РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1331 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв. Д.Ц. срещу О.В.С.
ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1798,89 лева, от които 1427,01 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатени
фактури за доставени ВиК услуги за периода от 31.12.2009 г. до
31.07.2017 г., както и 280,20 лева, представляващи лихва за забава за периода
от 31.01.2010 г. до 16.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ведно
със сторените във заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 6647/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът е предоставял на
ответника в качеството му на потребител по см. на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни
услуги на обект с адрес ***и с ИТН № ***, за които са издавани фактури в
периода от 31.12.2009 г. до 31.07.2017 г. Сочи се, че между страните е налице
облигационно отношение, което се регулира от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на ВиК Плевен. Твърди се, че
съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредба №4/14.09.2014 г., получаването на ВиК
услуги се извършва при публично известни ОУ, предложени от ВиК оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Сочи се, че ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
и местен ежедневник. Излага се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да посочат различни ОУ, като предложените и приети
от доставчика различни условия се отразяват в допълнителни споразумения. Твърди
се, че съгласно ОУ задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и
пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа, а от своя страна потребителят е длъжен да изпълни
задължението си да заплати използваните ВиК услуги по издадените фактури. Сочи
се, че съгласно чл.31, ал.1 и чл.33, ал.
от ОУ, влезли в сила на 30.09.2014 г., ВиК операторът издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Излага
се, че въпреки надлежното изпълнение на ищеца да издава ежемесечни фактури,
ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ВиК услуги.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението ищецът има вземане към
ответника по фактури, издадени в периода от 31.12.2009 г. до 31.07.2017 г.
Излага се, че задълженията са станали изискуеми, тъй като предвиденото в чл.31,
ал.2 от ОУ, действали до 30.09.2014 г и в чл.33, ал.2 от ОУ, които действат от
30.09.2014 г. потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране
за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период
вземането е станало годно за принудително изпълнение. Сочи, че претендираната
главница е сбор от всички суми по издадените фактури. Излага и, че съгласно
чл.42 и чл.44 от ОУ на ВиК оператора, влезли в сила на 30.09.2014 г., при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на използваните услуги,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа
до деня на плащане на същата. Поради изложеното счита, че претендираната лихва
за забава следва да му бъде присъдена.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. С нарочна писмена молба процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи иска и да им присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з.ответникът не
изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 6647/2017г. по описа
на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в
размер на 1427, 01 лева, представляваща главница по издадени фактури в периода
от 31.10.2009 г. до 31.07.2017 г.; сума в размер на 280,20 лева, представляваща
лихва върху главницата за периода от 31.01.2010 г. до 16.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски
в размер на 394,14 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4374/30.08.2017
г., като на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на съществуване на вземането си по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор, публикувани във в. Посредник и в. Новинар, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на ВиК услуги в гр. Плевен.
Видно е от
приложените по делото карнетни листове за абонатен № *** за абонат О.В. С.
какви са били показанията на водомера през процесния период
От приложените по делото фактури,
издадени от ищеца за доставяне от него ВиК услуги на ответника за процесния
период се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия
период - 31.12.2009 г. до 31.07.2017 г.
Установява се от приложените по делото молби
както от ищеца, така и от ответника, че между тях е налице извънсъдебна
спогодба за плащане на дължимите суми.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че по
негова инициатива е учредено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че ответникът е
потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на
претендираните суми, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание
и размер.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на
доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че ответникът не е намерен на известните поделото
адреси, поради което на основание чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК на заявителя е
указано да предяви иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
По
делото не се спори, а и се установява от приетите по делото доказателства, че ответникът е бил собственик и потребител за недвижим имот, находящ в ***за
процесния период, който имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер №
***, поради което и
съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
по см. § 1, ал. 1, б. "а
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт
се установява от съвкупния анализ на представените договор за предоставяне на ВиК
услуги от 01.02.2013 г., ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по
отношение на ответника и карнет за извършени отчети. Всички тези
обстоятелства мотивират съда да приеме, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното
количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща
доставеното и потребено количество на ВиК услуги.
Съгласно общите условия, действащи между страните основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 31, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора /чл.42 ОУ/.
По делото не е спорно, че
осчетоводените от ищеца количества на ВиК услуги са реално доставени в обекта на потребление.
От представените по
делото доказателства е видно, че на ответника са издавани фактури за начисляваните
суми за потребена вода. Въз основа на представените доказателства настоящия
състав на съда приема за доказано, че ответника, в качеството си на потребители
на ВиК услуги е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за
ползването на същите. В тежест на ответника е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на
претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани,
поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното
задължение.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи и претендираната лихва за забава.
Фактът,
че страните са се споразумели за плащането на сумите извънсъдебно не е пречка
за постановяване на настоящия акт, доколкото същия установява съществуването на
вземането, което длъжникът е приел да плати съобразно договореното между тях.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което предявения иск с правно
основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 391.14 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение,
както и сторените в исковото производство разноски в размер от 492.34 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът не възприема направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение доколкото същото е в минимален еднократен размер
за един иск /а са предявени два/ по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че О.В.С. ЕГН **********,*** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв. Д.Ц., сума в общ размер
на 1707,21 лева, /хиляда седемстотин
седем лева и двадесет и една стотинки/, от които 1427,01 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатени
фактури за доставени ВиК услуги за периода от 31.12.2009 г. до 31.07.2017
г., както и 280,20 лева, представляващи лихва за забава за периода от
31.01.2010 г. до 16.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК,, до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „О.В.С.
ЕГН **********,*** да заплати на„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Д.Ц., сумата от 391,14 лева /триста деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6647 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В.С. ЕГН **********,*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Д.Ц., сумата от 492,34лв. /четиристотин деветдесет и два лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: