Решение по дело №639/2018 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен,  20.12.2018 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и осми ноември,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 639  по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищци:  И.М.А. и Д.Р.А.,***,

Ответник: П.А.М. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е иск за определяне на сервитутно право на ползване на част от поземлен имот,за обслужване на собствена сграда,изградена върху този имот,с посочено основание чл.64 от ЗС.

            Твърди се от ищците,че са собственици,съгласно нотариален акт №151/2009г на двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 85 кв.м.,която се намира в южната част на ххпо плана на село Г.,при описани в исковата молба граници.

          Сградата е изградена на необходимите отстояния до регулационните граници,височината е в рамките на допустимата и представлява търпим строеж,съгласно удостоверение по параграф 16,ал.1 от ПП на ЗУТ.

            Находящата се друга сграда в имота както и самият поземлен имот,бил в режим на съсобственост,която била прекратена с решение по гр.дело №400/2017г. по описа на РС-Тетевен,с което на ответника е възложен в реален дял поземления имот.

            Тъй като от дълго време отношенията с ответника са влошени и след приключване на делото за делба били предупредени с нотариална покана къде да преминават и кое да ползват около жилищната им сграда и какво обезщетение да му заплащат,с което не са съгласни,считат,че отношенията между тях следва да се уредят по съдебен ред.

            Молят да бъде постановено решение,с което се определи на ищците място на вход,преминаване до собствената им жилищна сграда през двора,собственост на ответника и съответно около сградата,която могат да ползват с оглед нейното предназначение.

            Позовават се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият не оспорва факта,че ищците са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда,попадаща в южната част на посочен в отговора имот,както и че могат да ползват част от земята,която е изцяло собственост на ответника.Твърди,че ищците винаги и понастоящем са ползвали много повече земя от това,което би следвало да ползват и затова бил принуден с нотариална покана да им напомни ,че с поведението си засягат неговите права.Към поканата е приложил и скица,с обозначение на земята,която могат да ползват.С поканата ответникът е уведомил ищците,че му дължат обезщетение за това,че ползват собствения му имот.Жилищната сграда на ищците се намира в режим на търпимост,не е узаконена и е неузаконяема.Сградата е с по-голяма площ от посочената в нот.акт №151/2009гф.,а овен това към нея впоследствие незаконно са пристроени огромна тераса към северната страна на къщата и навес към източната и страна.

            Ответникът се позовава на писмени и гласни доказателства.

            От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетеля М.И.И. и заключението на комплексната съд.-техническа експертиза,изготвена и защитена от вещите лица инж.Ж.Й. и арх.Ц.К.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

            С нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот №15/2009г на нотариус с рег.№392 и район на действие РС-Тетевен,ищците са признати за собственици,с равни права,по застрояване по време на брака и давностно владение,върху двуетажна жилищна сграда,находяща се в село Г.,Лов.обл.,на административен адрес ул.“ххх, с РЗП от 85 кв.м.,с мазе и таван,наомираща се в ххпо ПУП на село Г. от 1963 година,който е с площ от 632 кв.м.

            Сградата представлява търпим строеж,съгласно удостоверение по параграф 16,ал.1 от ПП на ЗУТ.Към сградата са пристроени тераса и навес,за които не са представени строителни книжа,в заключението на съд.-техническата експертиза е отразено,че не може да се установят годините на тяхното построяване.Според вещите лица,удостоверението за търпимост се отниса само за сградата на ищците,но не и за терасата и навеса.Според вещите лица навесът и терасата не са търпими строежи,съгласно правилата на ЗУТ и Наредба №7/2003г за ПНУОВТУЗ.

            Със съдебно решение №48/23.04.2018г,постановено по гр.дело №400/2017г по описа на РС-Тетевен,влязло в сила на 25.05.2018г, на основание чл.349,ал.2 от ГПК,на ответника е поставен в дял и изключителна собственост хх по ПУП на село Г.,с площ на имота от 632 кв.м.,с уредени регулационни сметки,при описаните в решението граници,ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м.

            В заключението на съд.-техническата експертиза/комплексна/ ,вещите лица са представили четири варианта за определяне на площ за ищците,от имота на ответника,с оглед обслужване и ползване на жилищната им сграда.Ищците възприемат вариант №1,при който преминаването за къщата на ищците е от западната страна на дворното място,докато ответникът възприема предложения вариант №2 от експертите,съгласно който преминаването за къщата на ищците е от източната страна на дворното място.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан. 

Разпоредбата на чл.64 ЗС изрично установява право на собственика на постройка да ползва земята доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение – да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка по време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекарва водопровод и канализация и др.Вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещото право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо останалата част от  поземления имот. Нормалното използване на дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва.  Това ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите характеристики на постройката, като елемент на градоустройството. Правата на собственика на земята следва да се ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а последният не може да има подчинено на сградата предназначение. Ползването  от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж / Решение № 300/07.05.2009 г. по гр.д. № 30/2008 г. по описа на І г.о. ВКС/. Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята. По същество се обособява за ползване част от чуждия имот, но тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут, като ограничение на собствеността, за разлика от правото на съсобственика по чл.32, ал.2 ЗС. Съдебната практика приема, че при спор за ползването на терена със собственика на земята, собственикът на постройка може да претендира и достъп до нея, ако не му е осигурен такъв. При предявен иск по чл.64 ЗС ищецът следва да докаже, че е суперфициарен собственик по отношение на земята, в която се намира постройката, и каква е техническата възможност да му се осигури достъп за пълноценно ползване на постройката при минимално засягане правото на собственост върху терена.

Не е спорно по делото, че  ищците са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда,с разгърната застроена площ от 85 кв.м., находяща се в поземлен имот  ххххххх по ПУП на село Г.,Лов.обл,който е изключителна собственост на ответника.Ищците се явяват суперфициарни собственици по смисъла на чл.63 ЗС, тъй като са придобили отделно от земята собствеността върху постройката. Ищците притежават и сервитутно право на преминаване към обекта.

При съобразяване на фактите и доказателствата по делото,съдът споделя изцяло изложените доводи с писмената защита на ответника,че предложените от съд.-техническата експертиза варианти трети и четвърти ограничават в прекомерно голяма степен правата на собственика на земята,върху която е построена сградата на ищците,поради което се възприемат за неприложими от съда.При тези варианти е включена и съответна площ от земята на ответника за обслужване на изградените към жилищната сграда на ищците навес и тераса,без строителни книжа и представляващи строежи,които не са незаконни и нетърпими,според самите вещи лица.Ето защо решаващият състав подлага на коментар предложените други два варианта-първи и втори,от вещите лица,към всеки от които всяко от страните е изразила своите предпочитания.

Съобразно предмета на делото и възприеманото разрешение от съдебната практика при иск по чл.64 от ЗС за ограничаване в минимална степен правата на собственика на земята,съдът възприема изцяло изразените предпочитания от страна на ответника,към вариант втори по заключението на комплексната съд.-техническа експертиза.При този вариант е определена най-малката площ от повърхността-земята,върху която е изградена от ищците,за ползване от тях-189 кв.м.,за разлика от останалите варианти,при които тази площ е сравнително по-голяма.При този вариант,при който преминаването за къщата на ищците е от източната страна на дворното място е осигурен достъп/вход откъм  улицата с о.к. 42-45 за ищците,а самият проход за преминаване е със същата широчина,както и този по вариант първи-от 1.5 м. Съдът приема,че не се касае за някакво значително неудобство за ищците известната денивелация на терена,в тази му част,тъй като според вещите лица,същата може да бъде преодоляна посредством изграждането на стъпала,за преодоляване на тази денивелация,която е средно от около един метър.Посочения в този вариант проход през имота на ответника осигурява директен достъп до входа на жилищната сграда на ищците,който също е от изток,според вещите лица,което се установява и от снимковия материал към заключението.Не на последно място,твърдението на ищците,че водопроводът,захранващ жилищната им сграда,попада в очертания проход на вариант първи от заключението на експертиза и същият създава по-голямо удобство и сигурност при евентуални аварийни и строителни дейности за ищците,не се доказва в производството.

С оглед изложеното, следва да се определи прилежаща съм собствената на ищците сграда площ от имота на ответника, достатъчно необходима на нормалното ползване и поддържане на сградата, както и достъп до същата, съобразно заключението на вещото лице,поради което се налага извод за основателност на иска и неговото уважаване, на основание чл.64 ЗС,по вариант втори от заключението и приложената скица,която следва да бъде обявена от съда  за неразделна част от съдебния акт.

Настоящото решение представлява спорна съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което въпросът относно ползването на терена във връзка със съществуващите и бъдещи постройки може да бъде пререшаван и в последващ момент.Предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира автоматично приложение. Следователно разноските следва да останат за страните така, както са направени,в който смисъл следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на разноски.

Мотивиран от изложеното,съдът

 

Р     Е     Ш     И :

                                  

                        

ОПРЕДЕЛЯ,на основание чл.64 от ЗС, в полза  И.М.А. и Д.Р.А.,***,част от поземления имот на  П.А.М. ***,представляващ Урегулиран поземлен имот,съответстващ на парцел ххх ПУП на село Гл.,Лов.обл. от 1963г,с площ на имота от 632 кв.м.,при граници на имота по актуална скица №ххх07.2018г,издадена от Община-Тетевен-неурегулирано,ххх,улица с ОК ххх, която  могат да ползват  като собственици  на двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 85 кв.м.,с мазе и таван,изградена върху този имот и сервитутно право на преминаване към обекта, за обслужване на сградата, а именно: върху площ от 189.16 кв.м.,  която площ на скицата, изготвена от вещите лица инж.Ж.Й. и арх.Ц.К. и съставляваща неразделна част от настоящото решение,включва проход откъм улицата с ххх за преминаване към сградата на ищците с ширина 1.5м.,ширина откъм южната стена/входа/ на жилищната сграда на ищците от 1.5м.,ширина около източната стена на жилищната сграда на ищците от 1.5м.,ширина от западната стена на жилищната сграда на ищците от 1.0м. и ширина от северната стена на жилищната сграда  на ищците от 1.5 м.,която определена за ползване от ищците площ е защрихована с червен цвят на скицата-вариант втори,към заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза.

ОБЯВЯВА  преподписаната от съда скица-вариант втори,гр.дело 639/2018г,за неразделна част от настоящето решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника,чрез пълномощника-адв.Ч.,за присъждане на сторени разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: