№ 67989
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110122737 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 108865/31.05.2022г. на /ФИРМА/,
ЕИК ********* срещу ЦВ. Т. Т., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 4 000,00 лева (четири хиляди
лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 459340/13.10.2020г., ведно
със законната лихва за периода от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 503,79
лева (петстотин и три лева и 79 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
13.10.2020 г. до 06.07.2021 г., сумата 398,56 лева (триста деветдесет и осем лева и 56
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 01.04.2022 г., за
сумата в размер на 2 257,02лева (двe хиляди двеста петдесет и седем лева и 02 стотинки),
представляваща договорна неустойка за период от 13.10.2020 г. до 06.07.2021 г. и за сумата
в размер на 1 000,00лева (хиляда лева), представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.01.2022 г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 26.07.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 4 000,00 лева (четири
хиляди лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 459340/13.10.2020г.,
ведно със законната лихва за периода от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
503,79 лева (петстотин и три лева и 79 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 13.10.2020 г. до 06.07.2021 г., сумата 398,56 лева (триста деветдесет и осем лева
и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 01.04.2022 г.
и за сумата в размер на 254,26 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от
заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 2
257,02лева (двe хиляди двеста петдесет и седем лева и 02 стотинки), представляваща
1
договорна неустойка за период от 13.10.2020 г. до 06.07.2021 г. и за сумата в размер на 1
000,00лева (хиляда лева), представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на
01.01.2022 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 13.10.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за договорна неустойка, чийто
размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит и начислена
еднократно неустойка за забава, след като е присъдена мораторна лихва, обосновава
вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да
бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 85840/29.04.2022г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу ЦВ. Т. Т., ЕГН
**********, за сумата от 2 257,02лева (двe хиляди двеста петдесет и седем лева и 02
стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 13.10.2020 г. до 06.07.2021 г. и
за сумата в размер на 1 000,00лева (хиляда лева), представляваща неустойка за забава,
начислена еднократно на 01.01.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
2
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3