Р Е Ш Е Н И Е
№
392
гр.
Велико Търново, 15.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на тридесети ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 448/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело е образувано по жалба изпратена от ТД на НАП - Велико Търново жалба от
„Лори – Д.Й.“ ЕООД, гр. Велико Търново чрез *** П.Ч., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11209/12.05.2022 г.
издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - В. Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, потвърдена с Решение № ГДФК – 53/30.05.2022 г. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК.
С жалбата,
приложената на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ - запечатване на
търговски обект – сергия за плодове и зеленчуци № 167 и 168 в гр. Велико
Търново, стопанисван от оспорващото дружество и забрана на достъпа до него за срок
от 14 дни, се оспорва като незаконосъобразна. Жалбоподателят
твърди, че в края на деня, преди проверката, оставил в касата около 2 лева на дребни
монети, а сутринта, в деня на проверката - още 60 лева и веднага след като
продал домати на първия клиент за деня не успял да издаде му касова бележка,
тъй като клиентът не изчакал отразяването на покупката в апарата. Признава, че
не направил възражения на място, но това се дължало само на притеснението му.
Оспорва заповедта и като процесуално незаконосъобразна с доводите, че липсвали
мотиви за продължителността на приложената ПАМ и за съразмерността й по смисъла
на чл. 6, ал. 2 от АПК. По изложените мотиви се претендира отмяна на процесната
ПАМ или изменението в посока на намаляване на срока й до минималния. Не
претендира разноски.
Ответната страна – Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ към ГДФК в ЦУ на НАП, се представлява от юк П. С.,
който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената
заповед. Счита, че събраните доказателства установяват извършването на твърдяното
нарушение – неиздаване на касова бележка, като намира че и в съдебното
производство не са ангажирани такива, че дружеството жалбоподател е издало фискална
бележка за процесната операция по продажба на доматите на 07.05.2022 г. и така същото
не спазва изискванията на закона всички случаи на продажби да се регистрират
във ФУ по надлежния ред. Ето защо иска от съда да отхвърли жалбата срещу ПАМ и
да присъди на НАП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 240 лева.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища от страните прие за установено следното:
На 07.05.2022 г., в 10:50 часа е извършена проверка на обект – сергия за
плодове и зеленчуци № 167 и 168, находящ се в гр. Велико Търново, бул. България
№ 1 (където се намира Общинския пазар), който обект е стопанисван от „Лори – Д.Й.“
ЕООД, гр. Велико Търново. Проверката е документирана с Протокол за извършена
проверка сер. АА № 00043990/07.05.2022 г., приложен по делото. В рамките на
тази проверка е констатирано, че лицето, в качеството си на задължено лице по Наредба
Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стока,
чрез издаване на касова бележка от въведеното ФУ на обекта. Този извод е направен,
след като проверяващият инспектор по приходите А.М.извършил контролна покупка
на стока – 1.220 кг. розов домат на стойност 6.10 лева, платена в брой с 6
монети от по 1 лев и 1 монета от 10 стотинки, която сума Д.П.Й.– управител на
дружеството стопанисващо сергията приел, но не издал касова бележка за приетото
плащане на стоката. Не се спори, че касов бон не издаден и по-късно - в рамките
на самата проверка или до приключване на деня (със съответния дневен финансов
отчет), а това се установява и от Отчета от КЛЕН от същата дата. Същевременно,
при самата последваща проверка на място (след контролната покупка) била
извършена проверка на касата, като присъстващият на цялата проверка (и
осъществил процесната покупко- продажба) управител на „Лори – Д.Й.“ ЕООД, гр.
Велико Търново лично изброил намерените в касата 68 лева, докато ФУ не е отчитало
нито внесени, нито изведени пари от касата. Предвид фактическата наличност на тези
суми, нулевите отчети на ФУ, липсата на касова бележка и констатациите от
контролна проверка е направен краен извод за касова разлика между наличните и
отчетените пари на стойност 68 лева, който от своя страна обосновава и горния
правен извод, че лицето, в качеството си на задължено лице по Наредба
Н-18/13.12.2006 г. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуга,
чрез издаване на касова бележка от въведеното ФУ на обекта.
На това основание,
което изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н
18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1, б. „а“ от
същия закон, спрямо ЮЛ е приложена ПАМ запечатване на търговския обект и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
Според текстовата
част на заповедта за прилагане на ПАМ при определяне конкретно на
продължителността на мярката е отчетен размер на неотчетената продажба,
местоположението на обекта, характера на дейността му и цялостното поведение на
търговеца. Посочено е, че ПАМ е предназначена както да охрани интересите на
фиска, като се прекратят подобни противоправни практики, така и за да се даде
възможност на търговеца да реорганизира дейността си и създаде нормална
организация на отчетността на плащанията (т.е. да коригира поведението си).
