Р Е Ш Е Н И Е
№ 2522
град Пловдив, 05.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1565 описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ)
Делото е образувано по исковата молба предявена от Г.С.П.,
обективираща обективно кумулативно съединени искове
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Национален осигурителен институт /НОИ/ и срещу
БДЖ "ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД гр.София, с ЕИК *********, като солидарни длъжници, за заплащане на обезщетение в размер на 69 685.38 лева,
представляващи претърпени от него вреди в периода от 11.02.2014 г. до
01.04.2019 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
държавни органи и длъжностни лица, а именно: отказ да бъде признат трудов стаж
за периода от 01.01.1980 г. до 01.01.1984
г. и отказ да бъдат издадени съответните документи, като претендирата
сума представлява сбор от неполучавана месечна пенсия (неполучавана месечна
пенсия в размер на 522.08 лева за периода от 11.02.2014 г. до 03.09.2016 г.
общо в размер на 16 184.48 лева, плюс разликата от 97.99 лева месечно между
отпуснатата му от 03.09.2016 г. пенсия в размер на 424.09 лева и изменената на
02.11.2018 г. пенсия в размер на 522.08 лева или общо 2547.74 лева, плюс 50
953.16 лева - неполучената пенсия в Италия за периода от 11.02.2014 г. до
01.04.2019 г.).
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.М.
поддържа предявените искови претенции. Подробни съображения във връзка с
основателността на същите се излагат в писмена защита. Претендира направените
по настоящото дело разноски
Ответникът
по иска – Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуалния си представинтел гл.юрк.В. оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Подробни съображения във връзка с
основателността на същите се излагат в писмена становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по иска - БДЖ "ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД гр.София, чрез
процесуалния си представинтел гл.юрк.Р.
Р. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Подробни съображения във
връзка с основателността на същите се излагат в писмена становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив
дава заключение за неоснователност на предявените искове.
Административен
съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид
отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността
на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се
касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В
разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за
допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите
предпоставки за допустимост на исковете,
предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК,
където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила
административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния
акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така,
съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта,
респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред
съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен
акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност,
предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е
процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на
отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство сезираният съд да
установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално
в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за
обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или
с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
В настоящия случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират
вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие и бездействие на държавни
органи и длъжностни лица /Национален осигурителен институт /НОИ/ и БДЖ
"ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД гр.София/, поради което съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на
бездействието при разглеждане на делото по същество. Във връзка с обсъждане на
въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че
наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост.
Разпоредбата
на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В този смисъл е изричното правило на
посочения нормативен текст: “Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите”. Следователно, ответник по иск за обезщетение
за вреди от незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията, е юридическото лице.
Процесуалната
легитимация на двете насрещни страни следва единствено от правното твърдение на
ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право- от претендираното или отричано от
ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу
надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като
страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да
притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на исковия
процес, доколкото не може да възникне процесуално правоотношение по отношение
на лице, което не съществува или не притежава процесуална правоспособност. /
Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 47№ 2010 г., ІІІ г.о., ГК по чл.
280, ал.1, т.3 от ГПК./.
При
така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата молба е
процесуално допустима, като е предявена от активно легитимирано лице,
притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в нея, че като
гражданин на Република България Г.С.П. е претърпял вреди от незаконосъобразно действие
и бездействие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледана
по същество исковата молба е неоснователна.
Съдът,
като изслуша становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните по делото, че пред Районен съд гр.Пловдив е образувано
гр.д. № 12597/2016 г. XI гр.с. със страни ищец Г.С.П. *** и БДЖ "ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД, с ЕИК *********.
Предмет
на разглеждане по това гражданско дело е предявен от Г.П. иск по чл. 1, ал.1,
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР) за признаване на периода от 01.01.1980г. до
01.01.1984г. за трудов стаж, положен в дружеството
БДЖ "ТП" ЕООД на длъжност "ръководител движение".
Съгласно
приобщеното по настоящето административно дело, гр.д. № 12597/2016 г. по описа
на Районен съд-гр.Пловдив, XI гр.с, с влязло в сила
съдебно решение № 2396 от 14.07.2017 г. на Районен съд - гр. Пловдив, XI гр.с.
е признато за установено, че Г.С.П. е работил на длъжност "Ръководител
движение" на гара Крумово при БДЖ "Товарни превози" ЕООД, с ЕИК
********* в периода 01.01.1980г.-01.01.1984г., включително на 12-часови смени по график.
Във
връзка с така постановеното съдебно решение, с разпореждане №**********,
протокол №N08033/29.01.2018 г. на Г.С.П. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО във връзка с Регламент на
Съвета ЕО №883/2004 г., считано от 03.09.2016 г. по заявление, подадено на
20.04.2016 г. и навършена възраст 60 г. и 6 м..
С
разпореждане №**********, протокол №N11398/21.11.2018 г., на основание чл.99,
ал.1, т.1, буква "а" от КСО по заявление подадено на 02.11.2018 г.,
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 02.11.2018
г., като е зачетен допълнителен осигурителен стаж за периода 01.01.1980 г. до 01.01.1984г. Така
постановените административни актове не са оспорени от Г.П..
Твърденията
на ищеца се свеждат до обстоятелството, че от една страна БДЖ "ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД преднамерено са му създавали пречки за снабдяване с
необходими за пенсионирането му документи и не са признали трудовия му стаж, а
от друга страна с действията и бездействията от страна на длъжностни лица от ТП
на НОИ-Пловдив е ощетен с месечната разлика между отпуснатата му на
03.09.2016г. пенсия и изменената на 02.11.2018г. пенсия. Именно това били действията
и бездействията, от които са произлезли претендираните
имуществени вреди.
По
делото е приложено гр.д. №12597/2016г. по описа на Пловдивски районен съд – XI граждански състав.
При
така изяснената фактическа обстановка, в съответствие с обсъдените и приети
доказателства, съдът възприе следните правни изводи:
Каза
се, че в случая от ищеца се претендират вреди (имуществени), които се твърди,
че са произтекли от противоправното действие и бездействие
на служители на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и длъжностни лица от ТП на
НОИ-Пловдив.
С оглед
предмета на административноправния спор, съдът намира
за нужно да посочи, че доколкото в случая няма самостоятелно предявено искане
за установяване незаконосъобразността на бездействието на административния
орган по предвидения в АПК ред (чл. 256 и чл. 257 от АПК), то съдът с оглед
разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК дължи преюдициално
произнасяне в мотивите на съдебния акт по законосъобразността на твърдяното
бездействие на административния орган, при преценката за наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Казано
с други думи, предвид заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, съдът квалифицира същата като
такава по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно осъдителен иск за заплащане на
обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за претърпени имуществени вреди от противоправното бездействие на БДЖ "Товарни
превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив, а именно: БДЖ "Товарни превози"
ЕООД не са издали необходими документи и не са признали трудовия стаж на ищеца,
а от друга страна с действията и бездействията от страна на длъжностни лица от
ТП на НОИ-Пловдив е ощетен с месечната разлика между отпуснатата му първоначално
пенсия и изменената по-късно такава.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща
всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с
незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни
лица или административни органи при или по повод изпълнението на
административна дейност.
Във
фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на
администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204,
ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност (което
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно чл.
204, ал. 4 от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила
за ищеца (имуществена или неимуществена); 3. пряка и непосредствена причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да
се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и
непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на компетентния
административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Както
вече бе казано, наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има отношение към основателността на
съдебното производство по силата на
съществуващата функционална връзка между нуждаещото се от защита материално
право и правото на иск.
Исковият
процес се инициира с твърдението на ищцеца в исковата
молба, че спорното право съществува или не съществува. В случая Г.С.П. твърди, че е претърпял вреди,
които са в причинна връзка с противоправното
бездействие на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив да
изпълнят свое задължение.
При
това положение и във връзка с правилното разрешаване на настоящия административноправен спор, преди всичко следва да бъде даден
отговор на въпроса налице ли е твърдяното противоправно
действие и бездействие, изразяващо се в неизпълнение на установени задължения
на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив, което да е в
причинна връзка с твърдения вредоносен резултат, породен от тези действия и
бездействия, които вреди са от имуществен характер. Твърденията на ищеца в тази
насока са от една страна, че поради действията и бездействията от една страна
на служители на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив от
друга са му нанесени вреди за периода от 11.02.2014г. до 01.04.2019г.
вследствие на отказ да му бъде признат трудов стаж за периода 01.01.1980г.-01.01.1984г. и отказ да
му бъдат издадени съответните документи като тези претърпени вреди са оценени
на общо 69 685,38лева, от които:
-
16 184,48 лева, представляващи сбор от
неполучавана месечна пенсия в размер на 522,08 лева за периода от 11.02.2014г.
до 03.09.2016г.;
-
2 547,74 лева, представляващи разликата от
97,99 лева месечно между отпуснатата му на 03.09.2016г. пенсия в размер на
424,09 лева изменената на 02.11.2018г. пенсия в размер на 522,08 лева;
-
50 953,16 лева неполучета
пенсия в Италия за периода от 11.02.2014г. /датат на
която е достигнал изискуемите стаж и възраст/ до 01.04.2019г. /датата на
отпускане на пенсията в Италия/.
На
първо място, във връзка на твърдяното противоправно
действие и бездействие на БДЖ
"Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив, следва да бъде съобразено
следното:
Един
акт, респ. действие или бездействие на административен орган са незаконни,
когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са
предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В чл. 203 от АПК и
чл. 1 от ЗОДОВ са употребени термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за
които няма легално определение. Предвид
и смисъла на чл. 250, чл. 256 и чл. 257 от АПК, фактическото бездействие
представлява неизпълнение на правно регламентирано задължение за
административен орган или длъжностно лице, т.е. това са случаите, когато самата
правна норма регламентира дължимото фактическо действие.
В тази
насока и във връзка с обсъждания въпрос за бездействието, ще следва да се
посочи, че видно от писмено становище от БДЖ "Товарни превози" ЕООД,
приложено по делото /л.91-95/ по молба на Г.П. от дружеството е изпратен
отговор, в който подробно е обяснено
защо исканият документ не може да му бъде предоставен, както и какви действия
ищецът може да предприеме и към кого да се обърне за да изиска нужния за
пенсионирането му документ.
На
следващо място се установи, че с разпореждане №**********, протокол
№N08033/29.01.2018 г. на Г.С.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.2 от КСО във връзка с Регламент на Съвета ЕО №883/2004
г., считано от 03.09.2016 г. по заявление, подадено на 20.04.2016 г. и
навършена възраст 60 г. и 6 м. Така постановения административен акт не е
оспорени от П.. След като с влязло в сила съдебно решение № 2396 от 14.07.2017
г. по гр.д. № 12597/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, XI гр.с. е
признато за установено в отношенията между Г.С.П., от една страна и от друга
Национален осигурителен институт, ТП на НОИ-Пловдив и БДЖ "Товарни
превози" ЕООД, гр.София, че Г.С.П. е работил на длъжност "Ръководител
движение" на гара Крумово при БДЖ "Товарни превози" ЕООД, с ЕИК
********* в периода 01.01.1980г.-01.01.1984г. включително на 12-часови смени по график. С
разпореждане №**********, протокол №N11398/21.11.2018 г., на основание чл.99,
ал.1, т.1, буква "а" от КСО по заявление подадено на 02.11.2018 г.,
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 02.11.2018
г., като е зачетен допълнителен осигурителен стаж за периода 01.01.1980 г. до 01.01.1984г.
От
събраните доказателства по делото се установява, че БДЖ "Товарни
превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив са извършили необходимите действия по подадените
от ищеца молби и заявления.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая не са налице и кумулативните предпоставки на
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните
имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното действие бездействие
на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив. Съображенията за
това са следните:
Терминът
„вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове,
съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното
разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от
засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет
на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото
защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и
неимуществени.
По
отношение претендираните имуществени вреди, съдът
намира, че не е налице причинно-следствена връзка между тях и действието и бездействието на БДЖ
"Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив.
Твърдението,
че с влязлото в сила съдебно решение № 2396 от 14.07.2017 г. на Районен съд -
гр. Пловдив, XI гр.с, постановено по гр.д. № 12597/2016г., са приети за
незаконосъобразни действията и бездействията на длъжностни лица на държавата е неоснователно.
Фактът на уважаване на предявения от Г.П. иск по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, не
означава, че действията по отпускане на лична пенсия на ищеца в определен
размер от страна на ТП на НОИ-Пловдив са били незаконосъобразна. По този начин,
се установява действие или бездействие на длъжностни лица от системата на НОИ,
които противоречат на закона или такива, които са извършени/неизвършени при
липса на законово основание за това. Още повече, каза се, разпореждане №**********,
протокол №N08033/29.01.2018 г. на Г.С.П. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО във връзка с Регламент на
Съвета ЕО №883/2004 г., считано от 03.09.2016 г. не е оспорено.
Както
беше посочено по-горе, във връзка с влязло в сила съдебно решение ТП на
НОИ-Пловдив е извършил необходимите действия и пенсията на ищеца е изменена,
като спорния стаж е признат. Твърденията, относно пенсията на П. в Италия също
останаха недоказани. Представените към исковата молба доказателства не сочат,
ищецът да е придобивал право на пенсия в Италия, считано от 11.02.2014г. Ето
защо не може да се приеме П. е лишен от право да получава пенсия (в България и
Италия) от по-ранна дата и в по-висок размер, в следствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от системата на НОИ и в резултат на
които за него в периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 г. са настъпили претендираните имуществени вреди.
При това положение исковата претенция за 69 685,38
лева за имуществени вреди, претърпени от ищецът Г.П. в резултат на действие и
бездействие на ТП на НОИ-Пловдив и БДЖ "Товарни превози" ЕООД
/дружество чийто принципал е Министерството на
транспорта, чрез „Холдинг Български държавни железници“ с ЕИК *********/, ще
следва да бъде отхвърлена.
На
основание §6. (1) и (2) от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение
и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ,
бр. 94 от 2019 г.) на ответниците не се дължи
присъждане на разноски.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.П. с ЕГН **********, обективно
съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Национален осигурителен институт
и БДЖ "ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, с ЕИК *********, като солидарни длъжници, за заплащане
на обезщетение в размер на 69 685.38 лева, представляващи претърпени от
него вреди в периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 г. в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица, а именно: отказ да
бъде признат трудов стаж за периода от 01.01.1980 г.
до 01.01.1984 г. и отказ да бъдат издадени
съответните документи, като претендирата сума
представлява сбор от неполучавана месечна пенсия (неполучавана месечна пенсия в
размер на 522.08 лева за периода от 11.02.2014 г. до 03.09.2016 г. общо в
размер на 16 184.48 лева, плюс разликата от 97.99 лева месечно между
отпуснатата му от 03.09.2016 г. пенсия в размер на 424.09 лева и изменената на
02.11.2018 г. пенсия в размер на 522.08 лева или общо 2547.74 лева, плюс 50
953.16 лева - неполучената пенсия в Италия за периода от 11.02.2014 г. до
01.04.2019 година).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: