Мотиви към присъда по НЧХД №6 по описа за 2021 г. на ВПРС
На 11.01.2021 г. е депозирана в РС - гр.В.П. частна тъжба
от Ц.Р.Д.
с ЕГН ********** против Я.Р.Я.
с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за престъпление от
частен характер по чл.130 ал.2
от НК. В частната тъжба е посочено, че: на 01.10.2020 г. в с.Д., общ.В.П.,
област Ш. на частната тъжителка от страна на подсъдимия били нанесени удари по главата, в областта на
челото и брадата, и по крака, с което й причинил болка и страдание.
С разпореждане от 19.03.2021 г. Я.Р.Я. е предаден на съд
по възведеното с частната тъжба обвинение.
Преди началото на съдебното следствие ведно с тъжбата частната
тъжителка, предявява срещу подсъдимия граждански
иск за причинени с престъплението по чл.130, ал.2 от НК, неимуществени вреди в
размер на 3000.00 лв. и имуществени такива в размер на 44.00 лв. Моли да бъде
конституирана като граждански ищец и да бъдат приетт
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от нея
граждански искове, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и
да й бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданските искове са
приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговарят
на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК
се разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частната тъжителка поддържа възведеното
обвинение и гражданските искове и предлагат на съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение и да му наложи справедливо
наказание, както и да уважи изцяло гражданските искове, да бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в едно от съдебните заседания и със защитник, в
следващите съдебни заседания се представлява от защитника и дава обяснения в
своя защита, като отрича да е нанасял удари на пострадалата. Защитата счита че обвинението не е
доказано по несъмнен начин и моли подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно,
ако съдът го признае за виновен моли да го освободи от наказателна отговорност,
като му наложи наказание на осн.чл.78а от НК в
минимален размер. Счита гражданските искове за неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Я.Р.Я. и частната тъжителка Ц.Р.Д. са ат и
сестра. Отношенията между двамата били обтегнати по повод неразрешени имуществени
спорове за наследствени недвижими имоти. На 01.10.2020 г. частната тъжителка
отишла с автомобила си в наследствения им имот в с.Д., общ.В.П., област Ш., на ул.“Г.Р.“№12, където
бил и подсъдимия. Ц.Д. започнала разговор с брат си Я.Я.,
относно варианти за делба на наследствения им имот, но вместо да я изслуша,
подсъдимия се ядосал. Започнал да крещи и да я обижда. След което й нанесъл
удар с глава в челото, литнал я по крака и я ударил с юмрук в долната челюст. Частната
тъжителка паднала на земята. На случилото се станали свидетели жената с която
живее подсъдимия във фактическо съжителство – Д.В.. Непосредствено след това при тях дошла и
дъщерята на В. – Й.И.. Без да направят опит да помогнат, тримата напуснали
имота и оставили частната тъжителка сама. Тъй като се чувствала зле, Д. легнала
в кухнята на къщата. Обадила се на сина си – Н.Д.и му разказала за случилото
се, помолила го да дойде и да я прибере от там, но той нямал кола. Пострадалата
сама се прибрала с лекия си автомобил в дома си в с.Х.К.. След като я видял
синът й я откарал в ЦСМП при МБАЛ-Ш., където била прегледана. На следващият ден
частната тъжителка била прегледана от личния й лекар и от специалист –
невролог, предписано й било медикаментозно лечение. На 05.10.2020 г. посетила и
съдебен лекар, който издал СМУ за установените травматични увреждания при
прегледа.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: част от показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.В. и Й.И., показанията на
свидетеля Н.Д., част от обясненията на подсъдимия и писмените доказателства,
медицински документи, СМУ, заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета
от съда.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частната тъжителка са се
намирали в наследствената им къща на частната тъжителка в в
с.Д., общ.В.П., област Ш., на ул.“Г.Р.“№12. Обстоятелството,
че на тъжителката били нанесени удари и
то именно от подсъдимия се доказва от писмените доказателства събрани и
кредитираните показания на свидетелите. Обстоятелството, че на тъжителката са
причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на св.Н.Д., син на
частната тъжителка, от които се установява повода за конфликта, отношенията
между частната тъжителка и подсъдимия преди конфликта и нанасянето на побой
върху частната тъжителка от подсъдимия. Съдът кредитира показанията на този
свидетел, който макар и да не е очевидец на нанасянето на ударите и поради
евентуалното наличие на предубеденост от изхода на делото, поради близките си
родствени отношения с пострадалата, излага наученото от нея относно нанесените
й удари, състоянието й след побоя и причиненото страдание. Показанията му
изцяло кореспондират с медицинската документация и заключението на СМЕ.
Съдът кредитира частта от показанията на свидетели В. и И.,
в частта им, в която посочват че е възникнал конфликт между подсъдимия и
частната тъжителка, в тази им част същите се подкрепят от събраните
доказателства по делото. В останалата им част, в която категорично отричат
подсъдимия да е нанасял удари на частната тъжителка, същите са изолирани и
противоречат на писмените доказателства и заключението на СМЕ. От медицинската
документация и подробното експертно заключение съдът прави единствено възможния
извод, че на частната тъжителка са причинени травматични увреждания по време,
начин и от лицето, което същата посочва. Механизма на причиняване е установен в
СМЕ и отговаря на изложеното в тъжбата. Не са установени други лица, които да
се посещавали по това време частната тъжителка в посочения имот и да се й
нанесли удари. Съответно нанесените травматични увреждания не могат да бъдат
получени при падане. Показанията на свидетелите в некредитираната им част съдът
приема за заинтересовани от изхода на делото, поради близките отношения с
подсъдимия.
Съдът кредитира частта от обясненията на подсъдимия, в
която той разказва къде, кога и по какъв повод се е срещнал на пострадалата,
отношенията им преди конфликта, поведението на пострадалата, възникнали нов
конфликт при срещата им. В тази им част същите се подкрепят от събраните
писмени доказателства и кредитираните свидетелски показания. В останалата им
част, в която отрича категорично да е нанасял удари на пострадалата, същите са изолирани
и противоречат на писмените документи и на заключението на СМЕ. Поради което
съдът ги приема за изцяло защитни, а не като източник на доказателства.
От заключението на приетата съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни по отношение на частната тъжителка се
установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето
и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частната тъжителка
били причинени кръвонасядане в областтана
десния хоризонтален клон на долната челюст до брадичката, шийночерепен
синдром, кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица-средна трета, палпаторна
болезненост в областта на челото в ляво, без видими травматични увреждания. В
следствие на нанесените травматични увреждания на частната тъжителка са причинени болка и страдания без
разстройство на здравето.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че подсъдимия е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от
НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите
действия е въздействал на организма на частната
тъжителка, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и
системи. На частната тъжителка са
причинени болка и страдания без разстройство на здравето.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимият внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното
увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер,
като е целял настъпването на съставомерния резултат;
Мотивът за извършване на престъплението е конфликт между
подсъдимия и частната тъжителка по повод неразрешени имуществени спорове за
наследствен имот.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна
културна на подсъдимия.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента
на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, ниската обществена опасност на деянието и дееца, изострените отношения
между брат и сестра.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130,
ал.2
от НК
към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e
предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева. Съобразно
разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието,
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага административно наказание “глоба” в размер от 1000 лв. до 5000лв.,
когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване
от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени
преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези
обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С
оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание
"глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв.
Така определения размер на наказанието,
съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за
претърпените от частната тъжителка неимуществени в резултат на престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от
закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна
на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/.
Нанесени са няколко травматични увреждания на
пострадалата, придружени с викове и
обиди от страна на подсъдимия, претърпени са болки и страдания от уврежданията,
посетени са ЦСМП, личен лекар, лекар специалист,
предписано е медикаментозно лечение.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка
с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52
от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания
граждански иск за неимуществени да бъде уважен до размер 1000.00 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Основателен е и
гражданския иск за имуществени вреди в предявения размер, т.к. са приложени по
делото писмени доказателства за реализирани разходи за лечение. Поради което
съдът го уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждане. Подсъдимият
следва да заплати на частната тъжителка и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в
този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на
държавата държавната такса върху
уважената част на гражданските искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: