Р Е Ш Е Н И Е
No………./ .10.2016г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на трети октомври
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря К.М.
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1861 по описа за 2015г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от заявителя „Уникредит Булбанк“ АД срещу
„Винтрейд“ ЕООД, Г.Х.С., Е.Д.Т. и „Винпром Алвина“ ООД искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. Закона за
кредитните институции, да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че дължат при условията на солидарност по заповед за незабавно
изпълнение №1962/08.04.2015г., постановена по ч.гр. дело №3892/2015г. по описа
на ВРС, сумата от 253500.00 лева,
главница по договор за банков револвиращ кредит №1439/27.09.2007г., сумата от 3902.13 лева, периодична такса за
управление, сумата от 45050.04 лева, представляваща договорна
лихва върху просрочена главница за периода 21.10.2012г. до 28.01.2015г., сумата
от 14597.38 лева, представляваща
лихва върху просрочена главница за периода 30.10.2012г. до 06.04.2015г., сумата
от 13942.50 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 21.10.2012г. до 06.04.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението /07.04.2015г./ по ч.гр.дело
№3892/2015г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът
твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжниците са
възразили, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Излага се, че на 27.09.2007г. бил е сключен договор
за банков револвиращ кредит №1439/27.09.2007г., между „Уникредит Булбанк” АД и
„Винтрейд“ ЕООД, по силата, на който банката предоставила кредит в размер на
300 000лева, със срок за издължаване до 30.08.2008г., който с Анекс
№17/30.05.2008г. е продължен до 30.05.2017г. С анекс от 29.06.2008г., страните се съгласяват
солидарен длъжник по кредита да стане „Винпром Алвина“ ООД, а с анекс от
28.04.2009г., като солидарни длъжници встъпват и ответниците Г.С. и Е.Т.. Средствата по отпуснатия кредит са били изцяло усвоени от
кредитополучателя. Твърди се, че длъжниците са преустановили плащанията си по
договора за кредит от 30.10.2012г., към който момент са били налице 28 месечни
падежирали вноски. Съгласно чл. 17.1 от Анекс №17/30.05.2012г. при допусната
забава в плащанията на главница и/ или лихва, и /или неустойка, и /или такси,
комисионни и разноски целият остатък от кредита или част него става предсрочно
изискуем по преценка на банката. Поради неизпълнението от страна на длъжниците,
задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо и банката е упражнила
това свое право чрез отправяне на нотариална покана, връчена на длъжниците.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважени
предявените искове.
В допълнителната искова молба ищецът е
взел становище, че исковата молба е редовна, подписана от лице с представителна
власт, тъй като в т.9 от представеното пълномощно е налице възможност на
пълномощника да преупълномощава адвокати с всички права. По отношение на
ответниците се твърди, че същите са солидарни длъжници, нямат качеството на
поръчители, спрямо кредитополучателя. Нотариалната покана с изявлението за
предсрочна изискуемост е връчена редовно на всички длъжници. По отношение на
възражението за погасителна давност е взето становище, че същата към датата на
подаване на заявлението не е изтекла. По отношение на анекс №17/30.05.2012г.
ищецът заявява, че ще се ползва от същия.
В съдебно заседание
ищецът „Уникредит Булбанк“ АД чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Моли за присъждането
на разноски.
В отговора ответникът
„Винтрейд“ ЕООД е взел становище, че предявеният иск е допустим. Изложени са
съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като е подписана от лице без
представителна власт. Производството по отношение на останалите ответници е
недопустимо, тъй като същите са ипотекарни длъжници и принудителното изпълнение
срещу тях следва да се реализира в друго производство. По изложените
съображения моли съдът да прекрати производството по делото в тази му част. По
същество, оспорва предявеният иск по
основание и размер. Не оспорва, че между „Винтрейд“ ЕООД и ищеца е сключен
договор за кредит в размер на 300 000лв., който е усвоен само от
кредитополучателя. Договорът за кредит е обезпечен с ипотеки върху имоти на
трети лица, с особен залог и издаден запис на заповед. Признава се
обстоятелството, че кредитът е бил предоговарян чрез анекси. Ответникът оспорва
банката да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, тъй като нотариалната покана е връчена нередовно и едва с исковата
молба, длъжниците са узнали. По отношение на Анекс №17/30.05.2012г. се оспорват
подписите положени за „кредитополучател“ и „солидарен длъжник“, които не са
изпълнени от Г.Х.С.. Досежно вземането за лихви, ответникът прави възражение по
чл.116 б“в“ от ЗЗД, че същото е погасено по давност. По изложените съображения
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В отговора
ответниците Г.Х.С. и Е.Д.Т., и от „Винпром Алвина“ ООД са взели становище, че предявеният иск е допустим. Изложени са
съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като е подписана от лице без
представителна власт. Производството по отношение на тях, като ответници е
недопустимо, тъй като последните не са страна по договора, не са поръчители.
Ответникът Т. е ипотекарен длъжник и принудителното изпълнение срещу него следва
да се реализира в друго производство. По изложените съображения молят съдът да
прекрати производството по делото в тази му част. По същество, оспорват предявеният иск по основание и размер. Не се
оспорва, че между „Винтрейд“ ЕООД и ищеца е сключен договор за кредит в размер
на 300 000лв., който е усвоен само от кредитополучателя. Договорът за
кредит е обезпечен с ипотеки върху имоти на трети лица, с особен залог и
издаден запис на заповед. Признава се обстоятелството, че кредитът е бил
предоговарян чрез анекси. Оспорва се, обстоятелството обаче, ответниците да са
страни по договора за кредит, като същите не са поемали задължение по него нито
като кредитополучатели, нито като поръчители, нито като солидарни длъжници. В
случай, че съдът приеме, че ответниците имат качеството на поръчители, то
тяхната отговорност е погасена с изтичането на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Ответниците оспорват банката да е упражнила надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, тъй като нотариалната покана е връчена
нередовно и едва с исковата молба, длъжниците са узнали. Досежно вземането за
лихви, ответниците правят възражение по чл.116 б“в“ от ЗЗД, че същото е
погасено по давност. По изложените съображения молят съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Постъпилите допълнителни отговори от
21.03.2016г., възпроизвеждат възраженията и доводите на първоначалния.
Ответниците в съдебно
заседание, са представлявани от процесуалния си представител, който поддържа
отговорите и моли предявените искове да бъдат оставени без уважение. Моли за
присъждането на разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за
установено от фактическа страна:
Съдът е приел за
безспорно и за ненуждаещо се от доказване, че на 27.09.2007г. е бил сключен
договор за банков револвиращ кредит №1439/27.09.2007г., между „Уникредит
Булбанк” АД и „Винтрейд“ ЕООД, по силата, на който банката предоставила кредит
в размер на 300 000лева, със срок за издължаване до 30.08.2008г., който с
Анекс №17/30.05.2008г. е продължен до 30.05.2017г.
Съгласно т. II, 17.1 от договора за
кредит банката има право да обяви за предсрочно изискуемо задължението, при
забава на плащането на погасителната вноска за главница и/или лихва.
Между страните са сключени 17 броя
анекси. С Анекс от 29.06.2008г. сключен между „Уникредит Булбанк” АД, „Винтрейд“ ЕООД и „Винпром
Алвина“ ООД, последното дружество е посочено като солидарен длъжник. С Анекс №
2 от 28.04.2009г. сключен между „Уникредит Булбанк” АД, „Винтрейд“ ЕООД, „Винпром
Алвина“ ООД, Г.Х.С. и Е.Д.Т., физическите лица са посочени като солидарни
длъжници и се променя крайния срок за погасяване на задължението по кредита. Всички последващи анекси са сключени
между ищеца и всички ответници по делото и с тях се предоговарят
правоотношенията по кредита, относно крайния срок за погасяване на
задължението, размера му, погасителния план, учредяват се допълнителни обезпечения,
както и други въпроси свързани с реструктурирането му.
По делото е прието заключение по
допусната съдебно - счетоводна експертиза, от което се установява, че дължимата
главница е 253500лв., лихва за редовна
главница 45050.04лв., лихва за просрочена главница 14597.46лв., наказателна
лихва върху главница 13942.50лв. и такса за управление на кредита 3902.13лв.
По делото е прието заключение по
допусната съдебно -
почеркова експертиза, от което се установява, че подписите, положени за
„Кредитополучател“ и „Солидарен длъжник“ на всяка една от страниците на Анекс №
17/30.05.2012г. към Договор за банков кредит № 1439/27.09.2007г. са изпълнени
от Г.Х.С..
В нотариална покана от 05.02.2015г. от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, банката е направила изявление, че обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем и задължението към дата 30.01.2015г. е в общ
размер от 326769.37 лв. Връчването на поканата е прието за редовно от нотариуса
по реда на чл. 47 ГПК с дата 21.02.2015г. за длъжниците „Винтрейд“
ЕООД, „Винпром Алвина“ ООД и Г.Х.С.. Длъжникът Е.Д.Т. е получил поканата лично
на 06.02.2015г.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност, посочената фактическа ситуация и приложимата законова уредба,
достигна до следните правни изводи:
От доказателствата се установява, че между
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „Винтрейд“ ЕООД
е сключен договор за банков револвиращ кредит №1439/27.09.2007г. за сумата от 300000лева.
От своя страна ответникът се е задължил да заплаща вноските по кредита на
определени в договора падежи.