Процесната заповед
за прилагане на ПАМ е връчена на управителя на дружеството – адресат на 27.05.2022
г.
Недоволно от нея,
дружеството е оспорило ПАМ по административен ред, като жалбата му е отхвърлена
с Решение № ГДФК – 53/30.05.2023 г. на директора на съответната дирекция в ЦУ
на НАП, който е изложил подробни мотиви за законосъобразността на ПАМ.
Потвърдителното решение е връчено на оспорващото дружество на 07.06.2022 г.
Недоволно от него
дружеството е оспорило ПАМ и по съдебен ред, с жалба постъпила в ТД на НАП –
Велико Търново на 20.06.2022 г., която е препратена на настоящия съд и въз
основа на нея е образувано това дело.
В хода на делото
като доказателства са приети матиралите от преписката. Жалбоподателят първоначално
е поискал събирането на допълнителни гласни доказателства в потвърждение на твърдените
от него факти и опровергаване на констатациите на контролните органи, но в
последствие сам се е отказал от това си искане.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване
в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ № №
11209/12.05.2022 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"
- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на
чл. 186, ал.
3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и на основание заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 21 от делото) на
изпълнителния директор на НАП, поради което е валиден.
Съдът намира, че
заповедта за прилагане на ПАМ е постановена в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити. Неоснователни са наведените от оспорващото дружество
възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, в
нарушение на чл. 59, ал. 2
от АПК - в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание
на приетите за установени от административния орган факти и посочване на
правното основание за прилагането на ПАМ, както и за нейната продължителност,
като подробни съображения за това съдът ще изложи по-долу.
В хода на
административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията
си по чл. 26 и сл.
от АПК, като са извършили проверката си на място, в присъствието и
на управителя на дружеството – жалбоподател, на който е предоставена възможност
да ангажира допълнителни доказателства, след като са доведени до знанието му установените
факти с връчване на екземпляр от протокола от проверката.
Не се откриват и пороци,
засягащи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпа до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник.
В нормата на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Следователно всяко нарушение на тези норми, вкл.
неиздаване на касова бележка за продажба на услуга представлява неспазване на реда
или начина за издаване на този документ за продажбата и обосновава прилагането
на ПАМ от вида на процесната. Това е така, защото, съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се
издава при извършване на плащането, а
според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган налага на
търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Законът
определя момента, в който следва да се издаде бележка различно – в зависимост
от вида на търговията – директна или разносна. В общия случай, на директната
търговия, какъвто е и процесният, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. След като в
случая не се спори, че е извършена продажба на стока и след приключването й е
извършено плащане, като платената сума е приета от управителя на жалбоподателя,
то с приемането на платена сумата, е било дължимо и издаването на касова
бележка. След като липсва касова бележка при извършване на плащането е
извършено нарушение на реда и начина на документиране на продажбата и е
изпълнено материално правното условие на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
за прилагане на процесната ПАМ.
Тук е мястото да се
посочи, че няма как се кредитират твърденията в жалбата на управителя на
дружеството, че същият не издал касова бележка, защото клиентът (св. М.–
инспектор по приходите) не изчакал. Самото издаване на касовата бележка става
или би следвало да става едновременно с приемане на плащането. Няма как
плащането да е прието и за това да имало достатъчно време, а бележката да не е издадена,
защото същото това време е било недостатъчно. Нещо повече, ако стопанските
операции се отчитаха вярно, следваше да има показано във ФУ както постъплението
в касата на платените и приети 6.10 стотинки лева, така и твърдените предходни като
„служебно въведени“ суми от около 60 лева за деня. А би следвало най-после и
касата да показваше наличните от предходния ден около 2 лева на монети. Ясно е,
че нито една от тези операции не е отразена във ФУ и няма как вината за това да
е на клиентът при самата проверка. Накрая, самото плащане на стоката не е спорен
факт и ако се касаеше единствено за въпрос на време и липса на кооперативност от
страна на клиента (да получи касовия бон), то е логично касовият бон да е бил поне
издаден (макар и невръчен), пък дори и непосредствено след като клиентът се е
представил като проверяващ, но в случая не е така – не е спорно, че не само при
приемане на плащането, но и след това касов бон изобщо не е бил издаден, като това
е установено при проверката, в който вече клиентът е участвал в качеството си
на инспектор по приходите в ГДФК, но не се и спори по делото.
Касовата бележка (фискалния
бон) е първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко
отделно плащане в брой при доставка на стока или услуга, независимо дали за
тази доставка е издадена фактура. Съгласно на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ търговецът за всяка продажба да издава касова бележка, която
се предава на клиента едновременно
с получаване на плащането. След
като плащането е прието, то няма съмнение, че е следвало да бъде издаден и
касова бележка. Такава касова бележка както в хода на проверката, така и по
делото няма. След като това е така, в настоящия случай нарушението е установено
по безспорен начин от контролните органи. Само по себе си установяването на
нарушението е единствено и достатъчно условие органът по приходите да приложи
ПАМ и последният не разполага с други юридически равностойни варианти, поради
което преценката относно обществената значимост на административното нарушение,
включително поредността му и причиняването или не на щети на фиска, е направена
от законодателя, а не е предоставена на органа по приходите. При описаните
по-горе факти са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал.
1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС и органът няма право на преценка.
Всъщност единствената
преценка, която дължи административният орган при прилагането на ПАМ от вида на
процесната, е тази по отношение на срока на ПАМ и такава е била направена от
органа. Видно от самата заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок на
действие на ПАМ като съобразени са посочени следните обстоятелства: мястото на
обекта – на централния кооперативен пазар в града, вида и обема на
упражняваната в обекта търговска дейност – обект, който включва сергия с две
работни места (или 2 сергии), размера на неотчетената продажба и поведението на
търговеца. Направено е заключение, че е налице възможност за реализиране на
значителни обороти, а оттам и укрити приходи от задълженото лице.
Неотразяването на продажби/плащания и неиздаването на фискален касов бон за тях
е преценено, че накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика,
като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да
бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води до неправилно
определяне на реализираната печалба. Посочено е, че нарушението води директно до
укриване на приходи, а спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина е
важно условие за защита на обществения интерес. Така с неиздаването на
изискуемата по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект
продажба при всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. При
определяне на срока в размер на средно допустимия е посочено, че се отчита и
нужното време на дружеството да организира дейността си, че да не извършва това
нарушение за напред.
Съдът намира, че
заповедта за прилагане на ПАМ съдържа достатъчно и то относими мотиви за
продължителността й, тъй като всички горепосочени факти са именно такива. В
заповедта за прилагането на ПАМ са посочени като такива конкретни факти, които са
релевантни – напр. местонахождението на проверения обект (в голям областен град,
на централния пазар), естеството на дейността (свързана с две сергии за
продажба на бързооборотни стоки и голям човекопоток от клиенти, което има
значение както за мащабите на укритите приходи, така и необходимото време за
реорганизация на търговеца), както и конкретния размер на укрития приход, който
е стойността само на една услуга. Тези обстоятелства не са общи и абстрактни. Правилно
е преценена степента на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установеното нарушение във времето, тъй като се касае
за обект в голям областен град, който постоянно има многочислена клиентела. На
последно място в тази връзка, дори да се приеме, че издателят на заповедта не е
мотивирал достатъчно ясно за адресата продължителността на ПАМ, то безспорно
горестоящият орган е сторил това в потвърдителното си решение, в което е
изложил кратки, но ясни и много конкретни мотиви в тази насока.
В заключение, съдът
намира, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид
тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на
мярката, при 30-дневен максимален срок правилно (тоест под средния размер). В
случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност, тъй като срокът от 14 дни е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
На края, заповедта е
издадена и в съответствие с целта на закона, а именно предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за
осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. В този смисъл е Решение № 755 от 17.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 9649/2018 г., Решение № 9497 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 4657/2020 г., I о. Видно от изложените в нея мотиви, мярката цели да
постигне промяна в начина на извършване на дейността в търговския обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността, без укриване на приходи, а
индиректният – недопускане на вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване
на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото
към момента на постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в
търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго
нарушение, свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет, правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения.
По изложените мотиви
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в определената
форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което по отношение на нея не са налице
основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, а и предвид възражението за прекомерност на процесуалния
представител на жалбоподателя размерът на възнаграждението за ответника следва
да е в минимален размер от 100 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, Четвърти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лори – Д.Й.“ ЕООД, гр. Велико
Търново против Заповед за налагане на ПАМ № 11209/12.05.2022 г. издадена от
Началник отдел "Оперативни дейности" - В. Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, потвърдена с Решение № ГДФК – 53/30.05.2022 г. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК.
ОСЪЖДА „Лори – Д.Й.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление *** с ЕИК ********* да плати на Национална агенция за приходите –
гр. София разноски за настоящето дело в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: