№ 326
гр. Стара Загора, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20245501000347 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. И. Т., чрез адв. А.
В. Г. против решение №100/08.02.2024 г. постановено по гр. д. № 1303/2023 г.
по описа на Районен съд - Казанлък, в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от М. И. Т. против ЗК „У.“ АД за разликата над присъдените
12 000 лв., до претендираните 20 000лв., предявени като частичен иск от
цялата претенция от 47 000 лв., застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Във въззивната жалба подробно са изложени съображения за
незаконосъобразност на решението в отхвърлителната част, както по
отношение на претенцията за обезщетение, така и за дължимата законна лихва
върху това обезщетение. Изложени са съображения в тази връзка. Направено е
искане да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се уважи предявеният иск до заявения от ищеца частичен размер,
както и да се присъди законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на претенцията от пострадалата – 03.10.2022г. до
окончателното плащане, като се присъдят съответно направените от тях
разноски пред първата съдебна инстанция, вкл. адвокатско възнаграждение.
1
В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „У.“
АД.
Постъпила е въззивна жалба от страна на Застрахователна компания „У.
АД“, в частта относно периода, за който е присъдена законната лихва.
Въззивникът счита тази част в решението за незаконосъобразна и излага
съображения в тази връзка. Счита, че законната лихва се дължи от датата, на
която ЗК „У.“ АД се е произнесла по допълнително предявената претенция -
26.05.2023г. Прави се искане да се отмени постановеното решението в
обжалваната част, касаеща периода за присъждане на лихвата и се постанови
ново, с което лихвата за забава да се присъди считано от 26.05.2023г.
Претендират се разноските във въззивното производство, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна въззиваемия по
тази жалба - М. М. Т., в която е взето становище, че жалбата е неоснователна.
Изложени са съображения в тази връзка, направено е искане да се остави без
уважение въззивната жалбата от „У. АД“ и да се потвърди
първоистанционното решение, в обжалваната от дружеството част, с всички
законни последици.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432 КЗ.
Ищецът М. И. Т. Моли, съда да постанови решение с което да осъди ЗК
„У.“ АД да плати на ищеца сумата от 20 000 лв., предявена като частичен иск
от цялостна претенция в размер на 47 000 лева (разликата между платените 3
000 лева и общото обезщетение в размер на 50 000 лева), като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на описаното произшествие,
заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ върху сумите по обезщетенията, считано
от 03.10.2022 г. (датата на уведомлението до застрахователя) до окончателното
плащане, като ни присъдите и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „У.“ АД, с
който оспорва предявения иск за неоснователен и прекомерно завишен по
размер, като излага следните съображения. Претендира разноски.
2
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на ЗК „У.“ АД за настъпили неимуществени вреди за М.
И. Т. причинена при ПТП на 17.09.2022 г. Виновното и противоправно
поведение на водача М.Г.Г. при управление на моторно превозно средство -
л.а. марка „Р.К.“, с per. № А **** НВ е установено от заключението на
автотехническата експертиза. По делото не е спорно, че за горепосочения лек
автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
Не е спорно, за настъпилото ПТП, ищецът е подал уведомление по чл.
429, ал. 3 КЗ до ЗК „У.“ АД , получено на 03.10.2022 г. с молба-претенция
дружеството да определи и да му плати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. В този смисъл районният съд е изложил подробни
мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 12 000 лв., първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните
свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза при
процесното ПТП, ищецът е получил фрактура на дистална фаланга на палеца
на дясното ходило, пръснати охлузвания, кръвонасядания и оток по дясното
коляно и почти срединно разположена рана, с липса на тъкан от
повърхностния слой, с овално форма и диаметър 3 см., рана по предната
повърхност на дясната подбедрица в средната трета с неревни ръбове и дъно
изпълнено с кафеникава коричка, с дължина 4,5 см. и в най – широката си част
– 1 см. Около нея и по задната повърхност на подбедрицата е било налично
разлято мораво кръвонасядане, контузия с оток и подкожен хематом в
мастната тъкан пред капачето на лявото коляно. Вещото лице посочва, че
счупване върхова фаланга на палеца на крака е много по – болезнена от
счупена такава на който и да е друг пръст. Болката е силна през първите 7 – 10
дни. През първата следтравмена седмица пострадалия трудно обува обувката
си, походката му е куцаща, а ходенето по нагорнище, надолнище или стълби е
още по – затруднено. Ако се наложи по – дълго да стои прав, пострадалия
започва да усеща нарастване на отока, пулсираща болка и още по – трудно
3
ходене. В битово отношение доста от нормалните функции по
самообслужването си травмирания няма да може да изпълнява с лекота. Това
обикновено се отнася за първите 10 -15 дни след травмата. Посочено е, че този
вид травма относително затормозява функцията на долния крайник, свързана
с акта на ходенето. В първите две седмици след счупването болката е най –
силна. В последяващия период болката бързо отслабва, оттокът изчезва,
походката постепенно се изглажда. Пълното възстановяване се постига около
1 месец след травмата. При извършения личен преглед на ищеца, вещото лице
е констатирало, че походката му е спокойна, равномерна, без намек за куцане.
Външни дефекти с болестно – патологични изяви по двете колена, дясната
подколеница, десен глезен, ходило и палец на ходилото няма. Налице са
кожни, раневи остатъчни белези по двете колена и дясната подколеница.
Дисталната фаланга, която е била фрактурирана при процесното ПТП е
зараснала, с пълна костна консолидация. Движенията на малките стави на
палеца, ходилните и глезенните стави са възстановени по обем движения.
Липсват сухожилни, съдови и неврологични следтравменни усложнения и
дефекти.
От свидетелските показания на Бонка Ненкова Калнева /съжителстваща
във фактическо съжителство с ищеца/ се установява, че М. И. Т. изпитвал
силни болки, приемал болкоуспокояващи. През периода на възстановяването
се налагала да го съблича, да прави превръзки, със стреч фолио го обинтовала,
да го изкъпе. Почти два месеца, ищецът не ходел на работа, което се
установява и от представените болнични листове.
С оглед изложеното съдът като взе предвид, тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на ПТП – 49 години, неудобства и
ограничения от личен, битов и трудов характер, които е претърпял, както и
факта, че към настоящия момент е налице пълно възстановяване приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от М. И. Т. неимуществени вреди
би била сумата от 15 000 лв. По делото не е спорно, че ЗК „У.“ АД е
заплатила на ищеца доброволно сумата от 3 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди от настъпилото на 17.09.2022г. ПТП, то предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 12 000 лв., като над сумата от 12 000
лв. до предявения размер от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
4
По иска за законна лихва.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 03.10.2022 г.,
като по делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
претенция пред застрахователя на 03.10.2022 г. Отговорността на
застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от тази на застрахования водач. И деликвента носи отговорност за
последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите,
застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ). Макар и обусловена от отговорността на деликвента,
отговорността на застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ е регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма обаче се отнася за собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана
със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с
делинквента и обема регресни права, и не е свързана с отговорността към
третото лице, на което са причинени вредите /така решение по т. д. №
2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТО.
Разпоредбата на чл. 497 от КЗ визира лихва за забава, дължима извън
застрахователното обезщетение.
Поради изложеното не може да се сподели довода на ответника, че
началният срок на забавата започва да тече от изтичане срока съгл.
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ. Спрямо пострадалото лице застрахователят
изпада в забава от уведомяването/ 429, ал. 3 от КЗ/. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
бъде прието, че 03.10.2022 г. е датата, от която следва да се присъди законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноските следва да бъдат понесени от
страните така, както са направени.
Водим от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №100/08.02.2024 г. постановено по гр. д. №
1303/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6