Анализът на съдържанието на договора
за кредит обосновава извода за неговата валидност и същият не страна от пороци
водещи до неговата нищожност и унищожаемост.
С допълнителните анекси, подписани от
банката кредитор и длъжника, останалите ответници са встъпили в дълг на
основание чл.101 от ЗЗД, поради което и на това основание са солидарно
задължени да отговарят за изпълнение на задължението по договора за кредит.
Неоснователни са възраженията на
ответниците „Винпром Алвина“ ООД, Г.Х.С. и Е.Д.Т., че не са се задължавали по кредита като солидарни съдлъжници
и не са страна по договора и анексите. Видно от сключените към договора анекси,
лицата са положили подписи в качеството им на съдлъжници. В обстоятелствената
част на анексите те са посочени като трети задължени лица – солидарни длъжници,
а на края на документите са положили подписи като съдлъжници, с което изявление
следва да се разбира като изразено съгласие да встъпят в дълга на
кредитополучателя „Винтрейд“ ЕООД. От приетата по делото съдебно - почеркова
експертиза се установи, че подписите от името на дружествата Винтрейд“
ЕООД и „Винпром Алвина“ ООД са положени от управителя им Г.С.. Следва да се има
предвид също, че страните са сключили 17 анекса в продължителен период от
време, като в тях няма противоречие относно в какво качество всеки от страните
ги е подписал. Съдът приема, че ответниците са пасивно материално легитимирани
да отговарят като страна по предявените искове. В този смисъл, и редовно са
отразени в счетоводните книги на ищеца като длъжници по кредита.
Противно на
твърденията на ответниците, няма изискване в закона встъпването на дълг да се
извършва за задължение, което длъжниците са поели заедно в свой личен интерес.
В тази хипотеза длъжниците биха били солидарно задължени съдлъжници още при
самото сключване на договора, а не с последващо съглашения. При възникване на
отговорност за чужд дълг не е необходимо лицето, което лично се е задължило да
встъпи, да получава насрещна престация. Възмездността или безвъзмездността на
встъпването в дълг се урежда на плоскостта на вътрешните отношения между
главния длъжник и встъпилото в дълга лице, които са ирелевантни за
действителността на съглашението обезпечаващо изпълнението.
Предвид
горното, няма основания да се предполага също, както твърдят ответниците, че
лицата са се задължили като поръчители, защото не са представени доказателства
по делото, от които да се направи извод, че е бил сключван договор за
поръчителство. В този смисъл, за солидарните длъжници не намират приложение
правилата на чл. 138-148 ЗЗД. Дори да се приеме, че останалите длъжници са се
задължили като поръчители, то възражението за отпадане на отговорността им по
чл. 147 ЗЗД е неоснователно, предвид вече утвърдената задължителна съдебна
практика, че упражняването на предвидената в договора възможност да се обяви
кредита за предсрочно изискуем е право на банката, а не задължение, и шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД започва да тече от уведомяването на длъжника,
като в конкретния случай това е станало на 21.02.2015г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.04.2015г., т.е. преди
изтичането му.
От заключението на вещото лице се установява, че кредитът
е усвоен и редовно е погасяван до 30.12.2011г. по вече сключените анекси, като
от тази дата е налице неплащане по същия. Към 07.04.2015г., датата на подаване
на заявлението по ч.гр.дело №3892/15г. по описа на ВРС, непогасената част от главницата
е в размер на 253500лв.
По силата на договора за кредит е уговорена договорна
лихва, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва. Съгласно
заключението по ССЕ е налице непогасена договорна лихва, изчислена съобразно
начина определен в договора, в размер на 45 050.04лв., лихва върху
просрочена главница в размер на 14 597.46лв. и наказателната лихва в
размер на 13 942.50лв. На основание т. 5.1 от договора кредитополучателят
дължи плащането на годишна такса за управление в размер на 1.5% или сумата от 3902.13лв.,
съгласно заключението на вещото лице.
Следователно, налице са предпоставките
за обявяване на уговорената в т. II, 17.1 от договора предсрочна изискуемост,
при неплащане на вноска за главница и/или лихва.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови
финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
От доказателствата се установява, че ищецът
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез отправяне на
покана. Поканата е връчена на всеки един от солидарните длъжници, на Винтрейд“
ЕООД, „Винпром Алвина“ ООД и Г.Х.С.
на 21.02.2015г. и на Е.Т. на
06.02.2015г. Текстът на поканите е ясен, подробно е посочено какъв е размера на
непогасените падежирали вземания, какъв е размера на целия кредит, главница,
лихви и такси след обявяването му за предсрочно изискуем. Предвид редовността
на връчването, предсрочната изискуемост за всички солидарни длъжници е
настъпила на 21.02.2015г. – датата на последната връчена покана.
Неоснователно е възражението за
нередовно връчване на поканите до длъжниците с изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Приема се в съдебната практика, че нотариусите
могат да връчват съобщения по реда на ГПК /включително такива съдържащи
обявления за предсрочна изискуемост/, както и да уведомяват адресатите чрез
залепване на уведомление. Длъжниците Винтрейд“ ЕООД, „Винпром Алвина“ ООД и Г.Х.С. са
уведомени по реда на чл. 47 ГПК и чл.50 от ГПК, което е видно от изявленията на
връчителя на гърба на представената по делото нотариална покана. В предвидения
в разпоредбата двуседмичен срок не се е явило лице в кантората на нотариуса,
което да получи съобщението, поради което то се счита за редовно връчено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК и чл.50, ал.4 от гпк. Ирелевантно е кога лицата
действително са узнали за изявлението, предвид предвиденото в закона фингирано
връчване на съобщенията, прието от законодателя за достатъчно да породи
последиците на действително уведомяване. Длъжникът Е.Т. е получил лично
поканата по реда на чл. 45 ГПК, поради което връчването му също е редовно.
Съгласно заключението на вещото лице
по допусната съдебно счетоводна експертиза, не са заплатени суми по кредита за:
главница 253500лв., лихва за редовна главница 45050.04лв., лихва за просрочена
главница 14597.46лв., наказателна лихва върху главница 13942.50лв. и такса за
управление на кредита 3902.13лв.
В тежест на ответниците е установят
факта на плащане на дължимите суми, като погасителни вноски. Такива
доказателства по делото не бяха ангажирани, поради което и съдът приема, че
останалата непогасена сума по процесния договор за кредит е тази посочена от вещото
лице, която следва да бъде върната от ответниците.
Неоснователно е възражението на
ответниците за изтекла в тяхна полза тригодишна погасителна давност на
вземанията за лихви. Съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД с три годишна
давност се погасяват вземания от наем, лихви и други периодични плащания. Под
периодични плащания съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК се приемат
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги. При договора за заем/кредит/ е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати,
то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора/ Решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров,
Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III г.о./.
Следователно по отношение на вземания, произтичащи от
договор за кредит важи пет годишната давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да
тече от датата, на която следва да бъде върнат целият кредит изцяло или от датата
на обявяването за предсрочно изискуем.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж. В настоящия случай
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск е за вземанията за главница по
договора за кредит и лихви въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Претендираните вземания за лихви са с начален период най-рано от
21.10.2012г., като до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 07.04.2015г. нито тригодишният, нито петгодишният давностен срок
не е изтекъл.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените искове са изцяло основателни до размера посочен от съда
по - горе.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени изцяло претендираните разноски в размер на 6619.84лв.
държавна такса и 6593.86лв. адвокатски хонорар в заповедното производство и
6619.84лв. държавна такса, 700лв. депозит за експертизи и 12551.71лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИ по
предявения иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 и пр.2, и чл.86 от ЗЗД, че ответниците „Винтрейд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ***,
представлявано от управителя Г.С., „Винпром
Алвина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
***, представлявано от управителя Г.С., Г.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖАТ ПРИ
УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на ищеца
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********,
с адрес на управление: гр. С., пл. ***, по заповед № 1962/08.04.2015г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
постановена по ч.гр.дело № 3892/15г. по описа на РС – В., сумата от 253 500.00лева/двеста петдесет и три хиляди
и петстотин лева/, главница по договор за банков револвиращ кредит
№1439/27.09.2007г. и анекси към него, сумата от 45 050.04 лева/четиридесет и пет хиляди и петдесет лева и четири
стотинки/, представляваща договорна лихва върху просрочена главница за
периода 21.10.2012г. до 21.08.2015г., сумата от 14 597.38лева/четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва върху просрочена главница
за периода 30.10.2012г. до 06.04.2015г., сумата от 13 942.50лева/тринадесет хиляди деветстотин четиридесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода
21.10.2012г. до 06.04.2014г. и сумата от 3
902.13лева/три хиляди деветстотин и два лева и тринадесет стотинки/, периодична
такса за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 07.04.2015г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА „Винтрейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ***,
представлявано от управителя Г.С., „Винпром
Алвина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
***, представлявано от управителя Г.С., Г.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „УниКредит Булбанк” АД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., пл. *** сумата от 13 213.70лева/тринадесет хиляди двеста и
тринадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски по заповедното производство по ч.гр. дело № 3892/15г. по
описа на РС – В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Винтрейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ***,
представлявано от управителя Г.С., „Винпром
Алвина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
***, представлявано от управителя Г.С., Г.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „УниКредит Булбанк” АД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., пл. *** сумата от 19 871.55лева/деветнадесет хиляди
осемстотин седемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/