№ 2172
гр. С., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110158523 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу СТ. ИВ. ИВ., К. ИВ. ИВ. и В. СТ. ИВ. обективно и
субективно съединени установителни искове с правно основание с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.07.2021 г. по ч.гр.д. 42207/2021 г. СРС, 179 състав, при следните
квоти:
- СТ. ИВ. ИВ. при квоти 1/6 за сумата в общ размер на 1 019,57 лева, от които:
854,17 лева главница за периода м.05.2016 г. до м.04.2020 г.; 157,60 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2017 г. до 07.07.2021 г.; 6,62 лева – главница за услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2018 г. до м. 04.2020 г.; 1,19 лева мораторна лихва за
периода от 31.12.2018 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата;
- К. ИВ. ИВ. при квоти 1/6 за сумата в общ размер на 1 019,57 лева, от които: 854,17
лева главница за периода м.05.2016 г. до м.04.2020 г.; 157,60 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2017 г. до 07.07.2021 г.; 6,62 лева – главница за услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2018 г. до м. 04.2020 г.; 1,19 лева мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата;
- В. СТ. ИВ. при квоти 4/6 за сумата в общ размер на 4078,29 лева, от които: 3416,67
лева главница за периода м.05.2016 г. до м.04.2020 г.; 630,41 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2017 г. до 07.07.2021 г.; 26,45 лева – главница за услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г.; 4,74 лева мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
1
м.05.2016 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба с
идентично съдържание, с които оспорват предявените искове като неоснователни.
Ответниците сочат, че не са представени общи фактури и валиден договор между ищеца и
третото лице /фирмата за дялово разпределение/. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорват наличието на облигационни отношения. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило молба, с която заявява, че
поддържа предявените от страна на „Топлофикация - С.“ ЕАД искове и счита същите за
основателни и доказани, като представя и писмени доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на
реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор № 580 от 15.03.1971 г. за
покупко-продажба на жилище, по силата на който И.Б. И. е придобил право на собственост
върху жилище *** находящ се в гр. С.. Видно от представената справка /л.18 по делото/
лицето И.Б. И. е починал на 25.04.2016 г., като от същата е видно и още, че същият има
съпруга, две деца, майка (починала на 08.02.2012 г.) и брат. От така представените
доказателства съдът прави извод, че макар да липсва представено по делото удостоверение
за наследници, такива съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от Закона за наследството се явяват
В. СТ. ИВ. (съпруга), К. ИВ. ИВ. (дъщеря) и СТ. ИВ. ИВ. (син). По делото липсват
доказателства относно датата, на встъпване в брак, което обстоятелство има значение с
оглед имуществения режим между съпрузите и по-конкретно относно обстоятелството дали
процесният имот е придобит по време на брака и следователно дали така посочените квоти
от страна на ищеца отговарят на действителното правно положение. Доколкото обаче
размерът на квотите и качеството наследници по закон не се оспорва от ответниците, то
настоящият състав намира, че следва да се направи извод, че ответниците са съсобственици
на процесния имот и са придобили същия въз основа на наследствено правоприемство при
квоти в размер, посочен от ищеца.
Относно идентичността на адресите, настоящият състав намира следното:
действително в представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, не
е виден адресът на имота, а са видни единствено номерата на апартамента и блока, както и
входът. Възражението от страна на ответниците за липса на идентичност на адресите е
направено едва в хода на устните състезания, но въпреки това за пълнота следва да се
подчертае, че от представеното по делото Споразумение от 15.11.2018 г. се установява, че
същото е сключено за разсрочване на задължения за топлинна енергия, доставена именно до
процесния имот, което споразумение е подписано от В. СТ. ИВ. чрез К. ИВ. ИВ. в
качеството й на пълномощник и съсобственик на имота. В чл. 1 от цитираното
споразумение е видно, че процесният имот се намира в ***, като в тази връзка следва да се
подчертае, че така посочените блок, вход и апартамент напълно съвпадат с тези по договора
за покупко-продажба. За пълнота, следва да се има предвид и още обстоятелството, че
ответниците не са оспорили изрично качеството си на собственици на процесния имот, нито
така посочените квоти, а единствено са посочили, че ищецът не е представил доказателства
в тази насока. Поради изложеното по-горе и с оглед представените документи, то съдът
намира за доказан факта, че ответниците са съсобственици на имота при квотите, посочени
от ищеца.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост
върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е бил ответникът и той е носител на всички права и задължения за
заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция,
където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
между всички потребители. Вещото лице сочи още и че по данни от ФДР в процесното
жилище има 2 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 2
топлоразпределители с дистанционен отчет, като излага, че и в имота има щранг лира за
отопление в банята, за която се изчислявала служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ.
Според вещото лице отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата ЕС са
извършени в съответствие с нормативната уредба. В заключението е посочено, че размерът
на задължението за доставената в имота на ответника топлинна енергия за процесния период
3
възлиза в общ размер на 6448,57 лева, от които 504,81 сума за ТЕ за сградна инсталация,
3578,70 лева сума за ТЕ за отопление на имот и 2365,06 лева ТЕ за подгряване на топла
вода. Експертът сочи още и че общият топломер е преминал съответните проверки.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника са извършвани плащания, които обаче са отчетени преди завеждане на иска и с
тях не следва да се намалява предявената от ищеца сума. Вещото лице е отразило данните от
отчетите и изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за
връщане и за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на
дължимите суми е 5125,01 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 39,69 лева за отчитане на
уреди за разпределение на ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен
размера на задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото
вещото лице по нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за
връщане и доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е в
претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния
период – м.05.2016 г. – м.04.2020 г. следва да бъде уважен в пълния предявен размер от
5125,01 лева.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 19.07.2021 г., когато е прекъснат
давностният срок. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С., приети с Решение по т.1 от Протокол
№ 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, действали до м.07.2016 г.,
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Следователно съгласно посочените ОУ месечните дължими
4
суми са изискуеми след покана – тридесет дни след публикуване на сметките от страна на
„Т.С.” ЕАД на сайта му. Поради това по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 19.07.2021 г., когато е прекъснат давностният
срок. Следователно вземанията, за които са приложими общите условия от 2014 г. - за
периода от м.05.2016 г. до м.07.2016 г., са погасени по давност към 19.07.2021 г. С решение
по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ,
одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че вземанията за периода от м.05.2016 г. до м.05.2018
г. също са погасени по давност, тъй като задължението за м.05.2018 г. е следвало да бъде
изпълнено до 15.07.2021 г. включително. Към 19.07.2021 г. е изтекъл тригодишният
давностен срок за него. Непогасените по давност вземания обхващат периода от м.06.2018 г.
до м.04.2020 г. Същите са в размер на 3249,82 лева, видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Поради това се налага извод, че предявените искове са
основателни за следните суми: по отношение на В. СТ. ИВ. искът е основателен за сумата
от 2 166,55 лв., по отношение на К. ИВ. ИВ. - за сумата от 541,64 лв., по отношение на СТ.
ИВ. ИВ. - за сумата от 541,64 лв., и следва да бъдат уважени в посочените размери, като
исковете подлежат на отхвърляне за разликата над посочените суми до претендираните
такива.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 39,69 лева, която сума не се явява и погасена по
давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
За процесния период в отношенията между страните за част от периода са приложи
общите условия от 2014 г., а за друга от 2016 г., както бе посочено по-горе. Доколкото с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла, акцесорната претенцията за обезщетение за
забава върху погасената по давност главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
следва да бъде отхвърлена или мораторна лихва не се дължи върху претендираната сума за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.05.2018 г.
включително. Дължимата се мораторна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 20.07.2021 г.,
върху останалата част от сумата за доставена топлинна енергия, видно от заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 413,28 лв., за която сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата над нея – следва да се отхвърли. Последното налага
исковете да се уважат както следва: срещу В. СТ. ИВ. искът следва да се уважи за сумата
от 275,52 лв., за К. ИВ. ИВ. – за сумата от 68,88 лв. и за СТ. ИВ. ИВ. – за сумата от 68,88
лв., а за разликата над тези суми, исковете следва да се отхвърлят.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
5
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 894,70 лева, от които: 122,35 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза и 122,35 лева държавна
такса по заповедното производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедно
производство. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца
се дължи сумата от 437,23 лева разноски в исковото производство, както следва: от В. СТ.
ИВ. – 291,49 лв., от К. ИВ. ИВ. – 72,87 лв., от СТ. ИВ. ИВ. – 72,87 лв.; и сумата от 104,32 –
разноски в заповедното производство, както следва: от В. СТ. ИВ. – 69,55 лв., от К. ИВ.
ИВ. – 17,39 лв., от СТ. ИВ. ИВ. – 17,39 лв.
Ответникът претендира разноски за исковото производство в размер на 600 лева,
представляващи адвокатски хонорар. От страна на ищеца е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение още с исковата молба, което възражение
съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е под
минималното такова съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаградения. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците се дължат разноски
в общ размер на 236,83 лева или както следва: на В. СТ. ИВ. – 157,89 лв., на К. ИВ. ИВ. –
39,47 лв. и на СТ. ИВ. ИВ. – 39,47 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че В. СТ. ИВ., с ЕГН
********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***
сумата 2 166,55 лв. за доставена в периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. С., ***, сумата 275,52 лв. - лихва за забава върху главното вземане
за периода от 16.11.2018 г. до 20.07.2021 г., сумата от 26,45 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.011.2018 г. до м.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 19.07.2021
г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 42207/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено, че В. СТ. ИВ.
дължи сумата над 2 166,55 лв. до предявения размер от 3416,67 лв. и за периода м.05.2016 г.
до м.05.2018 г. ; сумата над 275,52 лв. до предявения размер от 630,41 лв. - лихва за забава
върху дължимата главница; и иска за сумата от 4,74 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 07.07.2021 г.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че К. ИВ. ИВ., с ЕГН
********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***
сумата 541,64 лв. за доставена в периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. С., ***, сумата 68,88 лв. - лихва за забава върху главното вземане за
периода от 16.11.2018 г. до 20.07.2021 г., сумата от 6,62 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.011.2018 г. до м.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 19.07.2021
г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 42207/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено, че К. ИВ. ИВ.
дължи сумата над 541,64 лв. до предявения размер от 854,17 лв. и за периода м.05.2016 г. до
м.05.2018 г.; сумата над 68,88 лв. до предявения размер от 157,60 лв. - лихва за забава върху
6
дължимата главница; и иска за сумата от 1,19 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 07.07.2021 г.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че СТ. ИВ. ИВ., с ЕГН
**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***
сумата 541,64 лв. за доставена в периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. С., ***, сумата 68,88 лв. - лихва за забава върху главното вземане за
периода от 16.11.2018 г. до 20.07.2021 г., сумата от 6,62 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.011.2018 г. до м.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 19.07.2021
г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 42207/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено, че СТ. ИВ.
ИВ. дължи сумата над 541,64 лв. до предявения размер от 854,17 лв. и за периода от
м.05.2016 г. до м.05.2018 г.; сумата над 68,88 лв. до предявения размер от 157,60 лв. - лихва
за забава върху дължимата главница; и иска за сумата от 1,19 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 07.07.2021 г.;
ОСЪЖДА В. СТ. ИВ., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 291,49
лв. – разноски за исковото производство и сумата от 69,55 разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА К. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 72,87
лв. – разноски за исковото производство и сумата от 17,39 лв. разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 72,87
лв. – разноски за исковото производство и сумата от 17,39 лв. разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** да
заплати на В. СТ. ИВ., с ЕГН ********** сумата от 157,89 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** да
заплати на К. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** сумата от 39,47 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** да
заплати на СТ. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** сумата от 39,47 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7