№ 172
гр. П., 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103581 по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от “Топлофикация П.” АД срещу И.Л.Б..
за установяване, че дължи: 1) сумата от 265,09 лв. (представляваща 1/2 част от общата сума
530,17 лв., като наследник на Л.И.. Б.) - цената на доставена, разпределена и потребена
топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в жилище,
находящо се в гр. П., ул. „****, както и 2) сумата 38,02 лв. (представляваща 1/2 част от
общата сума 76,05 лв., като наследник на Л.И.. Б.) – лихви за забава върху главницата,
считано от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер по подробно изложени съображения. Изтъква, че не дължи
претендираните суми, тъй като не е собственик, не е и ползвател на процесния имот, респ.
не съществува валидно облигационно правоотношение между страните. Заявява, че е
направил отказ от наследството на Л.И.. Б., на чието на място по реда на чл. 227 ГПК, е
конституиран в производството и в този смисъл дори да се установи принадлежността на
имота в неговия патримониум, то ответникът не е от кръга на задължените лица. При
условията на евентуалност възразява, че не дължи претендираните суми за главници и
лихви, тъй като са погасени с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД тригодишна давност.
Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на възнаграждението на
ищеца.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
1
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.И.. Б., отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.03.2021г. по ч. гр. д. № 00831 по описа за 2021 г.
на Пернишкия районен съд.
При връчването на същата е установено, че длъжникът Л.И.. Б. е починал на 27.03.21
г. С определение от 14.04.2021г. на негово място по реда на чл. 227 ГПК е конституиран
ответникът И.Л.Б.., който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
ежедневник.
По делото е представен първи лист на нотариален акт за замяна на недвижим имот,
№ 55, том VIII, дело 1855/93 г. на нот. И.И., с който наследодателят на ответника Л.И.. Б. и
съпругата му М.Д. Б.а придобиват собствеността върху процесното жилище – апартамент №
92 гр. П., ул. „Р. Димитров“, бл. 68, вх. Г. Представеният втори лист не е от същия нот. акт-
няма сходство между страните и предмета на сделката.
Представена е и молба за откриване на партида за жилищни нужди от М. Д. ИЛ.,
подписана от Л.И.. Б. до « Топлофикация П.» АД от 25.09.1998 г., с която не е посочен
адреса, за който се иска да бъде открита партида.
Представено е по делото удостоверение за вписан отказ на ответника от наследството
на Л.И.. Б., вписан в специалната книга на съда под № 44/23.04.2021г. Отказът е направен
преди връчването на определението на И.Б. за конституиране в заповедното производство-
на 13.05.21 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
2
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
В производството са ангажирани писмени доказателства за установяване правото на
собственост на Л.И.. Б. върху процесния имот, както и за заявена изрична воля за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, макар от
молбата да не става ясно кой е подателят й и за кой имот се касае. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника, като наследник на Л.И.. Б., за заплащане на задължението на
топлинна енергия за процесния период следва да се установи на първо място, че той има
качеството наследник на лицето, на следващо, че последният е бил потребител на топлинна
енергия и ищцовото дружество е изпълнило задълженията си да достави топлинна енергия
на посочената стойност.
С направения отказ от наследство наследникът И.Л.Б.. се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от откриване на наследството, т. е. отказът има обратно действие от смъртта на
наследодателя. Следователно ответникът, който се е отказал от наследството на починалия
Л.И.. Б., се изключва от кръга на наследниците, загубва това качество и се счита, че той е
трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради
което и не отговаря за задълженията на наследодателя си по силата на общо наследствено
правоприемство.
Към момента на конституирането му в заповедното производство, продължение на
което е настоящото, това лице не е вписало отказ, именно поради което е конституирано, но
впоследствие, преди получаване на определението за конституиране е вписало отказа си,
който има действие от откриване на наследството.
Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да
насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато
наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят
наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват
от него – чл.51 от ЗН. Когато наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от
3
наследството, то кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 от ЗН по отношение
на призованите наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на законните
наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата. Този път за
защита обаче е на разположение на кредитора само тогава, когато отказът от наследство е
валиден. Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която
преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с
възможността по чл.51 от ЗН. За защита на правата си в този случай той може единствено да
предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за
нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице правен интерес и кредиторът
не може да бъде принуден да води други искове срещу наследниците, ако за защита на
неговите интереси ще е достатъчно да се установи действителното правно положение – а
именно че направеният отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е
прието. /решение № 577 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 732/2010 г. на ВКС, Четвърто г.о./ В
настоящия случай ищецът не е предявил инцидентен установителен иск за прогласяване
недействителност на отказа от наследство, поради което съдът не може служебно да
изследва валидността му.
Предвид изложеното исковите претенции се явяват неоснователни, като насочени
срещу лице, което не е материалноправно легитимирано да отговаря по тях и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство за адвокатско възнаграждение
за всяко по 300 лв., чието извършване е удостоверено в представените договори за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по реда на чл. 422 ГПК от
“Топлофикация П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу И.Л.Б.., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ****, за
установяване, че дължи: 1) сумата 265,09 лв. (представляваща 1/2 част от общата сума
530,17 лв., като наследник на Л.И.. Б.) - цената на доставена, разпределена и потребена
топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в жилище,
находящо се в гр. П., ул. „****, както и 2) сумата 38,02 лв. (представляваща 1/2 част от
общата сума 76,05 лв., като наследник на Л.И.. Б.) – лихви за забава върху главницата,
считано от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
4
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 00831/2021 г. по описа на
РС-П..
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Б.., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Балканджи Йово“ № 17, сумата в размер на 300,00 лева –
разноски в исковото производство и 300,00 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00831 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5