РЕШЕНИЕ
№ 18921
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110148994 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 285, предл. 2-ро от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от „АВУС Италия“ ЕООД срещу „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 20 394, 83 лева - разноски, направени от ищеца
в изпълнение на възложената му работа по неформален договор за поръчка, сключен с
конклудентни действия въз основа на отправено предложение от ответника, обективирано
във възлагателно писмо от 30.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 29.04.2015г. до окончателното плащане на вземането, както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 087,13 лева, представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г.
Ищецът твърди съобразно исковата молба и уточненията към нея, че е „АВУС Италия“
ЕООД и „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД са част от групата „АВУС“ и имат
един и същи собственик. Сочи, че дейността и на двете дружества се изразява в съдействие
за регулиране на причинени щети в полза на застрахователни дружества, оказване на помощ
и представителство на физически и юридически лица, претърпели щети и др. Излага, че във
връзка с предявена в Република Италия срещу ответното дружество претенция за заплащане
на обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ по полица № ....../08.04.2004 г,
на 30.07.2008 г. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е потърсило посредничеството на „АВУС
България – регулиране на щети“ ЕООД, за да установи контакт с ищцовото дружество.
Потърсено било съдействието на „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД, защото
1
към този момент това дружество имало договорни отношения с ответника по договор от
30.07.2007г., поради което ищецът се консултирал с него преди да поеме ангажимента.
Желанието на застрахователя било да възложи на ищеца да го представлява при уреждане
на конкретния казус, като „АВУС Италия“ ЕООД да организира предоставянето на
адвокатска услуга в полза на ответника, в това число да намери, ангажира и да заплати на
адвокат, който да осъществи процесуално представителство и защита на ответното
дружество по образуваното в Италия съдебно производство. Ищецът приел възложената
работа и извършил същата, включително заплатил дължимото възнаграждение на
упълномощения адвокат. Твърди се още, че „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД е
било упълномощено от ищцовото дружество да го представлява в отношенията му със
застрахователя, включително по уреждане на отношенията за възстановяване на заплатените
разноски по свършената работа. Сочи, че за извършената работа, изразяваща се във водене
на съдебния процес и процесуално представителство по него, на 08.10.2010 г. в полза на адв.
Ф П. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 504,88 евро, за което
последният е издал фактура № 211/26.07.2010 г., като плащането е сторено от името и за
сметка на ответника. Твърди, че на ответника са предоставени всички документи,
удостоверяващи извършването на работата и заплатените разходи за това, поради което с
писмо с изх. № 783/22.10.2012 г. „Авус България – Регулиране на щети“ ЕООД, в качеството
си на упълномощен представител на „Авус Италия“ ЕООД, го е поканил да възстанови
платеното възнаграждение в размер на сумата от 10 427,71 евро, след приспадане на
банковите такси и комисионни, но в предоставения срок – 11.12.2012 г. той не е направил
това, поради което претендира левовата ѝ равностойност. Претендира и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е оспорил предявените искове по възражения,
че ищецът не бил страна по сключения от ответника на 30.07.2007г. договор. Изпълнител по
този договор бил „АВУС България – Регулиране щети“ ЕООД. Наведени са доводи, че
страните не били обвързани от договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба
съдържание на правата и задълженията. Твърди, че ангажираният за съдебното дело в
Италия адвокат бил упълномощен лично от изпълнителния директор на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД. Оспорва твърдението, че процесната сума е била заплатена от ищеца, а и
разноските по договора се възстановявали само след предварителното им одобрение от
ответника, каквото в случая не било дадено от ответника. Издадените от адвоката фактури
не сочели ответното дружество като задължено лице. Навежда възражения, че размерът на
претендирана сума била прекомерно завишена, както и че задължението било погасено по
давност. Оспорва представените доказателства. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
В ход по същество ищецът, чрез процесуалния си представител, моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В съдебната си реч представителят на ответника моли предявените искове да се
отхвърлят и претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
2
следното:
Исковата молба е поставена за разглеждане от първоинстанционния съд за втори път.
Първоначално по нея е било образувано гр.д. № 23509/2015г. по описа на СРС, 79 състав,
което дело е приключило с решение № 39852/31.07.2018г., с което предявените искове са
били отхвърлени поради липса на доказана облигационна връзка между страните.
Решението е обжалвано в цялост пред СГС, по повод на което е било образувано в.гр.д. №
15005/2018г., който с решение № 6989/16.10.2019г. е отменил атакувания пред него съдебен
акт и е отхвърлил исковете, но на друго основание – поради тяхната недоказаност.
Решението на въззивния съд е атакувано пред ВКС, по повод на което е образувано гр.д. №
352/2020г., по което с решение № 60032/28.06.2021г. е отменено решението на въззивния
съд и делото е върнато за ново разглеждане поради нередовност на исковата молба, респ. на
относимите по делото факти, от които произтича спорното право. При новото разглеждане
на делото от въззивния съд е било образувано в.гр.д. № 8468/2021г. по описа на СГС,
приключило с решение № 1422/14.06.2022г., с което е обезсилено решение №
39852/31.07.2018г. по гр.д. № 23509/2015 г по описа на СРС, 79 състав, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав, по който повод е образувано настоящото гр.д. №
48994/2022г. по описа на СРС, 55 състав. В хода на производството пред СГС при второто
разглеждане на делото в изпълнение на дадените от ВКС указания исковата молба е била
оставена двукратно без движение за уточнение на обстоятелствата, от които произтича
спорното право. След изпълнение на указанията и с акта си по същество, въззивната
инстанция е отправила указания към районния съд при новото разглеждане на делото по
отношение на правната квалификация на иска.
Представен е договор от 30.07.2007г. /л.15-17 на чужд език и в превод на български език
/, от който се установява, че „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД) е възложила на „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД
извършване на действия по уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от
или на застраховани при възложителя лица, но след получаване на уведомление от
възложителя за предявена срещу него претенция по застраховка „Зелена карта“ и/или
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и/или „Гранична застраховка“.
Прието е писмо от 30.7.2008г. /л.18/ без подпис с посочен автор – юрисконсулт на
ответника – Калина Димитрова, което няма адресат, но от поставения върху него печат е
видно, че е постъпило при „АВУС България“, с което са изпратени документи по щета №...
„Отговорност на превозвача“.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.08.2008г. /л.22/ изпълнителния
директор на „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД) е упълномощил адвокат Ф. П. да представлява и защитава дружеството
по гр.д. № 8698/2006г. по описа на Съда в Бреша, заведено от фирма „Сеа Инсурънс
Къмпани“ ООД срещу „Е.“ ЕТ – Б Е., по което от страна на „Сеа Инсурънс Къмпани“ ООД е
призована „Общинска застрахователна компания“ АД. По повод на това производство по
делото се съдържат следните документи /на чужд език и в превод на български/ –
3
абонаментна застрахователна полица № ..., сключена между „Общинска застрахователна
компания“ АД и ЕТ „Е. – Б. Е.“, искова молба за привличане под отговорност на трета
страна /л.66-67/, призовка и решение на съда в Бреша, от които се установява, че срещу
„Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД) е
заведена претенция в този съд от ЕТ „Е. – Б. Е.“ за обезщетение по повод на ПТП, случило
се на 17.01.2005г., по повод на която е образувано дело № 8698/2006г., приключило с
отхвърляне на претенцията спрямо третата страна - „Общинска застрахователна компания“
АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД), като на последната са присъдени разноски
от 8600.00 евро.
За известяване движението и приключване на производството по делото е налична
кореспонденция, водена от една страна между ищеца и „АВУС България – Регулиране на
щети“ ЕООД, а от друга – от „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД и ответника.
От кореспонденцията, водена между „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД и
ответника се установява, че първият само е предавал информацията, предоставена му от
ищеца. С писмо от 02.03.2010г. /л.30/ „АВУС България – Регулиране щети“ ЕООД е посочил
на ответника, че от тях е било поискано съдействие относно заведено дело в Италия от г-жа
К. Д. – ангажирането чрез АВУС Италия на доверен адвокат, който в качеството си на
пълномощник на ответника да присъства на заседание на 25.09.2008г., както и че след
допълнителна информация от офиса им в Италия ще уведомят ответника допълнително.
Установява се още /писмо л.32 и л. 31/, че ответникът е бил уведомен за постановеното
решение от ищеца „АВУС Италия“ ЕООД.
С писмо от 29.04.2013г., от 30.04.2013г. и от 24.07.2013г. /л.42, л.44 и л.46/ „АВУС
България – Регулиране щети“ ЕООД е посочил, че случаят е възложен на АВУС от ОЗК на
30.07.2008г. и колегите и адвокатите им от Италия са платили на адвокат 10427,71 евро и са
издали фактура, като следва същата да се възстанови на „АВУС Италия“.
Налична е покана за плащане /л.33/ от 22.10.2012г., отправена от „АВУС България –
Регулиране на щети“ ЕООД до ответника, с която е поканен да плати на ищеца „АВУС
Италия“ ЕООД сумата от 10427.71 лева, представляваща разноски и адвокатски хонорар
относно ПТП на 17.01.2005г. в Италия, към която покана са приложени две фактури – с №
211/2010 и № 09/2014г. Предоставен е срок за плащане до 11.11.2012г. Представените
фактури /л.54 и 55/ са издадени от адв. Франческо Пинтучи и са на вниманието на „АВУС
Италия“ ООД за стойност от 10504.89 евро и 506.40 евро, като сумата от 10504.89 евро е
била платена на адвоката от „АВУС Италия“ ЕООД.
За установяване на обстоятелството какви са били договорките между страните по
делото е допуснат до разпит един свидетел - Ч. М. Я.–Б. Свидетелят е управител на АВУС
България, което дружеството се занимавало с представителство при уреждане на
застрахователни случаи в страната и чужбина. Дружеството било част АВУС групата, която
имала много такива дружества в цяла Европа. Дейността на АВУС Италия била подобна на
дейността на АВУС България - те също представлявали чуждестранна застрахователна
компания, както ОЗК, при уреждане на различни застрахователни случаи, произтичащи от
4
сключени застрахователни договори. Свидетелят знае за сключен договор от 30.07.2008г.,
защото тази преписка му била предоставена. Знае, че ОЗК е бил застраховател по
отговорност на превозвача на съответното българско транспортно дружество, което било
призовано като ищец в съда в Италия, в гр. Бреша, където имало заведено дело и ОЗК било
призовано като трета страна помагач. Затова ОЗК се обърнали към АВУС България и
помолили чрез АВУС Италия да бъде призован някакъв процесуален представител пред
съда, да бъде оторизиран техен италиански адвокат, който да се яви от името на ОЗК и да
поеме тяхното процесуално представителство. Нямало преговори, предоставена била цялата
документация от съда на АВУС България, с конкретно фиксирани задачи и поръчката, която
да изпълнят от името на ОЗК, входирано било и е описано точно от К. Д. каква била
задачата в случая. Те поели защитата и още същия ден била пусната поръчка към офиса им в
Италия.
Показанията за допустими и ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо
свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, не
е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение,
включително за наличието на съгласие, а за смисъла на постигнатите договорености. В този
случай, когато страните спорят за съществуването на отделни уговорки /оспосредената
облигационна връзка чрез представителство от АВУС България/, свидетелски показания са
допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля на
страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията
по него след сключването му. В този смисъл Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018
г., IV г. о., ГК.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове с правно
основание с чл. 79, ал.1 вр. чл. 285, пр.2 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на разноски,
направени от ищеца в изпълнение на възложената му работа по неформален договор за
поръчка, сключен с конклудентни действия въз основа на отправено предложение от
ответника, обективирано във възлагателно писмо от 30.07.2008г., и иск за обезщетение за
забава на плащането на главницата.
Основателността на предявените искове зависи от провеждане на пълно и главно
доказване от ищеца на правопорждащите фактическия състав обстоятелства, а именно
валидно облигационно отношение по неформален договор за поръчка, сключен с
конклудентни действия въз основа на отправено предложение от ответника, обективирано
във възлагателно писмо от 30.07.2008г., по което ищецът е изпълнил задълженията си,
плащането на процесната сума и отправянето на покана до ответника за плащане на
вземането.
5
Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че срещу
„Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД) е
заведена претенция в съд в гр. Бреша, Италия, от ЕТ „Е. – Б. Е.“ за обезщетение по повод на
ПТП, случило се на 17.01.2005г., по повод на която е образувано дело № 8698/2006г., в
рамките на което „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД) е било представлявано от адв. Ф. П. по силата на дадено пълномощно с
нотариална заверка на подписа, както и че производството по това дело е приключило с
отхвърляне на претенцията спрямо третата страна - „Общинска застрахователна компания“
АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД), като на последната са присъдени разноски
от 8600.00 евро.
Установява се по делото и страните също не спорят, че размера на разноските за
оказаното от адв. Ф. П. процесуално представителство по дело № 8698/2006г. пред съда в
гр. Бреша, Италия, възлизат на 10427.71 евро с левова равностойност от 20394.83 лева.
Спорен между страните е въпроса дали е налице облигационна обвързаност между тях,
по повод на която ищецът е имал задължението да осигури процесуално представителство
на ответника в производството пред съда в гр. Бреша, Италия.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на този съдебен състав да
заключи, че между страните е съществувала облигационна обвързаност по неформален
договор за поръчка, сключен с конклудентни действия въз основа на отправено предложение
от ответника, обективирано във възлагателно писмо от 30.07.2008г. Действително,
кореспонденцията, както и възлагателното писмо от 30.07.2008г., са адресирани от или до
„АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, но волята е била последното дружество
само да съдейства за осъществяване на контакт между ищеца и ответника. Подобен извод се
подкрепя от обстоятелството, че именно „АВУС Италия“ ЕООД е имал задължението да
осигури /да намери/ процесуален представител /адвокат/, който да представлява ответника в
производството, образувано пред съда в гр. Бреша, Италия, както и че е изпълнил това си
задължение /противно на наведеното възражение, защото производството е приключило, а
събирането на сумата от 8600 евро, която е различна от настоящото вземане, не е влизала в
обхвата на възложеното и предоставените правомощия/ и е заплатил със свои средства
сторените разноски по възложената поръчка /противно на наведеното възражение/. С
намирането на адвокат от „АВУС Италия“ ЕООД, респ. с реализиране на
представителството, дружеството е приело отправеното предложение по договора за
поръчка, а ответникът не се е противопоставил, защото сам е упълномощил предложения
адвокат, а с реализиране на защитата и изпълнило възложеното по договора. Данни за
наличието на облигационна обвързаност между страните по делото се извеждат и от
обстоятелствата, че поканата за плащане /л.33/ от 22.10.2012г., макар да е отправена от
„АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД до ответника, в нея последния е поканен да
плати на ищеца „АВУС Италия“ ЕООД.
Същевременно, по делото не се съдържат доказателства „АВУС България-Регулиране на
щети“ ЕООД да е имало задължението да осигури представител на ответника в
6
производството пред съда в гр. Бреша, Италия, да е изпълнил това задължение и да е
заплатени разноските по повод на поръчката. При липса на доказателства, че това
задължение тежи именно върху „АВУС България-Регулиране на щети“ ЕООД, както и от
анализа на представените доказателства се извежда, че дейността на това дружество се е
свеждала само до опосредяване на връзката между страните по делото. Видно е от
съдържанието на цялата кореспонденция, че „АВУС България-Регулиране на щети“ ЕООД е
предавал информация на ответника, предоставена му на свой ред от ищеца – „АВУС
Италия“ ЕООД. За съдействие в посочената форма, но не и за възлагане на задължението да
осигури представител на ответника пред съда в гр. Бреша, Италия, се извежда и от
представения по делото договор между „АВУС България-Регулиране на щети“ ЕООД и
ответника. Предметът на договора позволява възложителят /в случая ответникът/ да изиска
съдействието на „АВУС България-Регулиране на щети“ ЕООД по повод осъществяване на
контакт с „АВУС Италия“ ЕООД, което последно дружество да намери и осигури адвокат,
който да представлява ответника в образуваното срещу него производство. С договора
конкретно задължение, че именно „АВУС България-Регулиране на щети“ ЕООД ще осигури
конкретното представителство на ответника, не се възлага. Представеният договор не
изключва наличието на две облигационни правоотношения между различни страни и с
различно съдържание – едното между „АВУС България-Регулиране на щети“ ЕООД и
ответника, а другото – между „АВУС Италия“ ЕООД и ответника. В конкретния случай,
представеният договор и останалите материали по делото позволяват да се заключи, че са
налице различни по види и съдържание договорки.
В заключение, събраните по делото доказателства, дават основание да се заключи, че
предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в
цялост.
За неоснователно се приема възражението, че търсеното от ищца вземане за заплащане
на разноски, направени от него в изпълнение на възложената му работа по неформален
договор за поръчка, е погасено по давност. Вземането за разноски не попада сред изрично
посочените и определени еднозначно вземания, които се погасят с изтичането на
тригодишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД. Вземането за разноски не може да се подведе и
под общото понятие на „периодично плащане“, което също се погасява с изтичането на
тригодишна давност. Характеристиките на периодичното плащане са изведени в
постановките на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/ 2011г., според които
понятието „периодично плащане” по смисъла на чл.111, буква „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай
не се поставят твърдения, а и няма доказателства, че плащането е периодично по
изложените характеристики. По изложените мотиви и предвид вида вземането – вземане за
разноски, както и липсата на доказателства за периодичност, то възражението за погасяване
7
на вземането по давност се явява неоснователно.
Остава несподелено и възражението на ответника, че не дължи плащането поради липса
на предварително съгласуване с възложителя. Вида и характера на договора за поръчка и
уредбата му в закона предвиждат, че доверителят е длъжен при поискване да достави на
довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати
направените разноски заедно с лихвите и вредите. Казано по друг начин, задължението за
покриване на разноските произтича от закона. При наличието на принципа на свобода на
договарянето, страните могат да се отклонят от него, но доказателства за договаряне на
различно от предвиденото в закона не са налични.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Като последица от уважаването на главния иск, следва да се уважи и предявеният с него
акцесорен иск за мораторна лихва. Вземането за главница е изискуемо с получаването на
първата покана от длъжника – на 22.10.2012г. Претенцията за мораторна лихва се иска за
сумата от 4087.13 лева и за периода от 12.11.2011г. до датата на предявяване на иска –
29.04.2015г.
Вземането за лихва се погасява с изтичане на тригодишна давност /чл.111, буква „в“
ЗЗД/, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането в случая е станало
изискуемо с получаване на поканата от длъжника – т.е. от 22.10.2012г. От тази дата до
датата на завеждане на исковата молба – 29.04.2015г., не е изминал период от три години, с
изтичането на който вземането да се приеме за погасено по давност. За мораторна лихва
обаче преди тази дата – 22.10.2012г., вземането се явява неоснователно, доколкото
вземането не е било изискуемо, а ако се приеме, че е изискуемо – то е неоснователно и на
основание погасяването му по давност, защото от 12.11.2011г. до 28.04.2012г. е изминал
период от време в размер на три години, в рамките на който и при липса на действия, които
да спрат или прекъснат давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, тази част от
вземането се явява погасена по давност. При определяне на размера на мораторната лихва
съобразно на чл. 162 ГПК за периода от 22.10.2012г. до 28.04.2015г. и посредством лихвен
калкулатор, съдът изчисли, че същата възлиза в размер на 5229.47 лева. Доколкото обаче
съдът е обвързан от предявеното с исковата молба, то мораторната лихва следва да се
присъди само до размера на поисканото – тоест да се присъди изцяло сумата от 4 087,13
лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
22.10.2012г. до датата на предявяване на иска – 28.04.2015г. За периода от 12.11.2011г. до
21.10.2012г. по изложените по-горе мотиви искът подлежи на отхвърляне.
Изложените мотиви обуславят уважаване на предявения от ищеца акцесорен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за посочена сума и период.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищеца – чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноски на
8
ответника не се дължат, въпреки отхвърляне на иска по чл. 86 ЗЗД, защото то касае само
периода и не променя неговия размер. Разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение своевременно са претендирани от ищеца в хода на производствата и по
делото /на всяка съдебна инстанция/ са налични доказателства за реалното им плащане.
Сторените от ищеца разходи по водене на делото възлизат на 9888.56 лева, от които:
2679.28 лева по гр.д. 23509/2015г. по описа на СРС, 77 състав, включващи 979.28 лева
държавна такса и 1700.00 лева адвокатско възнаграждение;
2189.64 лева по ч.гр.д. № 15005/2018г. по описа на СГС, IV-Б състав, включващи
489.64 лева държавна такса и 1700.00 лева адвокатско възнаграждение;
1619.64 лева по т.д.352/2020г. по описа на ВКС, включващи 519.64 лева държавна
такса и 1100.00 лева адвокатско възнаграждение;
1700.00 лева по 8468/2021г. по описа на СГС, II-A състав за адвокатско
възнаграждение;
1700.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство по
гр.д. 4894/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
Разноските в последните две производства са само за адвокатско възнаграждение,
защото държавни такси не са плащани, такива не е било и необходимо да се плащат при
ново разглеждане на спора. Всички разноски подлежат на присъждане при това разглеждане
на делото и с оглед неговия изход. За пълнота, търсеното адвокатското възнаграждение за
всяко едно от производствата съответства на минимума, определен по реда на приложимите
в случая редакции на Наредба за минималните размери на адвокатски възнаграждения (от
ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г. до ДВ, бр. 88 от 2022 г. с оглед датата на договора за правна защита и съдействие).
Тези разноски се възлагат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ..., да заплати на „АВУС Италия“ ЕООД
/към момента съгласно актуален статус „АВУС Италия“ ООД/, вписано в регистъра на
дружествата към Търговско промишлена палата по занаяти и земеделие на Рим с № ..,
данъчен № ..., със седалище и адрес на управление Република Италия, ..Рим, ул. „Д. Б. М.“
№ .., представлявано от Б. К., следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 285, предл. 2-ро от Закона за задълженията
и договорите сумата от 20394,83 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
направени от ищеца в изпълнение на възложената му работа по неформален договор за
поръчка, сключен с конклудентни действия въз основа на отправено предложение от
ответника, обективирано във възлагателно писмо от 30.07.2008г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 29.04.2015г. до окончателното плащане на
вземането;
9
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4087,13 лева, представляваща обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 22.10.2012г. до 28.04.2015г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 12.11.2011г. до 21.10.2012г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК .., да
заплати на „АВУС Италия“ ЕООД /към момента съгласно актуален статус „АВУС Италия“
ООД/, вписано в регистъра на дружествата към Търговско промишлена палата по занаяти и
земеделие на Рим с № .., данъчен № ..., с. представлявано от Б. К., сумата 9888,56 лева –
разноски по делото, от които 2679.28 лева по гр.д. 23509/2015г. по описа на СРС, 77 състав,
2189.64 лева по ч.гр.д. № 15005/2018г. по описа на СГС, IV-Б състав, 1619.64 лева по
т.д.352/2020г. по описа на ВКС, 1700.00 лева по 8468/2021г. по описа на СГС, II-A състав и
1700.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство по гр.д.
4894/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10