№ 144
гр. Г., 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от "Инвестбанк" АД, ЕИК
*********, подадена чрез юр. Н. Н., против определение № 260460/11.11.2021
г. по гр. д. № 1783/20 г. на РС - Г., с което е прекратено производството по
делото, поради липса на компетентност, на осн. чл. Раздел 4, чл. 18, т. 2 във
вр. с чл. 17, б. "б" от Регламент ЕО 1215/2012 г. и е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 3420/20.07.2020 г. и
изпълнителен лист от 20.07.22020 г. издадени по ч. гр. д. № 979/2020 г. на
ГРС.
В жалбата се твърди, че определението на РС - Г. е неправилно, поради
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На
първо място съдът не е съобразил и обсъдил обстоятелството, че
производството по делото е образувано на осн. чл. 422 във вр. с чл. 414 от
ГПК, а именно по повод подадено от длъжника възражение срещу издадена
заповед за изпълнение. Съгласно нормата на чл. 422 от ГПК искът се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Към момента на подаване на заявлението, компетентността на
българският съд е обоснована, тъй като длъжникът е имал разрешение за
постоянно местопребиваване към този, единствено релевантен момент. Освен
това на осн. т. 8.9 от ОУ, които са неразделна част от договора за банков
кредит, кредитополучателят е следвало незабавно да уведоми банката при
1
всяка промяна на адреса, което не е сторено от длъжника Т. Л.. Дори да има
промяна в адреса, то тя е настъпила след образуване на заповедното
производство, поради което не влияе на определената международна
подсъдност, като подсъден на българския съд. На второ място съдът
неправилно е приел, че следи служебно, без възражение от ответната страна,
за наличието или липсата на международна компетентност. Съгласно чл. 27 и
чл. 28 от Регламент № 1215/2012 е установено правилото съдът да следи
служебно само за изключителна компетентност, а във всички останали
случай, само ако изрично е сезиран, като в подкрепа на твърдяното цитира
практика на ВКС. На трето място неправилно съдът е приел, че следва да се
приложи защитна компетентност при потребителските договори, установени
в чл. 17 във вр. с чл. 18, пар. 1 от Регламента. Същата не се прилага по
отношение на всички потребителски договори и не е абсолютна. Подробно се
обосновава неприложимостта на чл. 17, б. "а" и "б" от Регламента в
процесния случай. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да
се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Назначеният особен представител на насрещната страна по жалбата Т.
Л., не взема становище.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК имащ за предмет установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца по договор за потребителски
кредит № 665/05.10.2018 г. сключен с ответника Т. Л., който има качеството
на потребител. Съгласно чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 17, б. "б" от Регламент
1215/2012 съдът не е международно компетентен да разгледа спора по делото,
тъй като делата във връзка с договорите сключени с потребител са извън
търговската му дейност или професия и компетентността се определя по реда
на раздел 4 от Регламента. Съгласно чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 17, б. "б" от
Регламента, ако делото се отнася за заем изплатим на вноски, или за всяка
друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажба на стоки,
другата страна може да предяви иск срещу потребител в съдилищата на
държавата членка, където има местоживеене потребителя. Съдът е приел, че
2
разрешението за продължително пребиваване на ответника Т. Л., с
регистрирана адрес в РБългария, е изтекло на 02.09.2021 г. и от събраните
данни се установявало, че същият не живее на адреса в с. Н., общ. Г.. Същият
е гражданин на ФР Г., напуснал е на 21.01.2019 г. страната и няма
местоживеене в България, в частност в района на РС- Г., поради което
българският съд не е компетентен да разгледа делото. На основание така
приетото съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 979/20 г. по описа на РС - Г. и е
прекратил производството по гр. д. № 1783/2020 г. по описа на РС - Г., поради
липсата на международна компетентност на осн. чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 17, б.
"б" от Регламент 1215/2012г.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Не се спори, че длъжникът Т. Л. и гражданин на ФР Г. и същият е
пребивавал на територията на Република България с разрешение с
продължително пребиваване ЛН ********** издадено до 02.09.2021 г.
Неоснователно е наведеното възражение от жалбоподателя, че
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че производството
по предявения иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК е образувано, поради подадено
възражение от ответника в заповедното производство и към този момент
следвало да се преценява компетентността на съд да се произнесе по спора.
Видно от приложеното заповедно производство - ч. гр. д. № 979/20 г. по
описа на РС - Г., същото е образувано въз основа на заявление от
"Инвестбанк" АД, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против Т. Л.. Съдебният
изпълнител З. В. е уведомила заповедния съд, че поканата за доброволно
изпълнение, с приложената заповед за изпълнение № 3420/20.07.2020 г., е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, с определение № 260173/14.10.2020 г., заповедният съд е указал на
банката, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
отношение на Т. Л., т.е. същият не е възразил срещу заповедта за изпълнение
и не знае за образуваното срещу него заповедно, респ. исково производство,
каквито твърдения се навеждат от жалбоподателя в частната жалба.
Неоснователно е и наведеното възражение, че в нарушение на
процесуалните правила, съдът служебно, без съответно възражение, се е
3
произнесъл по въпроса за международната си компетентност по така
предявения иск. Служебна проверка за международна компетентност по
Регламент 1215/2012, респ. прекратяване на производството по делото поради
липса на такава, сезираният съд извършва само по отношение на
изключителната компетентност по чл. 25 от Регламента. При констатация за
липса на изключителна компетентност на съд на друга държава членка, съдът
следва да пристъпи към връчване на препис от исковата молба на ответника,
след което да извърши преценка на международната си компетентност в
зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ. оспорването
или не на компетентността му и евентуално да извърши последваща проверка
за наличието на други основания за своята международна компетентност –
споразумение за избор на съд (пророгация на компетентност по чл. 25),
компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори
(раздели 3, 4 и 5), обща компетентност (чл. 4), специална компетентност
(раздел 2). В този смисъл, по ч. гр. д. № 522/2015 г. на ІІІ ГО, ВКС приема, че
освен в хипотезата на изключителна компетентност на съд в друга държава-
членка, сезираният съд не може да се произнесе служебно по международната
си компетентност преди да е изпълнена процедурата по изпращане на препис
на исковата молба на ответника.
В конкретния случай, видно от гр. д. № 1783/20 г. по описа на РС - Г.,
на ответника Т. Л. е изпратен препис от исковата молба, на осн. чл. 131 от
ГПК, но от събраните данни е установено, че същият не се намира на
регистрирания адрес в с. Н., общ. Г., не е установен друг адрес по месторабота
на ответника и от ОД на МВР - Г., Група Миграция съдът е уведомен, че
ответника е напуснал РБългария на 21.01.2019 г., като не разполагат с други
данни същият да се е завръщал в страната. В тази връзка му е назначен особен
представител, който е подал отговор. Т.е. съдът е изпълнил задължението си
по връчване на исковата молба на ответника, но същият изобщо не се явил
пред съда и не е могъл да направи възражение за компетентността на същия,
поради което правилно съдът, в тази хипотеза служебно е извършил проверка
дали е международно компетентен въз основа на останалите разпоредби на
Регламента.
Неоснователно е и наведеното възражение за неприложимост на
уредената защитна компетентност при потребителски договори, установена в
чл. 17, б. "б" във вр.с чл. 18, пар. 1 от Регламента. С предявения иск пред
4
първоинстанционния съд се иска да се установи вземането на кредитора
спрямо длъжника по договор за потребителски кредит № 665/05.10.2018 г.
Ответникът е гражданин на ФР Г. и не е установено същият да има обичайно
местоживеене в РБългария към предявяване на иска, както и към депозиране
на заявлението по чл. 417 от ГПК пред заповедния съд. Процесният договор
за кредит е потребителски, като ответникът е физическо лице и няма данни
същият да е сключен за обслужване на търговската дейност или професия на
ответника, т.е. компетентността на съда се определя по правилото на чл. 17
във вр. с чл. 18 §1 от Регламента. Разпоредбата на чл. 17 от Регламента не
изисква едновременното и кумулативно наличие на всяко едно от
допълнителните условия по б. "а", б. "б" и б. "в" за да се определи договора
като потребителски, а е достатъчно наличието само на едно от тях. Буква "б"
на чл. 17 пар. 1 от Регламента съдържа две хипотези, а именно договорът е
потребителски, когато се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или
за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата
на стоки. Двете хипотези, свързани със съюза "или", трябва да се разглеждат
като самостоятелни и независещи една от друга, а изискването кредитът да е
предоставен за финансиране на продажбата на стоки е относимо само към
втората категория договори - тези, които са различни от договора за заем,
изплатим на вноски, но с оглед на съдържанието и последиците си могат да
бъдат разглеждани и като форма на кредитиране на лицето за покупката на
стоки. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в определение №
171/11.05.2021 г. по ч. гр. д. № 678/2021 г., ІV г. о., ВКС; определение №
60287 от 30.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3086/2021 г., IV г. о., ГК.
Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел,
че не е международно компетентен да се произнесе по предявения иск на осн.
чл. 17, пар. 1, б. "б" във вр.с чл. 18, пар. 1 от Регламент № 1215/2012 и
обжалваното определение от РС- Г. следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260460/11.11.2021 г. постановено по гр.
д. № 1783/20 г. от Районен съд Г., като правилно и законосъобразно.
5
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6