РЕШЕНИЕ
№ 5468
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110167099 по описа за 2021 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници му дължи , т.е. при
условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, му дължи следните суми :
1) ответникът А. К. И. дължи сумите : 337,24 лв, представляващи 4/18 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *** с абонатен № *** по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 49,63 лв, представляващи 4/18 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до
21.05.2020г.; 9,77 лв, представляващи 4/18 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,86 лв,
представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г., заедно със законната лихва върху
главниците от 02.06.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 21351/2021г. по описа на СРС, 68 състав
, и
1
2) ответникът В. К. И. дължи сумите : 337,24 лв, представляващи 4/18 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *** с абонатен № *** по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 49,63 лв, представляващи 4/18 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до
21.05.2020г.; 9,77 лв, представляващи 4/18 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,86 лв,
представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г., заедно със законната лихва върху
главниците от 02.06.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 21351/2021г. по описа на СРС, 68
състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 28.02.2024г. юрисконсулт на ищеца е пладирал
за уважаване на исковете.
Ответникът А. К. И. не е представил в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор на исковата
молба.
В първото открито съдебно заседание на 31.05.2024г.ответникът А. К. И. не е
изразил изрично становище по исковете , но е посочил , че не живее в процесното жилище,
няма достъп до него и не знае какви суми се дължат на ищцовото дружество , като не
оспорва начислените суми.
В останалите заседания , включително в заседанието на 28.02.2024г., в което е даден
ход по същество на делото , ответникът А. К. И. не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът В. К. И. оспорва предявените искове видно от изявленията на назначения
му особен предстовител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат М. С. в представения на
11.07.2022г. отговор на исковата молба. Посочва се , че по делото не е доказано ответникът
В. К. И. да е собственик на имота или да притежава друго вещно право върху имота
Предявено е възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните
вземания.
В хода на съдебното производство назначеният особен представител на ответника В.
К. И. поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на
28.02.2024г. представителят на ответника В. К. И. е пледирал за отхъврляне на исковете.
Подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД (коноституирана с определението по чл.140
ГПК-б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но
представя писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
2
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от двамата
длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
21351/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
По заповедното гр.д. № 21351/2020г. е издадена заповед по чл.410 ГПК срещу
четирима длъжници – В.М.С.Г. А. К. И., Д К. И. и В. К. И. , но само А. К. И. и В. К. И. са
предявили възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта, поради което заявителят е предявил
установителни искове по чл.422 ГПК само срещу тези двама длъжници.
С определение № 20199644/18.10.2021г. е прекратено заповедното гр.д. № 21351/2020г.
по отношение на длъжницата В.М.С.Г. поради плащането на всички дължими от нея суми.
Като необжалвано от заявителя това определение е влязло в сила.
Длъжникът Д К. И. не е предявил възражение против заповедта , поради което е
издаден изпълнителен лист по чл.416 ГПК на зявителя за сумите , присъдени му със
заповедта по чл.410 ГПК спрямо този длъжник.
Приключването на заповедното гр.д. № 21351/2020г. по отношение на двама от
длъжниците не е процесуална пречка за допустимостта на предявените установителни
искове по чл.422 ГПК срещу останалите двама длъжници , които са оспорили заповедта по
чл.410 ГПК с възражения по чл.415 ГПК.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2016г.
до месец 04.2019г. между ищцовото дружество и всеки от двамата ответници са
съществували правоотношения за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено
по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, че всеки от двамата ответници е бил
„клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./,
доставена през процесния период в процесния апартамент. Не са представени надлежни
доказателства относно тези факти, независимо че ищецът обосновава пасивната
лигитимация на всеки от двамата ответници по предявените от него искове именно с
твърдението, че са били неизправни страни по съществували правоотношения , по силата
на които ползвали доставяна им топлинна енергия срещу задълженията да заплащат цената
й.
По делото не са представени нито писмени договори между ищеца и ответниците за
продажба на топлинна енергия, нито заявления за откриване на съответни партиди за
имота на имената на ответниците , нито доказателства, че ответниците са били
3
съсобственици или ползватели на процесния имот през процесния период от 01.05.2016г.
до 30.04.2019г. , за да се приеме , че всеки от тях е бил „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./
По делото не са представени никакви доказателства за правото на собственост на
двамата ответници върху процесния имот. С исковата молба е представен нотариален акт
№ 60/08.03.2005г. , том І, рег. № 2091, дело № 57/2005г. на нотариус В.а Връблянска за
учредяване на нотариална ипотека, от който се установява , че процесния апартамент е
собственост на лицата К.И.Д. и С.С.Г. . Същото е видно и от предсатвените по делото
Договор за замяна на недвижим държавен имот от 02.11.1988г. и Акт за узаконяване №
115/04.04.1995г. на ТОА – Връбница. Не са представени обаче надлежни доказателства за
правоприемство между посочените две лица – собственици на имота и всеки от двамата
ответници. Няма представени надлежни доказателства за смъртта на К.И.Д. и С.С.Г.Д. Не
са представени удостоверения за наследници на К.И.Д. и С.С.Г.Д. от които да са видни
датите на смъртта на всеки от тях , както и , че двамата ответници са наследници по закон
на посочените лица. По делото няма никакви данни и за осъществени сделки по
прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху процесиня имот между
К.И.Д. и С.С.Г.Д.и всеки от двамата ответници , т.е. не е доказано и частно правопроемство
между тях.
Приетите в съдебното заседание на 27.10.2023г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответниците и за
ползването от ответниците на топлоенергия през процесния период от 01.05.2016г. до
30.04.2019г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили
заключенията само по представените по делото документи , които по изложените по-горе
причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответниците през посочения
период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и
наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е
от компетентността на вещите лица.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от
ответниците през процесния период не са безспорни факти по делото - ответниците не
признават тези факти , дори ги оспорват според изявленията им по делото. Поради
изложените причини наличието на договорни правоотношения между страните и
осъществяването на ползването на топлоенергия от ответниците не могат да бъдат обявени
от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответниците трябва да доказват, че не са били собственици и ползватели на имота
през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответниците са били съсобственици или
поне ползватели на имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени
4
доказателства , че ответниците са били собственици на процесния апартамент през периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. По делото няма надлежни доказателства и , че ответниците са
били ползватели на този имот през посочения период.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорни
правоотношения между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответниците по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявените от него субективно съединени главни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от
тази на главните искове.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.
На ответниците и на подмагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски , тъй
като не са предявени съответните искания , а и не са представени доказателства за
осъществени от тях разходи във връзка с настоящото исково дело.
На всеки от двамата ответници следва да бъдат присъдени направените от всеки от
тях разноски по заповедното гр.д. № 21351/2020г. – платеното от всеки от тях
възнаграждение за един адвокат (75 лв) видно от посоченото в представения с
възражението по чл.415 ГПК договор за правна помощ и съдействие от 28.10.2020г.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК*** със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** против А. К. И.,ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. ***, обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка
с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на
ищеца сумите : 337,24 лв (триста тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки),
представляващи 4/18 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *** с абонатен № *** по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 49,63
лв (четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляващи 4/18 части от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до
21.05.2020г.; 9,77 лв (девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи 4/18
части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.02.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,86 лв (един лев и осемдесет и шест стотинки),
представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г., заедно със законната лихва върху
главниците от 02.06.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 21351/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** против В. К. И.,ЕГН: **********, с
регистриран адрес : гр. София, ж.к. **, представляван по насотящото дело от назначен
особен предсативител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат М. С. , град София , ул. „***
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите : 337,24
лв (триста тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляващи 4/18 части
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *** с абонатен № *** по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 49,63 лв (четиридесет и девет лева и
шестдесет и три стотинки), представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху
цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 21.05.2020г.; 9,77 лв (девет лева и
седемдесет и седем стотинки), представляващи 4/18 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,86 лв (един
лев и осемдесет и шест стотинки), представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г.,
заедно със законната лихва върху главниците от 02.06.2020г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
21351/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***
ДА ЗАПЛАТИ на А. К. И.,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ***, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените от този
6
ответник разноски по заповедното производство по гр.д. № 21351/2020г. по описа на СРС,
68 състав- платеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***
ДА ЗАПЛАТИ на В. К. И., ЕГН: **********, с регистриран адрес : гр. София, ж.к. **,
представляван по настоящото исково дело от назначен особен предсативител по чл.47,ал.6,
предл.2 ГПК – адвокат М. С. , град София , ул. „*** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
от 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените от този ответник разноски
по заповедното производство по гр.д. № 21351/2020г. по описа на СРС, 68 състав-
платеното адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД, ЕИК:
********* , гр. София,район „Слатина”, ул. ****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7