№ 548
гр. Русе, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520200759 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. М. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 23-3393-000162/27.03.2023г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-
гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му
било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител, който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.03.2023г. в гр.Русе около 01,10 ч. жалбоподателят управлявал л.а. ”БМВ М 5“ с
ДК№ СВ 04 81 ТХ, като се движел по бул.“Липник“ в гр.Русе, като в един момент
продължил движението си към бул.“България“ в посока към гр.София. В колата с него се
возели свидетелите И. И. и О. Н., а зад него се движел полицейски патрулен автомобил, в
който пътували полицейските служители свидетелите Д. Г. и Д. Н.. При движението си по
бул.“България“, очевидно без да забележи движещия се зад него полицейски автомобил,
жалбоподателят рязко подал газ, което поднесло автомобила до степен да се движи с левите
врати напред и по този начин изпреварил движещ се в същата посока автомобил. След
около 100 м отново рязко подал газ, което този път довело до движение на автомобила с
десните врати напред. Изпреварването, реализирано по този начин било извършени в лявата
попътна лента, доколкото бул.“България“ е с две ленти за движение в едната посока.
Поведението на жалбоподателя било възприето от возещите се в патрулен автомобил
полицейски служители, които наблюдавали от близко разстояние случващото се. Същите с
включена светлинна и звукова сигнализация последвали автомобила на жалбоподателя и го
спрели за проверка. Св.Д. Г. му съставил АУАН, който той отказал да подпише, а въз основа
1
на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице ,което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния
закон.
От показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че
жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо жалбоподателят да
изпревари другия автомобил по обичаен начин, е направил това по такъв начин, че
поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и, че е имал намерение
да ползва бул.“България“ по начина, указан в чл.104б т.2 от ЗДвП. Възприятията на св. Д. Г.
и св.Д. Н., като свидетели – очевидци са еднозначни – същите са възприели лично и
непосредствено, че при движението си по бул.“България“ жалбоподателят двукратно е
поднесъл автомобила до степен да се движи със страничните си врати напред, с което
очевидно умишлено е нарушил устойчивостта му върху пътното платно. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези двама свидетели, които освен, че са очевидци са напълно
безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Именно това необичайно и рисково
поведение е привлякло вниманието на тези свидетели, което е съвсем естествена и логична
реакция и впоследствие напълно закономерно е довело до спиране и извършване на
проверка по отношение на жалбоподателя. Всъщност показанията на полицейските
служители не се опровергават и от двамата пътници в автомобила на жалбоподателя,
допуснати до разпит по искане на защитата – св.И. И. и св.О. Н.. В показанията на същите,
които са приятели с жалбоподателя, се признава частично и уклончиво извършеното от
дееца нарушение, като се наблюдава стремеж към омаловажаване. Така и двамата свидетели
твърдят, че автомобилът, в който са се возели е поднесъл и то еднократно с лявата си страна
напред, което те отдават на „по-високата“ скорост с която се е движил, но отричат това да
е било умишлено. За разлика от св.Н., св.И. на изричен въпрос на процесуалния
представител на АНО, дали автомобилът се е поднесъл напреки на пътното платно
категорично отговаря с „да“, което напълно съвпада и с възприятията на полицейските
служители. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св.Н. и св.И. в частта, в която
отричат автомобилът да се е поднасял втори път, с дясната си страна, като отдава това на
стремежа да омаловажат Д.ието на своя приятел. От изисканата и приложена по делото
метеорологична справка за атмосферните условия към момента на Д.ието не могат да се
правят никакви изводи в полза на жалбоподателя, защото от нея не се установяват някакви
необичайни явления, нехарактерни за този период от годината – много слаб до лек вятър,
отлична хоризонтална видимост – 10 000м – 12 000 м, не е валял дъжд или сняг, т.е. пътната
настилка е била суха, което изрично е посочено и в АУАН.
Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване са
предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, които
освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като квалифицирано хулиганство по
чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал
умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно
притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това Д.ие би било
несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е
път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1
ал.1 от ЗДвП.
От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя
никакво съмнение, че Д.ието по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при
форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице двукратни последователни
нарушавания на устойчивостта на автомобила, вляво и вдясно, като за съставомерността на
нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова, съчетано и с
умишлено форсиране на двигателя.
Възраженията на защитата са неоснователни и като такива следва да се оставят без
2
уважение – нито в АУАН, нито в наказателното постановление се използва думата „дрифт“;
за пълнота следва да се посочи, че в случай, че нарушението е описано с всичките му
признаци от обективна и субективна страна както текстово, така и цифрово, не би било
процесуално нарушение използването на тази дума, като пояснение, доколкото същата е
придобила гражданственост за подобни прояви.
С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок
от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът й не зависи
от волята на АНО и съда.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
При такъв изход на делото в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., доколкото е направено подобно
изрично искане от процесуалния му представител в съдебно заседание.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 вр.чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-3393-000162/27.03.2023г.,
издадено от Началника на Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на М. М. М., с ЕГН
********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и
ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3