Решение по дело №356/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Г. П. Ц. от [населено място], [жк], бл.6 ,вх.А, ап.9,чрез адв. Т. К. от АК-Благоевград със съдебен адрес:[населено място],обл.Благоевград, [улица]против Решение №2153-11-40 от 19.07.2024г. на директора на ТП на НОИ-Монтана,с което е отхвърлена жалбата й ,и е потвърдено Разпореждане №2140-11-201 от 05.06.2024г.на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана.

В жалбата се поддържа, че административният акт, постановен от Директора на ТП на НОИ – Монтана е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Сочи ,за неправилен и незаконосъобразен довода в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Монтана, че след като осигурителния стаж на жалбоподателката е като държавен служител в системата на МВР, то за нея единствено приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО и след като не отговаря на условията за пенсиониране според тази разпоредба, то няма право да се ползва от разпоредбата на чл.69б,ал.1 КСО.Счита, че нормата на чл.18,ал. 4 от НПОС не следва да се тълкува стеснително и да ограничава приложението на чл.69б,ал.1 и 2 КСО ,които са разпоредби от по-висок ранг и намират пряко приложение,при което в настоящия случай следва да се приложи чл.69б,ал.1 КСО. С тези доводи моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне.В съдебно заседание оспорващата, не се явява ,не се явява и нейния процесуален представител , адв. Т. К. от АК-Благоевград .

Ответникът - директора на ТП на НОИ-Монтана, чрез процесуалният си представител ст. юрк. Р. А.,в с.з. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Развива доводи в с.з., че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Развиват се съображения, че нормите, въвеждащи изключения, като чл. 18. ал, 4 от НПОС, следва да се прилагат стриктно, като в противен случай се дава възможност законът да бъде заобиколен и да се допусне лица по чл. 69 от КСО, които и без това придобиват право на пенсия при условията на ранно пенсиониране, да се пенсионират още по-рано от предвиденото в тази разпоредба.Прилага писмена защита. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК , намира за установено следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.Решението е връчено на жалбоподателката на 23.07.2024г. ,а жалбата е входирана под №2103-11-10 от 06.08.2024г., т.е. в 14 -дневния срок по чл.149,ал.1 АПК.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-11-99/13.02.2024 г.и № 2116-11-128/13.02.2024г., жалбоподателката е подала искане да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка от починал съпруг. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, а именно: трудова книжка № 1168/14.06.1993 г., издадена от „Аналитик“ ЕООД– гр. Монтана , удостоверение образец В №1614/30.06.2011г. от ГДИН , гр. София; Удостоверение ,обр.В№301000-2564/12.02.2024г., изд. от ОД на МВР-Монтана, Справка за часове положен изв. труд №УРИ 301000-2566/12.02.2024г.на ОД на МВР-Монтана. В хода на пенсионното производство е представено и писмо вх.№301000-4679/14.03.2024г. на ОД на МВР-Монтана, удостоверение образец В №301000-4595/14.03.2024г.от ОД на МВР-Монтана.

С разпореждане №2140-11-201/05.06.2024г./л.18/ на Ръководителя на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Монтана, на лицето е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,отказана е и добавка от починал съпруг.За да направи отказ органът се е позовал на това ,че лицето не отговаря на нормативните изисквания за исканата пенсия по чл.69,ал.2 КСО - няма необходимата през 2024 г. възраст 54 години и 02 месеца, а има навършени 52 години, 01 месеца и 19 дни.

С жалба вх. № 1012-11-36/20.06.2024г./л.20/ по описа на ТП на НОИ – Монтана разпореждането е оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Монтана,който с решение №2153-11-40 от 19.07.2024г. , е отхвърлил жалбата ,и е потвърдил Разпореждане №2140-11-201 от 05.06.2024г.на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана.

Въз основа на описаната фактическа страна, съдът, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да проверява дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите,добавките и компенсациите към тях, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това и оглед представените по делото заповед № 1670/25.07.2012г. на Управителя на НОИ и заповед№4015/13.05.2024г.на подуправителя на НОИ, съдът приема, че оспореният административен акт- ,решението на ТП на НОИ-Монтана и потвърденото с него разпореждане на началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им по закон правомощия и в рамките на тяхната териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана и разпореждането на пенсионния орган, са постановени при правилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на лицето е зачетена продължителност на осигурителния стаж до датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО – 13.02.2024 г., а именно от първа категория труд - 25 г. 01 м. и 17 дни като държавен служител по ЗМВР и ЗИНЗС ,и от трета категория труд - 5г. 07 м. и 23 дни. Като съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 47 г. 06 м. и 11 дни. Няма спор между страните относно факта, че за времето от 11.07.2011 г. до 12.02.2024 г. жалбоподателката е заемала длъжност на държавен служител в структурите на МВР, като към датата на подаденото заявление има положен стаж като лице по чл. 69 от КСО с обща продължителност 12 г. 07 м. и 12 д./видно от удостоверение на л.16/.Няма спор и ,че съгласно удостоверение/на л.11/, същата е работела в системата на ГДИН и има в това ведомство 12г.01м. и 00дни.В мотивите на решението и се отказва пенсия за ОСВ ,т.к. не отговаря на изискванията на чл.69,ал.2 КСО ,т.к. макар и да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 в специалните ведомства,няма необходимата възраст-54г.и 02 месеца,визирана в чл.17а,т.9 от НПОС, а има навършена възраст-52г.01месеца и 19дни.Няма право да се ползва от разпоредбата на чл.69б,ал.1 КСО ,поради ограничителното действие на чл.18,ал.4 НПОС, съгласно която само лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Обект на спора е претенцията на жалбоподателката да й бъде отпусната пенсия за ОСВ по разпоредбата на чл. 69б, ал, 1 от КСО,както и добавка от починал съпруг, съответно законосъобразността на Решение№2153-11-40 от 19.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Монтана. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващата е издадено обжалваното разпореждане, тъй като на основание чл. 69, ал. 2 от КСО лицето, макар да отговаря на др. условия,не отговаря на изискването за възраст-54г и 02 месеца през 2024г без оглед дали е мъж или жена,а има 52г.01м. и 19 дни.Сочи ,че по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, право на пенсия имат лицата работили 10 години при условията на първа категория труд, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в, ако са навършили възраст 50 години и 08 месеца за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 в редакцията за 2024г.,която е неприложима по отношение на настоящата жалбоподателка, доколкото разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, единствено поради недостигащ стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, т.е. разпоредбата е приложима само спрямо лицата, изпълнявали длъжности посочени в чл. 69,ал.2 от КСО, на които не им достига единствено изискуемия осигурителен стаж по чл. 69 от КСО,не и възраст. В заключение административният орган е посочил, че не се отпуска пенсия по разпоредбата на чл. 69,ал.2 от КСО, тъй г-жа Ц. няма изискващата се възраст за 2024 г. - 54 г. и 02 м., а има навършени 52 г. 01 м и 19 дни.Няма право и на добавка от починал съпруг,т.к. не и се отпуска пенсия.

По фактите няма спор между страните по делото. Спорът е по приложението на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че при така действаща нормативна уредба по отношение придобиване право на пенсия от лица заемащи държавни длъжности в структурата на МВР, е налице основание да бъде зачетено от страна на пенсионния орган времето на заемане на такава длъжност от лицето по реда на чл. 69б,ал.1 от КСО, а не по чл. 69,ал.2 от КСО.

В оспореният административен акт незаконосъобразно е прието, че с чл. 18, ал. 4 НПОС законодателят е предоставил още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но единствено при недостигащ осигурителен стаж. По делото не е спорно, че жалбоподателката има изискуемите стаж от първа категория и възраст за приложение на разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, както е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая оспорващата е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. /В този смисъл е съдебната практика на ВАС, изразена в Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г. и в Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 9879/2020 г., и др. все в тази насока/.

Предвид изложеното по отношение на оспорващата е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като отговаря на условията за пенсиониране по този ред-да е работила минимум 10г. стаж при условията на І категория/12г.07м. и 12дни в структурите на МВР и 12г. 01м и 00дни в ГДИН-София/,да има и изискуемата възраст за 2024г.-50г и 08 месеца за жените по чл.18б,т.9 НПОС /52г 01м.и 19 дни към датата на подаване на заявлението/, с оглед на което решението, с което жалбата й е отхвърлена от административния орган и по същество постановеният отказ на пенсионния орган е потвърден, се явява издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които са основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК за неговата отмяна.Като последица,същата има право и на добавка от починал съпруг.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а административната преписка върната на административния орган за ново произнасяне с указания за отпускане на пенсия за ОСВ на основание чл.69б,ал.1 КСО, както и на добавка от починал съпруг по чл.84 КСО.

Предвид което на основание чл. 172, ал. 2,пр.2 от АПК

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №2153-11-40 от 19.07.2024г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Г. П. Ц. от [населено място], [жк], бл.6 ,вх.А, ап.9 ,като неоснователна, и е потвърдено Разпореждане №2140-11-201 от 05.06.2024г.на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ Монтана за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.