Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от ...... година, постановено по гр. дело № ... по описа на В. районен съд за 2010 година, спрямо И. Г. Г., И. М. П., А. И. К. и С. П. С., от една страна, и С. М. С., едноличен търговец с фирма на предприятието „С. С.”, гр. В.Т., от друга, е прието за установено, че И. М. П., А. И. К. и С. П. С., в качеството си на вещи лица са дали пред съда в заседанието на ..... година по гр.дело № .... по описа на В. районен съд за 1997 година частично невярно заключение по възложената им съдебно-техническа експертиза, посочвайки погрешно, че парцел .... в кв. ... е идентичен с имот планоснимачен номер ..... в квартал .... по плана на гр. В.Т.. Решението е обжалвано от И. Г. Г., И. М. П., А. И. К. и С. П. С. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо предявения иск с присъждане на разноски за две инстанции. Позовават се на процедурна недопустимост на атакуваното решение, на необосноваността му и на протиÔоречието му с материалния закон. Съдът не съобразил, че спорният имот, по повод на който било депозирано твърдяното да е невярно заключение, е съсобствен и в производството следвало да участват всички съсобственици. Молбата на последните, с която за заявили встъпване в процеса, не била разгледана от първостепенния съд. Естеството на спорното право статуирало съсобствениците на имота като задължителни необходими другари и като условие за допустимост на процеса всички те следвало да участват в делото. Доколкото това не било сторено, решението следвало да бъде обезсилено. Доказателства за фактите на сочения престъпен състав не били събрани. Спрямо съдията, разгледал спора в първостепенното производство, били налице основания за отстраняването му по реда на чл. 22 от ГПК. Крайният изход на спора, по повод на което е депозирано заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, не се влияел от неверността на заключението. Ответникът по жалбата - С. М. С., едноличен търговец с фирма на предприятието „С. С.”, гр. В.Т. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.291, ал. 2 от Наказателния кодекс. Ищцовата страна - С. М. С., едноличен търговец с фирма на предприятието „С. С.”, гр. В.Т. - излага в исковата си молба, че през .....година купил дворно место, дворище планоснимачен номер ... в квартал .... по плана на гр. В.Т.. С влязло в сила решение по гр.дело № .. по описа на В. районен съд за 1997 година първият ответник бил признат за собственик на посочения терен. Решаващо за този резултат от спора било заключението на останалите трима ответници, в качеството им на вещи лица по допусната тройна съдебно-техническа експертиза в смисъл, че претендирания от първия ответник имот е идентичен със закупения от ищеца. Заключението било невярно именно в посочената част – идентичност между имота на ищеца и този на първия ответник липсвала. Тъй като прокуратурата отказала образуване на производство по чл. 291, ал.2 от НК против последните трима ответници, заради изтичане на давностния срок за наказателно преследване, по реда на настоящото производство се претендира решение, приемащо за установено спрямо ответниците, че поради допусната техническа грешка на вещите лица-ответници, последните са депозирали невярно заключение относно идентичността на парцел ....в квартал .... с имот пл. № ... по плана на гр. В.Т. с присъждане на разноски. Ответниците – И. Г. Г., И. М. П., А. И. К. и С. П. С. - оспорват исковете с възражения, по същество съвпадащи с оплакванията по жалбите. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложеното гр. дело № .... по описа на В. районен съд за 1997 година, че по исков спор между ищеца, неговата праводателка и първия ответник, последните трима ответници, като вещи лица по тройна съдебно-техническа експертиза, са депозирали заключение в смисъл, че парцел .... в квартал ... е идентичен с имот пл. № ... по плана на гр. В.Т.. Констатацията за идентичност е невярна – обясненията на ответниците, чрез процедурните им представители в ±ъдебното заседание на ..... година пред първостепенния съд, в същия смисъл изрично становищата им по отговора на исковата молба, както и обясненията на ответницата А. К., събрани в хода на прокурорска преписка № .... по описа на В. районна прокуратура за 2008 година.. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин по делото са установени обективните елементи на състава на чл. 291, ал.2 от НК: в качеството си на вещи лица пред съд ответниците писмено са потвърдили невярно заключение. Деянието е извършено при непредпазлива форма на вина, доказателства за наличността на която и за формата й се съдържат в обясненията на ответниците-вещи лица. Защитната им теза се гради на виждането, че се касае за техническа грешка при изписването на заключението. Затова отношение към спора има нормата на чл. 14 от НК. Според цитирания текст, невярната представа на дееца относно определени елементи от обективната страна, в казуса идентични ли са парцел ... и дворите пл. № .... на даден престъпен състав дисквалифицира умишлената форма на вина. Втората алинея на текста разпростира правилото и към непредпазливостта. Дефинирано е и отрицателно изискване – незнание на фактическите обстоятелства да не се дължи на непредпазливост. От фактическа страна безспорно е установено липсата на идентичност между описаните по-горе две имотни единици. Щом това е становището на ответниците понастоящем – по делото моментът не е спорен и е установен с признанията на ответната страна – налага се изводът, че последните трима ответници, като вещи лиса са били длъжни и са могли при полагане на необходимата грижа, да стигнат до същите изводи, които поддържат понастоящем – че се касае за два различни терена. Като не са положили въпросната грижа, са действували непредпазливо по смисъла на чл. 11, ал. 3, предложение първо от НК, заради което и разпоредбата на чл. 14 от НК не може да намери приложение. Налице са визираните в чл. 291, ал. 2 от НК предпоставки и в този смисъл искът е доказан и основателен. Доводите на ответниците са неоснователни. Тези за процедурната недопустимост на първостепенното решение, заради нарушена съвместна процедурна легитимация на съсобствениците на процесния имот, не държат сметка за факултативния характер на необходимото другарство при съсобственост. По установителен иск с предмет право на собственост, съсобствениците са действително необходими другари. Аналогично е положението им и по предявения в настоящото производство иск. Но липсва разпоредба, която да квалифицира това другарство като задължително. Там където необходимото другарство е и задължително, законът изрично го предвижда – чл. 134 от ЗЗД, искове за произход и други. Казусът не попада в подобни хипотези и производството валидно може да се развие без останалите необходими другари. При неизгодност на постановеното решение спрямо тях, защитата им е обезпечена с процедурата по чл. 304 от ГПК. Дори да се приеме, че съдията, разгледал първоинстанционната фаза на процеса е следвало да се отстрани – данни в подобна насока липсват, въззивният характер на производството пред втората инстанция преодолява такъв порок. Второинстанционният процес е отново процедура по същество на спора. Въпрос по същество на производството по отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. от ГПК е дали и доколко невярното заключение на изслушаната експертиза е повлияло на изхода на спора. Такъв проблем се решава от съда по същество на процедурата по чл. 303 от ГПК и тази компетентност не може да се иззема по тълкувателен път по посока на допустимостта на иска за установяване на престъпно обстоятелство. Доводите за фактическата грешка, довела до невярното заключение, противоречат на изложеното по-горе за нормата на чл. 14 от НК. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответникът по жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 150 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от .... година, постановено по гр. дело № .... по описа на В. районен съд за ...... година. Осъжда И. Г. Г. от гр. Г.О., ул. „Ц. С.” № ..., ЕГН: *, И. М. П. от гр. В.Т., ул. М.” № ...., ЕГН:*, А. И. К. от гр. в.Т., ул. „К.” № ..., ЕГН: * и С. П. С. от гр. В.Т., ул. „Д.” № ...., ЕГН: * всеки поотделнода заплатят на С. М. С., едноличен търговец с фирма на предприятието „С. С.”, гр. В.Т. сумата от по 37,50 / тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 1, от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |