Определение по дело №2261/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.176 от АПК. Постъпили са три молби от Х.Д.Х. със с.д. №2095/10.02.2023г., с.д.№2096/10.02.2023г. и с.д. 3612/08.03.2023г.

Основното съдебно производство е приключило с решение на Варненския административен съд, с което са оставени в сила решение №1049/13.04.2022г. и решение №2121/29.06.2022г. и двете на Варненския районен съд /ВРС/, постановени по гражданско дело №7490/2021г. С първото по реда първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на Х.Д.Х. против акт №РД12-02-750-1/11.05.2021 г. на ОС „Земеделие“ Варна, с който е оставено без разглеждане искането за поправка на явна фактическа грешка в решение №716/07.07.2000 г. на ПК-Варна. С второто решение на ВРС е оставена без уважение молбата на Х.Х. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №1049/13.04.2022 г. на Варненския районен съд по гражданско дело №7490/2021 г.

След постановяване на съдебното решение са постъпили три молби от Х.Д.Х., както следва: с.д.№ 2095/ 10.02.2023г., с.д.№ 2096/10.02.2023г. и с.д. № 3612/ 08.03.2023г. Същите са били изпратени на ответника и на заинтересованите лица за становище, като са постъпили два отговора от Общинска служба „Земеделие“ - Варна: с.д. №4577/24.03.2023г. по молби на Х.Х. от 10.02.2023г. със с.д. №2095 и №2096, както и молба от ответника с.д.№ 5458/07.04.2023г. с изразено в нея становище по молба на Х.Х. с.д. № 3612/08.03.2023г. Останалите страни по делото не са дали отговор в указания от съда срок.

Според ответника – Общинска служба „Земеделие“ гр.Варна, молба с.д.№ 2095/10.02.2023г. на Х.Х. е недопустима, предвид Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г., тъй като е касаторът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Подчертава се, че по време на съдебното производство Х.Х. в качеството си на касатор не е направил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради което молбата му за неговото изменение от 100 лева на 50 лева е неоснователна. Отделно от това, ответникът сочи, че присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение е в минимума, определен в нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Иска се съдът да остави без разглеждане молба с.д.№ 2095/10.02.2023г. като недопустима и евентуално да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Ответникът намира молба с.д. № 2096/10.02.2023г. на Х.Х. за неоснователна, тъй като не е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на приложимия чл.247 от ГПК. Твърденията на касатора за допусната такава всъщност се отнасят до правните изводи на съда и целят промяна на формираната в съдебното решение воля. С тези аргументи, ответната страна иска съдът да я остави без уважение.

По молба с.д. № 3612/08.03.2023г., ответната страна е на мнение, че е недопустима и в условията на евентуалност – неоснователна. Подчертава се, че поисканата поправка на очевидна фактическа грешка по съществото си представлява оплакване за неправилност на касационното решение, поради което иска тази молба да бъде оставена без уважение.

Касационната инстанция извежда следните правни заключения по трите горепосочени молби на Х.Х.:

С постъпилата първа молба от Х.Х. с.д. №2095/10.02.2023г. е поискано изменение на касационното решение в частта на присъденото в полза на Общинска служба „Земеделие“ – Варна юрисконсултско възнаграждение, което да бъде намалено от 100 лева на 50 лева. Със същата молба е поискано изменение – намаление от 500 лева на 100 лева и на присъденото в полза на заинтересованата страна С.С.П. адвокатско възнаграждение, който в дадения от съда срок не е изразил становище по това искане на Х.Х..

Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела /каквото е настоящото/, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Следователно, присъденото с касационното решение юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна е в минималния размер и не може да бъде намалено, поради което в тази част молбата на Х.Х. е неоснователна е трябва да бъде отхвърлена. Същото се отнася и за размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованото лице С.П., което е определено от касационния съд в минимума, предвиден в чл.8 ал.3 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От една страна, извън правомощията на съда е да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално-определения в нормативната уредба размер. От друга страна, това искане на Х.Х. е неоснователно и защото същия не е направил възражение за прекомерност, което е можело да бъде заявено валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, съгласно Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г.

Постъпила е втора молба от Х.Д.Х. с.д. 2096/10.02.2023г., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №79/26.01.2023г., постановено по настоящото дело, която според молителя е допусната на стр.8 ред 1. На отбелязаното място, касационната инстанция е посочила, че по правен спор относно материалното право на собственост върху процесните имоти е имало образувано исково производство по гражданско дело №3014/2012г. по описа на Варненския окръжен съд приключило с влязло в сила решение, с което Х.Х. е бил осъден на основание чл.108 от Закона за собствеността да предаде владението върху спорните имоти на наследниците на М. С.П., реституирани с решение №533/15.07.1998г. на Поземлена комисия гр.Варна. Молителят смята, че това отбелязване представлява очевидна фактическа грешка, тъй като според него владението върху имот 3225 от 600 кв.м в с.о.“Зеленика“ не е било възстановено по силата на цитираното съдебно решение, предвид това, че имота липсва в плана на новообразуваните имоти от 2002г., одобрен от областния управител на област Варна. Друго основание за твърдяната от Х.Х. очевидна фактическа грешка се изразява в наведеното от него обстоятелство, че след рекултивацията на кариерата, земята е била възстановена като държавна на ТКЗС, а не на ДЗС „Д.Кондов“.

Поправката на очевидна фактическа грешка не е ограничено във времето, поради което молбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Производството по чл.175 от АПК се провежда по почин на съда или по искане на страна и на поправка подлежи очевидна фактическа грешка, представляващи писмени такива, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, т.е. несъответствие между формираната воля в мотивите на решението и нейното изразяване в диспозитива. Искането на Х.Х. не цели поправка на очевидна фактическа грешка, а по същество е насочено към промяна в мотивите на съдебното решение водеща до различна воля на съда относно възприемане на доказателствата по делото и фактическите установявания, както и формиране на други правни изводи, което би обусловило несходен на първоначалния правен резултат. Подобна подмяна е недопустимо да бъде извършена по реда на чл.175 от АПК.

Гореизложеното обуславя необходимостта от отхвърляне на молба от Х.Д.Х. с.д. 2096/10.02.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка на стр.8 ред 1 в решение №79/26.01.2023г., постановено по касационно административно дело № 2261/2022г. на Варненския административен съд.

С третата си молба със с.д.№ 3612/08.03.2023г., Х.Д.Х. е направил опит за пояснение на молбата с.д.№2096/10.02.2023г., с която е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в касационното решение, едновременно с това в нея има искане съдът да задължи ОСЗ-Варна да поправи решение №533/98г. и №716/2000г. като в него се запишат имотите възстановени с кадастралния план от 1959г., вместо имоти 441 и 445. Следователно, тази молба представлява искане за допълване на съдебното решение, постановено от Варненския административен съд по настоящото дело.

Допълването на съдебно решение е регламентирано в разпоредбата на чл.176 от АПК и може да бъде поискано от страна по делото в едномесечен срок от постановяването му. В настоящия случай, решение №79 на Варненския административен съд /което е необжалваемо, поради касационния му характер/ е постановено на 26 януари 2023г. и искането за допълването му би било допустимо, ако беше извършено до 26 февруари 2023г. Молбата на Х.Х. с основание чл.176 от АПК със с.д.№ 3612 е подадена на 8 март 2023г., т.е. извън законоустановения срок, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл.175 ал.2 от АПК и чл.176 ал.2 от АПК, на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Варненският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Х.Д.Х. с.д. 2096/10.02.2023г., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №79/26.01.2023г., постановено по касационно административно дело №2261/2022г. по описа на Варненския административен съд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Х.Д.Х. с.д. 2095/10.02.2023г., с която е поискано изменение на решение №79/26.01.2023г., постановено по касационно административно дело №2261/2022г. по описа на Варненския административен съд в частта на присъдените с него съдебни разноски в полза на Общинска служба „Земеделие“ гр.Варна и в полза на С.С.П..

В тази част настоящото определение не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от Х.Д.Х. е със с.д.№ 3612/08.03.2023г., с която е поискано допълване на решение №79/26.01.2023г., постановено по касационно административно дело №2261/2022г. по описа на Варненския административен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН