П Р О Т О К О Л
14.03.2017 година гр.Хасково
Хасковският окръжен съд Наказателна колегия
на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР Д.
Съдебни
заседатели: К.У.
П.М.
при участието на
секретаря: Г.К.
и прокурора: Павел
Жеков
сложи за
разглеждане НОХД № 976 по описа за 2016 година,
докладвано от: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
ХАСКОВО, уведомени от предходно съдебно заседание, се представляват от прокурор
ЖЕКОВ.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А.Г.Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. М.Т., редовно упълномощен отпреди.
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.П., уведомен от предходното съдебно заседание, се явява. В
залата се явява и неговият защитник адв. В.Ч., уведомен
и надлежно упълномощен отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ М.Г.С.,
Д.Т.Ч., П.П.П., Я.С.Ч., Е.А.Ш., К.Х.С., Г.Ж.Г., С.А.Н.,
Д.А.С. и В.Г.К., редовно призовани, се явяват.
СВИДЕТЕЛИТЕ Д.Г.А.,
Д.Д.Г. и Д.П.П. не се явяват.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.К.П.
и Д.К.Х., редовно призовани, се явяват.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА Х.Д.Е.,
С.К.М., С.С.С., Г.Б.Б., Д.Б.М.
и И.П.Б., редовно призовани, не се явяват.
АДВОКАТ Г.М.,
редовно призован, не се явява.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото. Не са налице пречки.
АДВ. Т.: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
С.С.П.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не съществуват
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва:
Във връзка с
писмо и определение на Окръжен съд - Хасково от предходно съдебно заседание, в
изпълнение на този съдебен акт, на 07.03.2017 г. началникът на РУП – гр. Харманли
е представил административно-наказателната преписка, съдържаща: Разписка за
връчване на наказателно постановление с писмо № 15540/09.09.2013
г.; Квитанция за платена от С.С.П. глоба за сумата от
100.00 лв. от дата 01.10.2013 г.; Акт за установяване на административно
нарушение № 792655/02.07.2013 г., серия Р; Констативен протокол № 22 за
пътно-транспортно произшествие с пострадали лица, съставен на 02.07.2013 г. от мл.
автоконтрольор М.Г.С.; Наказателно постановление № 1736/13
от 10.07.2013 г., издадено на С.С.П. ***.
Постъпило е и
писмо вх.№ 2455/13.03.2017 г. от началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – гр. Хасково, с което е изпратена справка за нарушител – водач, касаеща допуснати, извършени и санкционирани нарушения на С.С.П..
ПРОКУРОРЪТ: Да
се приемат като доказателства постъпилите документи.
АДВ. Т.: Да се
приемат като доказателства документите.
АДВ. Ч.: Да се приемат като
доказателства постъпилите справки.
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.П.: Да се приемат като доказателства
документите.
Съдът намира, че
следва да бъдат приети като доказателства по делото посочените писмени
материали, изпратени от началника на РУП – гр. Харманли, както и тези от
началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Хасково, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Писмо
вх.№ 2288/07.03.2017 г. от Началника на РУП – гр. Харманли, ведно с административно-наказателна
преписка, съдържаща: Разписка за връчване на наказателно постановление на С.С.П. с писмо № 15540/09.09.2013 г.;
Квитанция за платена от С.С.П. глоба за сумата от
100.00 лв. от дата 01.10.2013 г.; Акт за установяване на административно
нарушение № 792655/02.07.2013 г., серия Р, издаден от РУП – гр. Харманли на С.С.П.; Констативен протокол № 22 за пътно-транспортно
произшествие с пострадали лица, съставен на 02.07.2013 г. от мл. автоконтрольор М.Г.С. на С.С.П.;
Наказателно постановление № 1736/13 от 10.07.2013 г., издадено на С.С.П. ***/13.03.2017 г. от Началника на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Хасково, съдържащо справка за нарушител–водач, касаеща допуснати, извършени и санкционирани нарушения на С.С.П..
ПРИОБЩАВА приетите писмени доказателства чрез
прочитането им.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
преди разпита на явилите се свидетели и вещи лица.
АДВ. Т.: Нямам
искания преди разпита на явилите се свидетели и вещи лица.
АДВ. Ч.:
Господин председател, поддържам искането за прекратяване на делото, заявено в
предходното съдебно заседание, тъй като видно от наличните в досъдебното
производство материали, същото е образувано с първия акт - оглед на ПТП и протокол
за ПТП, извършени в деня на ПТП-то, а именно 03.07.2013 г. В хода на
производството има наложена санкция на моя доверител, поради което считам, че
производството следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като считам, че
за едно и също деяние не следва да се налагат две наказания.
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.П.: Поддържам становището на моя защитник за прекратяване
на делото, заявено в предходното съдебно заседание. Поддържам го и сега.
ПРОКУРОРЪТ: Прочетох
становището на колегата, който е бил в предходното съдебно заседание. Поддържам
го изцяло. Отделно от това, намирам, че няма идентичност на фактическия състав
на изпълнителното деяние - на това, посочено в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление с изпълнителното
деяние по настоящото обвинение. Няма идентичност на фактическия състав и на
предвидената санкция в разпоредбата, за която деецът по неизвестно каква
причина е понесъл административна отговорност, въпреки че няма основание за продължаване
на административнонаказателното производство, при положение
че деянието съставлява престъпление. Няма идентичност на санкцията, която е
предвидена и в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК. Няма идентичност и
на възможното наказание, което би могъл да понесе подсъдимият, при положение че
бъде признат за виновен и това, което е наложено като санкция, а именно само
„Глоба”. Ето защо считам, че поради тази липса на идентичност на деянието и
санкцията, включително понесената отговорност, не е налице принципът „Non bis in idem”, т.е. не два
пъти за едно и също нещо. Поради това намирам искането за прекратяване на
производството за неоснователно.
АДВ. Т.:
Подкрепям всичко, което каза представителят на държавното обвинение и в
предходното, и в днешното съдебно заседание. Искам само да подчертая, че издаването
на това наказателно постановление е плод на недобрата комуникация между различните
служби в Министерство на вътрешните работи – разследване и пътна полиция. Още в
деня на пътно-транспортното произшествие на 02.07.2017 година пътният полицай,
посетил произшествието, е издал констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Имало е средна телесна повреда – счупване на дясна ключица и в графа т.7 от
протокола „взето отношение“ полицаят изрично е записал, че е съставен акт на
Закона за движение по пътищата, както и образувано досъдебно производство. След
като тази информация е налице и има образувано досъдебно производство, всички
материали по образуваната административнонаказателна
преписка следва да залегнат в кориците на това досъдебно производство и да не
се издава наказателно постановление.
По направеното
искане, съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след
съвещание и преценка на следните обстоятелства, прие:
Срещу обвиняемия С.П. е било повдигнато
обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал.
1 НК - за това, че на 02.07.2013 г. в землището на с. Рогозиново /общ. Харманли,
на път III 769, на около 2 км + 800
метра, след разклона за с. Рогозиново, в посока
с. Доситеево при управление на МПС - т.а. Мерцедес Спинтер
312 с ДКН Х 56 43 ВА в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, по
непредпазливост причинил смъртта на Г*А. ***.
От материалите, събрани в досъдебното
производство, е видно, че е бил съставен АУАН № 1736/02.07.2013
г. /л. 8 от том 1 на Досъдебното производство/ срещу обвиняемия С.П. за това,
че на посочената дата и път III 769
на около два километра и 800 м, след разклона за село Рогозиново, посока с. Доситеево, управлявал автомобил Мерцедес
312 с рег. № Х 56 43 ВА, собственост на хлебозавод „Тимс“
ЕООД, като поради неспазване на достатъчно дистанция настига и удря отзад, вляво пътно превозно средство с животинска тяга
/каруца с кон/, управлявана от Грозю А.
Димов, с което става пътно-транспортно произшествие с пострадало лице. На
03.07.2013 г. е била уведомена Районна прокуратура - Харманли за образуваното
при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК досъдебно производство, като на 08.07.2013 г. последната е отговорила на
РУП – гр. Харманли, че е бил определен наблюдаващ делото за престъпление
по чл. 343, ал. 1 от НК прокурор - листи 1 и 5 от том 1 на досъдебното производство. На 28.03.2014 г. с постановление
наблюдаващият делото прокурор от районната прокуратура го е изпратил по компетентност на Окръжна прокуратура -
Хасково, защото на 02.08.2013 г. бил издаден акт за смърт на Грозю Димов. На 07.08.2014 г. на С.П. е
било предявено постановлението за
привличане в това му качество от разследващия полицай и със споменатото по-горе описание на престъплението. Последното
„привличане“ е от 16.11.2016 г. /л.10, том 3 от Досъдебното производство/. Много
преди това, още докато досъдебното производство е било наблюдавано от РП –
Харманли, едва два дни след изпращането на РУП - Харманли на писмото с името на наблюдаващия делото прокурор, а именно
на 10.07.2013 г. Началникът на РУП - Харманли
въз основа на АУАН № 1736/02.07.2013 г., съставен от мл. автоконтрольора
М.С., издал Наказателно постановление
№ 1736/13 от 10.07.2013 г. против обвиняемия П. за това, че на 02.07.2013
г., около 11.20 часа, на път 3, клас № 769, на около два километра + 80 м, след
разклона за село Рогозиново, в посока с.
Доситеево, управлява товарен автомобил Мерцедес
с рег. № Х 56 43 ВА, собственост на хлебозавод „Тимс“
ЕООД, поради неспазване на достатъчно
дистанция настига и удря отзад, вляво, пътно-превозно средство с животинска тяга /каруца с кон/, управлявана от Грозю А. Димов,
с което става причина за пътно-транспортно произшествие с пострадало лице - нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, предл. II-ро от ЗДвП на С.П.
е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Наказателното постановление е било
връчено на обвиняемия на 01.10.2013 г. и е влязло в сила
на 09.10.2013 г. Глобата е била заплатена на
01.10.2013 г., видно от вносна бележка към административнонаказателната
преписка.
Изложеното налага извод за наличие на
предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и съобразяване
със застъпеното в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. становище за избягване
на двойното наказване на едно и също лице за едно
и също деяние - образуваното наказателно дело след наказването на
дееца по административен ред е недопустимо съгласно
чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/.
В Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС е даден
отговор на поставените в т. 1.1 и т. 1.2 от
него въпроси: подлежи ли на прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК
наказателното производство (НП), образувано срещу лице, по отношение на
което е било проведено административнонаказателно
производство (АНП) за същото деяние и по какъв начин се преодолява двойното наказване на едно и също лице в административнонаказателното производство и в наказателното
производство, когато административнонаказателното производство се е развило
първо във времето. Прието е, че: 1. Наказателното производство, образувано
срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено и
приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на ЕКПЧОС, подлежи на прекратяване на основание чл. 4 §1 от
Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК; 2. Последиците от повторното наказателно преследване на
едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено
приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват
по реда, указан в Тълкувателното решение чрез:
А. прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или
проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на
административнонаказателно производство с наказателен
характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му; Б. възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен
характер при условията на чл. 70,
б."В" от ЗАНН, отмяна на постановените актове и прекратяването му; В.
възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл.
422, ал. 1, т. 3 НПК и провеждане на наказателно производство.
Според настоящия състав именно на основание чл. 4 §1 от Протокол №
7 вр. чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК следва да бъде прекратено и наказателното производство по
настоящото дело, тъй като за същото
деяние спрямо същото лице има приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство за същото деяние. Посоченият международен акт е
част от вътрешното право на Република България,
доколкото е приет със Закон за ратифициране на Протокол № 7 към ЕКПЧ (обн. ДВ бр.87/24.10.2000
г.) и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република
България.
Съгласно чл. 4, §1 от Протокол № 7 към
Конвенцията никой не може да бъде съден
или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на
тази Държава. Приключилото първо
по ред административнонаказателно производство, ако е
с наказателен характер по смисъла на чл.
6, §1 от ЕКПЧОС, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото
лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по Наказателния кодекс. Наказателното
производство, образувано в нарушение
на принципа non bis in idem, подлежи
на прекратяване.
Признаците за преценка дали едно производство
е наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията и чл. 4
от Протокол № 7 (т.нар. критерии "Енгел") са следните: 1. квалификация на деянието по националното право; 2.
характер и естество на нарушението -
изследва се вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението; насоченост на правната норма към
неограничен кръг адресати; 3. видът и тежестта
на предвиденото в съответната приложима норма наказание, изискващ наличието
на сходство с наказанията за престъпление. Вторият и третият критерий са алтернативни - достатъчно е конкретното нарушение
по характера си да е "престъпление" от гледна точка на
Конвенцията, или наказанието, предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на
"наказателната" област.
Изхождайки от очертаните критерии и най-вече
съобразявайки характера и естеството на
нарушението, за което обвиняемият С.П. е бил наказан с посоченото по-горе влязло в сила наказателно постановление,
приемаме, че същото попада в обхвата на израза "наказателен
характер", използван в посочения чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. Идентичността на нарушенията по чл. 179, ал. 2 ЗДвП със
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК сочи, че същите
защитават еднакви и с голяма значимост
обществени отношения по осигуряване безопасността по транспорта, имащи специфичен обект, чието накърняване води най-често до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени
интереси на неопределен брой лица. Квалификацията по националното
законодателство не предопределя самостоятелно характера на административнонаказателното производство, но е налице пълно съвпадение на съставомерните признаци относно поведението на наказаното
лице. В случая разликата в двете норми - по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 343, ал. 1 от НК, се дължи на
степента на засягане на обществените отношения.
Независимо от това, необходимо е да се
изследват и останалите посочени критерии.
По отношение на втория критерий може да бъде посочено определено, че защитените
отношения са едни и същи, кръгът от адресати практически е неограничен, не е
налице специфично изключение, в случая съвпадението при субекта е плод на възможността да бъде действието извършено от всяко
едно лице, което управлява моторно превозно средство. Третият критерий
се основава на тежестта на възможното наказание. В случая наказанието, което се
предвижда, е различно. При нормата на чл. 343, ал. 1 от НК наказанието е от 2
до 6 години „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“. От
друга страна, административнонаказателната
отговорност по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП в
редакцията й към 02.07.2013 г., реализирана в административнонаказателното
производство, може да достигне
максимално измерение до 200 лева глоба.
В настоящия казус наложеното на обвиняемия С.П.
наказание е „Глоба“ в размер на 100 лева. Подобна санкция е
предвидена и по системата от наказания в общата част на Наказателния кодекс, като и в двата случая по идентичен начин се засяга
имуществената сфера на обвинените
лица, а наказателната санкция освен това въздейства и върху юридическия статус на осъдените. Наложената на
осъденото лице санкция при неплащане
не е възможно да се замени с лишаване от свобода, но това не води до промяна на
юридическия му статус, поради което разглеждането и решаването на въпроса дали обвинението за извършено нарушение
представлява по съществото си наказателно
обвинение, не може да се обуслови единствено и самостоятелно от този трети критерий.
Въпросът, който се поставя в настоящия
случай, върху който акцентират държавното и частно обвинение, е дали е налице
"същото деяние", съпоставяйки това, за което от една
страна С.П. е привлечен към наказателна отговорност
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр.чл.
342, ал. 1 от НК и деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност с издаването на посоченото наказателно
постановление. В решението по делото Zolotukhin
v. Russia на ЕСПЧОС
са установени трайни критерии за разрешаване на въпроса дали отделните процедури, водени срещу
едно и също лице, се
основават на едно и също деяние.
В това решение е подчертано, че понятието
„престъпление“ не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по
смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните
със забраната за повторно съдене права. Прието е,
че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към
Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за
второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които
по същество са "значително същите" -
сходни, независимо от правната му квалификация или
от защитавания правен интерес.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без
решаваща роля за определянето на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата
идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно
осъществено от дееца поведение и преценката
на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията,
които се изследват от гледна точка на
конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието, механизъм на причиняване на пътно-транспортното
произшествие и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
При така очертаните критерии настоящият
състав приема, че по отношение на същото
лице - обвиняемият П., е налице влязло в сила наказателно постановление за
същото деяние, защото фактите, предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състав
на нарушение по ЗДвП, за които той е наказан с цитираното по-горе наказателно
постановление, са едни и същи - касаят едни и същи
време, място, обстановка, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство. За извършеното нарушение,
представляващо обвинение и по обвинителния акт, С.П. е наказан по чл.
179, ал. 2 от ЗДвП. Различията в правната квалификация на приетите за нарушени норми от ЗДвП, съответно от административно-наказващия
орган и от прокурора от Окръжна прокуратура, не влияят върху извода за
тъждеството на деянието, преценявано съобразно конкретните условия на време, място, обстановка на извършване
и субективна страна на деянието в съзнанието на дееца, каквато сходна тъждественост в конкретния случай е налице. По същество
фактите за двете правонарушения трябва да се
считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК, така и по смисъла на чл. 4 §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.
Тази тъждественост, посочена и по-горе,
мотивира настоящия състав на ОС – Хасково да заключи,
че обявяването на осъденото лице за нарушител с акта за установяване на административно нарушение и наказването му със
съответното влязло в сила наказателно постановление съставлява по
съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство
срещу същото лице за същото деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis in idem,
което изисква да се прекрати висящността на
неправилно образувания и воден втори по ред наказателен процес.
По този начин е възможно да се избегне
недопустимото двойно наказване на дееца по административнонаказателен
и наказателен път, като се прекрати второто по ред наказателно производство, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem. Допълнителен аргумент
в подкрепа на този извод е и т. 3.1 от Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г.
на ОСНК, ВКС, в която изрично е постановено, че когато с едно деяние се
нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна
норма (какъвто е настоящият казус), отговорността
на дееца не може да бъде ангажирана с две отделни процедури, нито пък той
може да бъде наказан с две отделни наказания - административно и по Наказателния
кодекс, като в тези случаи деецът следва да
понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или
престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време.
Водим от всичко изложено дотук, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
№ 126
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД №
976/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок
от днес.
Заседанието
приключи в 14:17 часа.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Съд. заседатели: 1.
/Кр.
У./
2.
/П. М./
Секретар: