№ 322
гр. гр. Добрич, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500394 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№6323/14.04.2022 год. на Й. В. И. , ЕГН ********** от гр. Д.,
ул.“Д.Д.П.* срещу решение №233/25.03.2022 год. по гр.д.№20213230103391
/2021 год. на Районен съд Добрич ,с което е признато за установено,в
отношенията между страните по делото на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК, че дължи на И. В. И. , ЕГН ********** със съгласието на
неговата майка и законен представител Д. К. Г. ,ЕГН ********** и на В. В.
И. ,ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д. К. Г. , ЕГН
**********,всички с адрес гр. Д., ул. “С.З.*, в качеството им на наследници
на починалия на 07.03.2021 год. техен баща В. И. В. , ЕГН **********,
сумата (за която е издадена Заповед за изпълнение №740 по частно гр. дело
№2161/2021 год. по описа на Районен съд - Добрич) от 6000 лева,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 25.04.2018 год. в
гр. Д., с падеж на 25.04.2019 год. (по силата на който Й. В. И. се задължава да
заплати на наследодателя на ищеца сумата от 12 000 лева), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (06.07.2021
год.) до окончателното плащане.
1
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по
съществото на спора за цялостно отхвърляне на исковите претенции. Още с
отговора на исковата молба и в качеството си на издател на ценната книга ,Й.
В. И. бил релевирал възражение, че липсва сделка с каузален характер по
повод или във връзка с която да е издаден записа на заповед.В
производството пред районния съд ,безспорно се установило ,че между
страните не съществуват каузални отношения, по повод на които да е
издаден записа на заповед. Задължението на издателя на запис на заповед в
качеството му на главен длъжник предполагало наличието на задължение
,произтичащо от каузалното отношение. Въззивникът счита, че поради
липсата на каузално отношение между страните, на издателя на записа на
заповед не може да бъде вменено задължение за плащане на менителничната
сума, което обуславя и извод за несъществуване на менителнично вземане
на наследниците на поемателя срещу издателя на менителничния ефект.
Въззиваемите страни И. В. И. и В. В. И. считат жалбата за
неоснователна и настояват да не бъде уважавана. В жалбата липсвало
позоваване на пороци на съдебния акт, явяващи се основание за неговата
отмяна , а напротив изложеното в жалбата съставлявало аргумент за
правилност на съдебното решение.
Районен съд Добрич е разгледал положителни установителни искове
по чл.422 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК на наследници по
закон на поемателя против издателя на запис на заповед за установяване
съществуване на вземанията по издадена в тяхна полза заповед за изпълнение
по чл. 417 т. 10 ГПК, срещу която е било подадено направено възражение от
ответника в законоустановения срок по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Исковете на И. В. И. и В. В. И. ,със съгласието на тяхна майка и
законен представител Д. К. Г. против Й. В. И. са заявени с искова молба рег.
№10144/28.10.2021 год. в срока по чл. 415 ал. 4 ГПК. Основани са били на
твърдения, че въз основа на постигната договореност техния наследодател В.
И. В. е предоставил на ответника сумата от 12 000 лв. ,за което същият е
издал на дата 25.04.2018 год. запис на заповед за сумата от 12 000 лв. в полза
на В. И. В. с падеж 25.04.2019 год. Тъй като на датата на падежа не постъпило
плащане , наследниците на кредитора се снабдили със заповед за изпълнение
2
по чл.417 т.10 от ГПК ,срещу която длъжникът възразил. Отправено е искане
за установяване на вземанията им в общ размер от 12 000 лв., предмет на
заповед № 740 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК ,издадена на дата 08.07.2021 год. по ч. гр. д.№ 2161/ 2021
год. на Районен съд Добрич.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е бил подаден отговор рег.№
13167/17.12.2021 год. , с който Й. В. И. е оспорил основателността на
предявените искове с доводи, че в исковата молба ищците са въвели
обстоятелства за наличието на каузално правоотношение с издателя на записа
на заповед, произтичащо от постигната договореност, но в тази насока нямало
нито едно доказателство и липсвала сключена основна сделка с каузален
характер, което обосновавало и липсата на задължение за плащането на
процесната сума. В тази връзка заявява, че прави възражение за липса на
сделка с каузален характер, във връзка с която е издаден процесния запис на
заповед и настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането
на сторените разноски.
Преди първото съдебно заседание е постъпило писмено становище рег.
№ 1385/26.01.2022 год. от ищците, в което заявяват, че неправилно в исковата
молба са посочили, че процесният запис на заповед е издаден въз основа на
постигната договореност между техния наследодател и ответника; няма
договореност за предоставянето на сумата от 12 000 лева, във връзка с която е
издаден този запис на заповед.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи, както следва:
Ищците по делото са наследници по закон (низходящи от първа степен )
на починалия на дата 07.03.2021 год. В. И. В.-така удостоверение за
наследници изх.№ АО-01-20-05/17.03.2021 год. на Кметството с. Д. ,общ.
Г.Т..
Съгласно приложения по делото запис на заповед ,на дата 25.04.2018
год. в гр. Д. ,ответникът Й. В. И. безусловно се е задължил да изплати сумата
от 12 000 лв. на поемателя В. И. В. .Включена е уговорката “без протест“
.Посочен е падеж на плащане 25.04.2019 год. и място на плащане гр. Д.. С
оглед на горното, той съдържа всички посочени в чл.535 от Търговския закон
реквизити – наименованието „запис на заповед” в текста на документа на
3
езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена
парична сума ; падеж на определен ден; място на плащането; име на лицето,
на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя.
Въз основа на заявление рег.№ 4746/06.07.2021 год. е било образувано
ч. гр. д.№ 2161/ 2021 год. на Районен съд Добрич. Въз основа на
разпореждане № 1513/ 08.07.2021 год. е била издадена заповед №
740/08.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Й. В. И. ,като
издател на запис на заповед да заплати на всеки от двамата кредитори И. В.
И. и В. В. И. ,със съгласието на тяхна майка и законен представител Д. К.
Г.,в качеството им на наследници на починалия на 07.03.2021 год. техен баща
В. И. В. по половината ( съобразно дяловете им от наследството) от следните
суми:1./12 000 лв. въз основа на документ по чл.417 т.10 от ГПК ( запис на
заповед, издаден на 25.04.2018 год. в гр. Д. с падеж 25.04.2019 год. ,по силата
който Й. В. И. се задължава да заплати сумата от 12 000 лв. на
наследодателя на заявителите),заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението (06.07.2021 год.) до окончателното
плащане;2./ 245 лв. , представляваща направените съдебно –деловодни
разноски по ч. гр. д.№ 2161/2021 год. на Районен съд Добрич.
Заповедта е била връчена на дата 09.08.2021 год. на длъжника, подал
срещу нея възражение рег.№ 6371/11.07.2021 год. Въз основа на
разпореждане № 2485/10.09.2021 год. ,връчено на ищците на дата 28.09.2021
год. ,същите са депозирали искова молба рег.№10144/28.10.2021 год. ,за
което са уведомили заповедния съд с молба рег.№ 10145/28.10.2021 год.
Във връзка с възражението на въззивника за липса на сделка с каузален
характер ,по повод на която да е издаден записа на заповед, което изключва
вменяване в негово задължение плащането на менителничната сума
,приложимо е разрешението на т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 година,
постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС и решение №
60173 /90.09.2021 год. по гр. д. № 1640/2020 год. на ВКС, IV г. о., съобразно
които в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422 ал. 1
от ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
4
подлежащ на изпълнение. Предметът на делото по иска, предявен по реда на
чл. 422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 от ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща
права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича
от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. Оспорването на иска по чл. 422 от ГПК от
страна на ответника с твърдението, че задължението по записа на заповед е
поето без между него и поемателя-ищец да съществува каузално
правоотношение ( безпаричност на записа на заповед ), което да е основание
за издаването му е общо оспорване на удостовереното със записа вземане,
поради което кредиторът не следва да доказва съществуването на такова
правоотношение. В тези случаи ответникът следва да конкретизира
възражението си, чрез посочването на обстоятелствата, при които е издал
записа на заповед, като доказателствената тежест за установяването им е
негова. Едва в случай, че обстоятелствата свързани с причината, поради
която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени, тежестта на
доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който
следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е.
пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска.
В съдебното заседание от дата 27.01.2022 год. ,ответникът е
конкретизирал , че с наследодателя на ищците са се познавали от 2010
година, имали са еднакъв бизнес по покупко-продажба на земеделска
продукция и между тях винаги е имало коректни отношения; през 2018 год. В.
И. В. е присъствал на негов разговор с г-жа В.Г. - пълномощник на фирма
„Вали консулт“ООД, която му е поискала 12000 лева за някаква сделка със
скрап и други подобни суровини; той е заявил, че няма тази сума и е
5
приключил разговора; В. И. В. се е поинтересувал, разговарял е с г-жа Г. по
телефона и са се разбрали той да участва в сделката; тъй като В. И. В. не я
познавал лично, парите са щели да бъдат предадени чрез ответника и затова
Й. В. И. е подписал запис на заповед; на следващия ден е разбрал, че
наследодателят на ищците е превел по банков път парите на „Вали консулт“
ООД, а уговорката е била да ги даде чрез него; казал му е, че ще унищожи
записа на заповед; след седмица са отишли в С., като г-жа Г. е издала фактура
за тази сума и те са си говорили за други сделки; на връщане са минали през
гара С., защото имало някакви вагони за скрап, като с това са приключили
отношенията с г-жа Г.; докато е бил жив, В. И. В. никога не е предявявал
някаква претенция към него; двамата са си имали доверие, защото са
работили заедно; наследодателят на ищците е казал, че ще унищожи записа
на заповед и ответникът му е повярвал; оттогава не са говорили за тези пари;
имало е безпорядък в автомобила на ответника и след неговата смърт
вероятно жена му е намерила записа на заповед; с В.Г. е имал и преди
отношения; след като е разбрал, че е измамен, е водил дела срещу нея; тя е
вземала пари и от други хора; дадената сума е била точно 12000 лева, колкото
е по записа на заповед; В. И. В. е оперирал със „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ЕАД - гр. В. и с „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ - гр.
С., като транзакцията е станала или още на същия ден (25.04.2018 год.), или
на следващия ден; за тези 12000 лева г-жа Г. е издала фактура на В. В., която е
била по договор за метали и на името на фирмата „ЖИД-КО”ЕООД - гр. Д.;
предполага, че тази фирма е на жената на наследодателя.
Твърдението на ответника е , че записът на заповед е издаден поради
наличието на преддоговорни отношения по даването от страна на
наследодателя на ищците на ответника на сумата от 12000 лева, която
последният е следвало да предаде на трето лице, но реално такова даване не е
имало. Със събраните по делото доказателства тези преддоговорни
отношения са останали недоказани – не се ангажирани свидетелски показания
на трети лица; от служебно изисканите справки за движения по банкови
сметки не се установява на посочените дати – 25.04.2018 год. или 26.04.2018
год. – да е имало извършен превод от сметка на В. И. В. или „ЖИД-
КО“ЕООД – гр. Д. на сумата от 12000 лева в полза на което и да е трето лице;
не са събрани доказателства и за издадена фактура на тази стойност.
6
Горното обуславя основателност на исковете, които следва да бъдат
уважени.
При служебната проверка на решението , съдът не установи порок,
който да го определя като недопустим или нищожен акт. Решението е
правилно като съответно на настоящото изложение за основателност на
претенциите, поради което на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
С оглед този изход по спора-неоснователност на въззивната жалба,
основателно е отправеното искане от въззиваемите страни , да им бъдат
възстанови разноските за тази съдебна инстанция- 700 лв. ,заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА решение №233/25.03.2022 год. по гр.д.№20213230103391
/2021 год. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Й. В. И. , ЕГН ********** от гр. Д., ул.“Д.Д.П.** ДА ЗАПЛАТИ на
И. В. И. , ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен
представител Д. К. Г. ,ЕГН ********** и на В. В. И. ,ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Д. К. Г. , ЕГН **********, всички с
адрес гр. Д., ул. “С.З.* сумата от 700 лв.,сторените съдебно-деловодни
разноски във въззивната инстанция ,съставляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.2 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7