№ 22348
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110155587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № ....../01.04.2024 г., подадена от ищеца, за изменение на
решението от 22.03.2024 г. по гр. д. № 55587/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в
частта му за разноските с твърдение, че не са налице материалните предпоставки за
присъждане на възнаграждение за оказаня безплатна правна помощ на ответника.
С цитираното решение съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
е счел, че ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
В заповедното производство на ответницата Н. М. е предоставена безплатна правна
помощ от адв. Д. Й. Ч., поради което в полза на адвокат Ч. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Изчислен на основание по чл.3 8, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.36, вр. чл.7,
ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г., общият размер на адвокатското възнаграждение в
заповедното производство възлиза на 400,00 лева, като съобразно уважената част от
исковете следва да бъде присъдена сумата от 96,92 лева.
В исковото производство ответницата е сторила разноски за заплатено адв.
възнаграждение в размер на 400 лева (л. 62). Съобразно уважената част от исковете следва
да бъде присъдена в полза на ответницата сумата от 96,92 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата за
изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за
неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира
възприетото в цитираното решение.
Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че при разглеждане въпроса
относно дължимия размер за предоставената правна помощ следва да бъдат взети предвид и
фактическата и правна сложност на делото, и в тази връзка извършените процесуални
действия по осъществяване на защитата, които според настоящия съдебен състав не
оправдават присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на ЕС, съобразно
което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, националният съд дължи да
откаже да приложи тази национална правна уредба, която противоречи на така цитираните
разпоредби и съгласно, която адвокатът и клиентът не могат да договорят възнаграждение в
по-нисък размер от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите, като от друга страна съдът няма право да присъди размер по-нисък от
определения в наредбата такъв.
Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен състав
справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената
безплатна правна помощ е определеният с решението такъв.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 ЗА , обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА
В този смисъл е и съдебната практика - ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д. № 2266/2016г.
на 1 г.о. ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о. и по ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх. №
....../01.04.2024 г., подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, за изменение на
решението от 22.03.2024 г. по гр. д. № 55587/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в
частта му за разноските
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3