Р Е Ш Е Н И Е
№ 417 / 18.2.2020г.
гр. Перник, 18.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5720 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на С.Х.С., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. К.П., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ дължи на ответника следните суми: сумата от 362.98
лева – главница, представляваща стойност на доставени и потребени, но
незаплатени ВиК услуги за периода от 31.12.2007 г. до 23.01.2009 г., сумата от
23.11 лева – законна лихва за забава от 13.03.2008 г. до 09.02.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2009 г. до окончателното
й изплащане, както и сума в размер на 25 лева – разноски. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано гр.д. № *** г. по описа на
Пернишкия РС като в хода на същото е издаден изпълнителен лист. Посочва се, че
въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № *** г. при ЧСИ С. Б. за
посочените по-горе суми. Излагат се подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото в периода от 15.06.2010 г., когато е извършено
последното действие по събиране на сумите – а именно изпратено е запорно
съобщение, до настоящия момент от взискателя не са предприемани никакви
действия по принудително изпълнение. Обръща се внимание, че самото изпълнително
дело е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се
излагат и доводи с оглед приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител, е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се
твърди, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, доколкото дружеството
не претендира процесните суми. Уточнява се и че част от процесните вземания –
за разноски и лихва, както и част от главницата са погасени чрез плащане в хода
на изпълнителното дело.
По отношение на основателността се
твърди, че процесните вземания не са погасени по давност. Дори обаче това да е
така, с погасяването по давност отпада единствено възможността същите да бъдат
принудително събрани, но не и дължимостта им. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца хонорар. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 03.02.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено
становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № ***г. по
описа на ЧСИ С.Б.от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 538/20.02.2009 г. по
ч.гр.д. ***г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по
делото е издаден изпълнителен лист от 18.06.2009 г. Въз основа на последния по
молба на ответното дружество от 19.11.2009 г. е образувано изпълнително дело
при ЧСИ Стилян. Б, като на последния е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение.
Установява се също, че на 15.06.2010 г. от ЧСИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Предвид този запор на длъжника е удържана сума от
общо 60 лева от трудово възнаграждение – за два месеца по 30 лева – видно от
приложени платежни нареждания от 05.08.2010 г. и 21.10.2010 г. С тези сума е погасено вземането за 23.11 лева
– законна лихва за забава от 13.03.2008 г. до 09.02.2009 г., както и вземането
за разноски в размер на 25 лева, а освен това и част от вземането за главница –
общо 11.89 лева по изпълнителния лист, което не се оспорва от ищеца и
кореспондира и на твърденията в отговора на исковата молба.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 18.06.2009
г., издаден по ч.гр.д. ***г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустима само исковата претенция относно главницата
до сумата от 351.09 лева. В останалата си част – до пълния размер на главницата
от 362.98 лева или за сумата от 11.89 лева, както и за сумите 23.11 лева –
законна лихва за забава от 13.03.2008 г. до 09.02.2009 г. и 25 лева – разноски
по изпълнителния лист, производството е недопустимо, доколкото вземанията са
погасени чрез плащане. В тази връзка по делото не е спорно, а и от материалите
по изпълнителното производство се установява, че по същото от длъжника са
платени 60 лева, с които е погасен пълният размер на обезщетението за забава и
разноските по изпълнителния лист, както и 11.89 лева от стойността на
главницата. Посочените обстоятелства кореспондират и на твърденията на
ответното дружество в отговора на исковата молба. Доколкото посочените вземания
са погасени чрез плащане за ищеца липсва правен интерес от установяване, че
същите са погасени по давност / в тази връзка - напр. Решение № 82 от
22.03.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение №
9/11.01.2019 г. по в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС/. По тези
съображения в тази му част производството следва да бъде прекратено като
недопустимо.
На следващо
място съдът отбелязва, че възраженията на ответното дружество за липса на
правен интерес от предявената претенция, доколкото същото не търси
удовлетворяване на вземанията си принудително, следва да се приемат за
неоснователни. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в
това число на ВКС, където изрично се
приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване
на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на
решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск //в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото
дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 538/20.02.2009 г. по ч.гр.д. ***г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на
специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника
съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът
за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу
заповедта в двуседмичен срок от връчването й. При липса на подадено възражение
в този срок заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
влиза в сила и длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на
иск, да оспорва вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или
доказателства, които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент
от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на
преценка единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 20.02.2009
г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
17.06.2009 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 17.06.2009 г. за
процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 18.06.2009 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 19.11.2009 г.
при ЧСИ С.Б.е образувано изп.д. № ***г. В тази насока следва да се отбележи, че
между датата на влизане в сила на заповедта – 17.06.2009 г. и датата на
образуване на изп.д. № ***г. – 19.11.2009 г. е изминал период от едва няколко
месеца. По посоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника – от 15.06.2010 г. като на същия е удържана сумата
от 60 лева – с платежни нареждания от 05.08.2010 г. и 21.10.2010 г. Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани. В
тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява действие,
което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по
тези съображения съдът приема, че давността за процесните вземания е била
прекъсната отново на 19.11.2009 г. – с
образуването на изп.д. № ***г. На основание
чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за
прекратено ex lege (по закон) на 19.11.2011 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил само в молбата
за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, както и изпращането
на съобщение до НАП съответно получаването на уведомление от агенцията, не
представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че изп. дело № ***г. е било висящо
в периода от 19.11.2009 г. до 19.11.2011 г., когато е настъпило прекратяване на
същото. В този период по аргумент от цитираното постановление на пленума на ВС
за процесните вземания въобще не е текла давност. От 19.11.2011 г., когато за
процесните вземания е започнала да тече нова давност, до настоящия момент не са
предприемани никакви действия по принудително удовлетворяване на неплатената
част от процесните вземания. По тези съображения, доколкото от 19.11.2011 г. от
настоящия момент са изтекли повече от пет години, то искът за признаване за
установено, че сумата от 351.09 лева – главница не се дължи следва да се приеме
за основателен. В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно
приложимата спрямо вземането давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че
посоченият извод за основателност на претенцията няма да се промени и ако бъде
приета висящност на изпълнителното дело от 19.11.2009 г. до 21.10.2012 г. /предвид
датата на удържане на последната сума от трудовото възнаграждение на ищеца –
21.10.2010 г./, доколкото от 21.10.2012 г. до настоящия момент отново е изтекъл
по-дълъг от максималния петгодишен период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 50 лева и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 400 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. Ответното дружество обаче е направило
възражение за прекомерност на същия, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид интереса по делото минималният размер на адвокатския хонорар
възлиза на 300 лева. По тези съображения и предвид фактическата и правна
сложност на делото претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени на 300 лева. В тази връзка от сумата от
374 лева предвид уважения размер на исковата претенция на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 319.41 лева.
Ответникът
претендира разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение – в
минималния размер по чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. От
посочената сума предвид изхода на делото следва да бъдат присъдени 14.60 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11,
сумата от 351.09 лева – главница,
представляваща стойност на доставени и потребени, но незаплатени ВиК услуги за
периода от 31.12.2007 г. до 23.01.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2009 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 18.06.2009 г. по ч.гр.д. ***г. по описа на
Пернишкия РС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото за сумата
от 11.89 лева - главница, представляваща стойност на доставени и потребени, но
незаплатени ВиК услуги за периода от 31.12.2007 г. до 23.01.2009 г., която сума
е разликата между уважения размер от 351.09 лева и първоначално предявения
размер от 362.98 лева на това вземане, както и за сумата от 23.11 лева –
обезщетение за забава от 13.03.2008 г. до 09.02.2009 г. и за сумата в размер на
25 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2009 г. по
ч.гр.д. ***г. по описа на Пернишкия РС, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на С.Х.С., с ЕГН: ********** сумата от общо 319.41 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА С.Х.С., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* сумата от общо 14.60 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА