№ 392
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100509981 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 06283 от 24.11.2020 г. по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Р.Г.-Ч., подадена от ЕВ. Н. К., чрез пълномощник – адвокат А.Г., срещу
Постановление, обективирано в Протокол от 27.10.2020 г. , с което е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 20189250400969 по описа на
ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 при КЧСИ, район на действие Окръжен съд – София.
В жалбата са наведени подробни съображения за липса на предпоставки за
перемиране на горното изпълнително дело. Поддържа се, че вземането, предмет на
принудително изпълнение, било за издръжка и независимо, че взискателят Е.К. била
навършила пълнолетие на 09.10.2017 г., това не водело до възможност за прекратяване на
производството - арг от чл. 433, ал. 1, т. 8, in fine ГПК. Изтъква доводи, че са искани
изпълнителни действия, които са прекъснали течението на изпълнителната давност. Сочи, че
неправилно било прието от ЧСИ Р.Ч. главницата по изпълнителния лист да е била
изплатена, като това се дължало на неправилно приложение от ЧСИ на нормата на чл. 76
ЗЗД. Искането е да се отмени обжалваното Постановление. Не претендира разноски за
настоящото производство.
Длъжникът по изпълнението Н.К.К. е депозирал становище по жалбата, чрез
1
пълномощник – адвокат П.М., с което е оспорил същата като недопустима – просрочена,
подадена извън едноседмичния срок по ГПК, а при условията на евентуалност –
неоснователна. Заявява претенция за присъждане на разноски.
ЧСИ Р.Г.-Ч. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436,
ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбaтa и възраженията по
нея, и прецени материалите по изпълнителното дело, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в двуседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК (в редакция към ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), от легитимирана страна –
взискателят по изпълнителното дело и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на ЧСИ, по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От изпратеното на СГС копие на изпълнително дело № 969 по описа за 2018 г. на
ЧСИ Р.Г.-Ч. се установи, че производството по принудително изпълнение е започнало като
изпълнително дело № 3087/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на
действие СГС, въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2010 г. Същият бил издаден по гр.
дело № 14000 по описа за 2009 г. на СРС, в полза на малолетната тогава ЕВ. Н. К., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Н.Г.--Д., срещу длъжника
Н.К.К., който бил осъден, на основание чл. 143, ал. 4 СК, да заплаща на детето добавка към
издръжката в размер на 35.50 лева за ортодонтско лечение, за срок от 14 месеца, считано от
01.12.2009 г. или до настъпване на причина за прекратяване или изменение на добавката.
С молба, вх. № 10578 от 20.04.2011 г., депозирана от малолетния взискател Е.К., чрез
нейната майка и законен представител, е заявено искане до ЧСИ Б. изпълнително дело №
3087/2010 г. по негов опис да бъде изпратено на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 при КЧСИ, с район на
действие СГС, за продължаване на изпълнителните действия по него от посочения ЧСИ.
Делото (видно от съобщение на л. 45 от същото), е преобразувано под № 262/2011 г.
по описа на ЧСИ И.Ч.. С разпореждане от 17.09.2018 г. на помощник ЧСИ М.Л. при ЧСИ
Р.Г.-Ч., изпълнителното производство било продължено под № 969/2018 г. по описа на ЧСИ
Р.Г.-Ч. (л. 57 от изп. дело).
С молба, вх. № 05184 от 20.08.2018 г. (л. 61 от изп. дело) взискателят Е.К. поискала
от ЧСИ Р.Ч. да наложи запор по вземанията на длъжника по изпълнително дело № 1703/2018
г. – също по описа на ЧСИ Ч., по което Н.К. бил взискател. Искането в молбата било след
налагане на запора вземанията на Е.К. да се погасяват в следната поредност – първо
притезанията й по изпълнително дело № 969/2018 г. – стар номер 262/2011 г., в реда –
разноски, лихви и главница, а ако останат суми – да се пристъпи към погасяване на
вземанията по изпълнително дело № 919/2018 г. Тук е мястото да се посочи, че между
2
взискателя и длъжника не е спорно обстоятелството, че с тази молба се искало прихващане
на насрещни вземания (компенсация) в рамките на посочените две изпълнителни
производства. В този смисъл са и волеизявленията на Е.К. и Н.К., обективирани в
депозираните по изпълнителното дело молба, вх. № 03241/30.07.2020 г. (л. 88 от изп. дело);
молба, вх. № 03641/21.08.2020 г. (л. 91 от изп. дело) – подадени от длъжника и становище по
молбата от взискателя, вх. № 05169/09.10.2020 г. (л. 96 от изп. дело).
Молбата от 20.08.2018 г. е оставена без движение с разпореждане на ЧСИ Ч. (л. 70 от
изп. дело), тъй като взискателят Е.К. вече била навършила пълнолетие на 09.10.2017 г., към
която дата е придобила пълна процесуална дееспособност, а от друга страна, вземането по
изпълнителния лист от 2010 г. от вземане за издръжка се е трансформирало в обикновено
облигационно вземане. В тази връзка следвало да се представят доказателства или за
надлежно учредена в полза на адвокат А.Г. представителна власт или до потвърждаване
лично от нея на извършените до този момент от нейно име действия по изпълнителното
дело. С молба, вх. № 01495 от 08.04.2020 г., Е.К. е потвърдила действията на пълномощника
по изпълнителното дело.
От длъжника Н.К. е постъпила молба, вх. № 03241/30.07.2020 г. (л. 88 от изп. дело), с
която е заявил искане да бъде прекратено изпълнително дело № 969/2018 г. Той е сочил, от
една страна, че същото е перемирано, предвид навършването на пълнолетие на Е.К. на
09.10.2017 г., като в последващия период не били извършвани действия по принудително
изпълнение. Оспорил е възможността за компенсация на вземания по изпълнителното дело,
което изявление за прихващане е било обективирано в цитираната молба на взискателя от
20.08.2018 г., и касаело вземанията на длъжника К. като взискател по изпълнително дело №
1703/2018 г. – също по описа на ЧСИ Ч..
В постъпилото по изпълнителното дело становище, вх. № 05169/09.10.2020 г.,
взискателят е оспорил, като неоснователно, искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело. Поддържал е становище, че няма пречка в изпълнителното
производство да се извършва прихващане на насрещни вземания.
С Протокол от 27.10.2020 г., обективиращ обжалваното Постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 969/2018 г., ЧСИ Р.Ч. е сочила , че размерът на
дълга по това дело възлизал на 0.00 лева – главница (която била погасена изцяло от
длъжника); неолихвяеми вземания в размер на 497.00 лева; разноски по делото в размер на
900.00 лева и такса по чл. 79 ЗЧСИ – 272.11 лева. Мотивите на ЧСИ за перемиране на
изпълнителното производство са, че вземането на пълнолетната вече Е.К. е изцяло погасено
чрез плащане, а в течение на повече от две години взискателят не е поискала извършване на
изпълнителни действия. За вземането за такси по чл. 79 ЗЧСИ ЧСИ имал възможност в
случай на неплащането им от длъжника в едномесечен срок да се снабди с изпълнителен
лист по реда на чл. 410 ГПК.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение настоящият състав на
3
съда констатира следното: С ръкописно разпореждане (на л. 47 от изпълнително дело
262/2011 г.) преобразувано впоследствие под № 969/2018 г. по описа на ЧСИ Ч./, ЧСИ И.Ч. е
оставил без уважение молба, вх. № 4073/09.08.2011 г. на взискателя, действаща чрез своята
майка и законен представител тогава - Н. Н.Г.-Д., за събиране на разноски по
изпълнителното дело за адвокатски хонорар в размер на сумата от 3 100.00 лева, формирани
от няколко претенции. ЧСИ Ч. е изложил съображения, че от една страна, адвокатският
хонорар е прекомерен, а от друга страна, че по делото не се доказвало реалното му
заплащане, сочейки, че към молбата не се прилагали каквито и да било доказателства,
установяващи твърденията на адвокат А.Г.. Така установеното налага извода, че по
изпълнителното дело няма данни досежно това в какъв размер са разноските за адвокатски
хонорар на взискателя и изобщо прието ли е с акт на ЧСИ за събиране адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя. Ирелевантно е в тази връзка посочването на сума от
900.00 лева за разноски по изпълнителното дело в съобщение до длъжника от 26.08.2019 г.
(л. 67 от изп. дело), както и в мотивната част на обжалваното Постановление. Съгласно чл.
434 ГПК (обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.), за всяко извършено и предприето от него
действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който се обективират и разноските по
изпълнението, а за действията по образуване, движение и приключване на изпълнителното
производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен ако законът не
предвижда да се произнесе с постановление.
От друга страна, по мотиви, които съдът ще изложи по – долу относно обуславящия
за изхода на спора въпрос – налице ли са били основания за перемпция на изпълнителното
дело, дори да може да се изведе заключение, че е имало приети за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение в посочения размер от 900.00 лева, то приложение в конкретния
случай ще следва да намери нормата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно която, длъжникът
не отговаря за разноските по изпълнението, когато взискателят изостави изпълнителните
действия. В последната хипотеза изпълнителното производство подлежи на прекратяване,
поради неговата перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На следващо място, взискателят – жалбоподател не оспорва, че по изпълнителното
производство е постъпило плащане от Н.К., както е приел и ЧСИ. В жалбата се възразява, че
неправилно е приложена нормата на чл. 76 ЗЗД, като се явявал нарушен редът за погасяване
на вземанията по изпълнителното дело и платената от длъжника сума неправилно е отнесена
от ЧСИ Ч. за погасяване на главницата по изпълнителния лист. В тази връзка съдът намира
за неоснователни оплакванията на жалбоподателя Е.К. за неправилно приложение на
цитираната норма на чл. 76 ЗЗД. Лихви не са присъждани с изпълнителния лист от
11.06.2010 г., издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 14000
-ти
по описа за 2009 г. на СРС, ГО, 80 състав, а за разноските по изпълнението длъжникът К.
не отговаря, на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основният спорен въпрос, по който съдът следва да се произнесе, е налице ли са били
предпоставките за перемиране на изпълнително дело № 969/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Ч..
4
Съгласно дадените с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, давността в изпълнителното
производство се прекъсва многократно – с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Искането
на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността от
момента на релевирането му, дори и съдебният изпълнител да предприеме съответното
действие за принудително изпълнение в по – късен момент от заявяването му. С цитираното
Тълкувателно решение примерно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността: налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на
вземане за събиране вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания
от трети лица. В процесния случай действително в периода от 2 години от навършване на
пълнолетие на Е.К. (09.10.2017 г. – 09.10.2019 г./ по изпълнителното дело е наложен запор с
разпореждане от 20.08.2019 г. на помощник - ЧСИ М.Л. (л. 65 от изп. дело), върху
вземанията на длъжника Н.К. в качеството му на взискател по изпълнително дело №
1703/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Ч.. Изпратено е и запорно съобщение по изпълнително дело
№ 1703/2018 г. (л. 66 от изп. дело). С посоченото разпореждане е уважена молбата на
взискателя, вх. № 05186 от 20.08.2019 г., съдържаща изявление на Е.К. за компенсация на
насрещни вземания. Така наложеният запор и искането на взискателя за налагането му,
по мнение на настоящия състав на съда, няма прекъсващ давността ефект. Няма
процесуалноправно основание съдебните изпълнители да извършват компенсация, тъй като
тя не представлява изпълнителен способ, регламентиран изрично в Гражданския
процесуален кодекс - в този смисъл е и съдебна практика обективирана например в
Определение № 69 от 12.02.2015 г. по т.д. № 1689/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение №
21.01.2014 г. по ч.гр.д. № 16455/2013г. на СГС и др. Съдебният изпълнител, като орган на
принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да
извършва принудително събиране на частни притезания - чл. 2 ЗЧСИ, може да упражнява
тази функция единствено и само чрез изпълнителните способи, предвидени в ГПК. Законът
не му е предоставил компетентност да извършва или да констатира осъществяването на
прихващане. В рамките на изпълнителния процес, органът по принудително изпълнение
може да предприема само изрично посочените в ГПК способи за удовлетворяване на
парични вземания, като осребрява различните имуществени права на длъжника чрез
начините, регламентирани в ГПК с императивни норми – 1. Изпълнение върху движима вещ
(чл. 465 – чл. 482), 2. Изпълнение върху недвижим имот (чл. 483-чл. 520), 3. Изпълнение
върху вземания на длъжника (чл. 507 – чл. 514), 4. Изпълнение върху ценни книжа (чл. 515 и
5160 и 5. Изпълнение върху дял на длъжника от търговско дружество. Материалноправното
прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД не фигурира като изпълнителен способ в ГПК. Ето
защо и прихващането в рамките на изпълнителния процес не е способ за погасяване на
изпълняемото право, а наложеният на 20.08.2019 г. запор на вземания на длъжника по
изпълнително дело № 1703/2018 г. по описа на ЧСИ Ч. не съставлява годно да прекъсне
5
течението на изпълнителната давност изпълнително действие.
В кориците на изпратеното по компетентност на СГС изпълнително дело № 969/2018
г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. няма данни да са извършвани към датата на постановяване на
обжалваното Постановление за прекратяване от 27.10.2020 г. други изпълнителни действия
от категорията на тези, прекъсващи давността. Следователно, налага се извода, че правилно
ЧСИ е констатирал настъпилата перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и така е
постановил прекратяване на процесното изпълнително дело.
За пълнота и предвид доводите в жалбата следва да се посочи, че първоначално
възникналото като вземане за добавка към издръжката, установено по основание и размер с
издадения в полза на Е.К. изпълнителен лист, с навършването от взискателя на пълнолетие
на 09.10.2017 г. се е трансформирало в обикновено облигационно вземане, каквито
правилни мотиви са изложени и от ЧСИ Ч.. С оглед на което ограничението по чл. 433, ал. 1,
т. 8 in fine ГПК е неприложимо към процесния случай.
По изложените съображения обжалваното Постановление, обективирано в
Протокол от 27.10.2020 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч., се явява законосъобразно и правилно, а
жалбата на ЕВ. Н. К., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за настоящото производство.
Жалбоподателят Е.К. не е заявила искане за присъждане на разноски, предвид което
съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото, на ответната страна по жалбата – длъжникът Н.К. следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които
са в доказан по делото размер на 200.00 лева, съгласно представеното пълномощно и
договор (л. 18 от делото).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба, вх. № 06283 от 24.11.2020 г., на ЕВ. Н. К. срещу
Постановление, обективирано в Протокол от 27.10.2020 г. , с което е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 20189250400969 по описа на
ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 при КЧСИ, район на действие Окръжен съд – София , като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЕВ. Н. К., ЕГН **********, да заплати на Н.К.К., ЕГН **********,
сумата от 200.00 (двеста) лева - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7