Р Е Ш Е Н И Е № 24
гр. Сливен, 27.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
СЪДИЯ: Детелина Бозукова
при участието на секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа адм. дело № 521 по описа за 2019 година
докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 211 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р.Ж.Р. ***,
подадена чрез адв. Н.П. *** срещу заповед № 306з-122
от 04.11.2019 г. на Началник РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, с която на
жалбоподателя на основание чл.204 т.4 от ЗМВР във връзка с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители“ е
наложено дисциплинарно наказание "п." за срок от шест месеца. В
жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдение за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените
правила при провеждане на дисциплинарното производство, необоснованост на
заповедта и недоказаност на дисциплинарното нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Н.П. ***, който поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Изтъква, че оспорващият и служителят, инициирал
дисциплинарното производство не се намират в положение на подчинение по смисъла на чл.56 от
Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в системата на МВР. Моли съда да отмени оспорената
заповед. Претендира разноски.
Ответникът – Началник РУ Нова
Загора към ОДМВР Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено
становище изтъква, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Административен съд Сливен, след
като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени
събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Р. е назначен в
системата на МВР от 14.12.2012 г. и към настоящия момент изпълнява длъжността к.
на о. в група „Охрана на обществения ред“ сектор „Охранителна полиция“ към РУ Нова
Загора към ОДМВР Сливен. Видно от представената кадрова справка рег. № 343р-10070
от 24.09.2019 г. (л. 50) на жалбоподателя не е н. д. н.. Служителят е н. с п. п.
през 2015, 2018 г. и през 2019 г.
В докладна записка УРИ
306р-14166/02.09.2019 г. /л.31/ от г.и.И. Г. И.– Н. С. „Р.“ в РУ Нова Загора и
РУ „Твърдица“ се съдържат предварителни данни за извършено дисциплинарно
нарушение от страна на Р.Р., а именно по време на
разпит във връзка с образувано бързо п. производство същият нарушил етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, изразяващи се във в. срещу
г. р. п. Д. С. и срещу г. и. И. Г. И., както и използване на изрази „Не ме
интересуват Вашите бързи, аз съм в почивка“, „В събота съм на работа, тогава ще
дойде някой да ме разпитва“. В докладната г. и. И.изтъкнал, че се почувствал о.
и у. пред негов п.
Във връзка с подадената докладна
записка със заповед Началник РУ Нова Загора е разпоредил извършване на проверка
по случая, назначил е комисия, която да извърши проверката в състав: с. и. И. М.
Г. – Н. Група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“, и. Д.
П. М. – п. и. в Група „Пътен контрол“ и м. е. Г. П. К.- к.
на о. в Група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Нова
Загора, като е определил срок за нейното приключване до 01.10.2019 г., като е
възложил резултатите да бъдат обективирани в писмена справка. Заповед № 306з-85/04.09.2019
г. е доведена до знанието на жалбоподателя на 05.09.2019 г.
С последваща заповед въз основа
на предложение №306р-15317/26.09.2019 г., срокът за извършване на проверката е
удължен до 31.10.2019 г.
В писмено обяснение рег. № 306р-14960/18.09.2019
г. /л.32/ във връзка с проверявания случай, Р.Р. е
посочил, че на 29.08.2019 г. получил обаждане по телефона от р. п. Д.С., който
му р. да се яви в РУ Нова Загора за разпит във връзка с образувано бързо
досъдебно производство, което трябвало
да бъде внесено на 02.09. в съда. В сведението Р. посочил, че се п. от
отношението и р. тон, който бил използван, като отговорил на С., че е в почивен
ден, има лична работа, съответно и личен живот и не може да се яви в
управлението. Минути по-късно сам потърсил С. по телефона и отишъл в РУ Нова Загора,
където дал показания във връзка с досъдебното производство. Докато се провеждал
разпита в стаята дошъл и. И. Г. И., който започнал да му крещи да се държи
прилично, че трябва да се явява за разпит винаги когато го повикат, независимо
дали е в почивен за него ден. В обяснението Р. изтъква, че разговорът преминал
на висок тон, но без крясъци и отправяне на обидни реплики към Г.
