Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Габрово, 11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Жени Шикова,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВЧНД № 106 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 306, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НПК, по реда на гл.
ХХІ от НПК. Образувано
е по жалба от адв. И.Б. ***, в качеството ѝ на договорен защитник на
осъдения Т.Б.Т. ***, понастоящем в затвора в гр. Ловеч, против определение №
454 от -7.10.2019 г. по ЧНД № 916/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово,
постановено в произвоство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С обжалваното определение състав на Районен съд – Габрово е наложил на
осъденото лице Т.Б.Т. *** общо наказание за изтърпяване, на основание чл. 25,
ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, по присъди по НОХД № 1539/2018 г. на
Районен съд – Габрово, влязла в сила на 11.07.2019 г. и по НОХД № 33/2019 г. на
Районен съд – Габрово, влязла в сила на 26.07.2019 г., в размер на най-тежкото,
а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по НОХД № 1539/2018 г. на
Районен съд – Габрово.
Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил така
определеното общо наказание лишаване от свобода с ШЕСТ МЕСЕЦА - общо ТРИ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи от осъдения при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Със същото определение, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е
приспаднал от определеното общо наказание от три години и шест месеца лишаване
от свобода, изтърпяната част от наказанието по присъдата по НОХД № 1539/2018 г.
по описа на Районен съд – Габрово до привеждане в изпълнение на определението
за групиране на наказанията.
В жалбата се
твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно в частта за
приложението на чл. 24 от НК. Изтъква се съображение за това, че въпреки
предишните осъждания, извършените от Т.Т. престъпления, които са предмет на
групиране, не се отличават с висока степен на обществена опасност и
определянето на наказанието в размер на най-тежкото е достатъчно за постигане
на целите по чл. 36 от НК.
Осъденото лице Т.Т.,
редовно призован, не се явява в проведеното съдебно заседание. Същият е
депозирал саморъчно писмено заявление, че не желае да се явява пред съда и ще
бъде представляван от упълномощения защитник адв. И.Б..
Договорният
защитник адв. И.Б. поддържат жалбата с изложените в нея доводи, като моли да се
отмени определението в частта относно приложението на чл. 24 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира
за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд.
Съдът установи,
че жалбата е подадена от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,
поради което е процесуално допустима.
След като обсъди
доводите от жалбата, както и становищата на страните, изложени в съдебно
заседание, и провери изцяло и служебно атакуваното определение, въззивният съд
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
От приложените по
делото справка за съдимост на осъденото лице Т.Б.Т. *** и заверени преписи от
влезлите в сила присъди по НОХД № 1539/2018 г. и по НОХД № 33/2019 г., двете по
описа на Районен съд - Габрово, се установява, че същият е осъждан многократно
за различни по предмет престъпления от общ характер. Последните му осъждания,
които са от значение за произнасяне по настоящото производство, са както
следва:
1. С присъда № 165/22.03.2019 г.
по НОХД № 1539/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово Т.Т. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 54 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Деянието е извършено на
01.05.2018 г.
Присъдата е влязла в сила на
11.07.2019 г.
2. С присъда № 358/10.07.2019 г.
по НОХД № 33/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово Т.Т. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което и при
приложение на чл. 54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и на глоба в полза на държавата в
размер на 1000 лв.
Деянието е извършено на 29.09.2018
г.
Присъдата е влязла в сила на 26.07.2019
г.
От приложената по
делото справка от Затвора в гр. Ловеч се установява, че е започнало
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД №
1539/2018 г. на Районен съд – Габрово.
При така
установените фактически данни правилно и обосновано районният съд е приел, че
са налице основанията на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Деянията
по двете присъди се намират в отношение на реална съвкупност, тъй като са извършени
преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Правилно общото
наказание е определено в размер на най-тежкото – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, каквото наказание е наложено с присъдата по НОХД № 1539/2018 г. на
Районен съд – Габрово.
Районният съд,
след определяне на общото наказание е приложил и разпоредбата на чл. 24 от НК,
като е увеличил същото с шест месеца лишаване от свобода и е определил Т. да
изтърпи общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Развитото
в жалбата оплакване е за незаконосъобразност на определението в тази му част.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие със закона е
приложил разпоредбата на чл. 24 от НК. В проверяваното определение са изведени
съображения за това, че увеличението на размера на наказанието лишаване от
свобода се обуславя от цялостната престъпна дейност на Т.Т., който е осъждан
общо 19 пъти за различни по вид престъпления от общ характер; обстоятелството,
че се касае за деяния, извършени през кратък период от време, което сочи на
трайно изградени престъпни навици и упоритост при несъобразяването с
обществените отношения; висока степен на обществена опасност на осъдения;
обстоятелството, че двете наказания, включени в групата, са значителни по
размер и с налагането на най-тежкото от тях, без приложение на чл. 24 от НК,
осъденият ще бъде значително премиран.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя съображенията на районния съд, като също намира, че
прилагането на чл. 24 от НК е обосновано и законосъобразно с оглед постигане
целите по чл. 36 от НК. В случая общо определеното най-тежко наказание е
увеличено с шест месеца, което е значително под допустимото по материалния
закон. Несъмнено е, че осъденият Т. е лице със завишена степен на обществена
опасност. Същият за пореден път извършва престъпления от вида на включените в
групата, квалифицирани по чл. 131, ал. 2 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК,
което говори за трайност и упоритост на престъпните му прояви. Това от своя страна
налага засилена репресия, насочена към постигане на целите както на личната,
така и на генералната превенция.
Правилно и
спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е
постановил определеното общо наказание да се търпи от осъденото лице при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК.
При извършената
служебна проверка съдът установи, че районният съд е пропуснал да се произнесе
по приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, което е било задължително предвид
наложеното с присъдата по НОХД № 33/2019 г. на районен съд – Габрово наказание
глоба в размер на 1000 лв. Поради липсата на съответен протест този пропуск не
е възможно да се отстрани от въззивния съд.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 454 от 07.10.2019 г. по ЧНД № 916/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не
подлежи на касационна жалба и протест.
За изготвянето му
да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.