследник по закон – Е. Р. В. .
Последната е редовно призована при условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание чл.47
ал.6 ГПК, съдът е назначил особен представител на последната в лицето на адв.М. В., видно от
приложеното писмо на САК на л.97 и трудно разчитаемия ръкописен текст на съдията с резолюция
от 23.02.2017г. Определен е депозит в размер на 1000 лв. за процесуално представителство пред
първа инстанция.
Що се отнася до втората ответница, а именно Ж. Д. П. , тази процедура не е надлежно проведена,
доколкото на същата не е изрично назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, като е
невъзможно един адвокат да представлява двете солидарни длъжници, които са с противоречиви
интереси. Още повече не е изпратено писмо до САК, не е внесен хонорар за особен представител
респ. адв.В. не е изрично назначена и овластена да представлява втората ответница.
Гореизложеното предполага липсата на надлежно процесуално представителство по отношение на
този ответник, респ. не е връчен надлежно препис от ИМ, няма депозиран отговор, не е връчен
препис от решението респ. няма депозирана въззивна жалба от нея.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК ясно и безусловно предвижда, че на особения представител
се следва възнаграждение, което се определя от съда и се внася предварително от ищеца. С
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
наред с минималните размери на възнагражденията за инстанциите по същество, са
регламентирани и адвокатски възнаграждения, дължими за защитата, осъществена пред
въззивна инстанция (чл. 9, ал. 2 и, ал. 3 НМРАВ). Това означава, че СГС първо следва да
назначи особен представител на Ж. П., да определи хонорар, платим от банката
предварително, да връчи препис от решението с предоставяне на срок за отговор и едва
тогава да изпрати делото на въззивна инстанция. Следва да се отбележи, че за въззивна
инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение.
Предварителното заплащане на същото от страна на банката, явяваща се ищец по делото,
съставлява процесуална предпоставка по допустимост на производството, при отсъствието
на която последното подлежи на прекратяване.
От друга страна по същество и двамата жалбоподатели заявяват доводи, че решението не им
е станало ясно по същество какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор
на въпроса „Защо“. Следователно е налице искане за тълкуване на постановеното решение
по смисъла на чл.251 ГПК.
Не трето място жалбите са бланкетни /аналогично на самото решение/, като не е изрично
посочен обжалваемия интерес респ. не може да се прецени каква е дължимата д.т.
С оглед изложеното и на осн.чл.262 ГПК, съдът
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1179/13.02.2020г. постановено по гр.дело № 6363/2015г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.430 ТЗ, като Ж. Д. П. и Е.
Р. В. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Банка ДСК" ЕАД
сумите: 36 335,2 лв. - главница; 6 752, 28 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва; 564, 67
лева - санкционираща лихва; 190 лева - такса управление; 162, 59 лева - заемни такси,
всички дължими към 17.12.19г.; законната лихва върху посочената главница от 17.12.19г. до
цялостното й изплащане; 2 096 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Със същото решение в останалата им част исковете са отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец „Банка ДСК" ЕАД оспорва решението в неговата
отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените осъдителни
искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че присъдените суми са сбор от
падежиралите вноски. Напротив, тези суми са сбор на всички дължими към Банка ДСК АД
суми както от падежиралите, така и от непадежиралите вноски. В крайна сметка не става
ясно какво точно е присъдил съдът. Ако са присъдени само падежиралите вноски, то защо
не са присъдени и непадежиралите след като е обявена предсрочна изискуемост с
връчването на ИМ по осъдителния иск, което има характер на покана. Посочва, че от
решението не става ясно какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор на
въпроса „Защо“. Интересно е защо след като има експертиза, която не е оспорена от
страните и която съдът кредитира, не са признати в цялост поне посочените в нея остатъчни
суми, а именно: главница - 36 335,20 лева; възнаградителна лихва - 6 752,28 лева;
санкционираща лихва за забава - 564,67 лева; Такса управление - 190 лева; Заемни такси -
162,59 лв; Законна лихва - 11 496,05 лева. Оспорва насрещната жалба с твърдението, че
настоящият осъдителен иск е заведен поради факта, че вече има приключен, заведен от
Банка ДСК АД, установителен иск по чл.422 ГПК, който е отхвърлен именно поради липса
на предсрочна изискуемост. Като следваща стъпка Банката е преценила, че по-добрия
вариант е да заведе осъдителен иск и да уведоми длъжниците с исковата молба за
настъпването на предсрочната изискуемост. Исковата молба, както е отбелязано и
съобразено в експертизата по делото, е връчена на 03.11.2016г., т.е. дори и да няма връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, преди завеждане на исковата молба, то самата
искова молба служи за такова. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Е. Р. В. , чрез назначения й особен представител адв.
М. В., оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени, като
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни. Изтъква факта, че съгласно
клаузите на сключения договор за банков кредит, той става предсрочно изискуем при
неплащането на дължимите вноски повече от 90 дни. В този случай, кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника. Вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. В
случай, че предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди завеждането на иска, като
банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди още, че по сключения между страните договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот от 20.04.2006г. не е настъпила предсрочна
изискуемост. По делото няма представени доказателства от които да се установи, че
банката - кредитор е уведомила кредитополучателя за обяваване на предсрочната
изискуемост на кредита към датата на депозирането на ИМ. Действието на предсрочната
изискуемост на вземането спрямо длъжника започва от момента на получаване от него на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Това може да стане, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Дори и да се приеме, че депозирането на исковата молба
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и че с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване, считано от момента на връчването й. Това уведомяване не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск. Съдът не е взел предвид, че
липсват доказателства за направено от Банка „ДСК” ЕАД и връчено на ответниците
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на исковото
проиизводство, т. е. преди датата на депозиране на исковата молба.
Видно от представените по делото писмени доказателства с исковата молба са
представени два броя уведомления, съответно до Ж. Д. П. и до Р. В. П., с които те са
уведомени, че кредитът е предсрочно изискуем. Доказателства, че тези уведомления са им
връчени, обаче няма. Следва де се има предвид и че в самите уведомления не е посочено от
коя дата банката счита кредита за предсрочно изискуем. Не е посочено и за колко вноски са
в забава кредитополучателите. От предоставените уведомления и извелечения от счетоводни
книги не може да се установи кога е последното плащане, извършено от ответниците, за да
може да се установи началния момент на неизпълнение на задължението за плащане,
респективно допусната забава с повече от 90 дни по чл.19.2 от договора за банков кредит, за
да може да се прецени кога е станал кредитът предсрочно изискуем. В хода на съдебното
производство не става ясно кои вноски не са платени и кога е настъпил падежа им.
Следователно не може се установи по категоричен начин, кога е настъпил момента на
неизпълнение от страна на ответниците с оглед преценка възникнало ли е правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Вземанията на банката -кредитор не са
заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е уточнено
кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните
книги, което прави невъзможно произнасянето на съда по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на исковата претенция.
Вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка
се претендират в общ размер, въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита преди подаване на иска.
Моли да бъде осъдена Банка „ДСК” ЕАД да заплати направените по делото
разноски, в това число и за особен представител на Е. В. за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Ж. Д. П. , нередовно призована, не изразява становище.
В жалбите няма направени доказателствени искания.
САС констатира служебно, че пред първа инстанция са конституирани двама ответници
/солидарни длъжници/, като първоначално това са Ж. Д. П. и Р. В. П.. Последният е починал в
хода на производството на 26.10.2015г. и е заместен от неговия наследник по закон – Е. Р. В. .
Последната е редовно призована при условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание чл.47
ал.6 ГПК, съдът е назначил особен представител на последната в лицето на адв.М. В., видно от
приложеното писмо на САК на л.97 и трудно разчитаемия ръкописен текст на съдията с резолюция
от 23.02.2017г. Определен е депозит в размер на 1000 лв. за процесуално представителство пред
първа инстанция.
Що се отнася до втората ответница, а именно Ж. Д. П. , тази процедура не е надлежно проведена,
доколкото на същата не е изрично назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, като е
невъзможно един адвокат да представлява двете солидарни длъжници, които са с противоречиви
интереси. Още повече не е изпратено писмо до САК, не е внесен хонорар за особен представител
респ. адв.В. не е изрично назначена и овластена да представлява втората ответница.
Гореизложеното предполага липсата на надлежно процесуално представителство по отношение на
този ответник, респ. не е връчен надлежно препис от ИМ, няма депозиран отговор, не е връчен
препис от решението респ. няма депозирана въззивна жалба от нея.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК ясно и безусловно предвижда, че на особения представител
се следва възнаграждение, което се определя от съда и се внася предварително от ищеца. С
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
наред с минималните размери на възнагражденията за инстанциите по същество, са
регламентирани и адвокатски възнаграждения, дължими за защитата, осъществена пред
въззивна инстанция (чл. 9, ал. 2 и, ал. 3 НМРАВ). Това означава, че СГС първо следва да
назначи особен представител на Ж. П., да определи хонорар, платим от банката
предварително, да връчи препис от решението с предоставяне на срок за отговор и едва
тогава да изпрати делото на въззивна инстанция. Следва да се отбележи, че за въззивна
инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение.
Предварителното заплащане на същото от страна на банката, явяваща се ищец по делото,
съставлява процесуална предпоставка по допустимост на производството, при отсъствието
на която последното подлежи на прекратяване.
От друга страна по същество и двамата жалбоподатели заявяват доводи, че решението не им
е станало ясно по същество какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор
на въпроса „Защо“. Следователно е налице искане за тълкуване на постановеното решение
по смисъла на чл.251 ГПК.
Не трето място жалбите са бланкетни /аналогично на самото решение/, като не е изрично
посочен обжалваемия интерес респ. не може да се прецени каква е дължимата д.т.
С оглед изложеното и на осн.чл.262 ГПК, съдът
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1179/13.02.2020г. постановено по гр.дело № 6363/2015г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.430 ТЗ, като Ж. Д. П. и Е.
Р. В. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Банка ДСК" ЕАД
сумите: 36 335,2 лв. - главница; 6 752, 28 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва; 564, 67
лева - санкционираща лихва; 190 лева - такса управление; 162, 59 лева - заемни такси,
всички дължими към 17.12.19г.; законната лихва върху посочената главница от 17.12.19г. до
цялостното й изплащане; 2 096 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Със същото решение в останалата им част исковете са отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец „Банка ДСК" ЕАД оспорва решението в неговата
отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените осъдителни
искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че присъдените суми са сбор от
падежиралите вноски. Напротив, тези суми са сбор на всички дължими към Банка ДСК АД
суми както от падежиралите, така и от непадежиралите вноски. В крайна сметка не става
ясно какво точно е присъдил съдът. Ако са присъдени само падежиралите вноски, то защо
не са присъдени и непадежиралите след като е обявена предсрочна изискуемост с
връчването на ИМ по осъдителния иск, което има характер на покана. Посочва, че от
решението не става ясно какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор на
въпроса „Защо“. Интересно е защо след като има експертиза, която не е оспорена от
страните и която съдът кредитира, не са признати в цялост поне посочените в нея остатъчни
суми, а именно: главница - 36 335,20 лева; възнаградителна лихва - 6 752,28 лева;
санкционираща лихва за забава - 564,67 лева; Такса управление - 190 лева; Заемни такси -
162,59 лв; Законна лихва - 11 496,05 лева. Оспорва насрещната жалба с твърдението, че
настоящият осъдителен иск е заведен поради факта, че вече има приключен, заведен от
Банка ДСК АД, установителен иск по чл.422 ГПК, който е отхвърлен именно поради липса
на предсрочна изискуемост. Като следваща стъпка Банката е преценила, че по-добрия
вариант е да заведе осъдителен иск и да уведоми длъжниците с исковата молба за
настъпването на предсрочната изискуемост. Исковата молба, както е отбелязано и
съобразено в експертизата по делото, е връчена на 03.11.2016г., т.е. дори и да няма връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, преди завеждане на исковата молба, то самата
искова молба служи за такова. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Е. Р. В. , чрез назначения й особен представител адв.
М. В., оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени, като
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни. Изтъква факта, че съгласно
клаузите на сключения договор за банков кредит, той става предсрочно изискуем при
неплащането на дължимите вноски повече от 90 дни. В този случай, кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника. Вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. В
случай, че предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди завеждането на иска, като
банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди още, че по сключения между страните договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот от 20.04.2006г. не е настъпила предсрочна
изискуемост. По делото няма представени доказателства от които да се установи, че
банката - кредитор е уведомила кредитополучателя за обяваване на предсрочната
изискуемост на кредита към датата на депозирането на ИМ. Действието на предсрочната
изискуемост на вземането спрямо длъжника започва от момента на получаване от него на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Това може да стане, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Дори и да се приеме, че депозирането на исковата молба
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и че с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване, считано от момента на връчването й. Това уведомяване не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск. Съдът не е взел предвид, че
липсват доказателства за направено от Банка „ДСК” ЕАД и връчено на ответниците
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на исковото
проиизводство, т. е. преди датата на депозиране на исковата молба.
Видно от представените по делото писмени доказателства с исковата молба са
представени два броя уведомления, съответно до Ж. Д. П. и до Р. В. П., с които те са
уведомени, че кредитът е предсрочно изискуем. Доказателства, че тези уведомления са им
връчени, обаче няма. Следва де се има предвид и че в самите уведомления не е посочено от
коя дата банката счита кредита за предсрочно изискуем. Не е посочено и за колко вноски са
в забава кредитополучателите. От предоставените уведомления и извелечения от счетоводни
книги не може да се установи кога е последното плащане, извършено от ответниците, за да
може да се установи началния момент на неизпълнение на задължението за плащане,
респективно допусната забава с повече от 90 дни по чл.19.2 от договора за банков кредит, за
да може да се прецени кога е станал кредитът предсрочно изискуем. В хода на съдебното
производство не става ясно кои вноски не са платени и кога е настъпил падежа им.
Следователно не може се установи по категоричен начин, кога е настъпил момента на
неизпълнение от страна на ответниците с оглед преценка възникнало ли е правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Вземанията на банката -кредитор не са
заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е уточнено
кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните
книги, което прави невъзможно произнасянето на съда по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на исковата претенция.
Вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка
се претендират в общ размер, въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита преди подаване на иска.
Моли да бъде осъдена Банка „ДСК” ЕАД да заплати направените по делото
разноски, в това число и за особен представител на Е. В. за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Ж. Д. П. , нередовно призована, не изразява становище.
В жалбите няма направени доказателствени искания.
САС констатира служебно, че пред първа инстанция са конституирани двама ответници
/солидарни длъжници/, като първоначално това са Ж. Д. П. и Р. В. П.. Последният е починал в
хода на производството на 26.10.2015г. и е заместен от неговия наследник по закон – Е. Р. В. .
Последната е редовно призована при условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание чл.47
ал.6 ГПК, съдът е назначил особен представител на последната в лицето на адв.М. В., видно от
приложеното писмо на САК на л.97 и трудно разчитаемия ръкописен текст на съдията с резолюция
от 23.02.2017г. Определен е депозит в размер на 1000 лв. за процесуално представителство пред
първа инстанция.
Що се отнася до втората ответница, а именно Ж. Д. П. , тази процедура не е надлежно проведена,
доколкото на същата не е изрично назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, като е
невъзможно един адвокат да представлява двете солидарни длъжници, които са с противоречиви
интереси. Още повече не е изпратено писмо до САК, не е внесен хонорар за особен представител
респ. адв.В. не е изрично назначена и овластена да представлява втората ответница.
Гореизложеното предполага липсата на надлежно процесуално представителство по отношение на
този ответник, респ. не е връчен надлежно препис от ИМ, няма депозиран отговор, не е връчен
препис от решението респ. няма депозирана въззивна жалба от нея.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК ясно и безусловно предвижда, че на особения представител
се следва възнаграждение, което се определя от съда и се внася предварително от ищеца. С
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
наред с минималните размери на възнагражденията за инстанциите по същество, са
регламентирани и адвокатски възнаграждения, дължими за защитата, осъществена пред
въззивна инстанция (чл. 9, ал. 2 и, ал. 3 НМРАВ). Това означава, че СГС първо следва да
назначи особен представител на Ж. П., да определи хонорар, платим от банката
предварително, да връчи препис от решението с предоставяне на срок за отговор и едва
тогава да изпрати делото на въззивна инстанция. Следва да се отбележи, че за въззивна
инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение.
Предварителното заплащане на същото от страна на банката, явяваща се ищец по делото,
съставлява процесуална предпоставка по допустимост на производството, при отсъствието
на която последното подлежи на прекратяване.
От друга страна по същество и двамата жалбоподатели заявяват доводи, че решението не им
е станало ясно по същество какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор
на въпроса „Защо“. Следователно е налице искане за тълкуване на постановеното решение
по смисъла на чл.251 ГПК.
Не трето място жалбите са бланкетни /аналогично на самото решение/, като не е изрично
посочен обжалваемия интерес респ. не може да се прецени каква е дължимата д.т.
С оглед изложеното и на осн.чл.262 ГПК, съдът
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1179/13.02.2020г. постановено по гр.дело № 6363/2015г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.430 ТЗ, като Ж. Д. П. и Е.
Р. В. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Банка ДСК" ЕАД
сумите: 36 335,2 лв. - главница; 6 752, 28 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва; 564, 67
лева - санкционираща лихва; 190 лева - такса управление; 162, 59 лева - заемни такси,
всички дължими към 17.12.19г.; законната лихва върху посочената главница от 17.12.19г. до
цялостното й изплащане; 2 096 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Със същото решение в останалата им част исковете са отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец „Банка ДСК" ЕАД оспорва решението в неговата
отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените осъдителни
искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че присъдените суми са сбор от
падежиралите вноски. Напротив, тези суми са сбор на всички дължими към Банка ДСК АД
суми както от падежиралите, така и от непадежиралите вноски. В крайна сметка не става
ясно какво точно е присъдил съдът. Ако са присъдени само падежиралите вноски, то защо
не са присъдени и непадежиралите след като е обявена предсрочна изискуемост с
връчването на ИМ по осъдителния иск, което има характер на покана. Посочва, че от
решението не става ясно какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор на
въпроса „Защо“. Интересно е защо след като има експертиза, която не е оспорена от
страните и която съдът кредитира, не са признати в цялост поне посочените в нея остатъчни
суми, а именно: главница - 36 335,20 лева; възнаградителна лихва - 6 752,28 лева;
санкционираща лихва за забава - 564,67 лева; Такса управление - 190 лева; Заемни такси -
162,59 лв; Законна лихва - 11 496,05 лева. Оспорва насрещната жалба с твърдението, че
настоящият осъдителен иск е заведен поради факта, че вече има приключен, заведен от
Банка ДСК АД, установителен иск по чл.422 ГПК, който е отхвърлен именно поради липса
на предсрочна изискуемост. Като следваща стъпка Банката е преценила, че по-добрия
вариант е да заведе осъдителен иск и да уведоми длъжниците с исковата молба за
настъпването на предсрочната изискуемост. Исковата молба, както е отбелязано и
съобразено в експертизата по делото, е връчена на 03.11.2016г., т.е. дори и да няма връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, преди завеждане на исковата молба, то самата
искова молба служи за такова. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Е. Р. В. , чрез назначения й особен представител адв.
М. В., оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени, като
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни. Изтъква факта, че съгласно
клаузите на сключения договор за банков кредит, той става предсрочно изискуем при
неплащането на дължимите вноски повече от 90 дни. В този случай, кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника. Вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. В
случай, че предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди завеждането на иска, като
банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди още, че по сключения между страните договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот от 20.04.2006г. не е настъпила предсрочна
изискуемост. По делото няма представени доказателства от които да се установи, че
банката - кредитор е уведомила кредитополучателя за обяваване на предсрочната
изискуемост на кредита към датата на депозирането на ИМ. Действието на предсрочната
изискуемост на вземането спрямо длъжника започва от момента на получаване от него на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Това може да стане, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Дори и да се приеме, че депозирането на исковата молба
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и че с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване, считано от момента на връчването й. Това уведомяване не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск. Съдът не е взел предвид, че
липсват доказателства за направено от Банка „ДСК” ЕАД и връчено на ответниците
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на исковото
проиизводство, т. е. преди датата на депозиране на исковата молба.
Видно от представените по делото писмени доказателства с исковата молба са
представени два броя уведомления, съответно до Ж. Д. П. и до Р. В. П., с които те са
уведомени, че кредитът е предсрочно изискуем. Доказателства, че тези уведомления са им
връчени, обаче няма. Следва де се има предвид и че в самите уведомления не е посочено от
коя дата банката счита кредита за предсрочно изискуем. Не е посочено и за колко вноски са
в забава кредитополучателите. От предоставените уведомления и извелечения от счетоводни
книги не може да се установи кога е последното плащане, извършено от ответниците, за да
може да се установи началния момент на неизпълнение на задължението за плащане,
респективно допусната забава с повече от 90 дни по чл.19.2 от договора за банков кредит, за
да може да се прецени кога е станал кредитът предсрочно изискуем. В хода на съдебното
производство не става ясно кои вноски не са платени и кога е настъпил падежа им.
Следователно не може се установи по категоричен начин, кога е настъпил момента на
неизпълнение от страна на ответниците с оглед преценка възникнало ли е правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Вземанията на банката -кредитор не са
заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е уточнено
кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните
книги, което прави невъзможно произнасянето на съда по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на исковата претенция.
Вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка
се претендират в общ размер, въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита преди подаване на иска.
Моли да бъде осъдена Банка „ДСК” ЕАД да заплати направените по делото
разноски, в това число и за особен представител на Е. В. за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Ж. Д. П. , нередовно призована, не изразява становище.
В жалбите няма направени доказателствени искания.
САС констатира служебно, че пред първа инстанция са конституирани двама ответници
/солидарни длъжници/, като първоначално това са Ж. Д. П. и Р. В. П.. Последният е починал в
хода на производството на 26.10.2015г. и е заместен от неговия наследник по закон – Е. Р. В. .
Последната е редовно призована при условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание чл.47
ал.6 ГПК, съдът е назначил особен представител на последната в лицето на адв.М. В., видно от
приложеното писмо на САК на л.97 и трудно разчитаемия ръкописен текст на съдията с резолюция
от 23.02.2017г. Определен е депозит в размер на 1000 лв. за процесуално представителство пред
първа инстанция.
Що се отнася до втората ответница, а именно Ж. Д. П. , тази процедура не е надлежно проведена,
доколкото на същата не е изрично назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, като е
невъзможно един адвокат да представлява двете солидарни длъжници, които са с противоречиви
интереси. Още повече не е изпратено писмо до САК, не е внесен хонорар за особен представител
респ. адв.В. не е изрично назначена и овластена да представлява втората ответница.
Гореизложеното предполага липсата на надлежно процесуално представителство по отношение на
този ответник, респ. не е връчен надлежно препис от ИМ, няма депозиран отговор, не е връчен
препис от решението респ. няма депозирана въззивна жалба от нея.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК ясно и безусловно предвижда, че на особения представител
се следва възнаграждение, което се определя от съда и се внася предварително от ищеца. С
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
наред с минималните размери на възнагражденията за инстанциите по същество, са
регламентирани и адвокатски възнаграждения, дължими за защитата, осъществена пред
въззивна инстанция (чл. 9, ал. 2 и, ал. 3 НМРАВ). Това означава, че СГС първо следва да
назначи особен представител на Ж. П., да определи хонорар, платим от банката
предварително, да връчи препис от решението с предоставяне на срок за отговор и едва
тогава да изпрати делото на въззивна инстанция. Следва да се отбележи, че за въззивна
инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение.
Предварителното заплащане на същото от страна на банката, явяваща се ищец по делото,
съставлява процесуална предпоставка по допустимост на производството, при отсъствието
на която последното подлежи на прекратяване.
От друга страна по същество и двамата жалбоподатели заявяват доводи, че решението не им
е станало ясно по същество какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор
на въпроса „Защо“. Следователно е налице искане за тълкуване на постановеното решение
по смисъла на чл.251 ГПК.
Не трето място жалбите са бланкетни /аналогично на самото решение/, като не е изрично
посочен обжалваемия интерес респ. не може да се прецени каква е дължимата д.т.
С оглед изложеното и на осн.чл.262 ГПК, съдът
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1179/13.02.2020г. постановено по гр.дело № 6363/2015г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.430 ТЗ, като Ж. Д. П. и Е.
Р. В. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Банка ДСК" ЕАД
сумите: 36 335,2 лв. - главница; 6 752, 28 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва; 564, 67
лева - санкционираща лихва; 190 лева - такса управление; 162, 59 лева - заемни такси,
всички дължими към 17.12.19г.; законната лихва върху посочената главница от 17.12.19г. до
цялостното й изплащане; 2 096 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Със същото решение в останалата им част исковете са отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец „Банка ДСК" ЕАД оспорва решението в неговата
отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените осъдителни
искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че присъдените суми са сбор от
падежиралите вноски. Напротив, тези суми са сбор на всички дължими към Банка ДСК АД
суми както от падежиралите, така и от непадежиралите вноски. В крайна сметка не става
ясно какво точно е присъдил съдът. Ако са присъдени само падежиралите вноски, то защо
не са присъдени и непадежиралите след като е обявена предсрочна изискуемост с
връчването на ИМ по осъдителния иск, което има характер на покана. Посочва, че от
решението не става ясно какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор на
въпроса „Защо“. Интересно е защо след като има експертиза, която не е оспорена от
страните и която съдът кредитира, не са признати в цялост поне посочените в нея остатъчни
суми, а именно: главница - 36 335,20 лева; възнаградителна лихва - 6 752,28 лева;
санкционираща лихва за забава - 564,67 лева; Такса управление - 190 лева; Заемни такси -
162,59 лв; Законна лихва - 11 496,05 лева. Оспорва насрещната жалба с твърдението, че
настоящият осъдителен иск е заведен поради факта, че вече има приключен, заведен от
Банка ДСК АД, установителен иск по чл.422 ГПК, който е отхвърлен именно поради липса
на предсрочна изискуемост. Като следваща стъпка Банката е преценила, че по-добрия
вариант е да заведе осъдителен иск и да уведоми длъжниците с исковата молба за
настъпването на предсрочната изискуемост. Исковата молба, както е отбелязано и
съобразено в експертизата по делото, е връчена на 03.11.2016г., т.е. дори и да няма връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, преди завеждане на исковата молба, то самата
искова молба служи за такова. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Е. Р. В. , чрез назначения й особен представител адв.
М. В., оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени, като
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни. Изтъква факта, че съгласно
клаузите на сключения договор за банков кредит, той става предсрочно изискуем при
неплащането на дължимите вноски повече от 90 дни. В този случай, кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника. Вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. В
случай, че предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди завеждането на иска, като
банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди още, че по сключения между страните договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот от 20.04.2006г. не е настъпила предсрочна
изискуемост. По делото няма представени доказателства от които да се установи, че
банката - кредитор е уведомила кредитополучателя за обяваване на предсрочната
изискуемост на кредита към датата на депозирането на ИМ. Действието на предсрочната
изискуемост на вземането спрямо длъжника започва от момента на получаване от него на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Това може да стане, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Дори и да се приеме, че депозирането на исковата молба
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и че с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване, считано от момента на връчването й. Това уведомяване не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск. Съдът не е взел предвид, че
липсват доказателства за направено от Банка „ДСК” ЕАД и връчено на ответниците
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на исковото
проиизводство, т. е. преди датата на депозиране на исковата молба.
Видно от представените по делото писмени доказателства с исковата молба са
представени два броя уведомления, съответно до Ж. Д. П. и до Р. В. П., с които те са
уведомени, че кредитът е предсрочно изискуем. Доказателства, че тези уведомления са им
връчени, обаче няма. Следва де се има предвид и че в самите уведомления не е посочено от
коя дата банката счита кредита за предсрочно изискуем. Не е посочено и за колко вноски са
в забава кредитополучателите. От предоставените уведомления и извелечения от счетоводни
книги не може да се установи кога е последното плащане, извършено от ответниците, за да
може да се установи началния момент на неизпълнение на задължението за плащане,
респективно допусната забава с повече от 90 дни по чл.19.2 от договора за банков кредит, за
да може да се прецени кога е станал кредитът предсрочно изискуем. В хода на съдебното
производство не става ясно кои вноски не са платени и кога е настъпил падежа им.
Следователно не може се установи по категоричен начин, кога е настъпил момента на
неизпълнение от страна на ответниците с оглед преценка възникнало ли е правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Вземанията на банката -кредитор не са
заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е уточнено
кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните
книги, което прави невъзможно произнасянето на съда по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на исковата претенция.
Вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка
се претендират в общ размер, въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита преди подаване на иска.
Моли да бъде осъдена Банка „ДСК” ЕАД да заплати направените по делото
разноски, в това число и за особен представител на Е. В. за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Ж. Д. П. , нередовно призована, не изразява становище.
В жалбите няма направени доказателствени искания.
САС констатира служебно, че пред първа инстанция са конституирани двама ответници
/солидарни длъжници/, като първоначално това са Ж. Д. П. и Р. В. П.. Последният е починал в
хода на производството на 26.10.2015г. и е заместен от неговия наследник по закон – Е. Р. В. .
Последната е редовно призована при условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание чл.47
ал.6 ГПК, съдът е назначил особен представител на последната в лицето на адв.М. В., видно от
приложеното писмо на САК на л.97 и трудно разчитаемия ръкописен текст на съдията с резолюция
от 23.02.2017г. Определен е депозит в размер на 1000 лв. за процесуално представителство пред
първа инстанция.
Що се отнася до втората ответница, а именно Ж. Д. П. , тази процедура не е надлежно проведена,
доколкото на същата не е изрично назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, като е
невъзможно един адвокат да представлява двете солидарни длъжници, които са с противоречиви
интереси. Още повече не е изпратено писмо до САК, не е внесен хонорар за особен представител
респ. адв.В. не е изрично назначена и овластена да представлява втората ответница.
Гореизложеното предполага липсата на надлежно процесуално представителство по отношение на
този ответник, респ. не е връчен надлежно препис от ИМ, няма депозиран отговор, не е връчен
препис от решението респ. няма депозирана въззивна жалба от нея.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК ясно и безусловно предвижда, че на особения представител
се следва възнаграждение, което се определя от съда и се внася предварително от ищеца. С
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
наред с минималните размери на възнагражденията за инстанциите по същество, са
регламентирани и адвокатски възнаграждения, дължими за защитата, осъществена пред
въззивна инстанция (чл. 9, ал. 2 и, ал. 3 НМРАВ). Това означава, че СГС първо следва да
назначи особен представител на Ж. П., да определи хонорар, платим от банката
предварително, да връчи препис от решението с предоставяне на срок за отговор и едва
тогава да изпрати делото на въззивна инстанция. Следва да се отбележи, че за въззивна
инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение.
Предварителното заплащане на същото от страна на банката, явяваща се ищец по делото,
съставлява процесуална предпоставка по допустимост на производството, при отсъствието
на която последното подлежи на прекратяване.
От друга страна по същество и двамата жалбоподатели заявяват доводи, че решението не им
е станало ясно по същество какво точно е присъдено и какво не, а освен това липсва отговор
на въпроса „Защо“. Следователно е налице искане за тълкуване на постановеното решение
по смисъла на чл.251 ГПК.
Не трето място жалбите са бланкетни /аналогично на самото решение/, като не е изрично
посочен обжалваемия интерес респ. не може да се прецени каква е дължимата д.т.
С оглед изложеното и на осн.чл.262 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2239/2020г. по описа на САС, ГО, 14 състав.
ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 12 състав, за надлежно администриране на депозираните
въззивни жалби, съобразно гореизложеното, чрез назначаване на особен представител на
оответницата Ж. П. по реда на чл.47 ал.6 ГПК, чрез определяне на адвокат от САК, събиране
на депозит от банката, връчване на препис от решението с предоставяне срок за отговор,
евентуално тълкуване на решението /ако е възможно/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________