В писмено сведение и. Д.С. – г. р.
п. (л. 34) сочи, че на 29.08.2019 г. около обяд потърсил на мобилния телефон Р.,
за да го извика за разпит. Обяснил му, че се касае за бързо производство, което
трябва да приключи в кратък срок и единствено той не бил разпитан по него. Р.
му отговорил на висок тон, че в момента е в гр. С., не му било възможно да се
яви и нямало кога да почива. Въпреки това по-късно същия ден се явил в
управлението. По време на разпита в кабинета дошъл И. Г. – Н. С. „Р.“ в РУ Нова Загора и РУ
Твърдица. Г. обяснил на Р., че трябва да намира време да се явява на разпит по
бързи производства и да изготвя своевременно протоколите за доброволно
предаване на иззетите веществени доказателства, но Р. се засегнал от
направената забележка, реагирал о. като заявил на Г.на в. тон „Не ме
интересуват вашите бързи“. В сведението С. изтъква, че поведението на Р. било
изключително в. и н., н. на нормите на Етичния
кодекс, тъй като Г.не бил провокирал по никакъв начин Р..
В сведението, дадено от И. Г. И.,
(л. 35) същият сочи, че на 28.08.2019 г. бил уведомен за извършено престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, при което преценил, че са налице основания за започване
на бързо производство по чл.356 от НПК, което било възложено на г. р.п. Д.С..
Същият ден С. го уведомил, че е говорил по телефона с м. е. Р., казал му, чу
трябва да бъде разпитан и да състави протокол за доброволно предаване на
иззетите веществени доказателства, но Р. му отговорил, че бил в почивка, щял да
бъде разпитван когато е на работа, като заявил, че протоколът може да бъде
изготвен и от С.. Същият ден около 16.30 ч. И.бил в стаята си, когато Р. се
явил при С. и го попитал дали е изготвил протокола за доброволно предаване.
Когато разбрал, че не е изготвен Р. се развикал в коридора, че не е голяма
работа, какво щяло да им стане, ако го изготвят р. п. и си тръгнал, без да бъде
разпитван и без да изготви въпросния протокол. В обяснението И.още се сочи, че
на 29.08.2019 г. около 13.00ч. Р. се явил в управлението за разпит, по време на
който телефона му звъннал и той излязъл от стаята, без да довършат започнатото.
Завръщайки се след двадесетина минути Р. дошъл в коридора до стаята на С. и
попитал на висок глас дали С. му е написал разпита, за да го подпише, а р. п.
му обяснил, че не може да го напише в негово отсъствие, на което Р. отвърнал,
че е можел да препише информацията от докладната записка. Предвид б. отношение Г.направил
забележка на Р., а същия му се р. пред С., заявявайки „Не ме интересуват вашите
бързи, аз съм в почивка. В събота съм на работа, тогава ще дойде някой да ме
разпитва.“ В обяснението си Г.сочи, че се почувствал о. и з. от поведението и
държанието на Р., с което същият го е и. пред негов п. служител – г. р. п. Д.С..
В хода на дисциплинарното
производство е съставена справка № 306р-16774/17.10.2019 г. (л. 26 и сл. ), в
която подробно са описани предприетите действия по изясняване на случая от
комисията, както и установените факти, а именно извършено от п. и. Р. нарушение
на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР“. В справката е посочено, че комисията след
събиране на съответните обяснения и сведения е установила, че на 29.08.2019 г.
м. е. Р.Р. се е р. на г.и.И. Г. И.– Н. С. „Р.“ към РУ
Нова Загора и РУ Твърдица, като е използвал репликите: „ Не ме интересуват
вашите бързи, аз съм в почивка. В събота съм на работа, тогава ще дойде някой
да ме разпитва.“ Комисията приела, че п. на Р. и казаното от него било възприето
от Г.като изключително н. и в., н. на нормите на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от МВР, с което п. Г.се е почувствал о. и и. пред негов п.
служител – г. р. п. Д.С.. Комисията съобразила, че се касае за нарушение на
чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР- държавният
служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва
необходимата субординация, както в служебни помещения, така и на обществени
места, както и на типова длъжностна характеристика за длъжността к. на о. в
сектор „Охранителна полиция“ „Да спазва изискванията на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“, като за извършеното от Р. нарушение
се предвижда дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца.
Р. е запознат със справка № 306р-16774/17.10.2019
г. на 18.10.2019 г. видно от удостоверителното му изявление в същия смисъл,
обективирано на гърба на последната страница от справката /л. 30/. Справката е
приета от ДНО, видно от положената върху нея резолюция.
С протокол № 306р-16857/18.10.2019
г. / л.47/ служителят е запознат с правото си, след запознаване със справката,
да депозира възражение в 24 часов срок. Р. се е възползвал от предоставеното му
право и с допълнително обяснение вх. №306р-16878/21.10.2019 г. /л.48/ е
декларирал, че не желае събирането на допълнителни доказателства и потвърждава отразеното в обяснението си, тъй като то представлява обективната истина
по случая. Обяснението е прието от ДНО на 22.10.2019 г.
В становище рег.№ 306р-16957/21.10.2019
г. /л.21/ са обективирани същите констатации по отношение на извършеното от м.
е. Р.Р. нарушение, представляващо нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Становището е
прието от ДНО на 22.10.2019 г., видно от положената върху него резолюция.
С оспорената заповед № 306з-122 от
04.11.2019 г. на м.е.Р.Р. е наложено дисциплинарно
наказание "п." за срок от шест месеца за това, че на 29.08.2019 г. по
време на разпит от и. Д.С. във връзка с бързо производство за извършено
престъпление, на който сигнал служителят е реагирал по време на н. му, същият е
п. тон на г.и.И. Г. - Н. С. „Р.“ РУ Нова Загора и РУ Твърдица, като е използвал
репликите: „Не ме интересуват вашите бързи, аз съм в почивка. В събота съм на
работа, тогава ще дойде някой да ме разпитва“. В заповедта е прието, че от п. и
думите на Р. служителят Г.се е почувствал о. и и. пред негов п. служител,
какъвто се явява р. п. Д.С.. С деянието си и. Р. нарушил чл.56 от Етичен кодекс
на за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № МЗ №
8121з-348/25.07.2014г., а именно „Държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в
служебни помещения, така и на обществени места“. В заповедта е прието, че не е
изпълнено и основно задължение по длъжностна характеристика с рег.№
3286р-19656/12.11.2015 г. за длъжността к. на о. в „Охранителна полиция“, а
именно „Да спазва изискванията на Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“. Извършеното от Р. е квалифицирано като нарушение по смисъла
на 200 ал.1 т.12 от ЗМВР - на етичните правила на поведение на държавните
служители в МВР, което е дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194,
ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.204 ал.4 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "п." за срок от 6 месеца до 1
година. В заповедта е посочено, че при определяне
вида и размера на наказанието е отчетена тежестта на нарушението, липсата на
вредни последици, цялостното поведение на служителя и факта, че до момента няма
налагани дисциплинарни наказания. При тези мотиви със заповедта на основание
чл.204 т.4 от ЗМВР и чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР на оспорващия Р.Р. е наложено дисциплинарно наказание "п." за
срок от шест месеца.
По делото е приобщена типова
длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19656/12.11.2015 г. на длъжността „к. на
о.“ в сектор/група „Охранителна полиция“ група „Охрана на обществения ред“ при
РУ при ОДМВР, с която служителят е запознат, видно от протокол №306р-2291/17.02.2016
г. /л.51-л.53/.
По делото е приобщен Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. /л.68 и сл./, с
който служителят Р. е запознат видно от протокол № 306р-10691/21.07.2016 г.
/л.54/.
При така установените факти,
Административен съд Сливен достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от субект с наличен правен интерес, засегнат неблагоприятно от
обективираното в заповедта властническо изявление. Насочена е срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност. Спазен е преклузивният 14-дневен
срок, установен в нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК, към който чл. 211 от ЗМВР препраща (заповедта е връчена на адресата на 13.11.2019
г., жалбата е заведена в деловодството на административния орган на 28.11.2019
г. с вх. № 306000-12242, но е изпратена по пощата на 27.11.2019 г., видно от
пощенското клеймо на л.5 от делото).
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 306з-122 от 04.11.2019
г. е издадена от материално компетентния в съответствие с нормата на чл. 204, т. 4 вр. с чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР административен
орган – началника на РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен.
Актът е постановен в
законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите, установени в нормата
на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В оспорената заповед е цитирана справка
рег. № 306р-16774 от 17.10.2019 г. и е направено изрично позоваване на нея при
формиране на извод за осъществено от жалбоподателя н. на етичните правила за
поведение. Поради това мотивите на справка рег. № 306р-16774 от 17.10.2019 г./
с която служителят е запознат/, както и на всички други документи, към които
тази справка препраща, следва да се считат като мотиви и на обжалваната
заповед.
Противно на твърденията на
оспорващия при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от
категорията на съществените.
В съответствие с императивната
правна норма на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Краткият двумесечен срок се включва в едногодишния, като дисциплинарнонаказващият орган не може да се ползва от
по-дългия срок, при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия такъв
(в случаите, когато нарушението и нарушителят са установени). По естеството си
и двата срока са преклузивни по своя характер –
погасяващи правото на дисциплинарнонакзващия орган да
реализира дисциплинарна отговорност спрямо служителя - нарушител, независимо от
доказаността на нарушението от субективна и обективна страна.
Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е процесуална предпоставка за
законосъобразността на приключващия производството акт (заповед за налагане на
дисциплинарно наказание), за наличието на която по аргумент от нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следи служебно.
Началото на двумесечния срок се
поставя от момента на откриване на нарушението, който е установен в нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР - това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 196, ал. 2 ЗМВР). От събраните по делото писмени
доказателства се установява спазване както на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, така и спазване на едногодишния срок от
извършване нарушението – заповедта е издадена на 04.11.2019 г. – в рамките на
едногодишния срок от извършване на нарушението на 29.08.2019 г. Случаят обхваща
нарушение на етичните правила за поведение (чл. 200 ал.1 т.12 от ЗМВР), за което е наложено дисциплинарно
наказание "п.". Съгласно нормата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното
производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай
дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на
нарушението. В процесния случай,
въпреки липсата на законово задължение за издаване на заповед за започване на
дисциплинарно производство (предвид характера на констатираното нарушение и
вида на наложеното наказание), ответникът е издал такава заповед – заповед № 306з-85/04.09.2019
г. Същата е била надлежно доведена до знанието на оспорващия Р..
В случая е извършена проверка,
чиито резултати са обективирани в справка рег. № 306р-16774 от 17.10.2019 г.
Лицето, спрямо което се води дисциплинарното производство, се е запознало със
справката на 18.10.2019 г. (л. 30), и от същото са изискани и писмени обяснения
на 18.09.2019 г. (л. 32). Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в която алтернативно са посочени
възможностите за изразяване на защитната теза на държавния служител – същият да
бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Гарантирано е и правото на участие
на Р. във воденето дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, като последният е упражнил правото си за
даване на допълнителни писмени обяснения.
Предвид изложеното съдът не
установява допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност
на оспорената заповед.
Относно съответствието на
заповедта с материалния закон:
От събраните в съдебното
производство доказателства се доказа от обективна и субективна страна деянието,
квалифицирано от ответника като нарушение на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР.
Заповед № 306з-122/04.11.2019 г.
на Началник РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, с която на м. е. Р.Р. е наложено дисциплинарно наказание "п." за
срок от шест месеца, е издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Описанието на фактическата обстановка е
подробно, същата е подведена под релевантния материален закон. Налице е
уточняване за неизпълнението на кое точно задължение от типова длъжностна
характеристика рег. № 3286р-19656/12.11.2015 г. на длъжността к. на о. към
Сектор/Група „Охранителна полиция“ му е вменена дисциплинарна отговорност, в
достатъчна степен се установяват нарушителят, деянието и неговата вина. В.
поведение на п. служител се установява от неговите обяснения, от сведението на и. Д.С. – пряк очевидец, както
и от сведението, дадено от г.и.И. Г. И. Доказателствената сила на събраните в
хода на дисциплинарното производство сведения и обяснения не е оборена по
предвидения процесуален ред, поради което съдът кредитира изложените в тях
факти и обстоятелства, от които се установява, че Р. е п. тон на г.и.И. Г. - Н.
С. „Р.“ РУ Нова Загора и РУ Твърдица, в присъствието на негов п. г. р. п. Д.С.,
използвайки репликите: „Не ме интересуват вашите бързи, аз съм в почивка. В
събота съм на работа, тогава ще дойде някой да ме разпитва“. От поведението и
думите му служителят Г.се е почувствал о. и и. пред негов п. служител. Съдът
намира, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства
удостоверяват съзнателното поведение на дисциплинарно наказаното лице,
представляващо нарушение на етичните правила на поведение. В материалите по
преписката се съдържат достатъчно данни за употребени от оспорващия думи и
изрази, които могат да се възприемат като н. както за конкретно лице – с. Г.,
така и за МВР като институция, които дават основание на съда по категоричен
начин да приеме, че на 29.08.2019 г. к. на о. Р. е проявил н. към присъстващите
и се е държал по начин, който не отговаря на заеманата от него длъжност. Това се е случило публично - в
присъствието на друг п. служител, който е пряко п. на Г. Използваните думи
действително не съдържат о. квалификации, но демонстрират п. и н. отношение
спрямо лицето, до което са адресирани, поради което без съмнение засягат н.
неговия служебен а. и д. Ето защо съдът приема, че деянието, с което се
осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се
явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е
извършено. Цялостното п. на Р. в конкретния случай се възприема от съда като н.
и несъмнено представлява нарушение на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР по смисъла на чл. 200 ал.1 т.12 от ЗМВР, за което правилно е ангажирана
дисциплинарната му отговорност със заповед № 306з-122/04.11.2019 г., в която коректно
е посочено задължението, което жалбоподателят не е изпълнил – т. II „Основни
длъжностни задължения“ от Типова длъжностна характеристика“ рег. № 3286р-19656/12.11.2015
г. за длъжността к. на о. към сектор „Охранителна полиция“ на РУ при ОДМВР, а
именно „Да спазва изискванията на Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. Действително оспорващият м.е.Р.
– к. на о. в група „Охрана на обществения ред“ и з. г.и.И. Г. се числят към
различни, отделни едно от друго, с. з. в щатната структура на РУ Нова Загора,
но очевидно Н. С. „Р.“ РУ Нова Загора и РУ Твърдица И. Г. е с. от по-в. й. ниво
от това на м. е. Р., същият е на р. длъжност, поради което съдът приема, че к.
на о. Р. е следвало да спази необходимата субординация, като зачете д. и а. на служителя
с по-в. от него р. длъжност. Правилото, предвидено в т.56 от Етичния кодекс е
насочено към спазване правилата за йерархия и субординация, на които се гради
службата и авторитета на служителите на р. длъжности. Поради това
обстоятелството дали Г.се е почувствал з. от думите на Р. или не, е без отношение
към съставомерността на деянието, тъй като нормата
охранява обществени отношения, чиято значимост надхвърля личната оценка.
По аргумент от нормата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР съобразен с материалния закон е и изборът на вида
на наложеното наказание – "п." за срок от шест месеца.
Актът съответства и на целта на
закона – да се п. и п. държавния служител, като бъде п. към точно с. на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав достига до извод за законосъобразност на обжалвания
административен акт – същият е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени са процесуалните и материалноправните
разпоредби при издаването му, съответен е на целта на закона. Поради това
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и по аргумент
от противното на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя не се дължат разноски,
като при отхвърляне на претенцията за разноски, съобразно константната
практика, не се постановява нарочен диспозитив.
Ответникът не претендира разноски,
поради което такива не се присъждат.
Водим от изложените съображения
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ж.Р. ***, подадена
чрез адв. Н.П. *** срещу заповед № 306з-122 от 04.11.2019
г. на Началник РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, с която на жалбоподателя на
основание чл.204 т.4 от ЗМВР във връзка с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР –
„нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители“ е
наложено дисциплинарно наказание "п." за срок от шест месеца, като
неоснователна.
Решението, на основание чл.211 от ЗМВР, не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: