Р Е
Ш Е Н
И Е№ 113
гр. Кюстендил, 16.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд
в открито заседание
на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с участието на секретаря Р. С.
и прокурора от КнОП Ангел
Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова
ЧНД № 358
по описа за 2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 30 и
сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
На 15.07.2019г. в Окръжен съд- Кюстендил
е постъпило искане, придружено с 2 броя
удостоверения по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадени
от Bezirkshauptmannschaft Innsbruck на Република Австрия относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на българския гражданин
В.А.Д., роден на *** г. , с постоянен адрес ***.
На българския гражданин В.Д.
са наложени две финансови санкции, всяка от по 130 € за извършени нарушения на § 103 Abs.1 KFG и § 134 Abs.2 KFG /австрийски закон за моторните превозни средства/. В писмото се моли да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне
признаване изпълнението на решенията.
Санкционираното лице В.Д. не се явява пред окръжния съд, но представя писмени
доказателства, от които се установява, че на 08.08.2019 г. и на 25.09.2019 г. е
превел по сметка на издаващия орган две
суми в размер на по 130 € всяка от тях.
КнОП изрази становище за основателност на искането.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване
доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност
разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на
чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна
следното:
Постъпили са две удостоверения по чл.4 от посочения
закон за признаване и изпълнение по две дела както следва: VK- 45053/2017 г. и VK- 28179/2018 г., издадени несъдебен орган-
Bezirkshauptmannschaft Innsbruck, Република Австрия, Инсбрук (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции.
Първото е за задължение за заплащане на 130 € за извършено на 21.08.2017 г.,
02,27 часа нарушение, изразяваща се в
пропуск за съобщаване в рамките на две седмици за предоставяне на информация за
водача на превозното средство /име и адрес/, който е управлявал съответно-
паркирал превозното средство с рег. № *** на посочената дата и час в населено
място Steinach am Brener
Brennerautoban A13, km 23, 607 в посока Инсбрук. Второто е за
същото нарушение в същото населено място, извършено на 19.04.2018 г. в 02, 37
часа със същото превозно средство, глобата е в същия размер от 130 €.
Издалият решението орган представлява решение на несъдебен орган в издаващата държава. В.Д. е български гражданин и обичайно пребивава в изпълняващата държава по
см. на закона, т.е. Република България. Първото решение е постановено на 25.05.2018 г., а е влязло в
сила на 23.11.2018 г. Паричната сума, наложена с него, е 130 € и това е общият
размер на финансовата санкция. Второто решение
е постановено на 15.01.2019 г., а е влязло в сила на
05.02.2019 г. , като паричната сума, наложена с него е в същия размер.
Нарушенията, свързано с неуведомяване на компетентните органи за водача,
паркирал на посоченото място, са свързани с нарушение разпоредбите за движение
по пътищата. Издаващата държава е потвърдила възможността, че съответното лице
е имало възможност да отнесе въпроса до съда по наказателни дела. Потвърдено е,
че в изпълняващата държава не могат да бъдат издавани решения за алтернативни
санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде
изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението
производството
по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в
издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон и е било връчено лично на лицето.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните
правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15,
ал. 4 и 5 от посочения закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на
решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на
лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената
финансова санкция е изпратено директно до компетентния орган на осн. чл.6, ал.
1 от закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този род решения
са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И
двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените
случаи.
От съдържанието на удостоверението по
чл.4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че българският
гражданин В.Д. е санкциониран с два влезли в сила в Република Австрия на несъдебен орган за
плащане на две глоби, наложени за нарушение
във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно
се касае за влезли в сила актове по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като са издадени от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и
финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение.
Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството
на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд,
компетентен по наказателни дела. В този
смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване
и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
И двата акта на несъдебния орган по
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС са придружени
с удостоверенията, които се изискват по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което
са постановени актовете по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касаят административно
нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е.
в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от
факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното
решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверенията по чл. 4
съответстват на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за
постановени и приведени в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение
за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административните нарушение, извършени в Австрия,
не са подсъдни на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния. Наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянията съставляват административно
нарушение и по българското законодателство – по Закона за движение по
пътищата. Решението е постановено срещу
пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че производството е
било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението и следователно факултативното
основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не е налице и основание за отказ по т.10 от същия
закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в удостоверението изрично е
посочено, че е било уведомено за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от
издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а наличието на
едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
Предвид изложеното съдът прие,
че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване на
процесното решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.
8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова
равностойност според съотношението
€-български лев към момента на извършване на извършване на нарушението.
Размерът на наложените с двете решения парична санкция от 130 €, чиято левова равностойност е в размер на
254, 25 лева. Посочената равностойност е
съобразена с фиксирания курс на €- лев към датата на постановяване на
решението.
Същевременно окръжният съд
констатира, че са представени
доказателства от В.Д. по чл.33 от закона за пълно изпълнение на
наложената санкция. Видно от приложеното писмени извлечения от Банка „Пиреос“
е, че на датите 08.08.2019 г. и на 25.09.2019 г. В.Д. е внесъл дължимата сума
по сметката, фигурираща в удостоверенията по
чл.4 на издаващия орган. Задълженията му следователно са изпълнени,
поради което на осн.17 от същия закон съдът следва да направи пълно приспадане
на равностойността изпълненото общо задължение.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 25.05.2018 г. по дело VK- 42053/2017 г., постановено от
несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Innsbruck,
Република Австрия, Инсбрук (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане
на финансови санкции- задължение за заплащане на 130 € за извършено на
21.08.2017 г., 02,27 часа нарушение, изразяваща се в пропуск за съобщаване в рамките на две
седмици за предоставяне на информация за водача на превозното средство /име и
адрес/, който е управлявал съответно- паркирал превозното средство с рег. № ***
на посочената дата и час в населено място Steinach am Brener Brennerautoban A13, km 23, 607 в посока Инсбрук,
издадено по отношение на българския гражданин В.А.Д. ***, Кюстендилска община, ул. „***“ №
**.
ПРИСПАДА изцяло равностойността на изпълнената част от общото
задължение в размер на 130 €, в левова
равностойност 254, 25 лева.
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 15.01.2019 г. по дело VK- 28179/2018 г., постановено от
несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Innsbruck,
Република Австрия, Инсбрук (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане
на финансови санкции- задължение за заплащане на 130 € за извършено на
19.04.2018 г., 02,37 часа нарушение, изразяваща се в пропуск за съобщаване в рамките на две
седмици за предоставяне на информация за водача на превозното средство /име и
адрес/, който е управлявал съответно- паркирал превозното средство с рег. № ****
на посочената дата и час в населено място Steinach am Brener Brennerautoban A13, km 23, 607 в посока Инсбрук,
издадено по отношение на българския гражданин В.А.Д. ***, Кюстендилска община, ул. „****“
№ **.
ПРИСПАДА изцяло равностойността на изпълнената част от общото
задължение в размер на 130 €, в левова
равностойност 254, 25 лева.
Решението ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩА на
Национална агенция за приходите за изпълнение с оглед на пълното изпълнение.
На
осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на
компетентния орган на издаващата държава на посочения в удостоверението по чл.4
адрес, както и на посочения имейл- адрес на посочения имейл в б. „в” на Удостоверението по РР
2005/214/ПВР.
Издаващият
орган следва да се уведоми и за приключване на изпълнението на решението.
На осн. чл.
38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство
на правосъдието на Република България.
Решението може
да се обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не
спира изпълнението
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.