РЕШЕНИЕ
№ 5972
Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЯНКА ГАНЧЕВА |
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20237050701490 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба /наименована протест/ от А. М. С. и Н. В. С. срещу Заповед № 29/16.06.2023 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Жилищна сграда и склад в [ПИ] по КККР на Район „Аспарухово“, [населено място], СО „**“.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, издаден извън срока за приключване на процедурата, базира се на невръчени документи. Мотивите на административния орган не касаят процедурата по издаване на удостоверение за търпимост. Отправят искане за отмяна на акта. В уточняваща молба жалбоподателите сочат, че оспорения акт е нищожен, в алтернативност незаконосъобразен. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателите поддържа, че съгласно констативен протокол от 1989 г. на кметство „Г.“, в имота е имало съществуваща сграда с площ от 15 кв.м., долепена до нея лятна кухня с площ от 7 кв.м., изградени през 1987 г., т.е. общо 22 кв.м. Това налага извод, че има една законна част от строежа, т.е. 22 кв.м. от строежа са търпими, а към тях има към момента долепени стени. Във виза за проектиране, озаглавена окомерна скица от 1989 г., предвиждаща узаконяване на съществуваща постройка е посочена конкретна квадратура. В периода от 1998 г. до 1999 г. има поетапно разширяване и пристрояване, с включване на дървените навеси, които са били до дървената барака в източната и северната и част, частите на бараката са били привнесени вътре в конструкцията на цялата сграда. През 1996 г. има поръчан проект от майката на С., на чиято база е разширението. Впоследствие има замяна на стени и покривна конструкция с други масивни елементи, има пристроена част от външната страна на съществуващата барака. В имота има изградена бетонна основа с размер повече от 45 кв.м. преди изграждането на постройката от 16 кв.м., върху които в последствие е построена сградата. Съществуващата сграда от 22 кв.м. е налична тогава и към настоящия момент, пристрояването може да се отнесе и към допълващо застрояване, тип лятна кухня. Поетапното разширяване е започнало през 1998 г. – 1999 г. и съгласно Наредба № 2 за застрояването на земеделските земи от 1993 г., максималното застрояване е 35 кв.м. Следователно тази квадратура, към този момент е била напълно законна. След 1999 г. дървото е заменено с масивно. Изводът, че бараката е съществуваща е установено от експертизата, бараката е вградена, около нея е пристроено, като има достатъчно основания да се твърди, че бараката е търпим строеж. От графичната част на представените документи е видно, че тя е била налична към датата на съставяне на документите, налична е и към днешна дата, налице е пристрояване от южната и източна страна. Цялата конструкция е била построена в период, за който също важат условията за търпимост. Дори и да се приеме, че пристрояването не е било в условията на търпимост, процесната заповед не е съобразена с доказаната търпимост за останалата част от конструкцията. Моли да се отмени заповедта.
Ответникът – Главен архитект на Район Аспарухово при Община Варна, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата. Поддържа, че изложените в жалбата твърдения не се подкрепят със събрания по делото доказателствен материал. В Наредба № 2 от 10.04.1998 г. е записан статутът на дървените бараки. По делото не е доказано, че сграда от 65 кв.м., за която е искано удостоверение за търпимост е идентична с дървена барака от 16 кв.м., включително и в последната експертиза, с която е установено, че би могло някакви конструктивни елементи да са част от съществуваща навремето барака. В хода на производството са представени планове, скици, вкл. и ПУП, видно от които тази дървена барака не е отразена. За да бъде издадено удостоверение за търпимост, следва сградата да е построена преди 1989 г. или преди 2001 г. Сградата, за която се иска удостоверение за търпимост е изградена на един по-късен етап, това се установява от документа за собственост на жалбоподателите, те са придобили имота по-късно, физически няма как да изградят тази сграда преди да са придобили имота. При процедиране на ПУП през 2011 г., налична сграда в имота не е посочена, поради което тя е изградена на по-късен етап. Административния орган е изследвал търпимостта на сградата, като законосъобразно е постановил, че същата не е търпима. Не отговаря на условията на §127 и §16 от ДР на ЗУТ. Моли да се потвърди оспорения акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт на всички основания по чл.168 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
С нотариален акт вх.рег. №30058/12.12.2004 г. Н. В. С. е придобил място, с площ от 600 кв.м., съставляващо [ПИ], от к.р. 5210 по плана на местност „Р.“, ведно с построената в него сграда.
С договор за доброволна делба, вписан в Служба вписвания на 26.08.2008 г. Н. В. С. и А. М. С. са придобили дял втори по проект за делба а именно 142 [жк], които се приобщават към [ПИ], при което имотът става с площ от 742 кв.м.
Със заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж рег. № АУ118623АС/17.11.2021 г. Н. В. С., чрез пълномощника си И. П. Г., е поискал от Главния архитект на Р. А. при Община Варна издаването на удостоверение за търпимост на жилищна сграда и склад, находящи се в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], находящ се в СО „Р.“, [населено място].
Представено е архитектурно заснемане, становище от инженер-конструктор и геодезическо заснемане, както и нотариално заверена на 24.03.2021 г. декларация, с която Н. В. С., като собственик на ПИ ***********“, [населено място], според договор за доброволна делба ********** от 14.08.2008 г., декларира, че съществуващата в имота вилна сграда и зимнично помещение със застроена площ 69 кв.м. са изградени през периода 1996-1998 г. от неговите родители Ц. Б. С. и В. Ж. С., и същите са разположени съответно на разстояние 3.17м /вилната сграда/ и 1.5м /зимничното помещение/ от границата със съседния [ПИ], кв. 38, собственост на П. Т. П. и Ц. К. П., които нямат възражения относно съществуването и запазването на постройката в настоящия й вид.
С приемо-предавателен протокол от 14.01.2022 г. арх. В. М. К. – главен експерт в дирекция „Устройство на територията“ при Район „Аспарухово“ предава на И. П. Г. административна преписка с рег. № АУ118623АС/17.11.2021 г., състояща се от документална част – 8 броя листове; архитектурно заснемане – 8 броя листове, 3 броя папки; конструктивно становище – 3 броя листове, и геодезическо заснемане – 10 броя листове, 2 броя папки.
Със заявление рег. № АУ036030ВН/19.04.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, подадено от Н. В. С. до Главния архитект на Община Варна, е поискано издаване на удостоверение за търпимост на строеж, изграден до 7 април 1987 г., съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, находящ се в УПИ /ПИ/ **, по плана на СО „**“, [населено място]. Към заявлението са приложени:
- скица на поземления имот;
- декларация от Н. В. С. за времето на изграждане на строеж, идентична с представената при подаване на първото заявление;
- нотариално заверена на 01.10.2020 г. декларация от П. Т. П. и Ц. К. П., които заявяват, че като собственици на [ПИ], кв. 38 по плана на СО „Ракитника“, [населено място], съседен на [ПИ], нямат възражения относно съществуващите в [ПИ], кв. **, по плана на СО „**“, [населено място], постройки – складово помещение за зимнина, и склад за инструменти, материали и селскостопански инвентар, разположени на повече от 1,5м до границата между имотите, в настоящия им вид; документи за собственост;
- конструктивно становище, изготвено от инж. И. Н. И., съгласно което в [ПИ] са изградени жилищна постройка със застроена площ ЗП=65,59 кв.м. с долепен до нея зимничен склад със ЗП=3,57 кв.м.
- архитектурно заснемане на жилищна сграда и склад в ПИ с [идентификатор] по плана на СО „**“, [населено място], в което е описано, че са изградени – жилищна постройка със застроена площ ЗП=65,43 кв.м. с долепен до нея зимничен склад със ЗП=3,57 кв.м. Съгласно архитектурното и геодезическото заснемане отстоянието на жилищната сграда е 3,17м до страничната регулационна линия към съседния [имот номер], а на склада – зимнично помещение, е 2,16м към същата граница.
- геодезическа снимка на сграда в [ПИ] по кадастралната карта на местност „Р.“, Район „Аспарухово“, [населено място]. В обяснителната записка на приложеното геодезическо заснемане е посочено, че е заснета сграда в [ПИ] по кадастралната карта на местност „Ракитника“, Район „Аспарухово“, [населено място], която е със застроена площ 69,00 кв.м.
С писмо рег. № АУ036030ВН_001ВН/16.05.2023 г. Главният архитект на Община Варна изпраща преписката по заявление рег. № АУ036030ВН/19.04.2023 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна за по-нататъшно процедиране.
Констатирано е, че са налице кадастрален план, одобрен със Заповед № Р-358/22.10.1996 г. на Кмет на Община Варна; ПУР, одобрен с Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на ОС, [населено място]; ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. 38, по плана на СО „**“, землище на „Галата“, [населено място], одобрен със Заповед № Г-19/21.03.2011 г. на Заместник-кмета на Община Варна, влязъл в законна сила на 18.04.2011 г., в графичната част на който са отразени ограничителните линии на застрояване, позволяващи застрояване на 4,00м от страничните регулационни линии, 6,00м от дъното на парцела и 3,00м от уличната регулационна линия. С ПУП-ПРЗ е предвидено изграждане на вилна сграда. В посочения ПУП-ПРЗ, в частта – извадка от ПУР на СО „Ракитника“, одобрен с Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на ОС, [населено място], е отразен строеж с площ 16,00 кв.м.
При извършена проверка относно посочения имот по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Р.“, одобрен със Заповед № РД-1-7706 /387/ от 20.09.2002 г. на Областния управител на област с административен център Варна, и предходните и последващи документи, описващи собствеността и придобиването й, налични в техническия архив на Район „Аспарухово“ при Община Варна, е констатирано наличието на следните документи:
- Констативен акт от 27.07.1989 г. за незаконно строителство, подписан от служители на Кметство „Галата“ и В. Ж. С. /наследодател на Н. В. С./, в качеството му на нарушител, с който е констатирано наличие на незаконен строеж – дървена барака с площ 15,00 [жк],00 кв.м.;
- Удостоверение № 27 от 05.10.1989 г., с което е удостоверено, че е предоставено право на ползване за трайни насаждения на Ц. Б. С. /наследодател на Н. В. С./, подписано от секретаря на общинската комисия по самозадоволяване и от председателя на ИК на общинския народен съвет;
-Оценителен протокол от 15.12.1993 г., в който са описани незаконни строежи – дървена барака с площ 15,00 [жк],00 кв.м., включени в общата стойност на имота, подписана на 23.12.1993 г. от Ц. С. /наследодател на Н. В. С./;
При извършена проверка от служители от дирекция КСИД при Район „Аспарухово“, Община Варна, е установено, че изградената сграда е с размери около 9м/7,50м и височина около 2,20м, и ЗП – около 67 кв.м.
С писмо рег. № ЕО-АС-000292АС_001АС/16.05.2022 г. Главният архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна уведомява Н. В. С. относно констатираните факти и обстоятелства. В писмото са изложени съображения, че строежите, за които е поискано издаване на удостоверение за търпимост, не отговарят на правилата и нормите, действащи към декларираното от заявителя време на извършване на строителството – 1996-1998 г., както и на понастоящем действащите разпоредби съгласно Закона за устройство на територията.
Съгласно писмо рег. № АУ036030ВН_004АС/05.06.2023 г. от директора на дирекция КСИД към Район „Аспарухово“ при Община Варна, няма образувано административно производство за незаконно строителство в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по КККР на Район „Аспарухово“, м. „Р.“.
С писмо рег. № АУ036030ВН_006АС/14.06.2023 г. директорът на дирекция КСИД към Район „Аспарухово“ при Община Варна уведомява Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, че има образувано административно производство за незаконно строителство в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по КККР на Район „Аспарухово“, м. „Р.“, като е съставен Констативен акт № 21/09.06.2023 г., на основание чл.225а от ЗУТ.
Според становище на Главен архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна рег. № 04.08.2022 г. строежите не отговарят на правилата и нормите към момента на извършване на строителството и на сега действащите разпоредби съгласно Закона за устройство на територията.
Въз основа на гореустановените факти и обстоятелства и позовавайки се на становище рег. № 04.08.2022 г., на основание чл.21, ал.3 от АПК, вр. §16 и §127 от ПР на ЗУТ, вр. чл.145, ал.1 от ЗУТ и чл.27, ал.2, т.1 и чл.59, ал.1 от АПК, Главният архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна издава оспорената в настоящото производство Заповед № 29/16.06.2023 г., с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Жилищна сграда и склад в [ПИ] по КККР на Район „Аспарухово“, [населено място], по плана на СО „Р.“, [населено място]“. Освен със становището, отказът е обоснован и с наличието на образувано административно производство за незаконно строителство в ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на Район „Аспарухово“.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателите е допуснато изготвянето на основна и допълнителна съдено техническа експертиза /СТЕ/.
Съгласно заключението по основната СТЕ /л. 101 от делото/ за територията, в която се намира ПИ с [идентификатор], има следните одобрени планове: Кадастрален план, одобрен със Заповед № Р-358 от 22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна; План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Р.“, одобрен със Заповед № РД-1-7706 /387/ от 20.09.2002 г. на Областен управител с административен център – Варна. Констатирано е, че за територията, в която се намира ПИ с [идентификатор], има ПУР на СО „Р.“, одобрен с Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на Общински съвет – Варна. Посочено е, че за процесния имот има действащ ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. 38 по плана на СО „Р.“, землище на „Галата“, [населено място], одобрен със Заповед № Г-19 от 21.03.2011 г. на Заместник-кмета на Община Варна. Заповедта е влязла в сила на 18.04.2011 г. видно от приложения по делото протокол. Според предвижданията на ПУП-ПРЗ имотът попада в устройствена зона „ОВ“ със следните градоустройствени параметри: максимална плътност на застрояване – 20%; максимална интензивност на застрояване – 0,6; минимална озеленена площ – 60%; максимална кота корниз – 7м/2ет. Начинът на застрояване е свободно, на минимални разстояния 3,00м от улична регулационна линия, на 4,00м от странични регулационни линии и на 6,00 м. от дъно парцел. Вещото лице арх. инж. Р. С. е описала материалите, с които са изградени процесните обекти – жилищна сграда и склад, като е посочила, че при направена справка в район „Аспарухово“, Община Варна, е установено, че за строежите няма налични строителни книжа. Съобразявайки предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ за имота, декларираното от жалбоподателя време на извършване на строителството и относимите норми и правила във връзка със строителството към този момент, както и понастоящем действащите разпоредби, и след изследване на параметрите, размерите, височините и предназначението на процесните строежи, както и разстоянието, на което се намират от регулационните линии към съседни имоти, експертът е установил несъответствие на процесните строежи с предвижданията за застрояване по ПУП-ПРЗ и съгласно съответните нормативни актове. Вещото лице дава заключение, че с оглед вложените материали не може да се посочи приблизително годината на изграждане на обектите. Описани са всички планове, действали за процесния ПИ през различните периоди от време, като е посочено, че във всички тях нанесената сграда е идентична – едноетажна сграда „пж“ със застроена площ 16,00 кв.м., но същата е с различен контур, разположение и застроена площ спрямо заснетите в приложената към делото геодезическа снимка жилищна сграда и склад, за които се иска издаване на удостоверение за търпимост.
От заключението по допълнителната СТЕ /л. 112от делото/ се установява, че в Кадастрален план, одобрен със Заповед № Р-358 от 22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна, в ПНИ на местност „Р.“, одобрен със Заповед № РД-1-7706 /387/ от 20.09.2002 г. на Областен управител с административен център – Варна, в ПУР на СО „Р.“, одобрен с Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на Общински съвет – Варна, и в действащия ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. .**по плана на СО „Р.“, землище на „Г“, [населено място], одобрен със Заповед № Г-19 от 21.03.2011 г. на Заместник-кмета на Община Варна, процесният имот е отразен като едноетажна сграда „пж“ /паянтова жилищна/ със застроена площ 16,00 кв.м. При направения оглед е установено, че сградата с площ от 16 кв.м., отразена в горепосочените планове, на място не съществува. След извършена справка в архива на Район „Аспарухово“, Община Варна е установено, че за горепосочената сграда от 16 кв.м. липсва строителна документация, включително разрешение за строеж и акт за въвеждане в експлоатация. Констатирано е, че в Констативен акт от 27.07.1989 г. за незаконно строителство, съставен от служители на Кметство „Галата“, е посочено, че сградата от 16 кв.м. е изградена през 1987 година. Според вещото лице арх. инж. Р. С. сградата не съществува на място. Към настоящия момент в ПИ с [идентификатор] има изградени едноетажна жилищна сграда със застроена площ 65,43 кв.м. и долепен до северната й фасада едноетажен склад със застроена площ 3,57 кв.м. Общата застроена площ на изградената в имота сграда е 69,00 кв.м., което е видно и от приложеното по делото архитектурно заснемане, подписано и съгласувано от жалбоподателите. При проследяване на хронологията на случващото се в процесния имот по сателитни снимки /Приложение № 1 към заключението по допълнителната СТЕ/, експертът е установил, че към 2003 г. е нямало сграда, през 2011 г. се появява сграда с приблизителна площ около 38,00 кв.м., а през септември 2013 г. същата вече е пристроена и общата й приблизителна площ е около 69,00 кв.м. В съответствие с поставената задача от вещото лице е изготвена комбинирана скица, на която са отразени сградата – предмет на настоящото производство, и сградата от 16 кв.м., отразена в предходни планове за имота /Приложение № 2 към заключението по допълнителната СТЕ/. Посочено е, че жилищната сграда е едноетажна; външните й стени са изградени от бетонни блокчета, а вътрешните от итонг и щендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон; покривът е двускатен, дървена конструкция, OSB и покритие от битумни листове; между ребрата е монтирана топлоизолация от минерална вата; отвътре на покривната конструкция има монтирана допълнителна топлоизолация и е направена мазилка и шпакловка. Отбелязано е, че складът е долепен до северната фасада на жилищната сграда; външните му стени са изградени от бетонни блокчета; покривът е едноскатен, с дървена конструкция, OSB и покритие от битумни листове. Експертът посочва, че видно от приложения по делото Констативен акт от 27.07.1989 г. за незаконно строителство, съставен от служители на Кметство „Г.“, В. Ж. С., в качеството си на нарушител, е изградил незаконен строеж – дървена барака с площ 15,00 [жк],00 кв.м.
По делото е назначена и приета допълнителна СТЕ /л.193 от делото/ изготвена от инж. П.. В.л. е извършило оглед на процесния строеж, при което установило, че в северозападната част от процесната сграда има наличие на елементи от съществуваща и отразена в КК сграда от 16 кв.м. В.л. е изготвило Приложение № 2 – чертеж разпределение, в който със светло син цвят е посочило частта от сградата, която съдържа елементи от барака. По северната стена на сградата, в участък от 5.30 м. е запазена част от бараката. Вещото лице е установило това при оглед на допирната зона на склад-зимник № 3, с дължина 3.40 м. При оглед на помещението от вътре е установена дървена дъсчена обшивка и облицовка от ламарина от стената на дървената барака. Установила е стара стоманобетонна основа на дървена барака, в останалата част, извън параметрите на склада е налична нова изолация по външната стена и няма видима част от старата барака. В.л. е констатирало на северозападната фасада наличие на част от стария покрив на бараката, от който е запазена стрехата. Покривът на процесната сграда е нов, изграден по цялата площ на сградата, но от останалата част от стария покрив прави заключение, че в северозападния скат има запазена конструкция от покрива на бараката. При оглед на помещенията отвътре е установено, че в спалните стените и таваните са облицовани с фазер, виждат се част от дървени гради на тавана. Според в.л. двете спални по размер на идентични с помещенията от бараката. Спалня 2 е разширена в посока запад, като допълнителната част ясно се идентифицира по дървената колона и греда на тавана, тези елементи са дървени и са част от съществуващата дървена барака. Запазена е стената между двете спални и дневната. Там съществуват две врати на мястото на заснети в проект за заснемане от 1989 г. врата и прозорец. Стената към дневната е облицована с гипсокартон, а към спални 1 и 2 е стара облицовка от фазер. В сградата има тоалет и склад, долепени до спалня 1. Тези помещения са с нова конструкция, облицовани са с фаянсови плочки и в.л. не може да прецени дали съществуват стари материали в тях. В заключение инж. П. сочи, че в обема на процесната сграда е вградена старата барака. Запазени са стените и таваните на спалня 1 и 2, запазена е част от конструкцията на северозападния скат на покрива. Размерите на вградената част са 3.10/5.30, ЗП 16.43 кв.м., показани със светло син цвят на схемата.
Съдът кредитира и трите заключения на вещите лица. Първоначалното заключение и допълнителното изготвени от в.л. С. са свързани с параметрите на строежа, за който е поискано издаване на удостоверение за търпимост. В.л. С. не е установила съществуваща самостоятелна паянтова жилищна сграда в имота, напротив установено е и от архитектурното заснемане, предоставено от самия жалбоподател наличие на полумасивна сграда. Второто допълнително заключение, изготвено от инж. П. е изследвало и установило наличието на елементи от отразена в КК сграда от 16 кв.м.
По делото е разпитан К. Я.. Свидетелят сочи, че познава жалбоподателите и родителите им от 80-те години на миналия век. Я. е посещавал мястото, където имало изградена дървена постройка, състояща се от две помещения. Бараката била изградена преди 1988 г. от родителите на С.. Към настоящия момент бараката е обединена в нова сграда. Свидетелят участвал при пристрояването на дървената барака в периода 1998 г. – 1999 г. Преди това бараката била със скатен покрив, като през лятото на 2023 г. новия покрив бил сменен.
Разпитания по делото свидетел П. П. сочи, че от 1983 г. има имот в близост до този на жалбоподателите. През 1984 г. – 1985 г. бащата на жалбоподателят започнал да строи барака от дървен материал. П. помагал при носенето на материалите, като дал на С. четириметрови греди 8х8 м. Дървената барака била около 20 кв.м. Стените били от бетонни блокчета, имало и гредоред. През 1992-1993 г. дали възможност на ползвателите да узаконят местата, в периода от 1994 г. – 1996 г. в имота на жалбоподателите имало и външна тоалетна и изградена лятна веранда. Първоначално изградената дървена барака била достроена в периода 1995 г. - 1996 г., а наличната тоалетна била вкарана в обема на новата постройка.
Съдът не кредитира в цялост показанията на разпитаните свидетели в частта на датата на изграждане на дървената барака и строежа предмет на заповедта. Показанията им в тази част са противоречиви, не кореспондират с писмените доказателства депозирани от жалбоподателя, вкл. с декларация с нотариална заверка на подписа от 24.03.2021 г. на Н. С., в която сочи, че строежа е изграден в периода 1996 г. - 1998 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирани субекти, имащи право и интерес от оспорването, адресати на заповедта, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваният отказ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно разпоредбите на §16, ал.1, изречение второ от ПР на ЗУТ и §127, ал.1, изречение второ от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, които предвиждат удостоверението за търпимост да се издава от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, а такъв орган по смисъла на чл.141, ал.1 от ЗУТ е главният архитект на общината. Със Заповед № 005/17.02.2017 г., на основание §1, ал.4 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, Главният архитект на Община Варна е предоставил на главните архитекти на районите на Община Варна свои правомощия по ЗУТ, включително да издават удостоверения за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за всички строежи независимо от категорията по Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи /т.7 от заповедта/. Оспорената Заповед № 29/16.06.2023 г. е издадена от Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна /с оглед и Заповед за заместване № 76/02.06.2023 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна/, т.е. от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспореният индивидуален административен акт е обективиран в писмена форма и е мотивиран в съответствие с изискването на чл.59, ал.1 и 2 от АПК. Отказът да се издаде удостоверение за търпимост на строежа съдържа както фактически, така и правни основания, като е обоснован /чрез позоваване на съдържащото се в административната преписка становище на Главен архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна рег. № 04.08.2022 г./ с липсата на съответствие на строежите с правилата и нормите, действали към момента на извършване на строителството съгласно декларираното от заявителя, както и със сега действащите разпоредби съгласно Закона за устройство на територията, поради което е направен извод за неприложимост на хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Подобно препращане към друг акт, представляващ част от преписката по издаване на оспорения административен акт и изхождащ от същия административен орган, е допустимо с оглед задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България, поради което, противно на твърдяното в жалбата, процесната заповед на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна не страда от порока липса на мотиви.
При извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка съдът не констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Процесният акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с изискването на чл.35 от АПК. Издаването на административния акт извън регламентирания за това срок не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същият е инструктивен, а не преклузивен. Оспорената заповед е връчена по надлежния ред, като жалбоподателите своевременно са упражнили процесуалното си право на жалба, подавайки такава в срока по чл.149, ал.1 от АПК, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Дори да бе установена твърдяната от оспорващите нередовност по съобщаването и връчването на административния акт, същата не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта, тъй като действията по съобщаването за издаване на административния акт са материално-технически и не съдържат никакво волеизявление като се предприемат след неговото издаване и заради това не се отразяват на законосъобразността му.
Заповедта е обоснована от установените в становище рег. № 04.08.2022 г. на Главен архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна обстоятелства и събраните в хода на административното производство доказателства, като е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателите сочат, че строежа е търпим, настоящия съдебен състав намира, че следва да извърши проверка за приложимост на нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В настоящия случай, свидетел разпитан по делото твърди, че част от строежа е построен преди 1987 г. Вещото лице от инж. П., е констатирало наличие на елементи от сграда, отразена в кадастралната карта, като сграда от 16 кв.м. Съдът приема, че жалбоподателите не доказаха, че обектите за които е депозирано заявление за издаване на удостоверение за търпимост са изградени преди 7.04.1987 г., поради което разпоредбата на ал.1 § 16 от ДР на ЗУТ е неприложима. До 7 април 1987 г. имотът на жалбоподателите е бил извън строителните граници на [населено място], представлява земеделска земя, за имота няма одобрен ПУП. От съществено значение в случая е факта, че жалбоподателите не са депозирали искане за издаване на удостоверение за търпимост за дървена барака, с площ от 16 кв.м. и беседка. Видно от приложеното архитектурно заснемане и обяснителна записка към него искането е за признаване търпимост на жилищна постройка с площ от 65.43 [жк], за сграда - полумасивна, изградена от бетонови блокчета, с двускатен покрив.
Съгласно ал.2 на § 16 от ДР на ЗУТ - незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. За приложението на хипотезата на ал.2 от посочения текст следва да са налице няколко кумулативни предпоставки, като строежа не само трябва да е допустим, но същия следва и да е деклариран пред съответния одобряващ орган до 31.12.1998 г. Настоящия съдебен състав приема, че строежите за които е направено искане за издаване на удостоверение за търпимост, в обема очертан в архитектурното заснемане не попада и в хипотезата на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ. Анализът на разпоредбата сочи, че за признаване на строежа за търпим, освен изискването строителството да е започнало в посочения времеви период, следва също така, в условията на кумулативност, да са изпълнени още две предпоставки – строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и да е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 година.
В периода, през който се твърди/в депозирана декларация от С./, че е изграден строежът /1996-1998 г./, действащ план е Кадастрален план, одобрен със Заповед № Р-358 от 22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна, като вещото лице, изготвило заключението по СТЕ, е констатирало, че територията, в която попада строежът, е извън строителните граници на [населено място] и представлява земи, предоставени за земеделско ползване по постановление. Към посочения период са действали Законът за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./.
Съгласно чл.108, ал.1, т.1 от ППЗТСУ /отм./ /редакцията, изм. ДВ, бр.2 от 1996 г./, извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват: в земеделски земи – съгласно Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи.
Според чл.2 от Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи /отм./, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва: 1. на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото благоустрояване на парцелите – водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите отпадъци, мелиорации и др.; 2. на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. В чл.9, чл.10 и чл.11 от Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи /отм./ са разписани правилата във връзка с допустимите параметри на застрояването.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 10 април 1998 г. за застрояване в земеделските земи /отм./, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им: при имоти с площ до 10 дка – на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята.
От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в двата, действащи през процесния период, подзаконови нормативни акта, към които препраща чл.108, ал.1, т.1 от ППЗТСУ /отм./, е предвидено изграждането в земеделски земи, какъвто статут безспорно е имал притежаваният от жалбоподателите ПИ към периода, когато се твърди, че е реализиран строежът, на стопански постройки или на жилищни сгради за ползване/обитаване, свързано с произвеждането на селскостопанска продукция от земеделски земи. Доколкото в случая, видно от Удостоверение № 27 от 05.10.1989 г., предоставеният за ползване на наследодателите на Н. В. С. имот е с площ 700 кв.м., цитираните относими към застрояването му правни норми, действащи в периода 1996-1998 г., въвеждат ограничение в допустимото застрояване – 35 кв.м. Общата застроена площ на процесния строеж, установена от приложеното по делото архитектурно заснемане, както и от вещото лице, изготвило заключенията по двете СТЕ, е 69,00 кв.м, която надхвърля почти двойно максимално допустимата застроена площ, предвидена в посочените нормативни актове. Налага се извод, че строежът не е допустим съгласно действалите разпоредби към декларирания от жалбоподателите период на неговото извършване – 1996-1998 година.
Изградените жилищна сграда и склад не са допустими и по действащите към момента на издаване на обжалваната заповед разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, тъй като излизат извън допустимите линии на застрояване по действащия ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. **по плана на СО „Р.“, землище на „Галата“, [населено място], одобрен със Заповед № Г-19 от 21.03.2011 г. на Заместник-кмета на Община Варна, което обстоятелство е установено и от вещото лице в заключението по основната СТЕ. Експертът е констатирал, че жилищната сграда е ситуирана на разстояние 3,17м – 3,43м от северната имотна граница, а складът е долепен до северната фасада на жилищната сграда и е на разстояние 2,16м – 2,25м от северната имотна граница, при изискване за минимално разстояние от странични регулационни линии от 4,00м.
Предвид гореизложеното не е налице втората кумулативна предпоставка по §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, а именно: допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.
Освен това по делото не са налице данни и твърдения за деклариране на строежа в общинската администрация до 31 декември 1998 година, което обуславя липса и на третата предпоставка, визирана в посочената преходна разпоредба на ЗУТ.
Следователно в разглеждания случай не са налице две от трите кумулативно предвидени предпоставки, за да се приеме, че строежът е търпим съгласно ал.2 на §16 от ПР на ЗУТ.
По отношение приложението на § 16, ал.3 от ЗУТ съдът прецени следното: съгласно тази норма незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон т.е. до 2.01.2001 г., не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6 месечен срок от обнародването на закона.
На първо място жалбоподателите не доказаха, че строежа е изграден в този времеви период, в приложена по делото декларация С. сочи, че строежа е изграден в периода 1996-1998 г. Отделно от това безспорно същите не са декларирани в 6 месечен срок от обнародване на закона. Единствено в хода на съдебното производство жалбоподателите твърдят, че до 1999 г. има поетапно разширяване и пристрояване, налице е замяна на покривна конструкция с масивни елементи, пристрояване от външната част на бараката, като след 1999 г. дървото е заменено с масивно. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства, а и противоречат на депозираната от С. декларация пред административния орган. Отделно от това изградените жилищна сграда и склад не са допустими и по действащите към момента на издаване на обжалваната заповед разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, тъй като излизат извън допустимите линии на застрояване по действащия ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. 38 по плана на СО „Р.“, землище на „Галата“, [населено място], одобрен със Заповед № Г-19 от 21.03.2011 г. на Заместник-кмета на Община Варна
По приложението на § 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ съдът прецени следното: за да е налице хипотезата на тази правна норма следва строежа да е изграден в периода от 3.01.2001 г. до 31.03.2001 г. В настоящото производство не се доказа, че строежа е изграден в този период. Отделно от това настоящия съдебен състав приема, че §127 от ЗИД на ЗУТ включва и изискването за съответствие с ПУП, т.к. действащите разпоредби включват изискване за съответствие на строежите с ПУП, а самото несъответствие с плана е самостоятелно основание за незаконност на даден строеж / по аргумент на чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ и чл. 160, ал.1, т.1 от ЗТСУ/. Тъй като такова съответствие не се установи, , съдът приема, че и нормата на §127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ е неприложима в случая.
Предвид изложеното правилно ответният административен орган е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и е постановил материалнозаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за търпимост.
В настоящото производство жалбоподателите се домогват да докажат, че в имота им е налице търпим строеж - дървена барака от 16 кв.м. Във връзка с тези твърдения съдът съобрази, че производството, в което е издаден обжалваният отказ, е образувано по инициатива на заявителя, който цели да се снабди с благоприятен за себе си акт – удостоверение за търпимост на сгради в собствения му недвижим имот, за които не разполага със строителни книжа. Предвид това, още с подаване на заявленията той е имал възможност да представи всички относими доказателства за твърденията си. В случая жалбоподателите са представили архитектурно заснемане за жилищна сграда и склад, които са полумасивни, а не за дървена барака с площ от 16 кв.м. и беседка, които са с паянтова конструкция. Съдът констатира, че административният орган е проявил активност за изясняване на обстоятелствата, които е бил в състояние да изясни служебно, доколкото се намират в общинската администрация, и е преценил представените от заявителя доказателства наред с тях. При тази преценка не се установява административният орган да е направил фактически констатации, които да не са обосновани от представените и събраните от него доказателства. Настоящото производство не е за премахване за незаконен строеж, а за установяване търпимост на строеж в параметрите дадени от заявителите.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспореният отказ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход от производството и с оглед направеното искане, в полза на Община Варна район "Аспарухово" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП - 100 лв.
Предвид горното и на осн. чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата /наименована протест/ от А. М. С. и Н. В. С. срещу Заповед № 29/16.06.2023 г., издадена от Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Жилищна сграда и склад в [ПИ] по КККР на Район „Аспарухово“, [населено място], по плана на СО „Р.“, [населено място]“
ОСЪЖДА А. М. С. и Н. В. С. и двамата от [населено място] да заплатят на Община Варна район "Аспарухово" сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |