№ 1239
гр. Варна, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110106128 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявен от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********
иск, против ГД „****” гр. София, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР за заплащане на сумата от 1541,57 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 197,91 часа по месеци и
тримесечия за периода 01.01.2018г. - 30.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както следва: за периода януари – март 2018г., сумата от 81,77 лв.; за периода април – юни
2018г., сумата от 141,99 лв.; за периода юли – септември 2018г., сумата от 167,02 лв.; за
периода октомври-декември 2018г., сумата от 183,74 лв.; за периода януари – март 2019г.,
сумата от 163,69 лв.; за периода април – юни 2019г., сумата от 118,22 лв.; за периода юли –
септември 2019г., сумата от 172,83 лв.; за периода октомври-декември 2019г., сумата от
181,90 лв.; за периода януари – март 2020г., сумата от 140,18 лв.; за периода април – юни
2020г., сумата от 190,23 лв. Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в общ размер на 279,50 лв. за периода 01.01.2018г. до
30.06.2020г. до датата на предявяване на иска – 27.04.2021г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение, възникнало с ответника, по което заема длъжност „командир на
екип” при Регионална дирекция "****" /РДПБЗН/ - Варна. Статутът му на такъв е
регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият
полагал труд на 24-часови смени, съобразно утвърден от Началника на затвора месечен
график. За периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. е полагал труд на смени, при сумарно
изчисляване на работното време, изчислявано сумарно по тримесечие.
Твърди се, че за времето от 01.01.2018г. до 30.06.2020г. е положил извънреден труд от
197,91 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение изчислено на база
1
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, или в
общ размер от 1541,57 лв. главница, обуславящо и правния му интерес от предявяване на
осъдителна претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
отправя искане за изменение по размер на предявения иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1
ГПК от предявения размер 1541,57 лв. на 1580,41 лв. Съдът допусна направеното изменение
на ИМ.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че
ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че
служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение. Въвежда се
възражение за погасяване на предявените искове по давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните по делото е възникнало служебно правоотношение.
За времето от 01.01.2018г. до 30.06.2020г. ищецът СВ. Д. ИВ. е изпълнявал длъжността
„командир на екип“ в Регионална дирекция "****" /РДПБЗН/ - Варна при Главна Дирекция
„****“.
Безспорно е, че за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2020г. ищецът СВ. Д. ИВ. е
положил 1385 часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното заключение на
допуснатата ССчЕ, така и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове
дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати
такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР,
измежду които и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т.
3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В процесния период от 01.01.2018г. до 30.06.2020г. е действала Наредба № 8121з -
776 от 29.07.2016г. (в сила от 02.08.2016г.), издадена от Министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 на наредбата при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В предходно действащата Наредба № 8121 з- 407 от 11.08.2014 г. изрично е
2
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила
от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба №
8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В
чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на
1.143.
От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се
установява, че размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от
198 часа възлиза на сумата от 1580.41 лв. /Приложение № 2, колона № 5/, което не е
заплатено на ищеца СВ. Д. ИВ..
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства, съдът приема, че
извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е
начислен и изплатен на ищеца.
От неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ се установи, че лихвата за забава
върху главницата от 1580.41 лв. за периода от края на месеца, следващ тримесечието, за
което се отнася допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен от
преобразуване на нощния труд, до датата на завеждане на иска в съда е в размер на 285,12
лв. Общо /Приложение № 3, колона № 4/.
По направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност:
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок. Съгласно чл. 111, б. „а" ЗЗД, вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Този давностен срок е приложим както за вземания по
трудово правоотношение, така и за вземанията за труд по служебно правоотношение,
доколкото в закона не е предвидена друга давност.
С ДВ бр. 81/14.10.2016 г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Така за исковия период отчитането се
извършва на тримесечие на основание чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР.
Ищецът е полагал труд при сумирано отчитане на работната време, поради което
задължението за заплащане на възнаграждение за извънреден труд става изискуемо след
изтичане на отчетния период, в случая тримесечен, като едва след изтичането му се
установява дали е налице извънреден труд. Следователно дължимото възнаграждение става
3
изискуемо на първия ден след изтичане на тримесечния период, за който е положен трудът.
Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, каквото е процесното за главница, давността тече от деня на падежа, съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, като
покана не е нужна.
В случая дължимото възнаграждение за извънредния труд, положен за първото
претендирано тримесечие януари – март 2018 г. е станало изискуемо на 01.04.2018 г.
Исковата молба е подадена на 27.04.2021 г., т.е. след изтичане на тригодишния давностен
срок по чл.111, б. „а" ЗЗД, поради което искът за възнаграждение за извънредния труд,
положен през посоченото тримесечие януари – март 2018 г. е погасен по давност. По
аналогични съображения в останалата си част искът за главница не e погасен по давност.
Ето защо предявеният иск за главница следва да бъде уважен за периода 01.04.2018г.
до 30.06.2020г. в размер за целия период от 1491,73 лева. За разликата до пълния предявен
размер искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Аналогично стои и въпросът за лихвата за забава върху главницата. Ответникът е
изпаднал в забава, като не е платил съответните часове извънреден труд в месеца следващ
съответното отчетно тримесечие, в който е положен извънредният труд. Поради което искът
с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен за периода 01.04.2018г. до 30.06.2020г.
до датата на предявяване на иска за сумата от 258,22 лева. За разликата до пълния предявен
размер искът за главница следва да бъде отхвърлен.
По разноските
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 451,62 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Възражението на процесуалния представител на ответника, направено с отговора на
ИМ, за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и платен от ищеца в размер на 480
лв. с ДДС, е неоснователно, доколкото производството е образувано по два кумулативно
предявени иска и същото е в рамките на минималното предвидено от чл.7, ал.2, т.1 и т.2, вр.
с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията след изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение
№ 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията
Юлия Раева/.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 11,82 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата 109,67 лв. – държавна такса по
уважения срещу него интерес, а също и за сумата 188,18 лв. – платен от бюджета хонорар за
ССчЕ, според уважения интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ
на СВ. Д. ИВ., ЕГН ********** сумата от 1491,73 лв./хиляда четиристотин деветдесет и
един лева и 73 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 185 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143 по месеци и тримесечия за периода от 01.04.2018г. до
30.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1491,73 лв. до 1580,41 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ
на СВ. Д. ИВ., ЕГН ********** сумата от от 258,22 лв. (двеста петдесет и осем лева и 22
ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1491,73 лв. за периода
01.04.2018г. до 30.06.2020г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 258,22 лв. до 279,50 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ
на СВ. Д. ИВ., ЕГН ********** сумата от 451,62 лв. /четиристотин петдесет и един лева и
62 ст./ с включен ДДС, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Д. ИВ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „****”,
гр. София, ул. „****”, № 171 А сумата от 11,82 лв. /единадесет лева и 82 ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 297,85 лв.
/двеста деветдесет и седем лева и 85 ст./, от които 188,18 лв. за изготвяне на ССчЕ и
държавна такса възлизаща на 109,67 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на прпеис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5