Р Е
Ш Е Н
И Е
№………186……..
гр. Шумен,
02.08.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на втори юли, две хиляди
и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
Членове: 1. З.И.
2. Н.Цветанкова
при секретаря С.
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара И. в.гр.д. № 332 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България„ АД, гр. С., ЕИК ,
представлявано от Д. Б.Ш.и М.И.В., чрез пълномощника адв. М. В. от САК и въззивна жалба на „ Бългериън ритейл сървисиз
„ АД, гр. С., ЕИК , представлявано от М.В.Х.и М.А.Б., чрез пълномощника адв. М.
В. от САК срещу Решение № 184/02.03.2018 г. по гр.д. № 1582/2017 г. по описа на
ШРС.
Жалбоподателят
„ Юробанк България „ АД, гр. С. обжалва решението в частта, в която е признато
за установено спрямо Банката, че клаузите, съдържащи се в чл.3, ал.1, чл.3,
ал.5 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34425
от 10.05.2008 г., сключен между Банката и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни като
неравноправни, и в частта, в която Банката е осъдена да заплати на ищците
сумата от 4 198,62 швейцарски франка, получена без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. до окончателното й
плащане и 626,00 лева – съдебни
разноски. Жалбоподателят намира
решението за недопустимо в частта, в която Банката е осъдена да заплати на
ищците сумата от 4 198.62 швейцарски франка, ведно със законната лихва за
забава върху нея, като постановено по непредявен иск, с оглед на което моли
въззивният да го обезсили в тази част и
върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Във
всички обжалвани части счита решението и за неправилно, с оглед на което моли
въззивният съд да го отмени и отхвърли предявените от ищците искове, като му
присъди и извършените по делото разноски за две инстанции. В жалбата си навежда
доводи за недопустимост на решението в осъдителната му част за сумата от
4 198.62 швейцарски франка, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, като постановено по непредявен иск, твърдейки, че, с оглед заявеното
от ищците искане, първоинстанционният съд е следвало или да го уважи за
солидарно осъждане срещу двамата ответници, или да го отхвърли спрямо двамата.
Ето защо, като е осъдил банката разделно да заплати на ищците претендираната
сума и е отхвърлил иска спрямо другия ответник, съдът се е произнесъл по
непредявен иск. По отношение обжалваната част от решението навежда доводи и за
неправилност на същото, като твърди че визираните клаузи от договора за кредит
не са част от Общите условия на банката, а са били индивидуално уговорени между
страните, били са прилагани само за
периода 10.05.2008 г. – 17.01.2011 г., след което са били предоговорени с
допълнителни споразумения от 17.01.2011 г. и 02.03.2012 г., същите не са неравноправни
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и спрямо тях са налице изключенията по чл.144, ал.2
и чл.144, ал.3, т.1 от ЗПП. Освен това, чл.12, ал.1 от договора касае само
таксите за преводи на погасителните вноски на ищците, определени с Тарифата на
банката, и никога не се е прилагал за определяне на възнаградителните лихви по
него. На следващо място, за периода 20.10.2011 г. – 04.03.2013 г. месечната
погасителна вноска е била по-ниска от първоначално уговорената, поради което не
е налице надплащане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите
по жалбата Т.О.Д. и Д.С.Д., действащи чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК,
депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.
Жалбоподателят
„ Бългериън ритейл сървисиз „ АД, гр. С. обжалва решението в частта, в която е
признато за установено спрямо него, че клаузите, съдържащи се в чл.5 и чл.6 от
допълнително споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL34425 от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение от
02.03.2012 г. към посочения
договор, сключени между „
Бългериън ритейл сървисиз „ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни и ответникът „
Бългериън ритейл сървисиз „ АД е осъден да заплати на ищците съдебни разноски,
съобразно уважената част от исковете, в размер на 313.00 лева.
Жалбоподателят намира решението за
недопустимо, а по същество – за неправилно, с оглед на което моли въззивният
съд да го обезсили в обжалваната част и върне делото на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявения иск, респ. – да го отмени и отхвърли като
неоснователен предявения от ищците установителен иск, като му присъди и
извършените по делото разноски. Навежда доводи за недопустимост на решението в
частта, в която са признати за нищожни клаузите на чл.5 и чл.6 от допълнителни
споразумения от м. 01.2011 г. и от 02.03.2012 г., тъй като първоинстанционният
съд е обявил въпросните клаузи за нищожни по мотиви, че „ Бългериън ритейл сървисиз
„ АД не е страна по процесния договор за кредит и всякакви договорки между него
и ищците, касаещи изменение на договора, сключен между „ Юробанк България „ АД
и ищците са нищожни, поради липса на предмет. На такива основания за нищожност
на договорните клаузи обаче ищците не са се позовавали, поради което съдът се е
произнесъл по непредявено основание, а оттам и по непредявен иск. Счита, че
обжалваното решение е и неправилно, тъй като ищците са заявили, че не са
уведомени за цесията в полза на БРС, но не са оспорили извършването на самата
цесия. Иначе, би се поставил въпроса
защо са подписали допълнителните споразумения. Следователно изводите на съда,
че дружеството не е станало страна по договора за кредит са необосновани и
неправилни. Но дори и да се приеме, че БРС не е станало страна по договора,
съдът е приел като основание за нищожност на чл.5 и чл.6 от допълнителните споразумения
„ липса на предмет„ каквото основание за
нищожност не е уредено в закона, с оглед на което е приложил неправилно материалния
закон. В допълнение, първоинстанционният съд дори не е посочил въз основа на
коя правна норма е признал процесните клаузи за нищожни и на кой закон
противоречат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК,
въззиваемите по жалбата Т.О.Д. и Д.С.Д., действащи чрез пълномощника адв. С. И.
от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна
и молят за оставянето й без уважение.
Въззивният
съд е разгледал делото
и е постановил Решение №6/09.01.2г., с което е потвърдил
решението по гр.д. № 1582/2017 г. по описа на ШРС, в
частта в която е признато за установено по предявения от ищците Т.О.Д. и Д.С.Д. срещу „Юробанк България „ АД, иск с
правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП, че клаузите, съдържащи се в чл. 3, ал. 1, чл. 3,
ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL
34425 от 10.05.2008 г., сключен между банката и ищците са нищожни като неравноправни. Първоинстанционното
решение е обезсилено като недопустимо, в частта,
в която е признато по предявения от посочените ищци
срещу „ Бългериън ритейл сървисиз „ АД, иск с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143 от ЗЗП, че
клаузите, съдържащи се в чл. 5 и чл.
6 от допълнително споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL
34425 от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение от 02.03.2012 г. към договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., сключени между „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни и делото е върнато на ШРС в тази част за
произнасяне по иска от друг състав. С въззивното решение делото е спряно, в
частта в която е образувано по въззивната жалба на „Юробанк България„ АД, касаеща
решението на първоинстанционният съд по предявеният от посочените ищци
срещу „Юробанк България„ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и е осъдил
ответника да заплати на ищците сума
в размер на 4 198,62
швейцарски франка – получена
без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Спирането е постановено до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на
спора по обезсиления иск. Срещу въззивното решение, в частта в която е
потвърдено решението на ШРС, с което е признато, че клаузите,
съдържащи се в чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL
34425 от 10.05.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д. са нищожни като неравноправни не
е постъпила касационна жалба и същото е влязло в сила .
Въззиваемите
страни са обжалвали решението (имащо в тази част характер на определение) за частичното спиране на делото, в резултат
на което по ч.търг.д.№136/2г. по описа на Апелативен съд-Варна е постановено
Определение № 272/25.04.2г., с което е отменено частично спиране на делото и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В резултат
на горното, настоящият съдебен състав е приел, че е налице висящ спор по въззивната жалба, касаеща първоинстанционното решение в частта, в
която „Юробанк България„ АД е осъдено
да заплати на Т.О.Д. и Д.С.Д., по иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД , сума в размер на 4 198.62 швейцарски франка – получена без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. Съобразно изложеното, предмет на
въззивна проверка по настоящото решение е произнасянето на първоинстанционния
съд в частта по предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД .
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Както беше
посочено по-горе въззивното решение ,
постановено по настоящото дело, в частта, в която е потвърдено
първонстанционният съдебен акт, с който е признато за установено по
предявения от ищците Т.О.Д. и Д.С.Д.
срещу „Юробанк България„ АД, иск с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП, че клаузите, съдържащи се в чл. 3, ал. 1, чл. 3,
ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., сключен между
банката и ищците са нищожни като
неравноправни, е влязло в сила, поради което съдът приема за доказано, че сумите
заплатени въз основа на нищожната уговорка подлежат на връщане на основание чл.55,ал.1,
предл. първо от ЗЗД . Периодът, в който е
извършено плащане на процесната сума е
13.07.2012 г. до 12.06.2017 г. През януари 2011г. и на
02.03.2012г., между длъжниците и „Бългериън ритейл сървисиз„ АД, са сключени споразумения , които
касаят промяна на нищожните клаузи от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., в резултат на което плащането
на част от процесната сума е именно на основание горните споразумения. Въпреки,
че както правилно е установил районният съд,
позовавайки се на изслушаната пред него ССЕ , плащанията са извършени изцяло в
полза на банката, основанието е както сключения с банката договор, така и чл.5
и 6 от допълнителното споразумение от януари 2011г. и допълнителното
споразумение от 02.03.2012г. Доколкото
решението на районния съд, в частта в която е признал за нищожни посочените
допълнителни споразумения е
обезсилено , въззивният съд по
необходимост, с цел формиране на правилен извод по иска с правно основание чл.55,ал.1, предл.
първо от ЗЗД следва да изложи мотиви относно валидността посочените договорки с „Бългериън ритейл сървисиз„ АД. Счита, че това е допустимо да
бъде извършено , т.к. иск по чл.55,ал.1,
предл. първо от ЗЗД, не е задължително да се съедини иск за нищожност. Нищожността, доколкото всеки, който има
правен интерес, би могъл да се позовава на нея, не
е задължително да бъде установена с влязло в сила решение, за да
настъпят тези последици, правото да се иска връщане
на даденото по нищожна сделка се упражнява с иска по чл.
55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, то възниква от получаване на престацията, тъй като тя
се осъществява при начална липса на основание и не се влияе от момента на
съдебното прогласяване на нищожността. Поради горното, след като е сезиран надлежно с иск по чл.55,ал.1,
предл. първо от ЗЗД, съдът намира, че няма пречка в мотивите да констатира
нищожност на чл. 5 и чл. 6 от
допълнително споразумение от м. януари 2011 г. и допълнително споразумение от
02.03.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., които са послужили като основание за
извършените от ищците плащания. В
настоящият случай въззивният
съд е улеснен от факта, че със
сила на пресъдено нещо с предходното решение по настоящото дело е признато, че клаузите, съдържащи се в чл. 3, ал. 1,
чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 34425 от 10.05.2008 г., сключен между
„Юробанк България“ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни . С чл. 5 и чл. 6 от допълнително споразумение от м. януари 2011 г. и
допълнително споразумение от 02.03.2012 г. към договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008
г., сключени между „ Бългериън ритейл сървисиз „ АД и длъжниците е извършено
изменение на признатите за нищожни уговорки по първоначалния договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 34425 от 10.05.2008 г.
В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.366от ЗЗД, според която спогодбата върху непозволен договор е
нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. В съдебната
практика (Решение
№ 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 43 от 5.06.2 г. на ВКС по т. д. №
1177/2018 г., II т. о., ТК, Определение №
560 от 7.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 3080/2017 г., II т. о., ТК) трайно е
възприето становището , че не само когато целият договор е нищожен (непозволен)
, но и когато отделна клауза от договор, сключен с
потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза също е нищожна по смисъла
на чл. 366 ЗЗД. Този извод е относим изцяло
към настоящият казус.
Налице е нищожност на отделна клауза от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., ето защо и чл. 5 и чл. 6 от допълнително
споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 34425 от 10.05.2008 г. и допълнително
споразумение от 02.03.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34425 от 10.05.2008 г. също са нищожни клаузи. Даденото въз основа на нищожните
уговорки подлежи на връщане, като дадено при липса на основание – арг. чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД . Относно размера на претенцията, съдът намира ,
че се явява изцяло доказана , като в тази насока възприема заключенията по
назначените пред ШРС , ССЕ .
Предвид всичко изложено по-горе , съдът намира , че искът
по чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД се явява изцяло основателен, ето защо
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От страните са направени искания за присъждане на разноски, като с оглед изхода от спора, на основание чл.78 от ГПК , жалбоподателят „Юробанк България „ АД, (ответник) дължи на въззиваемите деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от въззивната му жалба, в размер на 145.00 лева – адвокатски хонорар. Необходимо е да се уточни, че при постановяване на първоначалното решение по делото в полза на въззиваемите са присъдени деловодни разноски в размер на 145 лева , с настоящото решение съдът присъжда останалата част от извършените в общ размер деловодни разноски от 290 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/02.03.2018 г. по гр.д. № 1582/2017 г. по
описа на Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА,
в която ОСЪЖДА „Юробанк
България „ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ...,
представлявано от П.Н.Д., Д. Б.Ш.и А.В.Я. , на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да
заплати на Т.О.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. С.И. ***,
офис № 11, сума в размер на 4198,62
(четири хиляди сто деветдесет и осем швейцарски франка и шестдесет и два сантима ) швейцарски франка – получена сума без основание през периода 13.07.2012 г. до 12.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Юробанк България „ АД, ЕИК да заплати на Т.О.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д.,
ЕГН ********** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 145
(сто четиридесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен съд – С.,
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото решение, делото да
се докладва с оглед изпращането му на ШРС за произнасяне по обезсиления иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.