Решение по дело №319/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 466
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 8 август 2020 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700319
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

  466/20. Юли 2020г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми юли 2020г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 319/ 2020г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на И.Й.Б. *** срещу Решение № 2153-14-22/28.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-2106#10/02.01.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което е отменено Разпореждане № 12/12.11.2019г. като неправилно постановено и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на осн. чл. 68 ал.1,2 КСО, тъй като отговаря на изискването за навършена възраст 64г. и 02 мес. за 2019г., но не отговаря на условието за осигурителен стаж минимум 38 години и 08 месеца.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно. Посочва, че е представил всички изискуеми документи, доказващи наличието на необходимия трудов и осигурителен стаж за пенсиониране при условията на чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО, които са признати с първото разпореждане и моли да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Няма данни за датата на връчване на решението. Решението е издадено на 28.02.2020г., а жалбата е подадена на 11.03.2020г., което позволява да се направи извод, че е депозирана в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е подал заявление Вх. № 2113-14-2106/31.10.2019г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил документи за осигурителен стаж – трудови книжки, осигурителна книжка, военна книжка, УП-30.

С Разпореждане № 12/12.11.2019г.  на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Плевен е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.1,2 от КСО, считано от 01.10.2019г.  при навършена възраст 64 и 2 м.  и осигурителен стаж от II категория труд – 13г. 10м. 28д. и осигурителен стаж от  ІІІ-та категория труд – 21г. 07м. 03 дни или общият осигурителен стаж, превърнат на осн. чл. 104 КСО към ІІІ-та категория труд е изчислен на 38г. 11м. 23д.. Пенсията е отпусната в минимален размер – 219,43 лв. до определяне на действителния й размер по КСО, след уточняване на осигурителния стаж и доход. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

С Разпореждане № 2113-14-2106#10/02.01.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” на осн. чл. 99 ал.1 и 98 ал.3 КСО е отменено Разпореждане № 12/12.11.2019г. като неправилно постановено и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на осн. чл. 68 ал.1,2 КСО, тъй като отговаря на изискването за навършена възраст 64г. и 02 мес. за 2019г. /роден е на ***г. и към датата на подаване на заявлението -  31.10.2019г. има навършена възраст 64г.02м.29д./, но не отговаря на условието за осигурителен стаж минимум 38 години и 08 месеца.

Признава се осигурителен стаж от втора категория – 02г.00м.18д. и от трета категория – 20г.01м.11д. или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 22г.08м.04д.

 Не е зачетен стаж за периода 01.08.1971г. – 31.08.1973г., отразен в Трудова книжка № 78, издадена на 01.04.1993г. от ДФ „САТТ“ – гр. Пордим /препис/ с мотив, че не е надлежно оформена, тъй като не е отразено пълното наименование на предприятието, записано е „1-ви май“ – Славяново и не са попълнени следващите – втора и четвърта колона. Записана е продължителността на трудовия стаж, положени са печати, но не и подписи за ръководител и счетоводител на предприятието. Посочено е, че трудовата книжка – препис е издадена след възникналия пожар в ДФ „САТТ“ – гр. Пордим и архивът е бил унищожен. Както и, че е без значение уведомяване по условията на чл.1 ал.5 от НПОС на лицето за доказването на стажа 1971г.-1973г. с образец от осигурителя или съхранителя на документи.

По представеното УП-30 изх. № 07/15.01.1996г., издадено от „САТТ“ ЕООД – гр. Пордим е зачетен стаж за периода 01.12.1992г. – 19.12.1994г., но за периода 21.01.1981г. – 01.12.1992г. не е зачетен, тъй като съгласно Удостоверение Изх. № 14-00-145/13.08.2018г., издадено от Община Пордим на основание писмо с изх. № 285/20.04.1993г. на РСПАБ – Плевен при възникнал пожар на 02.01.1993г. е изгоряла част от архивата на фирмата до 30.11.1992г., поради което липсват документи, доказващи трудов стаж.

         Разпореждането е получено на  10.01.2020г. с писмо с обр. разписка и представените документи за трудов стаж – военна, осигурителна и трудови книжки са върнати.

         На   30.01.2020г. в законния едномесечен срок съгласно чл. 117 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 б. „а“ КСО жалбоподателят оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен.

Посочва, че за периода 1971г. – 1973г. относно пълното наименование на предприятието, в което е работил и следващите втора и четвърта колони е направил справка в кметство гр. Славяново, откъдето бил насочен към ТПК „Цанко Кисьов“ – Плевен, но длъжностното лице не е намерило друга документация за посочения период. Обяснява, че трудовата му книжка е препис след възникналия пожар като старата му трудова книжка не е била изгоряла и преписът е снет от нея. А относно незачетения трудов стаж от 21.01.1981г. – 01.12.1992г. се позовава на издаденото удостоверение от „САТТ“ ЕООД, доказващо прослуженото време за втора категория труд от 13 г. 10м. и 28д. Второто разпореждане противоречи на преценката в издаденото първо разпореждане, че отговаря на изискването за трудов стаж като не се признават 16г.3м.19д. Затова моли да бъде преразгледано и да се вземе компетентно решение.

         С писмо Изх. № 1012-14-9 1/07.02.2020г. до жалбоподателя са изискани трудовите му книжки, които да представи в едномесечен срок от уведомяването, като е предупреден, че при непредставянето им в срок ще бъде постановено разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от регистъра на осигурените лица /чл.5 ал.4 КСО/ съгл. чл.1 ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Писмото е връчено на 12.02.2020г.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-22/28.02.2020г., с което потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно и възприел изцяло мотивите на пенсионния орган като основателни относно непризнатите периоди на трудов стаж. Посочил е, че разпореждането за отказа е издадено след изясняването на осигурителния стаж на лицето, при което е установено, че не отговаря на условията за отпускане на пенсия.

В мотивите си се позовал на чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според който осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал.4 т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. А съгласно ал.3 документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

За първия спорен период 01.08.1971г. – 31.08.1973г. не е признат осигурителен стаж заради нередовно вписване в трудовата книжка на пълното наименование на предприятието и липса на надлежна заверка с подписи на главен счетоводител и директор на предприятието.

А за втория спорен период – 21.01.1981г. до 01.12.1992г. не е зачетен осигурителен стаж предвид обстоятелството, че Удостоверение обр. УП-30 № 7/15.01.1996г. е издадено от „САТТ“ ЕООД – Пордим след възникналия пожар при осигурителя на 02.01.1993г. и не става ясно откъде са взети данните, отразени в издаденото удостоверение, предвид обстоятелството, че не са налични ведомости или друга първична документация, съдържащи данни за стажа и длъжността на лицето, както се сочи в удостоверението от Община Пордим. Зачетен е като осигурителен стаж само периода от 01.12.1992г. до 19.12.1994г. /2г. 00м. 18д/ за втора категория труд съгл. т.53а от ПКТП по издаденото удостоверение.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Разпореждането е издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен, а решението, с което е потвърдено, е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен и следователно от съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на предоставените от закона правомощия.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно признатия трудов стаж като е изложил подробни аргументи, в подкрепа на становището на пенсионния орган. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговаря на изискванията за форма, като съдържа мотиви.

Решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са неправилни.

Издаденото предходно Разпореждане № 12/12.11.2019г. е влязло в сила. С него пенсионният орган е направил първоначална преценка, въз основа на всички представени доказателства, че жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.1,2 КСО при наличието на общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд от 38г. 11м. 23 дни и до определяне на действителния размер на пенсията е отпуснал съгласно чл. 70 ал.12 КСО пенсия в минимален размер.

В оспореното разпореждане са посочени едновременно като правни основания - чл. 99 ал.1 КСО и чл. 98 ал.3 КСО за отмяната на влязлото в сила предходно разпореждане за отпускане на пенсията. Съгласно чл. 98 ал.3 КСО пенсионният орган може да поправи явни фактически грешки в издаденото разпореждане, като поправката има действие от деня на отпускането на пенсията. В случая не се касае до явна фактическа грешка, а до промяна на преценката на пенсионния орган относно правото на пенсия на жалбоподателя, тъй като е посочено, че разпореждането за отпускане на пенсията е неправилно постановено. Съгласно чл. 99 ал.1 т.2 КСО пенсионният орган може сам да измени или отмени влязлото в сила разпореждане по своя инициатива в изрично изброените различни хипотези. Не е посочено коя от тях се има предвид, но  от мотивите може да се направи извод, че се касае за чл.99 ал.1 т.2 б. „г“ – пенсията е неправилно отпусната. Ако се има предвид хипотезата на чл. 99 ал.1 т.2 б. „а“ – пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, в този случай това обстоятелство следва да бъде преди това доказано по съдебен ред.

В случая е извършена нова преценка на правото на пенсия на жалбоподателя, което е допустимо на осн. чл. 99 ал.1 т.2 б. „г“, когато пенсията е била неправилно отпусната.

Цитираното Удостоверение № 14-00-145/13.08.2018г., издадено от Община Пордим е приложено по пенсионната преписка, но е издадено на друго лице - Красимир Атанасов Влахов в уверение на това, че същият е работил в ДФ „САТТ“ – Пордим и затова касае само осигурителните права на това лице, но не и на жалбоподателя. В него се посочва, че при възникнал пожар на 02.01.1993г. / писмо от РСПАБ- Плевен с изх. № 285/20.04.1993г./ е изгоряла част от архивата на фирмата до м.12.1992г. и не могат да бъдат издадени документи като УП-2, Обр.30 за предишни периоди, които да послужат при пенсиониране, както и че ДФ „САТТ“ е пререгистрирана в „САТТ“ ЕООД през 1994г. Също така, че останалите документи се съхраняват в архива на РУСО – Плевен.

Ответникът е отговорил, че не разполага с писмото на РСПАБ - Плевен и затова то беше изискано служебно от РСПБЗН - Плевен. В отговор е посочено, че цитираното писмо с изх. № 285/20.04.1993г. не съществува и е представен Акт за регистриране на произшествие Изх. № 12/07.01.1993г. на РСПАБ – Плевен. От акта е видно, че на 02.01.1993г. е възникнал пожар в „Автостопанство“ – гр. Пордим, обект „Административна сграда“ на два етажа, собственост на „САТТ“ ООД- Пордим, който е засегнал покривната и подпокривната конструкция и в резултат на възникналия пожар е изгоряла покривната конструкция, обзавеждане и оборудване, спасени са първи етаж на сградата и съседен до нея магазин.

Това позволява да се направи извод, че при възникналия пожар на 02.01.1993г. е изгоряла покривната част от административната сграда на предприятието „САТТ“ ООД – Пордим, както и обзавеждане и оборудване на втори етаж, но е запазен първи етаж и следователно е засегната не цялата, а само част от архива на предприятието, а останалите документи се съхраняват в архива на РУСО – Плевен.

Издаденото от Община Пордим удостоверение не касае жалбоподателя, а друго лице и не може да служи като доказателство по пенсионната преписка, тъй като не доказва липсващи документи за трудов стаж на жалбоподателя, поради възникналия в предприятието пожар. Затова е необосновано позоваването на това удостоверение от пенсионния орган.

За доказване на трудовия си стаж жалбоподателят е представил ТК № 78 /препис/, издадена на 01.04.1993г. от длъжностно лице на ДФ„САТТ“ - Пордим, което е нанесло вписванията в трудовата книжка от 01.08.1971г. до 01.10.1992г. включително и е положило подпис и печат на фирмата, въз основа на наличните документи. Това кореспондира с твърденията на жалбоподателя, че неговата трудова книжка не е била напълно изгоряла и данните са снети от нея. Поради това нанесените вписвания в трудовата книжка за периода 01.08.1971г. – 31.08.1973г., доказващи трудов стаж от 1 година, 4 месеца и 23 дни следва да бъдат признати от пенсионния орган. Вписани са предприятието – „1-ви май“- Славяново, длъжността, датата на постъпване и на прекратяване на трудовото правоотношение и основанието, които са достатъчни за извършване на преценката за правото на пенсиониране, поради което посочените от пенсионния орган нередовности са несъществени. Пенсионният орган не се е позовал на правно основание, поради което заради констатирани нередовности по вписването не е признал периода за трудов стаж.

Относно втория непризнат период 21.01.1981г. – 01.12.1992г. освен ТК № 78/01.04.1993г. /препис/ за доказване на трудовия стаж е представено и редовно издадено Удостоверение Обр. УП- 30 с изх. № 07/15.01.1996г. от „САТТ“ ЕООД – Пордим. Удостоверението е надлежно оформено с подписите на длъжностното лице, завеждащо „Личен състав“, Гл.счетоводител и Ръководител на предприятието и доказва трудов стаж на жалбоподателя за периода 21.01.1981г. – 19.12.1994г. общо 13г. 10м. и 28д. за втора категория труд съгласно т.53а от ПКТП, тъй като е заемал длъжност „шофьор на Шкода б. рем. над 16т.“, с внесено ДОО – 45% - за втора категория труд.

Трудовият стаж съгласно чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се доказва освен с трудови, служебни или осигурителни книжки и с документ по утвърден образец т.е. с УП – обр. 30, каквото жалбоподателят е представил. Съгласно ал.3 трудовият стаж се доказва с посочените документи, които се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. А съгласно ал.5 в случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение и осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход на лицето.

Ето защо в случая пенсионният орган необосновано и незаконосъобразно не е зачел редовно издаденото УП обр. 30 с изх. № 07/15.01.1996г. от „САТТ“ ЕООД – Пордим.      

Жалбоподателят има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на 68 ал.1,2 от КСО, тъй като е навършил необходимата възраст – 64г. и 2мес. и е доказал общ трудов и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в размер на 38г. 11м. 23 д., което е удостоверил с трудови, осигурителна и военна книжка и удостоверение УП-30 съгласно изискванията на чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Поради което неправилно е било отменено влязлото в сила Разпореждане № 12/12.11.2019г. на пенсионния орган, с което това право е било признато и е отпусната пенсия в минимален размер до определянето й в действителен размер.

Решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон и целта му и следва да се отменят, а административната преписка да се върне на пенсионния орган, съобразно задължителните мотиви в настоящото решение по тълкуването и приложението на закона за произнасяне по заявлението на жалбоподателя за определяне на действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-22/28.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-2106#10/02.01.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което е отменено Разпореждане № 12/12.11.2019г. като неправилно постановено и на И.Й.Б. *** е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68 ал.1,2 КСО.

ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен за произнасяне по заявлението на И.Й.Б. ***/31.10.2019г. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и определяне действителния размер на пенсията.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/